РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Бургас, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора а Мирослав Ил. Илиев
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20232100601225 по описа за 2023 година
С присъда № 142 от 2.08.2023 г., постановена по НОХД № 1164/2023 г.,
Бургаският районен съд признал подсъдимия А. Й. К., ЕГН **** за виновен в
това, че на 1.03.2020 г. в гр. Бургас, от офис на Българска божия църква
„Градове за Исус“, ЕФН **********, находяща се в гр. Бургас, ул.
„Александър Стамболийски“ № *, ет. *, като извършител, в съучастие с
неустановено лице, също действало като извършител, чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на бравата на
входна врата на кооперацията и на врата на метална каса, чрез използване на
технически средства - неустановени такива за разбиване на вратата на
кооперацията и за пробиване на отвор в областта на заключващия механизъм
на вратата на касата и подбран или преправен ключ за отваряне на входната
врата на офиса и метална щанга за разбиване на вратата на касата, и чрез
използване на специални начини - пробиване на отвор в областта на
заключващия механизъм на вратата на касата и отваряне на входната врата на
офиса с подбран или преправен ключ, отнел чужди движими вещи, а именно
парична сума в размер на 10 080 евро, равняващи се на 19714.77 лева,
собственост на Българска божия църква „Градове за Исус“, представлявана от
С. П. Д., и парична сума в размер на 5000.00 лева, собственост на „Зеген“
ООД, ЕИК *********, представлявано от М. С. Д., всичко парична сума в
1
общ размер на 24 714.77 лева от владението на С. П. Д., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. второ и трето, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК
и чл. 58а, ал. 1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две
години, като на основание чл. 304 НПК го признал за невиновен и го
оправдал по обвинението деянието да е извършено след предварителен сговор
при немаловажен случай и по квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК. На
основание чл. 66, ал. 1 НК районният съд отложил изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
Със същата присъда съдът на основание чл. 45 ЗЗД осъдил подсъдимия
А. К. да заплати на Българска божия църква „Градове за Исус“,
представлявана от С. П. Д. сумата от 19 714.77 лева и на „Зеген“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от М. С. Д. сумата от 5000 лева, представляващи
обезщетения за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със
законните лихви върху сумите, считано от 1.03.2020 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Накрая съдът се произнесъл по въпросите за веществените
доказателства и направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от адв. Петър
Димитров от Адвокатска колегия - Бургас, в качеството му на защитник на
подсъдимия К.. В жалбата се излагат доводи за несправедливост на
наложеното наказание. Претендира се изменение на присъдата, като бъде
намален размерът на наказанието лишаване от свобода от две години на една
година.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище, че обжалваната присъда е
правилна и законосъобразна. Според прокурора наложеното на подсъдимия
наказание е правилно индивидуализирано, като при определяне на вида и
размера му съдът е съобразил всички обективни характеристики на деянието,
обществената опасност на деянието, вината на подсъдимия и неговата
обществена опасност. Предлага жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а първоинстанционният акт да бъде оставен в сила.
Повереникът на частните обвинители адв. Ели Димова от Адвокатска
колегия - Бургас заявява, че първоинстанционната присъда е правилна и
обоснована както в наказателната й част, така и в частта, с която са уважени
предявените граждански искове, поради което моли постановената от
районния съд присъда да бъде потвърдена.
Защитникът адв. Петър Димитров от Адвокатска колегия - Бургас
поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Посочва, че към
момента на извършване на деянието подсъдимият е неосъждан човек, в тежко
финансово състояние, признал изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт. Моли за намаляване на размера на наложеното наказание
до размер на една година лишаване от свобода, чието изпълнение, както е
2
приел и първоинстанционният съд, бъде отложено с изпитателен срок от три
години.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият К. изразява
съжаление за извършеното и моли да му бъде намалено наложеното
наказание.
Въззивната жалба е подадена в посочения в чл. 319, ал. 1 НПК срок за
обжалване от лице, което има право на жалба, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимия К. е направил ясно и
недвусмислено изявление, че признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Районният съд правилно е
преценил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства и е постановил определение по чл.
372, ал. 4 НПК, с което е обявил, че ще ползва самопризнанието при
постановяване на присъдата, без да събира доказателства за признатите факти
по обвинителния акт. В съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК в
мотивите на обжалваната присъда съдът е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния, като се е позовал на направеното
самопризнание от подсъдимия К. и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което въззивният съд
намира за ненужно да ги преповтаря за пореден път.
По делото е безспорно установено, че на 1.03.2020 г. била извършена
кражба от офис на Българска божия църква „Градове за Исус“, ЕФН
**********, находящ се в гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № *,
ет. *. Предмет на престъпното посегателство е била сумата от 10800 евро,
собственост Българска божия църква „Градове за Исус“, представлявана от С.
