Р Е Ш
Е Н И Е № 1370
гр.Пловдив, 22. 11. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в закритото заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
гр.д. № 1194/2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
във вр. с чл.92 от ЗЗД.
Образувано е по жалба на
Община - Карлово, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град К., улица „****, представлявана от кмета Е. К., чрез юрк. И.Д.,
против Решение
№ 115/05.04.2019г. на КрлРС – I гр.с. по гр.д.№ 1817/2018г., с което е осъдена на осн. чл. 92, ал.1 от ЗЗД да заплати на Адвокатско дружество „П. и К.“, ЕИК
*********, сумата от 4 995 лв., представляваща
дължима сума за неустойка по чл. 6, ал.1 от Договор за юридически обслужване №
198/19.10.2012г., съставляваща неустойка върху сумата по фактура № **********/04.01.2016г. за периода от
11.05.2016г. до 01.11.2017г. /вкл./, както
и направените по делото разноски в размер на 1049,80 лв. Моли да бъде отменено и
вместо това постановено друго, с което да се отхвърлят изцяло исковете, ведно
със законните последици.
Въззиваемата
страна Адвокатско дружество „П. и К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град П.,
ул. „***“ № **, представлявано от И.П., чрез адв.В.К., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд –
V възз. гр. с.,
след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и
събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Карлово от Адвокатско дружество „П. и К.“***– Карлово е заведена искова молба, с която
се посочва, че представляваното от него дружество сключило с
ответната Община Карлово договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012г.
По силата на този договор дружеството извършвало ежемесечно абонаментно правно
обслужване, за което ответната община се е задължила да заплаща под формата на
месечно възнаграждение сумата от 1800 лева, без включен ДДС. Съгласно правилата
на чл. 3, ал. 2 от процесния договор, уговореното месечно възнаграждение е
дължимо в срок до 10-то число на съответния месец, за който се дължи. В случай
на забавяне на плащанията от страна на Община Карлово, в договора е предвидена
неустойка в нейна тежест в размер на 0.5 % на ден - чл. 6, ал. 1 от договора.
За извършената услуга, дружеството е издало фактура № ********** от
04.01.2016г. за сумата от 2160 лева, с включен ДДС. Посочената фактура не е
платена в рамките на уговорения между страните срок, а след провеждане на исков
процес, с който ответната община била осъдена да плати дължимото
възнаграждение. С влязло в сила решение № 45 от 15.02.2018г., постановено по
гр.д. № 1852/2017г. по описа на Районен Съд Карлово, 1-ви гр.с. било прието, че
представляваното ищцовото дружество е изпълнило в срок и съобразно уговорените
условия, задълженията си по договор за юридическо обслужване № 198 от
19.10.2012 г., като Община Карлово била осъдена да заплати дължимите от нея
суми, включително и по процесната фактура № ********** от 04.01.2016г. С оглед
на цитираното решение, което било постановено между същите страни, моли съда да
приеме, че ищцовото дружество е изправен кредитор по договор за юридическо
обслужване № 198 от 19.10.2012г. и задълженията по него били изпълнени в пълен
обем. От приложените писмени доказателства към исковата молба се установявало,
че е налице забавено плащане по процесната фактура поради, което в тежест на
Община Карлово възниквало и задължението да заплати уговорената в процесния
договор неустойка, която по фактура № ********** от 04.01.2016г. е в размер на
4995 лева, дължима за периода 12.01.2016г. до 19.07.2017г.-включително, като е
налице забава от 555 дни. Ответната Община Карлово не е извършила плащания по
горната фактура в уговорените срокове, като е изпадала в забава и то за
продължителен период от време, и имайки предвид неустоечната клауза уговорена в
чл. 6, ал. 1 от процесния договор, последната дължала обезщетение под формата
на неустойка, което предпоставя и правния интерес от завеждане на настоящата
искова претенция и търсене на сумата по съдебен ред. Прави искане да се постанови
решение, с което да осъди Община Карлово да заплати на „П. и К.“ АдвД сумата от
4 995 лв., представляваща дължима сума за неустойка за забавено плащане по чл.
