РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Търговище, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Б. Д. П.
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530101118 по описа за 2024 година
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от
ГПК за сумата от 4458,93 лв.- главница и лихви.
Предявен е иск от „Топлофикация София” ЕАД гр. София, ЕИК
*********, чрез пълномощник против И. Х. И., ЕГН ********** от с. М.,
общ.Търговище, с която са предявени кумулативно съединени установителни
искове за съществуване на вземания в размер на 3904.63 лв., представляваща
главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, 1231, общ. Надежда, ж.к. „Н-*, бл.**, вх. *, ет. **, ап.
**, инсталация **********, аб.№ 50015, в периода м. май 2021 г. до м. април
2024 г.; 471.65 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 15.09.2022 г. до 22.03.2024 г.; 68.63 лв.- главница за дялово
разпределение за периода м. май 2021 г. до м. април 2023 г.; 14.02 лв.
/четиринадесет лева и 02 ст./, представляваща лихва за забава за периода от
16.07.2021 г. до 22.03.2024 г., ведно със законната лихва считано от
17.04.2024г. до окончателното изплащане на задълженията, с пр. осн. чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 861 / 2024 г. по описа на РСТ, оспорена от
длъжника. Претендират се законната лихва от датата на депозиране на
1
заявлението по чл. 410 от ГПК и направените разноски в заповедното и в
настоящото производства. В съдебно заседание, чрез писмено становище
ищецът заявява, че след завеждане на исковата молба е извършено погасяване
на вземането, чрез плащане, като ответникът заплатил сумата от 5164,17 лв.,
но поддържа искането за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и разноски в исковото производство.
В срока и по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответникът, но е постъпила молба, чрез пълномощник, с искане за
прекратяване на делото, поради постигнато между страните споразумение за
разсрочено погасяване на вземанията по заповедта. Ответникът е заявил, че е
заплатил първата вноска, съгласно споразумението, с което част от
задълженията му са погасени. В съдебно заседание ответникът, чрез
пълномощник заявява, че признава наличието на задължението, посочено в
заповедта за изпълнение, като същото твърди, че е погасил изцяло чрез
плащане, не възразява срещу искането на ищеца за присъждане на разноски по
делото.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 861 / 2024
год. на РС-Търговище ищецът е подал заявление, с което е поискал съда да му
издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца
заявление по чл. 410 от ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за
изпълнение № 405 / 24.06.2024 год. за сумата от 3904.63лв., представляваща
главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София 1231, общ. Надежда, ж.к. „Н-*, бл.**, вх. *, ет. **, ап.
**, инсталация **********, аб. № 50015, в периода м.май 2021г. до м.април
2023г.; сумата от 471.65лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 15.09.2022г. до 22.03.2024г.; сумата 68.63лв., главница за дялово
разпределение за периода м.май 2021г. до м.април.2023г.; сумата от 14.02лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2021г. до 22.03.2024г.,
ведно със законната лихва считано от 17.04.2024г. до окончателното
изплащане на задълженията, като на ищеца са присъдени и разноски в
заповедното производство. В заповедното производство длъжникът е
възразил, поради което и на осн. чл. 415, ал. 1, т. от ГПК съдът е указал на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответника. Това
определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с
2
правно осн. чл.422 от ГПК.
След получаване на исковата молба, когато е узнал за съществуващото
задължение ответникът, чрез пълномощник, признавайки задължението си
към ищцовото дружество в размер на 5164,17 лв., включващо и разноските в
заповедното производство, с изключение на юрисконсултското
възнаграждение, присъдено в заповедта, е сключил на 30.12.2024 год.
