Присъда по дело №864/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 45
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20214520200864
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 45
гр. Русе , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Денка Т. Веселинова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Наказателно дело
частен характер № 20214520200864 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подс. П. Б. Г., родена на 09.02.1982г. в гр.Русе, български
гражданин, работи, неосъждана, с ЕГН- **********, за
НЕВИННА в това, че на 04.03.2021г., публично и чрез излъчен
репортаж по телевизия TVN, приписала извършването на престъпление от Й.
Б. ИЛ., с ЕГН – **********, поради което и на основание 304 от НПК, я
ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение по чл.148, ал.2, пр.1, във
вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1, пр.2 от НК.
ОТХВЪРЛЯ изцяло гражданския иск от тъжителя Й. Б. ИЛ., против
подсъдимата П. Б. Г., с който се претендира сума за обезщетяване на
неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1,
т.1 и т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1, пр.2 от НК, в размер на 3000 лева, ведно
със законната лихва от датата на деликта до окончателното й изплащане,
както отхвърля и претенцията за заплащане от подсъдимата на разноските на
1
тъжителя за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА тъжителя Й. Б. ИЛ., със снета по делото самоличност, да
заплати на подс. П. Б. Г. сумата от 1000 лева за разноски за адвокатско
възнаграждание.

Присъдата подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред
Окръжен съд-гр.Русе

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НЧХД №864/2021г., по описа на РРС, ХІ-ти н.с.

Частният тъжител Й. Б. И., с ЕГН-**********, е обвинил П.Б. И.а, с ЕГН-
**********, в това, че на 04.03.2021г., публично и чрез излъчен репортаж по телевизия
TVN, приписала извършването на престъпление от ч.т. Й. Б. И. – престъпление по
чл.148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1, пр.2 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск за сумата от 3000 лв., претендирана ведно със законната лихва от деня
на деликта – 04.03.2021г., до окончателното изплащане на сумата, като обезщетение за
нанесени неимуществени вреди в резултат на твърдяното деяние, както и направените
по делото разноски.
Частният тъжител и граждански ищец, заедно с повереника адв.К.Колев,
поддържат повдигнато с тъжбата обвинение.
Подс. П. Б. Г. се явява лично и с упълномощен защитник, молят съда да я
оправдае по повдигнатото й обвинение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът приема за установени
следните фактически обстоятелства :
Подс. П. Б. Г. е родена на 09.02.1982г. в гр.Бяла, обл.Русе, български гражданин,
със средно образование, не е омъжена, работи, не е осъждана.
Частният тъжител Й. Б. И. живее в гр.Мартен, обл.Русе, ул.“Илиьо Воевода“№23,
а подсъдимата П. Б. Г. също живее в гр.Мартен, обл.Русе, ул.“Илиьо Воевода“№27
/през един съседен недвижим имот/, без да поддържат близки или приятелски
отношения. Подсъдимата притежавала и се грижила за гръбначно животно– мъжко
куче порода „Пинчер“, което на 02.03.2021г. било простреляно от неустановено по
делото лице с въздушна пушка, като по този начин му било причинено телесно
увреждане. На същия ден /02.03.2021г./, т.к. била притеснена за здравословното
състояние на кучето, а желаела да разбере или научи евентуалния извършител на
стрелбата по животното, П.Г. разговаряла с нейни съседи, като една от тях /Е.Р., която
живеела в имот срещу къщата на тъжителя/ споделила на П.Г., че е виждала тъж.Й.И.
да притежава и използва въздушна пушка против други домашни животни на техни
съседи /котки и др./. Във връзка със стрелбата и нараняването на нейното куче, на
04.03.2012г. подсъдимата П.Г. подала жалба във Второ РУ- ОДМВР – Русе за да се
извърши пол. проверка по случая, поради което и било образувано на 26.04.2021г. ДП-
пр.пр.2025/2021г., по описа на РРП, за извършено от неизвестен извършител
престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, вр. с ал.1 от НК, за това, че 02.03.2021г. в
гр.Мартен, обл.Русе, е проявена жестокост към гръбначно животно- мъжко куче
порода „Пинчер“, по начин и със средства, опасни за живота на животни –
прострелване със сачми за въздушна пушка в областта на гръдния кош, и в резултат на
това противозаконно му е причинено тежко увреждане. След извършването на
съответните процесуално-следствени действия, горното наказателно производство
било спряно от наблюдаващия прокурор.
Същевременно, неустановено по делото лице публикувало информация и снимков
материал по социалната мрежа /фейсбук/ относно нараняването на това животно чрез
1
използване на стрелково оръжие, като също неизвестно по делото лице на 03.03.2021г.
подало по неустановен начин и сигнал относно нараненото куче до редакцията на
телевизия /ТВН/. Екип от тази телевизия посетил гр.Мартен на 03.03.2021г. и
извършил журналистическо разследване относно това, което се е случило във връзка с
простреляното куче и евентуалния му извършител и изготвили кратък репортаж за
установеното /около 2 мин. и приобщен по делото като веществено доказателство,
което е предявено на страните чрез гледане на записа от съда пред тях в с.з./. В този
репортаж не било установено кой е стрелял процесното куче /не се споменават имена
на извършител от и пред журналистите/, като съседи на тъжителя и подсъдимата
изразили пред заснимащия екип мнение относно извършителството на това нараняване
на животното, но не споменали конкретни имена относно кой може да е евентуалния
извършител на това деяние. Именно в този вариант /без да се споменават имена на
евентуалния извършител на деянието/ този репортаж бил излъчен на 04.03.2021г. и на
05.03.2021г. в емисията новини на ТВН от 18,30ч. и от 21,30ч. След излъчването на
този репортаж и засегнат от него, ч.тъж. Й. Б. И. подал на 05.05.2021г. частна тъжба
против подс.П.Г., чрез която я обвинил, че на 04.03.2021г., публично и чрез излъчен
репортаж по телевизия TVN, приписала извършването на престъпление от ч.тъж. Й. Б.
И. – престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1,
пр.2 от НК, поради което и било образувано настоящото НЧХД.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от
показанията на свидетелите Г.В., П.Д., И.Г., И.Т., П. Т., както и от приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства- амбулаторен лист,
уведомителни писма от ТВН, писмени материали от прокурорска преписка
№2025/2021г., по описа на РРП, CD-RОМ съдържащ видеозапис от репортаж на ТВН,
пълномощни, справка за съдимост.
Анализ на доказателствата и правни изводи
При така установената фактическа обстановка, обоснована от събраните в хода на
делото доказателства, се налага правен извод, че по делото не е доказано по несъмнен
начин, с действията си подс.П. Б. Г. да е извършила престъплението, за което е
предадена на съд, а именно затова, че на 04.03.2021г., публично и чрез излъчен
репортаж по телевизия TVN, приписала извършването на престъпление от ч.т. Й. Б. И.
– престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1, пр.2
от НК.
Посочената в тъжбата фактическа обстановка се различава от възприетата и
посочена по-горе такава, т.к. в хода на делото съдът е преценил както прекия
доказателствен материал /запис от репортажа на ТВН/, така и другия обем съвкупност
от косвени доказателства, след което е извел извод, явяващ се несъмнен и единствен
като възможен, що се отнася до авторството на подсъдимата да е извършила деянието
за което й е повдигнато процесното обвинение.
Предметът на доказване в това производство е очертан от разпоредбата на
чл.102 НПК, а рамките на конкретното наказателно производство са поставени от
тъжбата, която е инициирала същото. На доказване в производството в наказателния
процес е има ли извършено престъпление и извършено ли е то от подсъдимия. Част от
престъплението е време, място и начин на извършване на същото. Видно от
обстоятелствената част на тъжбата, деянието което се твърди, че е извършено от
подсъдимата, следва да е извършено на 03.03.2021г., чрез подаден от подсъдимата
2
сигнал до ТВН, който да е провокирал изготвянето на процесния на настоящото
производство репортаж. В настоящото производство не се събраха категорични
доказателства, че автор на процесния сигнал, чрез който е приписано престъпление
/евентуално по чл. чл.325б, ал.2, т.2, вр. с ал.1 от НК/, е подсъдимата П.Г.. В тази
насока са и уведомителните писма от телевизия ТВН, в които се информира съда, че
сигнала до ТВН въз основа на който е изготвен репортажа е анонимен.
І. Според предявения на страните видеозапис от репортаж на ТВН, в проведено
на 06.07.2021г. с.з., се установява следното :
Репортер коментира, че жена е намерила кучето на двора простреляно, а
същевременно на камерата се показва, че подсъдимата държи в ръцете си куче и пред
камерата заявява, че животното е намерено простреляно и показва пред заснемащата
камера рентгенова снимка на животното. Подсъдимата коментира, че ветеринарен
лекар на който е завела за преглед кучето й е казал, че през белия дроб е минала
сачмата от стрелба и е спряла някъде в ребрата на кучето, което било под лекарско
наблюдение. Репортер пита подсъдимата „Дали има подозрение, кой може да го е
извършил?“, на който въпрос, подсъдимата коментира: „Имаме комшия, който е
убивал и други животни“. Подсъдимата Г. коментира пред камерата, че е говорила с
нейна комшийка, която й е казала, че някакъв техен съсед е стрелял и по нейната котка,
която била уцелена в гръбначния стълб и била починала. Чува се глас от лице, което не
пожелава да застане пред камерата и обяснява, че никога не е стрелял по животни. Този
глас обяснява пред репортера, че самия той има куче и разстоянието е твърде голямо,
за да може да извърши такава стрелба, че да може да уцели кучето на подсъдимата.
Камерата заснема съсед на име Ангел, който коментира, че в гр.Мартен всеки може да
притежава оръжие. Коментира се, че има хора в квартала в гр.Мартен които са
притеснени в случая, тъй като не е единствен.
ІІ.Според събрания по делото доказателствен материал от гласни свидетелски
показния, съдът констатира следното:
ІІ.1.Според свидетелските показания на св. Г. Д. В., се установява следното :
Гледал регионалната телевизия когато имал време, за да се запознаел с
регионалните новини на TVN. В началото на мес. март 2021г. видях във вечерната
емисия новини от 18,30ч. процесния репортаж и тогава се запознал със случилото се. В
репортажа разпознал къщата на тъжителя, като според Г.В. тъжителя коментирал,
питайки репортера “Кой ви е казал, че аз съм ви застрелял кучето?“, след което Г.В. се
обадил по телефона на тъжителя да пита какво се е случило и тъжителя бил разстроен
при провеждането на този разговор. Тъжителят отглеждал различни домашни животни,
като след излъчването на този репортаж се чувствал много обиден, като му споделил,
че полицаи са му отнели притежаваната от него въздушна пушка.
ІІ.2.Според свидетелските показания на св. ПЛ. СВ. Д. се установява следното :
Живее в къща срещу тази на тъж. Й.И.. Вечерта 02.03.2021г. бил в хола на
къщата си, който е срещу улицата и към къщата на тъжителя, когато неговото куче
започнало да лае. Решил да провери какво се случва като чул думите : „Не съм аз бе
момчета, какво искате?“, които били изречени от тъж.И. според св.П.Д., а разговора
бил воден между него /тъжителя/ и синовете на П.Г.. На следващия ден /сутринта на
03.03.2021г./ П.Д. се срещнал с тъжителя, който му обяснил, че са го обвинили, че е
3
прострелял кучето на П.Г.. Св.П.Д. гледал и повторението на репортажа, не видял там
тъжителя Й.И., но чул и разпознал гласа му. Видял на репортажа П.Г., но не може да
си спомни точно какво тя е казала пред заснимащата я камера. На репортажа видял две,
три къщи, негов съсед Ангел, П.Г., но името на тъж. Й.И. не се споменавало.
ІІ.3. Според свидетелските показания на св. Илия Маринов Г. се установява
следното :
Двамата със П.Г. са съпрузи. Когато идвали и заснемали репортажа от ТВН на
03.03.2021г. се намирал в къщата им, но нито той, нито подсъдимата са сигнализирали
телевизията за да се изготви от тях репортаж. По време на репортажа П.Г. излязла от
тях и разговаряла с журналистите. Не бил чул по време на заснемането на репортажа
да е споменавано име на съседа им Й.И., както и когато гледал репортажа по
телевизията, не видял Й.И. да е заснет от камерата. Той и съпругата му не са твърдели
пред никого, че извършителя на стрелбата по кучето им е тъж.Й.И., а съмненията им с
П.Г. относно авторството на стрелбата по тяхното куче са породени от споделянето им
от техни съседи, които предположили пред него и П.Г. кой може да е извършителя на
стрелбата по кучето им. Тяхната съседка Е.Р. уведомила П.Г., че тъж.Й.И. притежава
въздушна пушка и го е виждала да стреля с нея по различни животни в минало време.
ІІ.4. Според свидетелските показания на св. И.Т. Цонков се установява следното
:
Съсед е на Й.И. и П.Г., като къщата му е съседна на тази на тъж.Й.И., но не е
съседна на тази на П.Г.. За инцидента чул от друга тяхна съседката – Е.Р., както и
когато давал писмени свидетелски показания по образуваната по случая пол. преписка,
когато в полицията го попитали дали Й.И. има пушка, а св.Цонков отговорил, че тъж.
И. притежава въздушна пушка, но на 02.03.2021г. не го бил видял да стреля с нея. Пред
съда заявява, че преди 10 или 12 години тъжителя И. бил убил с тази пушка 2 негови
котки, но не бил подавал жалби в полицията. Преди 3 седмици /преди с.з. от
06.07.2021г./ тъж. И. бил стрелял по негова котка /на св.И.Цонков/, но не я улучил, а
преди 10 или 15 години, тъж.И. бил стрелял и по някой техен съсед. За излъчения по
ТВН репортаж разбрал по интернет платформа /фейсбук/. Тяхната съседка Е.Р. също се
оплаквала, че тъж.И. е бил умъртвил чрез въздушната си пушка 2 нейни котки, но я
било страх да свидетелства по настоящото дело против тъж.И.. Гледайки репортажа,
св.Цонков не разпознал гласа на тъж.Й.И., а само гласовете на репортерката и на П.Г..
Не знае кой е сигнализирал журналистите от ТВН, но предполага, че от информацията
на платформата „фейсбук“ журналистите от ТВН са разбрали и са изготвили
впоследствие репортажа, който е излъчен в новинарския им блок.
ІІ.5. Според свидетелските показания на св. П. Т. се установява следното :
Работи ката младши полицейски инспектор към Второ РУ на ОДМВР Русе с
район гр.Мартен и с.Сандрово. През м.март 2021г. му била възложена пол. проверка по
преписка образувана по жалба на П.Г. от гр.Мартен за това, че на 02.03.2021г. около
15,50 часа е констатирала, че домашното й куче порода „Пинчер“ е простреляно и към
жалбата били приложени копия от рентгенови снимки на животното. Провел беседа с
П.Г., която му заявила, че има съмнение, че извършителя на деянието е съседа й Й.И..
П.Г. споделила на св.Т. също така, че твърдяното от нея е въз основа на проведени от
нея разговори с нейните съседи- Е.Р. и Иван Цонков. С последните две лица св.Т.
провел беседа и им снел писмени обяснения, в които те му споделили, че са виждали
4
Й.И. да се разхожда с въздушна пушка в имота си, но не са го виждали да стреля по
кучето на П.Г.. При проведен разговор с Й.И., последния му споделил, че притежава
въздушна пушка, но отрекъл да е стрелял с нея по кучето на П.Г. и предал в полицията
тази пушка за евентуално експертно изследване, като в последствие му била върната,
т.к. същата е пневматична и не можело да и бъде извършена балистична експертиза. За
изясняване на подробностите по случая бил посетен имота на тъж.Й.И., бил извършен
оглед на неговия имот и дворно място, при което било установено, че нямало пряка
видимост към имота на П.Г., т.к. между имотите на тъжителя и подсъдимата имало
друг имот, като според св.Т. не било невъзможно да се произведе изстрел по кучето на
П.Г.. В с.з. изрично потвърждава, че по време на беседата си с П.Г., тя му е споделила,
че подадената от нея жалба до полицията е във връзка със изказано съмнение на нейна
съседка /Е.Р./, която е споделила с П.Г., че би могло Й.И. да е стрелял по нейното куче,
т.к. Е.Р. го е виждала да стреля и друг път с въздушна пушка по животни на техни
съседи.
За да е налице клевета, е необходимо от обективна страна да се разпространяват
неистински позорни обстоятелства или да се приписва някому престъпление. От
субективна страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено - като деецът
съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого, които не отговарят на
действителността, или че му приписва престъпление, което оклеветеният не е
извършил (пряк умисъл), или като допуска, че обстоятелствата са неистински, респ., че
пострадалият не е извършил престъпление, но се съгласява с настъпването на
престъпния резултат (евентуален умисъл). Липсата на един от посочените обективни
или субективни признаци води и до липса на престъпление. Именно такъв е и
настоящият случай. От излъчения по ТВН процесен репортаж, подсъдимата не
коментира конкретно лице, което евентуално да е извършител на престъпление, поради
което и не представлява приписване на престъпление, а мнение, субективна преценка
на подсъдимата. За да е съставомерно деянието, приписаното престъпление следва да
се изведе от твърдения за съществуването на определени факти, свързани от
подсъдимия с личността на тъжителя и неговата противозаконна деятелност.
Инкриминираните в тъжбата репортаж на ТВН не е носител на информация за
определени факти, а представляват мнение, което подсъдимата е изразила пред
журналистите. Всяко изразеното мнение е такова каквото е – не съществува
нормативно задължение то да бъде само положително, още повече, че в чл.39, ал.1
Конституцията на РБ е провъзгласено правото на всеки гражданин да изразява такова.
Начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него са
нееднозначни и не подлежат на доказване. Субективната оценка не се поддава на
методите и подходите, чрез които се изследва и установява обективната
действителност, а клеветата е именно разгласяване на факти и обстоятелства, които са
част от обективната действителност и които да преписват престъпление в конкретния
случай.
Тук следва да се посочи, че съобразно константната практика на съдилищата, за
да е налице престъплението клевета, предмет на тази клевета могат да бъдат само
твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено
обстоятелство, време, място, лице и обективни признаци на извършването му, т.е.
необходимо е в клеветата да са посочени конкретни данни за основни характеристики
на престъплението.
Макар и да не е предмет според обстоятелствената част на частната тъжбата, въз
5
основа на която е повдигнато обвинение по настоящото производство, жалбата
подадена от подс.П.Г. до Второ РУ при ОДМВР – Русе се явява сигнал до държавен
административен орган, спрямо обстоятелствата от която, този административен орган
следва да направи адм. проверка за да изведе съответните изводи и да прецени има ли
извършено престъпление или адм. нарушение и от кого, след което да предприеме
съответни законови действия против дееца. Жалбата от П.Г. представлява законово
право да се сезира административен орган на държавата относно евентуално
извършено престъпление или адм. нарушение и не може да се счита, че чрез нея
подсъдимата би могла да извърши престъплението по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1,
т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1, пр.2 от НК. В тази насока следва да се отбележи и това,
че в жалбата си до Второ РУ при ОДМВР – Русе, подс.П.Г. е посочила, че от дадената
и информация от нейна съседка /Е.Р./ подсъдимата е насочила пол. служители да
проверят дали евентуален извършител на стрелбата по нейното куче би могъл да е
тъж.Й.И..
При всичко изложено, Съдът констатира, че в настоящото производство,
независимо от събраните множество доказателства не се доказа извършителство и
съпричастност на подс.П.Г. за осъществяване от обективна и субективна страна на
престъплението за което е обвинена. По делото не са налице преки доказателства за
твърдяното от тъж.Й.И. деяние, не се установява и косвена доказателствена
съвкупност, сочеща на извод за обективиране на такова престъпление по чл.148, ал.2,
пр.1, във вр. с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1, пр.2 от НК, извършено от
подсъдимата срещу тъжителя и предмет на обвинителната теза в тъжбата. Поради това,
Съдът е признал подс. П.Б. И.а за невинна в извършване на престъплението за което й е
повдигнато обвинение с частната тъжба и я е оправдал изцяло на основание чл.304 от
НПК.
Относно гражданския иск
Подсъдимата П.Г. е признат за невинна и е оправдана да е извършила
престъплението по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1, пр.2
от НК, поради което и не е причинила на Й.И. неимуществени вреди, щетите от които
да възмезди. Подсъдимата не е осъществила фактическият състав на непозволеното
увреждане, поради което да дължи обезщетение за неимуществените вреди. От
събраните по делото доказателства, Съдът приема, че не е налице противоправно
деяние извършено от подсъдимата, което да е в нарушение на правни норми, свързани
с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и охранявани от нормите на
чл.146 и сл. от НК. Не са налице и останалите визирани в закона елементи на състава
на чл.45 от ЗЗД. Предвид това Съдът приема, че предявеният граждански иск в хода на
съдебното производство не е доказан по своето основание и е неоснователен, поради
което и е отхвърлен изцяло.
С оглед постановеното по делото от съда, направените от подс.П.Г. разноски в
размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение, следва да се възложат на тъж.Й.И..

Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.


6
Районен съдия:
7