6, ал. 1 от договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012г. върху сумата
по фактура № ********** от 04.01.2016г. за периода от 12.01.2016г. до
19.07.2017г.-включително.
Към исковата молба прилага Договор за юридическо обслужване №
198/19.10.2012г., Фактура № **********/04.01.2016г. на стойност 1 800лв. /без ДДС/, респ. 2 160 лв.
/с ДДС/ - с предмет плащане по Договор за юридическо обслужване №
198/19.10.2012г. за м.януари, 2016г.; Решение №45/15.02.2018г. на КрлРС – I по гр.д.№ 1852/2017г., влязло в сила на 26.06.2018 г.,
с което Община –Карлово е осъдена да заплати на Адвокатско
дружество „П. и К.“ сумата 2 160 лв. по фактура **********/04.01.2016г.
Ответникът Община Карлово депозира
Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявеният иск като
неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли. Посочва се, че предмет на
спора е установяване съществуването на парично вземане в размер на 4 995 лв. - главница,
представляваща дължима сума за договорена неустойка за забавено плащане по 1
брой фактура, приложена към исковата молба и представляващи според изложеното
от адвокатското дружество - вземане по чл. 6, ал.1 от договор за абонаментно
правно обслужване № 198 /19.10.2012г. От изложеното в исковата молба и
приложенията към него било видно, че между ищцовото адвокатско дружество и
Община Карлово бил сключен договор № 198 / 19.10.2012г. Съгласно чл. 1 от
последния, Община Карлово е възложила на ищцовото адвокатско дружество да
извършва по заявка ежемесечно правно обслужване срещу възнаграждение. Като под
абонаментно правно обслужване по смисъла на договора се разбира - устни и
писмени правни консултации, писмени становища, изготвяне на документи свързани
с дейността на общинската администрация. Съгласно правилата на процесния
договор, уговореното месечно възнаграждение в размер на 1 800 лева, без ДДС
било дължимо в срок до 10-то число на съответния месец, а при забавено
изпълнение на това задължение възложителят (Община Карлово) дължи неустойка в
размер на 0.5 % на ден (чл. 3 и чл. 6 от договора). Съгласно правната норма на
чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Единственото, което кредиторът (ищецът) следва да докаже е неизпълнение на
договора от страна на длъжника и своята изправност по същия. На основание
чл.26, ал.1, пр. 3 във връзка с чл. 92 от ЗЗД прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка - чл.6, ал.
1 от Договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012г., поради накърняване
на добрите нрави. Изтъкнато е, че в редица решения на Търговската колегия на
ВКС било прието, че уговаряне на неустойка без краен предел или без фиксиран
краен срок, до който тя може да се начислява, е нищожна договорна клауза, поради
накърняване на добрите нрави /чл. 26 ал. 1 от ЗЗД/. Такова имено договаряне
било постигнато между ищцовото дружество и ответника в чл. 6, ал.1- съгласно
който - „При неизпълнение на
задълженията на възложителя свързани със заплащане на възнаграждение по начина
и условията регулирани в чл. 3 от настоящия договор, последният дължи на
изпълнителя неустойка в размер на 0.5% на ден.“ Цитираният договор бил сключен
за 4 години, считано от 19.10.2012г. Изчислена неустойката по чл.6, ал. 1 от
същия, за целия период на договора, може да достигне до размер на 730%. С
последното клаузата за неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Нищожността на клаузата за договорна
неустойка, като противоречаща на добрите нрави следвало да се преценява в
съответствие с възприетото с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС,
постановено по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСТК за уеднаквяване практиката
на съдилищата по този въпрос. Посочва също, че е налице е формирана практика по
чл.290 от ГПК, опредметена в Решение №4/25.02.2009г. по гр.д. №395/2008г. по
описа на ВКС, ТК, I т.о. Досежно волята на законодателя е прието, че последният
е придал правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на
обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на
конкретния правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да се
нищожна, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност
на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън
обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от
страните. Прието е, че преценката за накърняването на пределите на нравствената
допустимост в тази хипотеза бил следвало да се основава на вида на
неизпълнението, за обезщетяването на което е уговорена неустойката, на начина
на определянето й, на базата на изчисляването й /Решение № 74 от 21.06.2011г.
