№ 548
гр. Перник, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20211720102306 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от АС. КР. Р. ЕГН **********, с
адрес: гр. Перник, ул. „*******“, ***
чрез пълномощника й адв. М.,
срещу „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54,
иск с правно основание чл. 23 вр..22 ЗПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД
за сумата 109.21лв. представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ до
окончателното изплащане
и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез
пълномощника , с който е оспорил иска като неоснователен по съображения, че сключеният
между страните договор не противоречи на закона и добрите нрави. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 23 вр..22 ЗПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД
1
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор и начина на
сключването му, приложими са разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 6 от Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че между страните е сключен Договор за
кредит при общи условия.
Не се спори, че договорът е сключен от разстояние, поради което и доколкото и двете
страни са представили Договор за кредит и общи условия с идентично съдържание, съдът
приема, че са постигнали съгласие относно същото. По отношение на представената от
ответника преддоговорна информация не са представени доказателства, че е предоставена
на ищеца преди сключване на договора, поради което съдът приема този факт за недоказан.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че договорът за кредит е
недействителен поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Не се спори, че съгласието относно
договора за кредит и общите условия е постигнато чрез средства за комуникация от
разстояние, поради което съдът приема, че договорът е сключен под формата на електронен
документ.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че процесният договор за кредит
не отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗПК. В него са посочени индивидуализиращите данни за страните,
размера на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, лихвения
процент, ГПР и срокът за погасяването му.
Спазено е изискването за посочване в договора на годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
2
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Няма нарушение на императивната норма на
закона, тъй като същата не изисква в договора да бъде посочен математическият алгоритъм,
по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това
число и в България има нормативно предвидени две математически формули за
изчислението на ГПР (т. 1 и т.2 от Приложение № 1 към ЗПК), които единствено могат да се
прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа
формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си
горните две формули. От друга страна чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи,
включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на
ГПР. Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в
смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно
изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета
относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК
и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.
Допусканията се делят на две групи: първата група са базови допускания (чл.19, т.3 и
т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни
допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК).
Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит,
докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ
кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е
дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази
разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при
сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР
като една - единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. "г"
от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г.
В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква
"а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който
е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае
уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е
фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са
приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити,
какъвто настоящият не е.
В горния смисъл, и доколкото в случая приложимо е единствено първото базово
допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в
закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване
3
само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР.
Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на
сумата, която ще върне под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. С оглед
на това съдът намира, че не е налице твърдяната недействителност на договора на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който
ответникът се е задължил да предостави на ищеца в качеството на кредитополучателят сума
със задължение за връщането й в срок.
От представеното по делото преводно нареждане се установява, че ответникът е
изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума на кредитополучателят.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът следва да се уважи като основателен за
сумата 109.21лв. недължимо платена, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
ИМ до окончателното изплащане на сумата
По разноските:
Съгласно представения списък, съдът приема, че ищецът е сторил разноски в размер на
:
сумата 50,00 лв. за държавна такса,300лв. за вещи лица
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адв. Г.Ч. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. В случая с оглед цената на
иска възнаграждението следва да бъде определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения в размер на 300,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54,
На основание чл.23 вр. чл.22 ЗПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД
ДА ЗАПЛАТИ на АС. КР. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул. „*******“, ***
чрез пълномощника й адв. Г. Ч.,
срещу „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54,
сумата 109.21лв. представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ19.05.2021 до
4
окончателното изплащане
КАКТО и разноските по делото- сумата 50,00 лв. за държавна такса,300лв. за вещи
лица
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцве“ 52-54, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г.Ч.
сумата 300 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5