споразумение за разсрочено изпълнение на задължение, с първа вноска на
30.01.2025 год. и последна вноска на 30.06.2025 год. Ищецът, в становището,
депозирано на 10.06.2025 год. е признал, че ответникът е погасил, чрез
плащане задължението си за процесния период и за процесния имот размер на
5164,17 лв., без дължимото юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът при постановяване на решението
взима предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право, предвид на което и вземайки предвид, че
вземанията на ищеца, макар и дължими към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ответника, са погасени
изцяло в хода на производството, то към момента не е на лице вземане на
ищеца към ответника на посоченото в заповедта основание. Предявеният иск
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските : Ищецът е направил искане за присъждане на
направените разноски в исковото производство, както и на тези в заповедното
производство, които не са заплатени. Действително, както беше посочено по-
горе, ответникът в хода на съдебното производство по установяване вземането
на ищеца, за което има издадена заповед за изпълнение е изплатил дължимите
по заповедта за изпълнение суми, но след издаване на заповедта за изпълнение
и след подаване на исковата молба, като причина за образуване на исковото
производство е липсата на изпълнение от страна на ответника. Поради това
съдът приема, че с поведението си ответника е станал причина за завеждане
на делата, а погасяване на вземането, чрез плащане в хода на производството
не го освобождава от задължението да заплати сторените от ищеца разноски,
както в заповедното, така и в исковото производство и то в пълен размер,
доколкото е безспорно, че задължението е съществувало към момента на
подаване на заявлението и към момента на предявяване на иска по чл.422 от
3
ГПК.
Видно от споразумението, приложено по делото в заплатената от
ответника сума от 5164,17 лв. е включена сумата от 306,19 лв. – съдебни
разноски по гражданско дело № 1118/2024 год. на РСТ, без юрисконсултско
възнаграждение, присъдено със заповедта. Сумата от 306,19 лв., заплатена от
ответника, включва разноските на ищеца в заповедното и исковото
производство за дължими държавни такси – 217,01 лв. в исковото
производство и 89,18 лв. в заповедното производство. Незаплатените разноски
направени на ищеца са за юрисконсултско възнаграждение, което в
заповедното производство е в размер на 50,00 лв., а в исковото производство
съдът приема възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв., или
дължимите от ответника разноски са в размер на 150,00 лв.
С оглед на горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в заповедното производство в размер на 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и разноски в исковото производство в размер
на 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“, №
23Б, представлявано от П. П. и М. Ц., действащи чрез пълномощник юрк. Ф.
И. против И. Х. И., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. М.,
общ.Търговище, ул.“С." № *, действащ чрез пълномощник Х. И. Х., ЕГН
********** от гр. София, 1231, общ. Надежда, ж.к. „Н.-*", бл. ***, вх. *, ет.
**, ап. **, иск за установяване съществуването на вземане в размер 3904.63
лв., представляваща главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София 1231, общ. Надежда, ж.к. „Н-*,
бл.**, вх. *, ет. **, ап. **, инсталация **********, аб. № 50015, в периода
м.май 2021г. до м.април 2023г.; сумата от 471.65лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 22.03.2024 г.; сумата
68.63лв., главница за дялово разпределение за периода м. май 2021 г. до м.
април 2023 г.; сумата от 14.02 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 16.07.2021 г. до 22.03.2024 г., ведно със законната лихва считано от
4
17.04.2024г. до окончателното изплащане на задълженията, за което по реда
на чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение № 405 / 24.06.2024 год.
по ч. гр. д. № 861 / 2024 год. на РСТ, с правно основание чл. 422 от ГПК,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване на вземанията, чрез
плащане.
ОСЪЖДА И. Х. И., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с.
М., общ.Търговище, ул.“С." № *, действащ чрез пълномощник Х. И. Х., ЕГН
********** от гр. София, 1231, общ. Надежда, ж.к. „Н.-*", бл. ***, вх. *, ет.
**, ап. ** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“, № 23Б,
представлявано от П. П. и М. Ц., действащи чрез пълномощник юрк. Ф. И.,
направените по делото разноски в размер на 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски в
размер на 50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Решението да се изпрати на ответника по електронен път, на посочения
от него електронен адрес.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5