по гр. д. № 541/2010г. на ВКС/. В
условията на евентуалност, на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД прави възражение
за прекомерност на претендираната неустойка, с оглед на стойността на
фактурата и действително претърпените вреди, с оглед забавеното плащане на
същата. Позовава се на Решение № 65 от 14.04.2009г. на ВКС по т.д. №
589/2008г., II т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК., съгласно
което - Забавянето на изпълнението на
парично задължение винаги уврежда кредитора със законната лихва, което не
изключва възможността той да претърпи в действителност и по-големи вреди. За да
избегнат нуждата от доказване на такива вреди, страните могат на основание чл.
9 от ЗЗД да уговарят наказателна лихва над установения в закона размер, като са
ограничени единствено от добрите нрави, тъй като министерският съвет не е определил
максималния размер на договорната лихва съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. При
неизпълнение на парично задължение вредата на кредитора е предположена от
законодателя, предвид естеството на паричното задължение - чл. 81, ал.2 от ЗЗД,
по отношение на което не може да настъпи невъзможност за неизпълнение, за
разлика от преките и предвидими вреди по чл. 82 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 86
от ЗЗД, предвиждаща, че при забава в изпълнението на парично задължение се
дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на
паричната сума, независимо от начина на евентуалното й оползотворяване - Решение
№ 68 от 09.07.2012г. на ВКС по т.д. № 450/2011г., I т.о., ТК, постановено в производство
по чл. 290 ГПК. Затова, при липса на ангажирани доказателства за настъпили по-
големи вреди, следва да се приеме, че презумираната от законодателя вреда от
забавено изпълнение на парично задължение се съизмерява със законната лихва.
Размерът на законната лихва върху дължимата сума за исковия период е 270,03
лева, като уговорената неустойка превишава законната лихва повече от 18 пъти.
Не се доказвали с приложените към исковата молба да са настъпили вреди в
по-голям размер от установения такъв в размер на законната лихва. Ето защо,
неустойката следвало да се приведе в размер, който ще обезщети кредитора в
пълен обем за претърпените от него вреди и ще изпълни и наказателната си
функция спрямо длъжника. По-високият размер на неустойката би довела до
неоснователно обогатяване на кредитора, което противоречи на основен принцип в
правото и поради което е въведено правилото на чл. 92, ал. 2 от 33Д. Позовава
се на: Решение № 659 / 28.10.2008г. на ВКС по т.д. № 264/2008г., ТК и Решение №
65 / 14.04.2009г. на ВКС по т. д. № 589/2008г., II т. о., ТК.
В хода на производството по искане на страните е допусната ССЕ. С приетото и
неоспорено заключение на в.л. Р. М. са направени констатациите, че размерът на законната лихва за периода 12.01.2016г. –
19.07.2017г. върху сумата от процесната фактура в размер на 1 800лв./без
ДДС/, респ. 2 160 лв. /ДДС/ възлиза на 277,59 лв., респ. на 333,10 лв.
След справка в счетоводствата експертът е установил, че фактурата е била
осчетоводена и от двете страни, но няма извършено
плащане по нея. Размерът на дължимата неустойка е изчислен на общо
4 995лв. за периода 12.01.2016г. – 19.07.2017г.
