Р Е Ш Е Н И Е
№ 592
05.10.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети септември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №108 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.124, вр. чл.121, ал.1, т.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Н.Г.Н. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, офис 1 – адв.В.В.О., против Заповед №2188 от 07.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници”.
Жалбоподателят оспорва заповедта като издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон.
Твърди, че в заповедта не били посочени конкретно и ясно фактическите обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, като основание за прекратяване на служебното му правоотношение с Агенция „Митници“ на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Това изискване относно формата на заповедта, което административният орган не бил спазил, произтичал изрично от разпоредбата на чл.108 от ЗДСл. Записаното в заповедта „Привлечен в качеството на обвиняем за умишлено престъпление от общ характер“ не съдържало конкретни фактически обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на вменените на жалбоподателя служебни функции. Разпоредбата на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, на която се позовавал органът по назначението, изисквала промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението, и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая в заповедта не били изложени фактологични данни кога, с какъв акт и по кое наказателно производство жалбоподателят бил привлечен като обвиняем, нито за какво умишлено престъпление от общ характер. При липса на конкретни факти и изложени съображения, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните функции, заповедта се явявала незаконосъобразна, поради неспазване на предписаната в закона форма. Този порок водел и до нарушаване на административнопроизводствените правила, тъй като се нарушавало правото на защита на държавния служител и не се позволявало на съда да извърши следващия се контрол относно материалната законосъобразност на акта.
Независимо от горното, жалбоподателят считал, че било налице несъответствие между фактическото и правното основание за издаване на заповедта. Към датата на издаване на заповедта – 07.01.2019 г. и към датата на настъпване на конститутивното й правно действие – 08.01.2019 г., от когато се считало, че е прекратено служебното му правоотношение, длъжността „митнически инспектор“, която заемал, не съществувала в структурата на Агенция „Митници“ и съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, както не съществувала и Митница Бургас като място, на което жалбоподателят изпълнявал длъжността. С оглед отпадането, считано от 07.01.2019 г. на длъжността, на която бил назначен, и на организационното звено, в което я изпълнявал, както и предвид непреназначаването на жалбоподателя на нова длъжност в Териториална дирекция на Агенция „Митници“, правното основание, на което било прекратено служебното му правоотношение, се явявало несъответно, тъй като изисквало съществуването на длъжността и наличие на обективна невъзможност да я изпълнява.
Жалбоподателят оспорва и материалноправното основание за издаване на заповедта, като твърди, че не била налице обективна невъзможност да изпълнява задълженията и функциите си на длъжността „митнически инспектор“. Отразеното в заповедта обстоятелство, че бил привлечен в качеството му на обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, не обуславяло обективна невъзможност за изпълнение на служебните функции, с оглед презумпцията за невиновност, установена в чл.3, ал.3 от Конституцията на Република България. Въведеното изискване в чл.10, ал.1, изр.последно от Закона за митниците, противоречало на принципа в чл.3, ал.3 от Конституцията, както и на чл.6, ал.2 от Европейската конвенция за защита правата на човека, и на презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК. С оглед прякото действие на разпоредбата на чл.3, ал.3 от Конституцията, която била с общозадължителна сила и имала превес пред останалите норми на вътрешното право, съгласно чл.5, ал.1 от Конституцията, в т.ч. спрямо чл.10, ал.1, изр.последно от Закона за митниците, не можело да се счита, че обвиняването на държавния служител в извършване на умишлено престъпление от общ характер съставлявало възникнала причина, обуславяща обективна невъзможност за изпълнение на служебните функции.
Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът, Директор на Агенция „Митници”, чрез процесуален представител по делото, излага доводи за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №3591/25.06.2013 г. на Директора на Агенция „Митници“, Н.Г.Н. е назначен за държавен служител на длъжността: инспектор в Агенция „Митници“, считано от 01.07.2013 г. Същият е преназначен със Заповед за изменение на служебно правоотношение №1316 от 04.04.2014 г. на Директора на Агенция „Митници“, а със Заповед №414 от 11.01.2016 г. на Директора на Агенция „Митници“ е прекратено служебното му правоотношение на длъжност митнически инспектор в Митница Свиленград, считано от 12.01.2016 г.
