№ 791
гр. Варна , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503613 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Н. С. К.,
срещу решение № 260802 от 22.10.2020г., постановено по гр.д. № 18342 по описа на
Варненски районен съд за 2020г., в частта на определения режим на лични отношения на
детето С.И. И. с баща му И. Д. И. до навършване на пет години на детето.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано. Навеждат се твърдения, че първоинстонционният съд не е извършил
съвкупна преценка на всички обстоятелства, релевантни към определяне на параметрите на
режима на лични контакти – не е отчетена ниската възраст на детето, привързаността на
детето към майката, която единствено се грижи за него, липса на изградена емоционална
връзка между детето и бащата. Посочва се, че след раздялата на родителите, бащата не е
имал срещи с детето, поради наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН, а и след изтичане
на срока на действие на мерките. Твърди се, че бащата е с агресивен и избухлив характер и е
упражнявал е физическо и психическо насилие спрямо въззивницата и нейната майка. Не е
положил усилия да промени поведението си, както и да изгради по-добри възпитателски
качества. Според въззивницата, бащата не е в състояние и не е изразил желание и намерение
да осъществява такъв разширен режим на контакти, поради което и неосъществяването му
реално би накърнило интересите на детето и би създало у него обърканост и несигурност.
Счита, че предвид ниската възраст на детето и липсата на емоционална връзка с бащата и
агресивното поведение на последния, осъществяването на контактите без присъствие на
майката или друго лице, което детето познава би създало стрес за детето и би се отразило на
психическото му здраве. Твърди също, че бащата не познава режима на детето и не би могъл
самостоятелно адекватно да го обгрижва.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което се определи режим на
лични отношения на детето с бащата, като се съобразят наведените в жалбата доводи, като
до навършването на пет години от детето, бащата да го вижда всяка първа и трета седмица
от месеца от 10 до 14 часа в събота, в присъствие на майката, а в случай на действие на
заповед за защита спрямо майката, в присъствието на бабата на детето по майчина линия.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна е депозирала писмен отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва твърденията, че единствено майката е
полагала грижи за детето, като посочва, че в периодите, когато е в страната и не е ангажиран
с изпълнение на трудовите си задължения, разполага със свободно време е полагал грижи за
детето. Счита, че определеният с обжалваното решение режим на лични контакти е
съобразен с интересите на детето.
Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на
страните и със събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Н. С. К. срещу И. Д. И.
искове с правно основание чл.127, ал.2 СК, за предоставяне упражняването на родителските
права по отношение детето на страните, за определяне на местоживеенето му при майката,
определяне на режим на личен контакт на детето с бащата и заплащане на издръжка в полза
на детето.
С постановеното по делото решение упражняването на родителските права по
отношение на детето С., р. на 30.11.2017г. е предоставено на майката Н. С. К.; определено е
местоживеене на детето при майката в ***; определен е режим на контакти на бащата И. Д.
И. с детето С., като му се предоставя възможност до навършване на пет годишна възраст на
детето да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване от 10 часа
до 18 часа на съответния ден, две седмици през лятото от 10 часа до 18 часа на съответния
ден, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; по време на
Коледните празници на всяка нечетна година от 10 часа до 18 часа всеки ден от първия
официално обявен за неработен ден до последния официално обявен неработен ден, без
преспиване; по време на Великденските и Новогодишни празници – всяка четна година от
10часа до 18 часа всеки ден от първия, официално обявен за почивен ден до последния
официално обявен почивен ден, без преспиване, като детето се взема от дома на майката и
се връща там; определен е и режим на лични контакти и за периода след навършване на пет
годишна възраст от детето; И. Д. И. е осъден да заплаща издръжка в полза на детето в
размер на 200лв. месечно.
Решението се обжалва в частта относно определения режим на лични отношения до
навършване на пет години от детето.
В останалите части, решението не е обжалвано.
По делото не се спори, а и от представените доказателства - удостоверение за
раждане, социален доклад, свидетелски показания, се установява, че от съвместното си
съжителство, страните имат родено едно дете- С., р. на 30.11.2017г. След раздялата на
родителите от месец октомври 2019г. детето С. живее заедно с майката, която полага и
преките грижи за него. Бащата живее и работи приоритетно в чужбина и контактите му със
С. са епизодични.
В представения по делото социален доклад и в свидетелските показания е посочено,
че детето няма сериозни здравословни проблеми и не боледува по- често от обичайното за
дете на неговата възраст.
С. не посещава детско заведение, отглежда се в семейна среда и има нормално за
възрастта си развитие. Детето има силна емоционална връзка и привързаност към майка си.
В доклада е посочено, че отношенията между родителите са влошени, липсва комуникация
между тях във връзка с отглеждането и възпитанието на детето, както и, че по подадена
молба от страна на майката спрямо бащата са наложени мерки за защита по ЗЗДН.
