Определение по дело №1605/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3582
Дата: 23 август 2024 г. (в сила от 23 август 2024 г.)
Съдия: Мл.С. Гинка Тодорова Иванова
Дело: 20243100501605
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3582
гр. Варна, 23.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Ж.ва
Членове:Ралица Ц. Райкова

мл.с. Гинка Т. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20243100501605 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 39781/17.05.2024 г. от Гаранционен фонд –гр. София,
ул.“ Граф Игнатиев № 2, ет.4 чрез адв. Л. В. против Решение №
1382/22.04.2024г.постановено по гр. д 6543/2023г. № по описа на Варненски
районен съд, 17 състав, с което Гаранционен фонд, Булстат *********, е
осъден да заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, парично обезщетение в размер
на 2 234,55 лв., представляващи стойността на претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждания по собствения му лек автомобил „БМВ 525
д“ с рег.№ ** ** ***, както следва: облицовка задна броня, заден среден долен
дифузьор, адаптер задна броня, теглич, в резултат от претърпяно на 14.10.2022
г. ПТП по вина на П. Д. С., водач на лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № **
**** **, без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението,като е отхвърлено искането за
заплащане на законна лихва от 14.10.2022 г. Със същото Решение на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК са възложени на ответната страна сторените от
ищеца разноски в производството в размер на 789,38 лева.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в
осъдителната част, поради противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Навеждат се, твърдения за погрешна интерпретация
на събраните доказателства и установените факти по делото, които са довели
и до неправилни крайни изводи. Посочва се, че в съответния случай следва да
бъдат приложение разпоредбите на раздел четвърти от Единната методика
към Наредба № 24/49 за задължително застраховане на автомобилистите при
определяне размера на обезщетението по представени разходни
документи/фактури/.Счита се, че в приложенията към отговора е посочено
коректно, определянето на дължимото от Гаранционния фонд обезщетение, в
съответствие с раздел четвърти, чл.16 и сл. от Методиката. В тази връзка се
сочи, че от приетите по делото доказателства е видно, че осъществен
1
сравнителен анализ и така определеното и изплатеното обезщетение от
4406.39 лева съответства на действителната стойност на констатираните щети,
в съответствие с раздел четвърти от Методиката, предвид взетия оригинал на
данъчна фактура с фискален бон на стойност 6036.57 лева. Счита се, че
първоинстанционният съд е стигнал до погрешен извод, като е приел, че
обезщетението следва да се определи, съгласно средната пазарна стойност на
вредите по САТЕ в размер на 6648.33 лева. Акцентира се и върху това, че
реално ищцовата страна е заплатила 6036.57 съгласно издадена оригинал на
фактура, а Гаранционен фонд е заплатил 4406.39 лева, съобразно извършения
сравнителен анализ, съгласно Единната Методика по Наредбата. В подкрепа
на твърденията си, се извършват изчисления, съгласно които се твърди, че
разликата между реалната стойност на извършения и заплатения ремонт и
платеното от Гаранционен фонд възлиза на сума в размер на 1630.18 лева. В
заключение, се навеждат доводи, че с решението си първоинстанционният
съд допуска, ищеца да получи повече, отколкото е реалната стойност на
осъществените ремонтни дейности.
Поради изложеното, моли за отмяна на първоинстанционното съдебно
решение в осъдителната част. Иска се и присъждане на сторените по делото
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, адв. П. Б. от ВАК, като пълномощник
на С. Г. Д., депозира отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и
счита доводите на въззивника за неоснователни. Твърди се, че съгл. чл.4
Методиката е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства/фактури/ за
извършен ремонт на МПС. Посочва, че фактури в настоящият случай са
представени, като в тази насока сочи, че размера на обезщетението не може да
се ограничи до размера получен посредством Методиката, когато са
представени документи за по- голям размер на вредите. Цитира се съдебна
практика в тази насока. В заключение, моли да бъде потвърден
първоинстанционният съдебен акт.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 39781/17.05.2024 г. от
Гаранционен фонд – гр. София, подадена чрез адв. Л. В.против Решение №
1382/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 6543/2023 г. по описа на Районен
съд – Варна, 17-ти състав, с което е уважен предявеният иск, на основание
чл.557, ал.1, т.2,б “а“ КЗ, от С. Г. Д., ЕГН ********** за сума в размер на
2234,55 лева, представляваща стойността на претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждания по собствения му лек автомобил „БМВ 525 д“ с
рег.№ ** ** ***, както следва: облицовка задна броня, заден среден долен
дифузьор, адаптер задна броня, теглич, в резултат от претърпяно на 14.10.2022
2
г. ПТП по вина на П. Д. С., водач на лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № **
**** **, без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.09.2024 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис
от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора
на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен
съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд -Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра към
ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод
за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3