№ 3578
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110140093 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
05.11.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 40093/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от П. ИВ. ХР. срещу ЗАД "" АД, в която се твърди, че
между страните била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна
полица № 93002110020335 от 26.03.2021 г. за лек автомобил „Тойота Приус“, рег. №
1
.............. СК на който ищцата била собственик. Поддържа, че била извършена кражба на
катализатора на автомобила, поради за което била уведомила ответника на 15.05.2021 г.,
като била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 5000-1501-21-
251651. Навежда доводи, че ответника е отказал да заплати застрахователно обезщетение,
въз основа на клаузата на чл. 27.4 от Общите условия към застрахователния договор, като
ответника твърдял, че се касаело за изключен застрахователен риск. Излага съображения, че
с оглед условията на застрахователния договор в случая се касаело за злоумишлени
действия от трети лица, които били покрит застрахователен риск, което обосновава. Твърди,
че е претърпяла вреди, като стойността на застрахователното обезщетение, което ответника
следвало да заплати била в размер на 5188,00 лева. Иска ответника да бъде осъден да
заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
във връзка с постъпило от ищцата уведомление е била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 5000-1501-21-251651, като към датата на твърдяното събитие между
страните имало валидно сключен застрахователен договор. Поддържа, че е било образувано
и досъдебно производство при СРП. Навежда доводи, че автомобилът е бил огледан, като е
установена липсата на катализатор, но в случая с оглед клаузата на чл. 27.4. от Общите
условия към застрахователния договор се касаело за изключен застрахователен риск, което
обосновава. Излага съображения, че претенцията е в завишен размер, като размера на
вредите следвало да се определи по Методиката към Наредба № 24 за задължителното
застраховане, която била приложима към момента на процесното събитие. Иска отхвърляне
на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е.
настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2. съществуване на действително
застрахователно правоотношение към момента на увреждащото събитие между ищеца и
ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане за процесния автомобил и
3. за ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение
съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са налице
отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят
обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) между страните била сключена застраховка
„Каско“, обективирана в застрахователна полица № 93002110020335 от 26.03.2021 г. за лек
автомобил „Тойота Приус“, рег. № .............. СК на който ищцата била собственик; 2) че била
2
извършена кражба на катализатора на автомобила, поради за което била уведомила
ответника на 15.05.2021 г., като била образувана застрахователна преписка (именувана
„щета“) № 5000-1501-21-251651; 3) че ответникът е отказал да заплати застрахователно
обезщетение.
Приложена е застрахователна полица № 93002110020335 от 26.03.2021 г. за лек
автомобил „Тойота Приус“, рег. № .............. СК, като се установява, че е сключена при
условията на основно покритие „Клауза 1“. В приложения към застраховката
информационен документ (л. 13 в кориците на делото) е посочено, че „Клауза 1“, включва
покритие по застрахователни рискове: 1) пожар и последиците при гасенето му; 2) природни
бедствия; 3) ПТП по време на движение или в паркирано състояние; 4) злоумишлени
действия на трети лица; цялостна кражба; грабеж. Също така е посочено, че застраховката
не включва кражба и грабеж на отделни части, принадлежности, инструменти, детайли или
възли извън салона на купето.
В правилното на чл. 20 ЗЗД е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва
да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Основен принцип при тълкуване на договорите, сключени при общи условия и типовите
договори е тълкуването в тежест на предложителя – т. нар. тълкуване contra profentem –
тоест при съмнение в значението на договорна клауза, която не е индивидуално уговорена,
се предпочита тълкуването й във вреда на страната, която я е предложила. Нещо повече в
случая предложителят е и професионалист, като в отношенията си с другата страна дължи
грижата на добрия търговец – арг. чл. 302 ТЗ.
От Свидетелство за регистрация част I № ********* се установява, че П. ИВ. ХР. е
собственик на лек автомобил „Тойота Приус“, рег. № .............. СК.
Прието е заключението на САТЕ от което се установява, че с оглед механизма на
застрахователното събитие – кражба на катализатор на лек автомобил „Тойота Приус“, рег.
№ .............. СК, то вредите по застрахования автомобил са в пряка причинна връзка. Вещото
лице е изяснило, че стойността необходима за възстановяването на застрахования лек
автомобил на база на средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 4178,78 лева.
Експертът е посочил, че стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил по
цени от алтернативни доставчици е в размер на 1071,18 лева. Посочено е, че стойността на
работата в сервиза е в размер на 18,00 лева без ДДС на човекочас. В открито съдебно
заседание от 28.10.2021 г., вещото лице подробно е изяснило, че оригиналният катализатор
не може да се сравнява с алтернативния както и, че фабричния такъв е с по-добри
характеристики. Посочил е, че МПС-то е 15-годишен автомобил, което следвало да се вземе
предвид, но въпроса какъв катализатор следвало да се вложил бил правен, а не технически.
