№ 1544
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511941 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 3073 от 06.04.2022 г. по гр.д. № 31611/2021 г. по описа на СРС,
124 с-в, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че В. Г. Г. и Х. Н. Г., дължат
на „Топлофикация София“ ЕАД, разделно /по ½ всеки от тях/ от следните суми:
сумата от 1 487,04 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.09.2017 г. до 30.4.2019 г. за аб.№ 287075, ведно със законна
лихва от 23.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 146,24
лв. за периода от 15.09.2018 г. до 15.10.2020 г., сумата от 21,79 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до
30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 23.10.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 5.23 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 15.10.2020 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021 г. по гр.д. №
51816/2020г. на РС, 124 с-в.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „Топлоконтрол“ ООД.
Подадена е съвместна жалба от ответниците В. Г. Г. и Х. Н. Г., в която се излагат
доводи за неправилност на постановеното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Посочват, че съдът не е съобразил извършено плащане на сумата 1 070 лв., за
1
което са приложили разписки по делото. На следващо място излагат доводи, че не
дължат заплащане на услугата за дялово разпределение, поради нищожност на
клаузите, с които е уредена същата. Отправят искане за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендират
разноски.
В срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от страна на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на постановеното съдебно
решение. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден, че ответникът е ползвател на имота; че в производството е доказано
реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата доставка
на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово разпределение.
Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по
повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
2
си.
В производството е установено, че ответниците като собственици на
топлоснабдения имот са ползвали доставените от ищеца услуги за ТЕ за периода
предмет на заявените претенции, поради което се явяват клиенти на потребената в
имота ТЕ.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети документи от ФДР "Топлофикация
София" ЕООД за отчитането на топлинната енергия за процесния период и нейното
разпределение, които факти не са оспорени от ответника.
Пред първата инстанция е приета ССЧЕ, която настоящият състав кредитира по
реда на чл.202 ГПК. Констатациите на последната сочат, че от извършения анализ на
документите за процесния период от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. се констатира, че по
партидата на В. Г. Г. и Х. Н. Г. не са извършили плащания на "Топлофикация София"
ЕООД към дата на изготвяне на експертизата – 24.02.2022 г. На база представените
доказателства и проверка на място в счетоводството на ищеца е констатирано, че за
исковия период задължението на ответниците възлиза на сумата 1 616,52 лв. –
главница и сумата от 30,93 лв. – сума за дялово разпределение. В своето заключение
експертът сочи, че записванията в счетоводните книги и счетоводството на
„Топлофикация София“ ЕАД са водени редовно и съгласно изискванията на ЗСч,
Националните счетоводни стандарти и ТЗ. Относно законна лихва за периода от
30.10.2017 г. до 15.10. 2020 г. върху главницата е установено, че е в размер на 244,93
лв., а върху дялово разпределение е в размер на 64,89 лв. ССчЕ е приета без
възражения от страните.
В допълнение, съдът намира че следва да посочи, че с отговора на исковата
молба не е въвеждано възражение за погасяване, чрез плащане от страна на
ответниците. Такова е направено за първи път във въззивната жалба. Разпоредбата
на чл. 133 ГПК регламентира режима на преклудиране възраженията на ответника.
Последният не може след срока за отговор да се брани с възражения, които не са
3
свързани със служебно приложение на материалния и процесуален закон от
съда. Законът има предвид преклузия на възраженията, които изискват разглеждане и
произнасяне по спорния предмет - като правото на задържане или възражение за
прихващане, възражения, основани на факти, които ответникът твърди и навежда по
делото, включително правопогасяващите възражения – В този смисъл Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за извършването
на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия,
като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или
чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът
на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е
точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват
писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат
от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице,
да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение.
В проведеното производство са ангажирани доказателства от страна на ищеца за
дължимите суми за дялово разпределение от страна на ответника.
За процесния период са действали ОУ/2014 г. и ОУ/2016 г. Съгласно чл. 31, ал. 1
от първите, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т. 1
на десет равни месечни вноски; т. 2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т. 3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал. 1, т. 2, месечната консумация се определя
от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна
енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ/2014 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
4
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите по ал. 1 /т. е. за месечната дължима сума/ и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил
сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към
продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и
ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ/2014 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Анализът на тези разпоредби налага извод, че падежът на
сумите по ежемесечните фактури, обективиращи прогнозните суми, настъпва с
изтичането на 30-дневен срок от датата на издаването и публикуването им, а не с
изтичане на 30-дневния срок от издаване на общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 5 ОУ/2014 г., обезщетение за забава
в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 2 /по
общата фактура/, ако не са заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33 – в 30-дневен срок от
датата на публикуването на интернет страницата на купувача. Съответно, според чл. 33
от ОУ/2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.
32, ал. 1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Анализът
на тези разпоредби налага извод, че падежът на сумите по ежемесечните фактури,
обективиращи прогнозните суми, настъпва с изтичането на 30 дневен срок от датата на
издаването и публикуването им. Съответно, според чл. 33 от ОУ/2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното поради съвпадане изводите на двете инстанции
постановеното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна. На
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят 50.00
лв. – разноски за възнаграждение за юрисконсулт за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3073 от 06.04.2022 г. по гр.д. 31611/2021 г. по
описа на СРС, 124 с-в в
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН ********** и Х. Н. Г., ЕГН ********** да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *****, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 50.00
лв. – разноски за възнаграждение за юрисконсулт за въззивното производство.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „Топлоконтрол“ ООД.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6