П. Д., както и сумата от 5000.00 лева, собственост на „Зеген“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от М. С. Д.. Размерите на посочените суми са
установени от приложените по досъдебното производство извлечения от
разплащателна сметка /т. 1, л. 31-35/, приходни касови ордери /т. 1, л. 36-45/,
протокол за дарение /т. 1, л. 30/, показанията на свидетелите С. Д. и М. Д..
За да отнемат процесните суми извършителите са повредили прегради,
здраво направени за защита на имот. С помощта на неустановени технически
средства те са разбили бравата на входната врата на жилищната кооперация, а
след това с подбран или преправен ключ са отворили входната врата на
офиса. Използвани са били неустановени технически средства и за пробиване
3
на отвор в областта на заключващия механизъм на вратата на касата, в която
били съхранявани паричните суми, както и метална щанга за разбиване на
вратата на касата. Начинът на проникване в офиса е установен чрез огледа на
местопроизшествието /вж. протокол за това действие по разследването и
фотоалбум към него – т. 1, л. 6-26/ и показанията на свидетелката С. П..
Съгласно заключението на извършената трасологическа експертиза,
металната каса е била взломена посредством пробиване на сферичен отвор с
ф-12 мм в областта над заключващия механизъм на вратата и упражняване на
силен натиск с метална щанга. Отворът е бил направен с металообработващ
инструмент и свредло с диаметър 12мм, като целта е била достигане на
риглата на заключващия механизъм и нейното преодоляване без наличието на
ключ /т. 1, л. 73-78/. За да достигнат до процесните вещи извършителите са
използвали и специален начин - пробиването на отвора в областта на
заключващия механизъм на вратата на касата и отварянето на входната врата
на офиса с подбран или преправен ключ.
Авторството на извършената кражба също е установено по несъмнен
начин. При огледа на местопроизшествието е било намерено и иззето като
веществено доказателство 1 брой бяло, пластмасово шише, с етикет с надпис
„bellena“. Същото е било обект на извършена ДНК - експертиза, при
изследването на който било установено наличие на смес от клетъчен материал
от повече от две лица. Сравнителното изследване на определения за сместа от
клетъчен материал ДНК профил с Националната ДНК база данни показала, че
всички алели от ДНК профила на А. Й. К., ЕГН ********** присъствали в
профила на сместа. Посоченото съвпадение представлява доказателство, че
подсъдимият К. е източник на клетъчен материал по обекта, заедно с други
лица /вж. протокол № 20 / ДНК-82 от 31.03.2020 г. – т. 1, л. 68-70 от ДП/.
На 1.09.2022 г. подсъдимият К. в присъствието на своя защитник
отказал да предостави на разследващия орган изисканите му образци за
сравнително изследване, но на 4.10.2022 г., след получено разрешение от
БРС, от подсъдимия бил взет сравнителен материал от биологичен произход –
слюнка, необходима за извършване на допълнителна ДНК - експертиза /т. 2,
л. 80/. Видно от протокол № 22 / ДНК – 440 от 24.10.2022 г., заключението на
извършената допълнителна ДНК – експертиза потвърждавало изцяло
заключението на първата ДНК – експертиза, изготвено на 31.03.2020 г. /т. 2, л.
82-84 от ДП/.
В подкрепа на обвинителната теза са и показанията на свидетел с
идентификационен № 1, дадени пред съдия на 22.06.2022 г. Свидетелят лично
е възприел на инкриминираната дата действията на подсъдимия К. и на друго
лице по взломяване на входната врата на жилищната кооперация, намираща
се срещу входа на басейна на Младежкия дом в гр. Бургас. Неговите
показания съответстват на данните, съдържащи се в огледния протокол, както
и на показанията на свидетелката С. П. относно начина на проникване в
чуждия имот. Наред с това, за да бъдат проверени данните от разпита на този
свидетел, е бил проведен следствен експеримент, при който било установено,
4
че когато се застане в близост до входа към басейна на Младежкия дом,
наблюдаващият има пряка видимост към входа на жилищната кооперация на
ул. „Александър Стамболийски“ № 22 /т. 2, л. 57-61 от ДП/.
По делото е установено още, че подсъдимият често е посещавал игрални
зали и казина, поради което често е изпитвал финансови затруднения. Това
налагало подсъдимият да сключва договори за потребителски кредити с
дружествата „Профи кредит“, „Изи кредит“, „Ес Джи Финанс“, „Виктория
111“ ЕООД. На 2.03.2020 г., тоест в деня след кражбата, А. К. е погасил към
последното дружество четири месечни вноски по 335 лева всяка /т. 1, л. 231
от ДП/. Скоро след осъществяване на кражбата подсъдимият е погасил и
парично задължение към свидетеля И. П., давайки му банкнота с номинал 100
евро. Според неговите показания подсъдимият извадил от джоба си доста
голяма пачка пари, сред които имало и други банкноти със същия номинал.
Свидетелят знаел, че по това време А. К. имал просрочени задължения към
фирми за бързи кредити и затова се учудил, че подсъдимият разполага с
толкова пари, а не си плаща кредитите.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че
обвинението срещу подсъдимия К. е доказано по безспорен начин, поради
което районният съд правилно го е признал за виновен.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че кражбата е била
извършена при наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал.
1, т. 3 и т. 4 НК – чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на
имот, чрез използване на технически средства и специален начин.
Неправилно обаче съдът е приел, че кражбата е била извършена при
обикновено съучастие на две лица като съизвършители и е оправдал
подсъдимия К. по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК. Конкретните факти и
обстоятелства сочат на типичен случай на кражба, извършена след
предварително сговаряне на лица, участвали в самото изпълнително деяние
на престъплението. Цитираното от първия съд Р 727-95-ІІ н.о. на ВС се отнася
за съвсем различен случай, при който подсъдимите, случайно преминавайки
покрай стопански двор, внезапно решили да откраднат животни. ВС посочва,
че е бил налице общ инцидентен пряк умисъл, а „предварителното сговаряне
изисква съгласието и решението за извършване на деянието у извършителите
да е постигнато не непосредствено преди кражбата, а в един по-ранен
момент“. В настоящия случай за инцидентност и внезапност не може и дума
да става. Извършителите са имали предварителна информация за процесните
суми и мястото им на съхранение и именно затова са били предварително
подготвени с технически средства не само за отключване на вратата на офиса,
но и за отваряне на металната каса. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че наред с техническите средства, извършителите
предварително са били осигурили и белина, с която да заличат оставените от
тях следи. Всичко това говори за предварително взето решение за
осъществяване на кражбата, изпълнението на която е било прецизно
подготвено. По тези съображения въззивния съд намира, че с оправдаването
5
на подсъдимия по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК районният съд е постановил
присъдата в нарушение на материалния закон. Липсата на подаден протест
обаче е пречка за коригиране на съдебния акт в тази насока.
С жалбата не се оспорва приетата от съда правна квалификация на
деянието на подсъдимия. Възразява се единствено срещу размера на
наложеното наказание.
При индивидуализацията на наказанието районният съд е спазил
изискванията на чл. 54 НК.
Степента на обществена опасност на извършеното деяние е висока.
Същата се обуславя не само от размера на предмета на престъпното
посегателство /равняващ се на 40,5 минимални работни заплати за страната
към момента на осъществяването му/, но и от сериозната предварителна
подготовка, включваща и проучване и наблюдение на мястото, откъдето да
бъде извършена кражбата.
От друга страна, подсъдимият е неосъждан /реабилитиран/, трудово
ангажиран, изразява съжаление за стореното.
Като смекчаващо не може да бъде прието твърдяното от защитника
обстоятелство, че подсъдимият е „признал изцяло фактите и
обстоятелствата“. Производството пред първостепенния съд е преминало по
реда на глава двадесет и седма от НПК, като за направеното признание на
всички факти, описани в обвинителния акт, подсъдимият получава
привилегията да бъде редуцирано определеното му наказание с една трета.
Отчитането на самопризнанието и при индивидуализацията на наказанието е
допустимо, само „ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване
на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на
досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на
компетентните органи“ (ТР № 1/2009 г. по т.д.№1/2008 г. на ОСНК на ВКС,
т.7). В случая А. К. категорично е отричал авторството на извършената
кражба, като това свое поведение той е следвал до края на досъдебното
производство. След като разследващите органи са разкрили престъплението и
единия от неговите извършители, без за това да са спомогнали признания на
подсъдимия, то направените от него в следващата процесуална фаза
признания не следва да бъдат ценени като смекчаващо отговорността му
обстоятелство.
Преценявайки всичко посочено по-горе, настоящият съдебен състав
прие, че определеното от районния съд наказание лишаване от свобода за
срок от три години е адекватно на конкретната степен на обществена
опасност на извършеното деяние и неговия автор. Няма обстоятелства, които
да не са били отчетени от първия съд и които да налагат намаляване размера
на наказанието, индивидуализирано при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Приложен е и институтът на условното
осъждане с предвидения минимален изпитателен срок, поради което
въззивният съд намира, че наложеното наказание, редуцирано с една трета на
6
основание чл. 58а, ал. 1 НК, а именно две години лишаване от свобода, е
справедливо и то ще изпълни целите, визирани в чл. 36 НК.
Мотивиран от изложените съображения, въззивният съд прие, че
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, поради което и на основание
чл. 338 НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 142 от 2.08.2023 г., постановена по НОХД
№ 1164/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7