Със Заповед №3726 от 18.07.2017 г. на Директора на Агенция „Митници“, на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл, влязло в сила съдебно решение, подадено заявление и Протокол за явяване на работа, Н.Г.Н. е възстановен на длъжност: митнически инспектор в Митница Бургас, считано от 11.07.2017 г. На 11.07.2017 г. Н.Г.Н. е попълнил и подписал Декларации по образец във връзка с възстановяването на длъжност, включително Декларация по чл.10, ал.1 и 2 от Закона за митниците.
Под вх.№32-2403/03.01.2019 г. е регистрирано подадено до Директора на Агенция „Митници“ заявление от Н.Г.Н., на длъжност митнически инспектор в Митница Бургас, в отдел БН, с което изразява желание да бъде преназначен на длъжността експерт в Агенция „Митници“, в Териториална дирекция Южна морска.
На дата 03.01.2019 г. Н.Г.Н. е попълнил и подписал Декларация (по образец) по чл.10, ал.1, изречение второ от Закона за митниците, в която е декларирал, че е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.
С процесната Заповед №2188 от 07.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“, на основание чл.107, ал.1, т.5, във връзка с чл.7, ал.1, т.6, предложение последно от ЗДСл, във връзка с чл.10, ал.1, изречение второ от Закона за митниците, и подадената от служителя декларация по чл.10, ал.1, изречение второ от Закона за митниците, е прекратено служебното правоотношение с Н.Г.Н., на длъжност митнически инспектор, длъжностно ниво – 11, Експертно ниво 7, в Митница Бургас, с ранг V младши, считано от 08.01.2019 г.
В заповедта като причини за прекратяване на служебното правоотношение е посочено: Поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите по чл.103, ал.1, т.3 – привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.
Видно от отбелязването под текста й, заповедта е връчена на адресата си срещу подпис на 08.01.2019 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 08.01.2019 г., чрез Директора на Агенция „Митници“, където е регистрирана под рег.№32-19087 от същата дата.
Като част от
административната преписка по делото се съдържат утвърдена Длъжностна
характеристика за длъжността „митнически инспектор“ в Сектор „Борба с
наркотрафика“, Отдел „Борба с наркотрафика“ в Териториално митническо
управление на Митница Бургас към Агенция „Митници“, връчена на жалбоподателя на
30.07.2018 г., както и Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка
за неотклонение от 16.05.2015 г., на Окръжен следствен отдел към Окръжна
прокуратура – Пловдив, с което се привлича в качеството на обвиняем Н.Г.Н., за
престъпление по чл.242, ал.4, във вр. ал.1, б.„б“ и б.„д“, във вр. чл.20, ал.4,
вр. ал.1 от НК. Постановлението е предявено на привлеченото лице на 16.05.2015
г.
В хода на
съдебното производство като доказателства
по делото са приети и документите,
изпратени с писмо вх.№6425/18.10.2019 г. от Завеждащ ОСО при ОП – Пловдив,
съдържащи данни за образуваните и водени следствени дела и повдигнати обвинения
спрямо лицето Н.Г.Н. към дата 07.01.2019 г., включително генерирана от Единна
информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) Справка за протичане на наказателни производства за лицето Н.Г.Н.
и Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от
21.03.2017 г. на следовател при ОСлО, ОП гр.Пловдив. С последното се обвинява Н.Г.Н.
в извършване на престъпление от общ характер и същият се привлича в качеството
на обвиняем за престъпление по чл.242, ал.4, във вр. ал.1, б.„б“, б.„в“ и
б.„д“, във вр. чл.20, ал.4, във вр. ал.1 от НК. Постановлението е предявено на
привлеченото лице на 3.05.2017 г. В придружителното писмо вх.№6425/18.10.2019
г. от Завеждащ ОСО при ОП – Пловдив се потвърждава, че към дата 07.01.2019 г. Н.Г.Н.
е привлечен в качеството на обвиняем по сл.дело №49/2015 г. по описа на ОСлО
при ОП – Пловдив.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл.107 от ЗДСл, едностранното прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие, се извършва от органа по назначаването, а в случая не се спори и е установено от писмените доказателства, че орган по назначаването на жалбоподателя като държавен служител се явява Директорът на Агенция „Митници”.