Изяснено е, че причината за грешките, които показвал автомобила можели да бъдат от
различно естество, като по делото няма данни каква точно е грешката – неправилен монтаж,
фабричен дефект, несъвместимост с автомобила и др. Експертът е посочил, че няма данни
3
какъв катализатор е бил вложен в процесния случай, като този който той бил приложил в
експертизата бил със същия номер като оригиналния.
Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори да не е оспорено
от страните. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по
делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост – арг. чл. 202 ГПК. Оценката на
заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда – така
Решение № 224 от 7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 612/2018 г., III г. о., ГК . В случая,
настоящият съдебен състав при преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото
на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, както и въпросите на страните поставени в откритото съдебно заседание, като по
делото няма данни, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен – арг. чл. 202 ГПК.
Необходимо да е се отбележи, че при определяне на стойността на дължимото
регресно вземане, съдът намира, че следва да вземе предвид стойността изяснена в
заключението на САТЕ по средни пазарни цени. Трябва да се изясни и принципната позиция
на настоящият съдебен състав, че съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи.
Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане
може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така
очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на
вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което
застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към същия момент – така Решение № 37 от
23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
1586/2013 г., II т. о., ТК. В този смисъл заключенията на ответника, че следва да се приложи
методиката на Наредба № 24/2006 г. са изцяло неоснователни.
Съдът намира, че са неоснователни възраженията на ответника основание на клаузата
на чл. 27.4 от Общите условия. От една страна по делото нито ищеца, нито ответника е
представил препис от общите условия, а предвид разределената доказателствена тежест
именно ответника е следвало да ангажира доказателства, че в посочената клауза са
4
уговорени изключени застрахователни рискове, поради което с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока
трябва да се изтъкне и фактът, че ищецът има качеството на потребител на застрахователна
услуга, поради което спрямо него се прилага в пълна степен Закона за защита на
потребителите. В нормата на чл.147а, ал.1 от цитирания нормативен акт е предвидено, че
при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват
потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях а съгласно ал. 2 се
посочва, че съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис.
Нормата на чл.147а, ал.4 от закона категорично установява, че тежестта на доказване на
изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на
договора се носи от търговеца.
На следващо място трябва да се отбележи, че лекият автомобил е сложна съставна
вещ, като застрахователят, сключвайки застраховка „Каско“ застрахова именно сложната
съставна вещ. Тоест, не може да се приеме, че застрахователната премия се заплаща за
отделни части от автомобила, а за целия автомобил. Тоест, клаузите изключващи отделни
части от автомобила нямат действие между страните, освен ако изрично в договора, а не в
общите условия това обстоятелство е посочено, което обаче следва да рефлектира и върху
размера на застрахователната премия, което следва да бъде също така изрично упоменато в
договора. Нещо повече, в случая се касае за такава функционална част от автомобила –
катализатор, която предвид заключението на САТЕ и изясненото от вещото лице, води до
невъзможност самата вещ да бъде ползвана нормално – по предназначението си. Целта на
застраховката „Каско“ е застрахователят да обезпечи евентуални неблагоприятните
въздействия върху застрахованата вещ и да носи риска, че ще заплати застрахователно
обезщетение, за да вещта да бъде възстановена в състоянието преди настъпването на
застрахователното събитие, т.е. че същата ще може да бъде ползвана според
предназначението й.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че всички материални предпоставки на
предявеният иск са налице, поради което претенцията следва да бъде уважена за сумата от
4178,78 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 5188,00 лева искът следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от
иска следва да му се присъди сумата от 287,97 лева, представляващи деловодни разноски за
първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално
е сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част
от иска следва да му се присъди сумата от 48,63 лева, представляващи деловодни разноски и
5
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
По отношение направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждание по чл. 78, ал. 5 ГПК от ответника, съдът намира, че същото не следва да
бъде обсъждано доколкото по делото не са били ангажирани доказателства, че такова
действително е било заплатено, поради което и не е било присъждано с разноските по
делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "" АД, ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление: гр.
........................... да заплати на П. ИВ. ХР., ЕГН: **********, с адрес: гр.
................................., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 4178,78 лева, представляващи
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна
полица № 93002110020335 от 26.03.2021 г. за лек автомобил „Тойота Приус“, рег. №
.............. СК, поради настъпил застрахователен риск – извършена кражба на катализатора на
автомобила, ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4178,78 лева до пълния предявен размер от 5188,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК "" АД, ЕИК: ................ да заплати на П.
ИВ. ХР., ЕГН: **********, сумата от 287,97 лева, представляващи деловодни разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗК "" АД, ЕИК: ................ да заплати на П.
ИВ. ХР., ЕГН: **********, сумата от 48,63 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6