Видно от представените заверени копия от решение №248/17.01.2020г. постановено
по гр.д. № 18191/2019г. по описа на ВРС и решение № 260069/10.07. 2020г., по в.гр..д. №
2
635/2020г. по описа на ВОС по отношение на Н.К. и детето С. са взети мерки по реда на
ЗЗДН за осъществено спрямо тя от страна на И.И. домашно насилие, една от които е и
забрана на И.И. да приближава детето С. на повече от 200 метра за срок от шест месеца.
От показанията на разпитаната пред въззивния съд свид. Е.А. К. /майка на
въззивницата/ се установява, че И. се вижда с детето, като последната среща е била два дни
преди съдебното заседание /05.04.2021г./. В периода на действие на издадената заповед по
реда на ЗЗДН бащата не е виждал детето. След постановяване на първоинстонционното
решение по настоящото дело, контактите се осъществяват всяка първа и трета седмица,
съгласно определения от съда режим, но в присъствието на свидетелката. Присъствието й
на срещите се налагало поради това, че детето не е свикнало с бащата и не се знае дали няма
да се разплаче или да има проблем. Бащата не се противопоставял свидетелката- баба на
детето по майчина линия да присъства на срещите. Свидетелката знае за един случай, в
който майката не е дала детето на бащата, поради лошо време – валяло дъжд. Заявява, че
бащата не е проявявал агресивно поведение към детето и не се е налагало свидетелката да
му оказва помощ при общуването му с детето. Когато бащата е извън страната контактите с
детето се осъществяват по „Вайбър“. В показанията си свидетелката излага също, че докато
страните са живели заедно, И. е проявявал агресия и е упражнявал физическо и психическо
насилие спрямо Н., включително и в присъствието на детето.
Съгласно приетото от въззивният съд заключение по допуснатата СПЕ, страните по
делото са в дълбок конфликт. Според вещото лице извършеното изследване насочва към
конфликтни потенциали, свързани с повишената невротичност и при двамата родители –
всеки защитава своята гледна точка, без да може да възприеме гледната точка на отсрещната
страна. На базата на резултата от проведеното изследване, вещото лице посочва, че и
двамата родители обичат детето си, но се учат да бъдат родители, като майката има по-
голям опит, поради това, че тя отглежда детето. Детето не е изградило успешна и
пълноценна емоционална и доверителна връзка с бащата. В заключение, вещото лице
посочва, че индивидуалните и личностни качества и особености на двамата родители,
начина им на реагиране в ежедневни ситуации не излизат от рамките на
средностатистическата норма и не представляват патопсихология. Дълбокия конфликт в
комуникациите, необработените емоционални проблеми, разминаването в гледните точки по
отношение на подхода към детето, правят дефицитен родителският им капацитет и
пълноценната грижа по отношение на детето. При извършеното изследване, вещото лице не
е намерило достатъчно основания за да приеме за установено, че наблюдаваното при
срещите на вещото лице с детето / по „Вайбър“/ и описаното от майката поведение на детето
се дължи на възприета от него агресия върху значим възрастен, в случая – майката. Детето
познава баща си, има спомен за него от предходни срещи, осъществени на живо и чрез он-
лайн връзка. Според вещото лице поради възрастта си, отсъствието на бащата от дома и
редките срещи с него, детето няма възможност да изгради пълноценна емоционална и
доверителна връзка с баща си. Към момента на освидетелстването не е констатиран
формиран СРО спрямо бащата, като майката дава възможност детето да контактува с него. В
обясненията дадени в с.з. вещото лице посочва, че при проведените изследвания не се
установява, да съществува риск за детето при общуването с бащата. В заключение вещото
лице посочва, че ако не се предприемат мерки по отношение на дълбокия конфликт между
родителите и необработените емоции, същите могат да създадат условия за развитие на СРО
в бъдеще.
Родителите са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
В случая постановеното решение, относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права не се оспорва от страните. И двете страни заявяват, че детето следва
да осъществява пълноценни контакти с родителя, който няма да упражнява родителските
3
права. Майката обаче счита, че параметрите на определения режим да навършването на пет
години от детето, не са съобразени с неговите интереси и и осъществяването му би довело
до стрес за него. Освен това, счита, че бащата няма капацитет да се справи самостоятелно с
детето и да задоволи нуждите му за периодите, в които според определения режим, детето
ще бъде при него и изразява опасения, че бащата би могъл да прояви агресия спрямо детето.
Интересът на детето с оглед правилното му психическо и емоционално развитие
налага то да контактува и с двамата родители. Разбира се, че интересът на детето от това не
се предполага, а е предмет на преценката на съда, който следва да има предвид и обсъди
всички наведени възражения за наличието на такъв.
Настоящият състав на съда намира, че определения с първоинстанционното решение
режим на лични отношения е подходящ и съответства на интереса на детето да поддържа
пълноценен контакт с двамата родители. Реализирането на така определения режим би дало
възможност на детето свободно и пълноценно да общува с баща си, като по този начин се
изгради и укрепне емоционална връзка между тях.
В конкретния казус се установява, че детето има емоционална връзка с двамата
родители, като по-сила е тази с майката, предвид ниската му възраст и обстоятелството, че е
прекарвало приемуществено време с нея и тя е полагала преките и непосредствени грижи за
него след раздялата на родителите. От анализа на ангажираните по делото доказателства
може да се направи обоснован извод, че и бащата е в състояние да полага адекватни грижи
за детето във времето, през което те е при него в рамките на определения от
първоинстонционният съд режим – два пъти в месеца по два почивни дни без преспиване за
по 8 часа и последователни дни за две седмици през лятото и съответните празнични дни,
без преспиване.
Посочените от въззивницата опасения, че реализирането на режима на личен контакт
до навършване на 5 годишна възраст на детето би било трудно и травмиращо за него, а
бащата не би се справил в полагането на грижи за него не се подкрепят от събраните по
делото доказателства.
Не се установяват по делото здравословни проблеми на детето, които да налагат
полагане на по-специални грижи от обичайните, които всеки родител следва да полага за
детето си. От данните по делото се установява, че детето познава баща си и макар формална,
изразена спрямо него емоция е положителна. Предвид обстоятелството, че към момента на
постановяване на настоящото решение, детето е на почти на 3 години и половина, без
специфични здравословни проблеми, съдът приема, че престоя му при бащата за
относително кратки периоди от време, в рамките на няколко часа, няма да се отразят в
негативна посока върху емоционалното му състояние или да му причинят дискомфорт.
От данните по делото се установява, че бащата е запознат с ежедневния режим на
детето. При осъществяване на режима на контакти към момента, той лично полага грижи за
детето, притежава желание, възможност и капацитет да полага грижи за задоволяване на
елементарните ежедневни битови потребности на детето. Съобразява се с указанията,
дадени от майката, зачита и уважава нейните виждания относно, дневния режим и спазване
на противоепидемичните и хигиенни мерки при осъществените срещи с детето в периода
след отпадане на защитните мерки и след постановяване на първоинстонционното решение.
Не се е налагало да му се оказва помощ от страна на присъствалата на срещите баба по
майчина линия на детето. Липсват данни, детето да е отказвало да общува с баща си, както и
да са възниквали проблеми от каквото и да е естество. Не се установява И. Д. И. да е
проявявал агресивно поведение спрямо детето или към свидетелката – баба на детето по
майчина линия, която е присъствала на всички срещи между бащата и детето.
Настоящият състав на съда намира, че не се установява необходимост от за
определяне на защитни мерки по реда на чл.59, ал.8 СК при осъществяване на режима на
4
лични контакти. Предвид установените силно конфликтни отношения между двамата
родители и все още необработените емоции, осъществяването на личните контакти между
детето и бащата в присъствие на майката или на друго лице не е удачно. Напрежението и
конфликта между родителите би могъл да повлияе негативно или да осуети осъществяването
на пълноценен контакт между детето и бащата и възстановяването и надграждането на
емоционалната връзка между тях.
Съдът счита, че определения режим осигурява възможност за по чести и
последователни контакти на детето с бащата, което би се отразило благоприятно за
опознаването им и установяването на връзки между тях, без детето да се откъсва от дома си
и от майката, с която има силна емоционална връзка.
Предвид изложеното, решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора в настоящото въззивно производство и неоснователността
на жалбата, въззивницата следва да заплати на въззиваемия сторените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260802 от 22.10.2020г., постановено по гр.д. № 18342
по описа на Варненски районен съд за 2020г., в частта, с която е определен режим на лични
отношения на детето С.И. И. ЕГН *********, с баща му И. Д. И. до навършване на пет
години на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване от 10 часа
до 18 часа на съответния ден, две седмици през лятото от 10 часа до 18 часа на съответния
ден, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; по време на
Коледните празници на всяка нечетна година от 10 часа до 18 часа всеки ден от първия
официално обявен за неработен ден до последния официално обявен неработен ден, без
преспиване; по време на Великденските и Новогодишни празници – всяка четна година от
10часа до 18 часа всеки ден от първия, официално обявен за почивен ден до последния
официално обявен почивен ден, без преспиване, като детето се взема от дома на майката и
се връща там.
В останалата част решение № 260802 от 22.10.2020г., постановено по гр.д. № 18342
по описа на Варненски районен съд за 2019г. не е обжалвано.
ОСЪЖДА Н. С. К., ЕГН ********** да заплати на И. Д. И., ЕГН ********* сумата
от 600лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, сторени във въззивното
производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в месечен срок
от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5