Районен съд – Карлово, с атакуваното решение, за да уважи изцяло иска, излага
подробни съображения, че доколкото предмет на иска по чл.92, ал.1 от ЗЗД е
изпълнение на договорено задължение, следва да извърши първо преценка относно
съществуването на това задължение. Тази преценка при всички случаи включва
обсъждане действителността на клаузата, пораждаща задължението, чието
изпълнение се претендира. Ето защо и при липса на изрично направено възражение
с правно основание чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД за нищожност на клаузата за
неустойка, поради накърняване на добрите нрави, съдът е длъжен да се произнесе
по валидността на клаузата в процесния договор, в който е уговорено заплащането
на неустойка. /ТР № 1/ 15.06.2010 г., по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВК -
където е посочено, че за спазването на добрите нрави по иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно/. Съгласно приетото по т.3 от ТР №
1/15.06.2010г., по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване
на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. От значение при преценка
недействителността на договорната неустойка в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД се явяват изброените в мотивите по т.3 от Тълкувателното решение
примерни критерии, които съпоставени с данните по делото в настоящия случай, не
обуславя правен извод за несправедлива неустоечна клауза, водеща до
неоснователно обогатяване, която да е в противоречие на добрите нрави.
Районният съд извежда извод, че неоснователни са доводите за нищожност на
договорената клауза за неустойка за
забава поради липса на краен срок
за начисляването й, тъй като последният е в зависимост от поведението на
длъжника - в какъв период след падежа ще изпълни задължението. Подобно
изискване за краен предел или срок за начисляване на неустойката би
обезсмислило изобщо обезпечителния и обезщетителния характер на неустойката. Сам
по себе си размерът на неустойката не означава, че единствената цел, за която
тя е уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, което би довело до нейната нищожност. В конкретния случай, преценена към датата на сключване на
процесния договор, клаузата за неустойка не трябва да бъде счетена за нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. Досежно натрупания голям размер, то същият
е в пряка зависимост от периода на забавата заради поведението на самия
длъжник.
Относно възражение за прекомерност на неустойката Районен съд – Карлово
аргументира, че съгласно практиката - прекомерността на неустойката следва да
се прецени към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди, както и че прекомерната неустойка не се
намалява по право или служебно от съда, а само при релевирано възражение от
ответника, като при намаляване на неустойката следва да се установи
съотношението с претърпените вреди при носена от длъжника - ответник по иск за
присъждане на договорната неустойка доказателствената тежест за тяхното
установяване, тъй като установяването на несъответствието на неустойката с
вредата е фактически въпрос, който подлежи на доказване. Ищецът-кредитор по
договора не дължи доказване на вредите, с оглед нормата на чл. 154 от ГПК, затова
ответникът е този, който е следвало да
проведе насрещно доказване на въведеното от него правоизключващо възражение за
прекомерност и да установи съотношението
между действително претърпените вреди и размера на действително уговорената
неустойка. Позовава се на Решение № 127 от 20.12.2016 г. по дело № 1907/2015 на
ВКС, II т.о. Досежно изчисления с
приетата ССЕ експертиза размер на
законната лихва за забава върху сумата по процесната фактура, то същият не може
да вземе като критерий, даващ съотношението между действителния размер на дължимата неустойка и
претърпените вреди. Това е така, тъй като въпросът за прекомерност на
неустойката трябва да се преценява комплексно, като се отчита свободата на
договарянето, равнопоставеността на страните и възможността неизправният
длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне
неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Отделно, по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се приеме, че е налице нарушение на свободата на договарянето и
равнопоставеност на страните при сключване на договор за юридическо обслужване.
Съгласно клаузите на договора, не са предвидени никакви защитни механизми и
обезпечителни клаузи в полза на ищцовото дружество, за да може последното да
реализира правата си и да се защити при евентуално неплащане на дължимото
възнаграждение. Неустойката е единствената клауза в договора, която дава
някаква форма на сигурност при изпълнение на задълженията от възложителя във
връзка със заплащане на дължимото възнаграждение в срок.
С
въззивната жалба на Община – Карлово се възразява срещу направените правни изводи на атакуваното решение и затова счита същото за неправилно.
Въззиваемата страна Адвокатско дружество „П. и К.“ поддържа доводите от първата инстанция.
