Решение по дело №6615/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 202
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20215330206615
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Пловдив, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330206615 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 585946-F616432 от
07.07.2021 г. издадено от ***** ,,Обслужване‘‘ с което на ,,Ч.к.а‘‘ ЕООД с
ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,имуществена
санкция‘‘ в размер от 500 лева на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС за извършено
нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез *-**** Б.С. обжалва процесното
наказателно постановление. Намира същото за неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага съображения,
че деянието е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Не претендира
разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез ***** ****П. оспорва
подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
Дружеството жалбоподател е било санкционирано за това, че при
извършена служебна проверка на 15.04.2021 г. в ТД на НАП П.е установило,
че същото като регистрирано по ЗДДС не е спазило установения от закона
срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 ЗДДС в ТД на
НАП П. за данъчен период 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г. до 14.04.2021 г.,
включително.
Отчетните регистри по смисъла на чл. 124 ЗДДС били подадени по
електронен път в ТД на НАП П. на 09.06.2021 г и заведена с вх. №
16004690301/09.06.2021 г.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят В.К.,
която потвърди отразеното от нея в АУАН.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал, като следва да се
отбележи, че в нито един етап от производството жалбоподателят не оспорва
отразената в АУАН фактическа обстановка.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
съставени от компетентни органи.
От представения по делото АУАН се установява, че същият е бил
съставен на 15.06.2021 г., като същият е бил връчен на тази дата на
упълномощено лице.
От покана с изх. № 70-00-5010-2/07.05.2021 г. се установява, че такава
е била изпратена до жалбоподателя за съставянето на АУАН за не подаване на
справка-декларация и отчетни регистри по чл. 125 ЗДДС, като същата е била
получена на 08.06.2021 г., тоест се достигна до извод, че срокът е бил до
2
15.06.2021 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения
и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 ЗДДС, тъй
като обективно е пропуснат определеният в закона срок за подаване на
отчетни регистри до 14.04.2021 г.
Неправилна е преценката на Административно наказващия орган обаче,
че в случая не може да намери приложение чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93,
т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди,
така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
3
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало
или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че са налице редица такива
обстоятелства и по конкретно: нарушението е извършено за първи път,
жалбоподателят е признал вината си, изразил е съжаление за стореното, както
и обстоятелството, че отчетните регистри са били подадени на 09.06.2021 г.,
което е преди съставянето на АУАН, един ден след връчването на поканата за
съставянето на АУАН, тъй като същата е получена на 08.06.2021 г., тоест
нарушението е отстранено доброволно още преди издаване на АУАН, преди
формалното иницииране на административно-наказателно производство
срещу жалбоподателя, доброволно, един ден, след като е била получена
покана за съставянето на акт. Също така видно от представените към жалбата
писмени доказателства се установява, че справката-декларация и отчетните
регистри са били с нулев отчет, като и самото дружество не извършва дейност
от един продължителен период от време преди процесния случай. От друга
страна видно от представената от процесуалния представител на въззиваемата
страна извадка от НАП се установява, че жалбоподателят е бил санкциониран
за извършени от него нарушения през 2013 г. и 2017 г., от когато към
настоящия момент е изминал един продължителен период от време и това
през 2017 г. /чл. 38, ал. 1 Закона за счетоводството/ не е за нарушения на
данъчното законодателство, а поради неподаване на ГФО пред търговски
регистър.
Всичко гореизложено налага извод, че нарушението е с по-ниска степен
на обществена опасност от типичните нарушения от този вид, като за целите
на административно наказателната отговорност е достатъчно, деецът да бъде
предупреден по реда на чл. 28 ЗАНН, че при повторно нарушение ще бъде
наказан. В тази насока са Решение № 2683 от 14.12.2018 г. на АдмС - Пловдив
по к. а. н. д. № 3148/2018 г., Решение № 2493 от 23.11.2018 г. на АдмС -
Пловдив по к. а. н. д. № 2638/2018 г., Решение № 2491 от 23.11.2018 г. на
4
АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2945/2018 г. и Решение № 2467 от 22.11.2018
г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2397/2018 г., Решение № 2506 от
16.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2412/2021 г.
По разноските:
Доколкото жалбоподателят не претендира разноски, такива не следва да
му се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 585946-F616432 от
07.07.2021 г. издадено от ***** ,,Обслужване‘‘ с което на ,,Ч.к.а‘‘ ЕООД с
ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,имуществена
санкция‘‘ в размер от 500 лева на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС за извършено
нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5