Заповедта е обективирана в предвидената в чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изискуемите от същата разпоредба реквизити – правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Според настоящия съдебен състав, в случая е изпълнено и изискването за посочване на фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, с посочването на обстоятелството, че служителят е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, е била в сила разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за митниците, в редакцията му, изм.ДВ бр.75 от 2019 г. (в сила от 27.09.2016 г.), със следното съдържание: „Митнически служител може да бъде дееспособно лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация. Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. Обстоятелствата относно съдебния статус се установяват служебно.“
Въведената с
тази разпоредба забрана – лица, които са привлечени като обвиняеми или са
подсъдими за умишлено престъпление от общ характер, да могат да бъдат
митнически органи, на практика представлява обективна невъзможност тези
митнически служители, които в хода на вече възникнало служебно правоотношение са
привлечени като обвиняеми за такъв вид престъпления, да заемат длъжността си.
Тази невъзможност е именно обективна, тъй като не зависи от волята на страните
по правоотношението, а е предвидена в закона. С оглед на това съдът приема, че
случаят попада в хипотезата на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, като за органа по
назначаването не съществува задължение да изследва и посочва други фактически
основания, водещи до невъзможност държавният служител да изпълнява служебните
си задължения, съответно не се споделят наведените от жалбоподателя възражения за
немотивираност на акта. Изложените в заповедта фактически и правни съображения
са напълно достатъчни както за служителя да разбере защо се прекратява
служебното му правоотношение, така и за съда да извърши дължимия контрол за
законосъобразност на акта.
Обстоятелството, че към датата на издаване на процесната заповед служителят Н.Г.Н. заема длъжност с правомощията на митнически орган (по смисъла на § 1, т.9 от ДР на ЗМ), не е спорно по делото и е установимо от Длъжностната характеристика на жалбоподателя, а факта, че към същия момент той се явява лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер (контрабанда в особено големи размери), освен че е деклариран от служителя пред органа по назначаването, се доказва и от събраните по делото писмени доказателства.
Междувременно с Решение №7 от 17.09.2019 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело №7/2019 г. (обн.ДВ бр.75 от 24.09.2019 г.), се обявява за противоконституционна разпоредбата на чл.10, ал.1, изречение второ от Закона за митниците.
С Решение №3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело №5/2019 г., с присъединено към него конституционно дело №12/2019 г. (обн.ДВ бр.42 от 12.05.2020 г.) Конституционният съд на Република България приема, че: „По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.“
От последното цитирано решение следва, че обявената за противоконституционна разпоредба на чл.10, ал.1, изречение второ от Закона за митниците, не може да бъде част от приложимото действащо право не само занапред, от влизане в сила на Решение №7/17.09.2019 г. на КС, но и към момента на издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение между страните, след като настоящото съдебно производство по оспорване на заповедта е висящо. След като е обявена за противоконституционна, разпоредбата, предвиждаща митнически служители, които са митнически органи по смисъла на закона, да могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер, то липсва правно основание за издаването на процесната заповед.
Служебното правоотношение с жалбоподателя е прекратено на основание чл.10, ал.1, изречение второ от Закона за митниците – противоконституционна норма, която не се прилага, с оглед на което заповедта прекратяването се явява издадена в противоречие с материалния закон и като такава следва да бъде отменена.
(В същия смисъл e и трайната практика на Върховния административен съд по идентични случаи, касаещи приложението на чл.10, ал.1, изречение второ от Закона за митниците – напр. Решение №11619 от 15.09.2020 г. по адм.дело №8565/2019 г.; Решение №10182 от 23.07.2020 г. по адм.дело №11394/2019 г.; Решение №9672 от 15.07.2020 г. по адм. дело №9050/2019 г.; Решение №9546 от 14.07.2020 г. по адм.дело №13914/2019 г.; Решение №8767 от 03.07.2020 г. по адм. дело №9709/2019 г.; Решение №8828 от 06.07.2020 г. по адм.дело №34/2020 г. и др.)
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя в негова полза да се присъдят, платими от ответника, направените по делото разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 06.03.2019 г. в размер на 500 лева, което съдът не намира за прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, и предвид обстоятелството, че представлява минималния размер на възнаграждението за процесуално представителство, посочен в чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №2188 от 07.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Н.Г.Н., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: