№ 40
гр. Плевен, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря И. П. Ц.
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500879 по описа за 2022 година
С решение №1090 от 18.07.2022 г. по гр.д. №4114/2021 г. Плевенски
Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД-гр.
Плевен с ЕИК: *** против А. Б. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ж.к. С.,
***, ***, *** иск с правно основание чл. 415 от ГПК и обща цена 1407.31 лв.
Недоволен от решението е останал ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН“АД-гр. Плевен и на 03.08.2022 г. е подал въззивна жалба срещу
него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъде уважен иска по чл.422 от ГПК и да бъдат присъдени
разноските за двете инстанции.
В жалбата се сочи, че в подкрепа на твърдението, че А. Б. Ж. е
собственик на топлоснабдения имот, е представена ел. справка за имущество
от НАП, според която ответникът е подал относно процесния апартамент
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №52748/17.03.1998 г.
Първоначално въз основа на горната въззивна жалба е било образувано
в.гр.д. №771/2022 г. по описа на Плевенски Окръжен съд, но с определение
№1506/02.11.2022 г. е:
ПРЕКРАТЕНО производството по в.гр.д. №771/2022 г. по описа на
Плевенски Окръжен съд и е
1
ВЪРНАТО делото на Плевенски Районен съд със следните указания за
надлежно администриране на въззивната жалба:
-да бъде оставена без движение въззивната жалба и да бъдат дадени
указания на въззивника да представи документ за внасянето на дължимите
3.15 лв. от следващата се обжалването пред въззивната инстанция ДТ.
-след отстраняване нередовността на въззивната жалба, да бъде
разпоредено препис от нея да бъде връчен съгласно чл.263 от ГПК на А. Б. Ж.
чрез назначения му в първоинстанционното производство особен
представител адв. С. М..
-след надлежно извършена размяна на книжата по чл.263 от ГПК,
редовната въззивна жалба ведно с евентуалния отговор от особения
представител да бъдат изпратени по компетентност на Плевенски Окръжен
съд.
В изпълнение на така дадените указания, „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН“АД-гр. Плевен е довнесло сумата от 3.15 лв. като част от
дължимата за въззивното обжалване държавна такса. Препис от въззивната
жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД-гр. Плевен е връчен на А. Б. Ж.
чрез назначения му в първоинстанционното производство особен
представител адв. С. М. и на 06.12.2022 г. е депозиран отговор, в който се
моли да бъде потвърдено като правилно обжалваното решение, тъй като от
заключенията по допуснатите съдебни експертизи не се установява
предявеният иск да е основателен.
На 13.12.2022 г. въззивна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД-
гр. Плевен ведно с отговора от особения представител на А. Б. Ж. са
изпратени по компетентност на Плевенски Окръжен съд, където са постъпили
на 15.12.2022 г. и е било образувано настоящото в.гр.д. №879/2022 г.
С определение №1735 от 15.12.2022 г. Плевенски Окръжен съд е приел
въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането
ѝ.
В о.с.з. на 12.01.2023 г. процесуалният представител на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД-гр. Плевен – юриск. С. е пледирала за
отмяна на обжалваното решение, а особеният представител на А. Б. Ж. – адв.
М. – за неговото потвърждаване.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД твърди, че А. Б. Ж. като собственик
на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ж.к. С., ***, ***, ***, е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката и че като такъв не е погасил задълженията си за периода от
01.11.2019 г. до 31.01.2021 г., възлизащи на общо 1 407.31 лв., от които
1 336.21 лв. – главница и 71.10. лв. – лихва.
В исковата молба се сочи, че от общата сума 1 336.21 лв. за отопление с
2
ИРУ се дължат 986.24 лв., за отопление без ИРУ – 143.22 лв., за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация – 184.09 лв. и за услуга „дялово
разпределение“ – 22.66 лв.
В исковата молба се твърди още, че дължимите месечни суми следва да
се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Неизпълнението на това задължение поражда основание да се претендира
лихва за забава за периода от 03.01.2020 г. до 05.03.2021 г. в размер на 71.10
лв.
За удостоверяване собствеността върху процесния апартамент с
исковата молба е представен протокол от проведено на 22.08.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици в сграда-етажна собственост /СЕС/,
находяща се в гр. П., ж.к. С., ***, ***, в който като етажен собственик
относно ап.9 е посочен Б. Ж. А.. Освен това се иска на основание чл.192 от
ГПК да бъде задължена ОБЩИНА ПЛЕВЕН, Дирекция „Приходи от местни
данъци и такси“ да представи документи от партидата на А. Б. Ж. като
данъчно задължено лице по смисъла на чл.11 от ЗМДТ.
Ищецът твърди, че в производството по ч.гр.д. №1765/2021 г. по описа
на Плевенски Районен съд му е издадена заповед за изпълнение за
горепосочените суми, която е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК. Това наложило приложението на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Със
съобщение, връчено на 28.05.2021 г., му е указано да предяви иск по чл.422 от
ГПК и на 24.06.2021 г. той предявил иск с петитум: да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумата от 1 336.21 лв. – главница, 71.10
лв. – мораторна лихва и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д. №1765/2021 г. по описа на Плевенски
Районен съд до окончателното ѝ изплащане.
А. Б. Ж. не е намерен на постоянния му и настоящ адрес, нито по
месторабота. С писмо изх. №1719/23.11.2021 г. на Адвокатска колегия Плевен
е определена адв. С. М. за назначаване като особен представител на А. Б. Ж..
Възнаграждението на особения представител в размер на 329 лв. е платено от
ищеца.
С отговора особеният представител на А. Б. Ж. – адв. М. е възразила, че
представените с исковата молба доказателства не установяват собствеността
върху процесния имот. Действително представеният с исковата молба
протокол от проведено на 22.08.2002 г. Общо събрание на етажните
собственици в сграда-етажна собственост, находяща се в гр. П., ж.к. С., ***,
***, в който като етажен собственик относно ап.9 е посочен Б. Ж. А.
/вероятно баща на ответника/, не съставлява годно доказателство, че А. Б. Ж.
е собственик на топлоснабдения имот през процесния период.
Вероятно възражението в отговора на ответника е мотивирало
Плевенски Районен съд да остави исковата молба без движение и да укаже на
ищеца да представи доказателства относно собствеността върху процесния
имот и за съществуването на облигационни отношения между страните по
3
делото. След като така дадените указания не са изпълнени от ищеца, с
определение №262 от 19.01.2022 г. Плевенски Районен съд е прекратил
производството по делото. Това определение е отменено с определение №753
от 25.05.2022 г. по в.ч.гр.д. №364/2022 г. по описа на Плевенски Окръжен съд
и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. и
за произнасяне с определение по чл.140 от ГПК относно доказателствените
искания на ищеца, относими към въпроса за собствеността върху процесния
имот.
Плевенски Районен съд е постановил на основание чл.140 от ГПК
определение №2286 от 07.06.2022 г., но в него не се е произнесъл по
съдържащото се в исковата молба искане по чл.192 от ГПК.
На 13.06.2022 г. “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД е представило две
справки от НАП, ТД – Велико Търново от 10.03.2020 г. и от 04.05.2022 г.,
адресирани до ЧСИ Виктор Стоянов – по негово изп.д. №20209060400073, с
длъжник А. Б. Ж., с ЕГН: **********, от които справки е видно, че А. Б. Ж.
притежава недвижим имот, находящ се в гр. П., ж.к. С., ***, ***, ап.9,
съгласно декларация по чл.14 от ЗМДТ с №52748/17.03.1998 г. Според
Плевенски Окръжен съд, тези справки доказват, че от 17.03.1998 г. /когато е
подадена данъчната декларация/ до 04.05.2022 г. /когато е направена по-
късната справка/ А. Б. Ж. е собственик на топлоснабдения имот. Плевенски
Районен съд обаче, въпреки че е приел справките с разпореждане от
14.06.2022 г., не ги е обсъдил в обжалваното решение. В него е прието, че
ищецът не е доказал ответникът да е собственик или ползвател на процесния
имот, респ. да е потребител на доставяната в този имот топлинна енергия през
периода от 01.11.2019 г. до 31.01.2021 г.
По делото не е спорно, че процесният апартамент *** се намира в
сграда-етажна собственост /СЕС/, присъединена към топлопреносната мрежа.
Като титуляр на вещно право на собственост върху недвижим имот, намиращ
се в топлофицирана сграда в режим на етажна собственост, А. Б. Ж. се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия, т.е. без да е необходимо сключването на писмен договор
между него и топлопреносното предприятие. Сключването на писмени
споразумения е предвидено, само когато в срока по чл.150, ал.3 от ЗЕ
потребителите, които не са съгласни с общите условия, са внесли заявление с
предложение за специални условия и те са били приети от съответното
топлопреносно предприятие. По делото няма данни А. Б. Ж. да е заявил по
посочения ред несъгласието си с Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН”ЕАД.
Съгласно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, „ доставката на
топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която
ползва всички собственици на обекти в такава сграда, поради което не е
необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на
топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка“.
4
В отговора си особеният представител не е оспорил конкретно
фактурите, приложени към исковата молба и не е взел отношение по искането
на ищеца за допускане на съдебни експертизи. Това искане е уважено с
определение №2286 от 07.06.2022 г., като в дадения срок особеният
представител не е взел становище относно проекто-доклада и не е поставил
допълнителни задачи на ВЛ. Експертните заключения на П.В. и Й.Й. са
приети в о.с.з. на 30.06.2022 г. без възражения от страна на особения
представител.
Видно от заключението на ВЛ Й.Й., до имота на ответника е доставяна
ТЕ, която е отчитана по индивидуалните ИРУ на отоплителните тела, които са
2 броя. Разпределена е и топлинна енергия за щранг-лирата в банята, която не
е оборудвана с ИРУ. Общата топлинна енергия в СЕС се отчита посредством
топломер, монтиран и проверяван съобразно нормативните изисквания. При
разпределението на топлинната енергия в СЕС е спазена Методиката –
Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №16-334 от
06.04.2007 г. Изводите си ВЛ е направило на база данните от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД и „ТЕХЕМ СЪРВИЗ“ЕООД-гр. София.
Особеният представител не е поискал ВЛ да посети имота, а и това едва ли е
било възможно предвид невъзможността А. Б. Ж. да бъде открит на адреса и
да окаже нужното съдействие за оглед.
Видно от заключението на ВЛ П.В., ответникът дължи на ищеца общата
сума 1 336.21 лв., в т.ч. за отопление с ИУР /2 броя/ - 986.24 лв., за отопление
без ИУР /1 бр. щранг-лира/ – 143.22 лв., за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация /при кубатура на имота 170.10 куб.м./ – 184.09 лв. и за
услуга „дялово разпределение“, предоставена от „ТЕХЕМ СЪРВИЗ“ЕООД-
гр. София – 22.66 лв. ВЛ е заключило още, че лихвата за забава за периода от
03.01.2020 г. до 05.03.2021 г. е в размер на 71.10 лв. Изводите си ВЛ е
направило на база документите по делото и проверка в счетоводството на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД. Особеният представител не е възразил
конкретно срещу редовността на това счетоводство или срещу
кореспонденцията му с останалите доказателства по делото.
При така изложената фактическа обстановка, Плевенски Районен съд
неправилно е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Плевенски Окръжен съд не споделя този извод и счита, че след отмяна на
обжалваното решение следва да се приеме за установено по отношение на
ответника, че процесните вземания на ищеца съществуват на посоченото от
него основание и в претендираните размери.
Обсъдените в настоящото решение доказателства са събрани по
надлежния ред и категорично обосновават уважаването на предявения иск за
главница – общо 1 336.21 лв. и за мораторна лихва – 71.10 лв. Особеният
представител на ответника не е изложил конкретни защитни тези, целящи
оборването на обсъдените доказателства, а още по-малко е направил
конкретни доказателствени искания в подкрепа на тезите си.
5
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“АД е направило по ч.гр.д.
№1765/2021 г. по описа на Плевенски Районен съд разноски за ДТ в размер на
28.14 лв., както и разноски за юриск. възнаграждение в размер на 50 лв. и е
поискало в заявлението присъждането на тези разноски в общ размер на 78.14
лв.
В първата инстанция на настоящото исково производство
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“АД е направило разноски за ДТ в размер на
28.14 лв., за депозит за възнаграждение на особения представител на
ответника в размер на 329 лв., за депозит за възнаграждения на ВЛ в размер
на 300 лв. и за юриск. възнаграждение в размер на 100 лв., или общо 757.14
лв.
Във връзка с въззивното обжалване „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“АД
е направило разноски за ДТ в размер на 28.14 лв., за депозит за
възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 440.73 лв.
и за юриск. възнаграждение в размер на 100 лв., или общо 568.87 лв.
При този изход на спора по същество, А. Б. Ж. следва да бъде осъден да
заплати в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“АД сумата от 78.14 лв.,
явяваща се разноски, направени в заповедното производство, сумата от
757.14 лв., явяваща се разноски, направени в първата инстанция на
настоящото исково производство и сумата от 568.87 лв., явяваща се разноски,
направени във въззивната инстанция на настоящото исково производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№1090 от 18.07.2022 г. по гр.д. №4114/2021 г. по описа на Плевенски
Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че
СЪЩЕСТВУВАТ СЛЕДНИТЕ ВЗЕМАНИЯ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-
Плевен”АД-гр. П., с ЕИК: ***, с адрес на управление в гр.П., ул.”И.И.З.” ***
от А. Б. Ж., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. С., ***, ***,
*** – собственик на топлоснабден имот – апартамент ***, находящ се в
сграда – етажна собственост в гр.П., ж.к. С., ***, ***, с абонатен №***, за
6
изпълнението на които е издадена заповед за изпълнение №1097 от 16.03.2021
г. по ч.гр.д. №1765/2021 г. по описа на Плевенски Районен съд:
- за 1 336.21 лева – главница, дължима за периода от 01.11.2019 г. до
31.01.2021 г., в т.ч.: за топлинна енергия, отчетена с 2 броя ИРУ в процесния
апартамент ***, находящ се в сграда – етажна собственост в гр.П., ж.к. С.,
***, *** - 986.24 лв.; за топлинна енергия, отдадена от 1 бр. щранг-лира в
имота – 143.22 лв., за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
/при кубатура на имота 170.10 куб.м./ – 184.09 лв. и за услуга „дялово
разпределение“, предоставена от „ТЕХЕМ СЪРВИЗ“ЕООД-гр. София – 22.66
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
– 15.03.2021 г. до окончателното заплащане на сумата.
- за 71.10 лева, представляващи лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от 03.01.2020 г. до 05.03.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. Б. Ж., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. С., ***, ***, *** да заплати в полза
на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”АД-гр. П., с ЕИК: ***, с адрес на управление
в гр.П., ул.”И.И.З.” *** сумата от 78.14 лв., явяваща се разноски, направени в
заповедното производство, сумата от 757.14 лв., явяваща се разноски,
направени в първата инстанция на настоящото исково производство и сумата
от 568.87 лв., явяваща се разноски, направени във въззивната инстанция на
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7