Възразява, че в голямата си част жалбата има по-скоро бланкетен вид и
съдържание, като не се сочат оплаквания за допуснати процесуалноправни и
материалноправни разпоредби в постановеното решение, а се извеждат общи и
принципни твърдения за предмета на исковата молба.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Във въззивната жалба се възразява
основно, че неправилно Районният съд не е приел, че договорената неустойка не е нищожна, тъй като е уговорена без краен
предел и е без фиксиран срок. При
условията на евентуалност поддържа, че при липса на ангажирани доказателства за
настъпили вреди, следва да се наложи извод по делото, че презумираната от
законодателя вреда от забавено изпълнение на парично задължение се съизмерява с
размера от общо 277,59 лв. на законната лихва за исковия период съгласно
заключението на ССЕ.
Съгл. чл. 6, ал.1 от процесния Договор от 05.10.2002г.
- „При неизпълнение на задълженията на
възложителя свързани със заплащане на възнаграждение по начина и условията
регулирани в чл. 3 от настоящия договор, последният дължи на изпълнителя
неустойка в размер на 0.5% на ден.“ Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСТК,
задължително за прилагане от съдилищата, по този правен въпрос е налице разрешение, че
- Не е нищожна клауза за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран
срок, до който може да се начислява. Ето защо, само по себе си обстоятелството,
че в Договора не е уговорен такъв срок
не означава, че трябва да се приеме уговорената неустойка за нищожна. Същата
клауза не противоречи на добрите нрави, доколкото не са налице данни към момента на сключването на Договора същата
да води до извод, че с уговореният
размер от 0,5% се достига до неоснователно обогатяване на едната страна – в
случая Адвокатското дружество, за сметка на другата страна – Община – Карлово. Още
повече, че изпълнението на задължението не е обезпечено с други правни способи
– поръчителство, залог или ипотека и
др., за да бъде повдигнат въпроса и евентуално за свръхобезпечаване. Фактът, че
се е натрупал сравнително голям размер
от 4 995 лв. не може да обоснове за
клаузата да е нищожна само поради тази
причина.
По отношение на следващото възражение – за
прекомерност, в доказателствена тежест на ответната Община –Карлово е да
установи на осн. чл.154 от ГПК това чрез сравняване между размера на
неустойката и вече настъпилите в резултат на неизпълнението вреди. Без уважение следва да се остави
искането на ответника, респ. въззиваема страна, за намаляване на размера на
неустойката от 4 995лв. до 277,59
лв. /без ДДС/, респ. 333,10 /с ДДС/, съставляващ общ сбор от законната лихва за
периода 12.01.2016г. – 19.07.2017г. върху сумата от процесната фактура в размер
на 1 800лв. Това е така, тъй като неустойката има различен характер и
функции- обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, спрямо законната лихва върху главницата. Да се приеме обратното би
означавало да се дерогира действието на договорената от съконтрахентите
неустоечната клауза на принципите на
свободна воля на договаряне и равнопоставеност. В този смисъл е и актуалната
съдебна практика Решение №187/25.06.06.2018г. на Пловдивски Апелативен съд по
т.д.№ 257/2018г. и окончателно Определение № 98/08.03.2019г. по т.д.№
2201/2018г. на ВКС – I т.о. за недопускане касационно обжалване на
Решение №187/25.06.06.2018г. на Пловдивски Апелативен съд по т.д.№ 257/2018г.
Обжалваното
решение се явява законосъобразно и следва да се потвърди изцяло. На осн.чл.272
от ГПК се извършва и препращане към неговите мотиви.
Разноски. Съобразно
правния резултат Община – Карлово да заплати на Адвокатско
дружество „П. и К.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град П., ул. „***, представлявано от И.П., сумата 650 лв. за направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Ето защо, Пловдивският окръжен съд
– V възз. гр.с.
Р Е Ш
И :
Потвърждава
Решение
№ 115/05.04.2019г. на КрлРС – I гр.с. по гр.д.№ 1817/2018г.
Осъжда Община - Карлово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- град К.,
улица „***, представлявана от кмета Е. К., да заплати на Адвокатско дружество „П.
и К.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Пловдив, ул. „***, представлявано от И.П., сумата 650 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№
1194/2019г. по описа на ПдОС –V гр.с..
Решението е окончателно.
Председател :
Членове
: