Определение по гр. дело №40601/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 октомври 2025 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20251110140601
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41359
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110140601 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба са представени документи, които са относими, допустими и
необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Повод за образуване на настоящото производство е издадената и оспорена от
длъжника – настоящ ответник заповед по ч.гр.д. № 18096/2025 г. по описа на СРС, поради
което същото следва да се изиска за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в същата,
като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д. № 18096/2025г. по описа на СРС, 43 състав към
настоящото дело за послужване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.11.2025 г. от 10:45 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от „***” ЕООД срещу *** за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 40601/2025 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 24.01.2020 г. между ответника *** и „***“
ООД по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР бил
сключен договор за потребителски кредит № 391381, по силата на който ответницата
1
получила сумата от 500 лева, срещу задължение да върне една вноска от 788.00 лева в срок
до 09.03.2020 г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 48.62 %. Съгласно чл. 31, ал. 3 от Общите
условия по договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума
за всеки ден забава. Ищецът сочи, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 13.01.2022г. г. „***“ ООД прехвърлило своите вземания към ответника в
настоящото производство по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“
ЕООД. Тъй като длъжникът – настоящ ответник не изпълнил в срок задълженията си по
договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита,
ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК, като по образуваното в СРС ч.гр.д.№
18096/2025 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
претендираните и в настоящото производство суми. Тъй като издадената заповед била
оспорена от длъжника, на кредитора - настоящ ищец били дадени указания за предявяване
на установителен иск. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът
обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции, като моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 500,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
391381 от 24.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2025 г. до изплащане на
вземането, сумата от 25,03 лева, представляваща договорна лихва за периода от 24.01.2020 г.
до 09.03.2020 г., както и сумата от 185,14 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 09.03.2020 г. до 28.02.2025 г. Претендира направените разноски в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. В тази насока на първо
място се излагат доводи за погасяване на вземанията по давност, а на следващо - за липса на
валидно сключен договор поради липса на подпис от страна на заемателя. Излагат се и
доводи, че заемателят не е имал възможност да се запознае с приложените файлове преди
сключване на договора, предвид техния обем, както и че сумата реално е получена от
ответника. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, във вр. чл.240 ЗЗД, вр. 99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че по предявените искове в негова тежест е при условията на
пълно и главно доказване да установи вземането си на претендираното договорно основание
/договор за цесия/ и в претендирания размер; изправността на цедента – наличието на
сключен договор за паричен заем между ответника и „***“ ООД, по който е била
предоставена и усвоена твърдяната парична сума; настъпил падеж и конкретния размер на
дълга, който се претендира; че е уведомил ответника за извършената цесия по реда и
условията на чл.99, ал.3 ЗЗД.
При установяване на твърденията на ищеца, в тежест на ответника е да докаже
2
положителния факт на плащането на претендираното вземане.
По наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на претендираните вземания, в тежест на ищеца е да докаже, че са били налице
предпоставки за спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3