№ 4279
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100514690 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 17636/01.10.2024 г., постановено по гр. д. № 27251/2022 г. по описа на
СРС, 125 състав, е уважен изцяло предявеният иск по реда на чл. 310, т. 2, пр. 2 ГПК с
правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Р. К. К. да предаде на А. Н. К.
държането върху апартамент в град София, ж.к.*********, с граници - изток : ап-от вх.В,
запад - асансьор, север - улица, юг - ап.69, който самостоятелен обект в сграда по схема
№15-692402/31.7.2020г. на Служба по геодезия, картография и кадастър град София
съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР, одобрени със заповед
№ РД - 18-50/2.11.2011г. на ИД АГКК, 68134.1106.78.1.68, който обект се намира на етаж
едно от сграда с идентификатор , 68134.1106.78.1, нива на обекта 1, площ по документи
84,02 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 1 -3,30 кв.м., 4,452% ид.м. от общите
части на вход Г, който обект има съседни самостоятелни обекти в сградата с
идентификатори: на същия етаж- 68134.1106.78.1.53, 68134.1106.78.1.69, под обекта -няма,
над обекта: 68134.1106.78.1.71, 68134.1106.78.1.72.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника
Р. К. К. с доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага,
че СРС в първа инстанция е установил, че на основание чл. 56, ал. 2 СК е предоставил на
съпругата ползването на апартамента – семейно жилище, собственост на ищеца и двете му
дъщери от първия брак. Въпреки това СРС е заключил, че поради облигационния характер
на отношенията и факта, че предметът е вещ, отдаден под наем, въпросът за собствеността
върху жилището е ирелевантен и не подлежи на изследване – извод, който се счита за
неправилен. При искане за промяна на мерките за ползване на семейното жилище, съдът
трябва да установи кой е неговият собственик, от какви помещения се състои и дали е
възможно обособяването на самостоятелни реални части, които да отразят дяловете в
съсобствеността. В настоящия случай става ясно, че процесният имот е собственост на А. К.
1
и двете му деца от първия брак, а ВКС установява, че когато личната собственост на единия
съпруг представлява идеална част от жилището, съдът трябва да прецени разпределението
на ползването между семейството на съпруга и семейството на неговите близки. Ако може
да се обособи реална част, съответстваща на дела на съпруга, тя може да бъде предоставена
на другия съпруг. В случая обаче не е преценено дали е възможно такова обособяване.
Счита, че макар с настъпването на пълнолетие на детето собствениците да могат да
ревандикират своята собственост, това не оправдава правото на А. К. да претендира
ползването на имота по реда на чл. 56, ал. 6 СК.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
А. Н. К..
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен
акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и
допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните
съображения:
Предявен е иск от А. Н. К. срещу Р. К. К. с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД да
бъде осъден ответникът да предаде на ищеца държането върху апартамент в град София,
ж.к.*********, с граници - изток : ап-от вх.В, запад - асансьор, север - улица, юг - ап.69,
който самостоятелен обект в сграда по схема №15-692402/31.7.2020г. на Служба по геодезия,
картография и кадастър град София съставлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор по КККР, одобрени със заповед № РД - 18-50/2.11.2011г. на ИД АГКК,
68134.1106.78.1.68, който обект се намира на етаж едно от сграда с идентификатор ,
68134.1106.78.1, нива на обекта 1, площ по документи 84,02 кв.м., с прилежащи части:
избено помещение № 1 -3,30 кв.м., 4,452% ид.м. от общите части на вход Г, който обект има
съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж-
68134.1106.78.1.53, 68134.1106.78.1.69, под обекта -няма, над обекта: 68134.1106.78.1.71,
68134.1106.78.1.72.
По иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД:
Правопораждащият фактически състав за възникване правото на връщане на
недвижим имот, предмет на наемно правоотношение включва следните елементи:
1. Наличието на твърдяното облигационно правоотношение;
2. Процесният имот да е бил предаден за ползване на ответника;
3. Прекратяване на правоотношението.
Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото
въз основа на представените писмени доказателства, като настоящият въззивен състав
споделя изцяло и правните му изводи. Ето защо на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение.
Безспорно е между страните, че:
Сключеният между ответницата и ищеца граждански брак е бил прекратен с решение
№ 38645/13.2.2019г. по дело № 48971/2017г. на СРС влязло в сила на 17.3.2021 г. По
силата на процесното решение и на основание чл. 56, ал. 2 СК, съдът е предоставил на
2
съпругата ползването на процесния апартамент – семейно жилище, за срок до
навършване на пълнолетие на детето А.А.К.
Апартаментът е собственост на ищеца и и двете му дъщери от първия брак – Д. А.К. и
Й. А.К..
А.А.К.е навършила пълнолетие на 06.02.2020 г., което обстоятелство се установява от
представения препис от удостоверение за раждане.
По изложените във въззивната жалба възражения следва да се добавят и следните
правни и фактически съображения:
Съвкупният анализ на събрания в първоинстанционното производство
доказателствен материал обосновава извод, че през процесния период от 13.02.2019 г. до
06.02.2020 г. между страните по делото е съществувало наемно правоотношение, възникнало
при условията на чл. 57, ал. 1 вр. чл. 56, ал. 2 или ал. 3 СК, в резултат на предоставянето на
собствения на дружеството жилищен имот: апартамент № 68 с идентификатор
68134.1106.78.1.68, находящ се в град София, ж.к. *********, вход Г, етаж 1, ап. 68, с
граници - изток : ап-от вх. В, запад - асансьор, север - улица, юг - ап. 69, представляващ
бивше семейно жилище на А. Н. К. и Р. К. К.. С процесното решение е постановено
местоживеенето на детето А.А.К.да е при нейната майка Р. К. К.. Квазинаемното отношение
между страните е възникнало в резултат на постановеното от бракоразводния съд решение за
предоставяне на бившето семейно жилище на ответницата – съгласно чл. 57 СК.
Правото на ползване, породено от решението по чл. 56 СК, има облигационен, а не
вещноправен характер (Решение № 61 от 24.02.2012 г. по гр. д. № 671/2011 г. на ВКС, ІІІ
ГО). Предоставянето на ползването на чуждо жилище на родителя, на когото са
предоставени за упражняване родителските права, е само за максималния предвиден от
закона срок, тъй като собственикът на жилището встъпва в облигационното отношение
независимо от волята си и търпи значително обременяване на правото си на собственост.
При настъпване на предвидено в закона основание, което има за последица прекратяване на
упражняването на родителските права, се прекратява и създаденото наемно правотоношение
по повод на семейното жилище, извън случаите, посочени в чл. 56, ал. 4 СК.
В случая с навършването на пълнолетие на детето на страните на 06.02.2020 г. е
прекратено и упражняването от съпругата на родителските права, съответно прекратено е и
създаденото с решението по брачното дело наемно правоотношение между страните по
повод процесното жилище. След прекратяване на наемното правоотношение за наемателя
възниква по силата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД задължение за връщане на наетата вещ, като
тежестта за установяване на това обстоятелство е върху ответницата. В настоящия случай,
доколкото ответницата не твърди и не доказва да е върнала процесния имот на ищцовото
дружество след изтичането на 1-годишния срок, следва изводът, че този факт не се е
осъществил, което предпоставя основателност на иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 57, ал. 1
СК, предявен от ищеца срещу нея.
Неотносими са доводите във въззивната жалба по отношение на техническите
характеристики на процесното жилище – от какви помещения се състои и дали е възможно
обособяването на самостоятелни реални части, които да отразят дяловете в съсобствеността.
За предметът на настоящият спор релевантни са фактите дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, дали процесният имот е бил ползван на ответника и дали е
настъпило прекратяване на правоотношението. На следващо място следва да се отбележи, че
ищецът се е легитимирал като собственик с акт за собственост, поради което фактът, че
апартаментът е съсобствен между него и двете му дъщери от друг брак е без правно
значение в настоящото производство.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
3
Предвид изхода на спора право на присъждане на разноски има въззивникът, но
същият не претендира разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 17636/01.10.2024 г., постановено по гр. д. №
27251/2022 г. по описа на СРС, 125 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4