РЕШЕНИЕ
№ 1794
гр. Бургас, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело
№ 20232120101511 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от Н. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бургас, ул. ***, действаща чрез пълномощника си адв. Ж. Б., срещу „А.О.Ф.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ****,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за:
признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед
от 16.01.2023г., издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ от
управителя на дружеството и съответно отмяна на същата;
възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди прекратяване на
трудовото правоотношение длъжност „***“ при ответника;
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на
4848,48 лева (след допуснато с протоколно определение от 16.08.2023г.
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК чрез
увеличаване на неговия размер), представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение, включваща сбора от
месечното брутно трудово възнаграждение от 808,08 лева за период от
шест месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 14.03.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото разноски.
1
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответника на осн.
чл. 50, ал. 4 ГПК на 09.05.2023г., който в законоустановения едномесечен
срок не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 16.08.2023г.
редовно призованият ответник (призовката се счита за редовно връчена на
ответното дружество на 01.08.2023г., на осн. чл. 50, ал. 2 ГПК, видно от
същата, приложена на л. 36-38 от делото) не е изпратил представител. Същият
не е направил и искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответната
страна. Ищцата, от своя страна, своевременно е направила искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, обективирано в
депозираната от нея, чрез процесуалния представител адв. Б., молба вх. №
25240/04.07.2023г. и поддържано от последния в съдебно заседание.
Видно от приложените по делото книжа, на ответното дружество
двукратно (с Разпореждане № 3032/15.03.2023г. и Разпореждане №
6244/09.06.2023г., преписи от които се считат за редовно връчени на страната)
са били указани последиците от неспазване на срока за отговор на исковата
молба и от неявяването на негов представител в открито съдебно заседание.
Същото е уведомено изрично за възможността за постановяване на
неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на
които процесуалният закон предвижда това.
Ищцата е основала исковите си претенции на следните фактически
твърдения:
По силата на сключен между страните трудов договор от 21.03.2016г. и
допълнителни споразумения към него, съответно от 01.01.2021г. и
01.01.2023г., ищцата е заемала длъжността „***“ в ответното дружество, с
място на работа „А.О.Ф.” ЕООД, магазини „М.“ и „А.“ в град Бургас, с
последно уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 780 лева.
Със заповед от 16.01.2023г. на управителя на дружеството - ответник
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 325,
ал.1, т.4 от КТ – със завършване на определената работа, от който момент и
понастоящем ищцата е безработна. Застъпва се, че така посоченото основание
по чл. 325, ал.1, т.4 от КТ не е налице в настоящия случай, поради което и
ищцата счита уволнението за незаконосъобразно. Конкретно излага, че
процесният трудов договор е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл. 70, ал.1 от КТ, тоест „до завършване на определена работа“ със срок на
изпитване от 6 (шест) месеца, уговорен в полза на работодателя, като в т. 7 от
същия е посочено, че договорът се сключва „до извършване на определена
работа комплексно почистване“. В този смисъл и предвид липсата в договора
на надлежна индивидуализация на работата, до завършването на която е
сключен, позволяваща да се изясни и неговият срок, ищцата счита, че
трудовият договор се е трансформирал в безсрочен такъв, поради което и не
може да бъде прекратен на посоченото в заповедта от 16.01.2023г. правно
основание.
Ответникът, при проявената пасивност, а именно – липса на
ангажиран отговор и становище по основателността на исковите
претенции в първото по делото открито съдебно заседание, не е оспорил
2
тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическите състави на
предявените искове, ищцата е представила писмени доказателства, а именно:
Трудов договор № 37/21.03.2016г., сключен между Н. А. Б. и „А.О.Ф.” ЕООД;
Допълнително споразумение № 17/01.01.2021г. към Трудов договор №
37/21.03.2016г.; Допълнително споразумение № 164/01.01.2023г. към Трудов
договор № 37/21.03.2016г.; Заповед от 16.01.2023г., издадена от М.П.З. –
управител на „А.О.Ф.” ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение
на Н. А. Б. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ; Справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от „А.О.Ф.” ЕООД. Преценени в
тяхната съвкупност, така представените доказателства обуславят извод за
вероятна основателност на предявения главен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
обусловените от него акцесорни такива.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките,
обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което и претенциите на
ищцата следва да бъдат уважени с постановяване на неприсъствено решение
по делото срещу ответника.
Независимо от обстоятелството, че решението по реда на чл. 239 ГПК
не подлежи на обжалване, предвид изричната императивна разпоредба на чл.
242, ал. 1, предл. последно ГПК следва да бъде постановено допускане на
предварително изпълнение на решението в частта, относно присъденото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, своевременно
направеното искане за присъждането им и представените доказателства за
тяхното извършване (Договор за правна защита и съдействие от 18.01.2023г.,
в който е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
780 лева е заплатено на процесуалния представител на ищцата изцяло в брой),
в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски
за заплатен адвокатски хонорар в размер на 780 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Бургас, държавна такса в общ размер на 293,94 лева
(по 50 лева за всеки от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, определена на
осн. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК и 193,94 лева по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 1 от Тарифата).
Водим от горното, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Н. А. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. ***, извършено на осн. чл. 325, ал. 1,
3
т. 4 КТ със Заповед от 16.01.2023г., издадена от М.П.З. – управител на
„А.О.Ф.” ЕООД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул.
***, на заеманата преди уволнението длъжност „***“ при „А.О.Ф.” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ****, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „А.О.Ф.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н ****, ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Бургас, ул. ***, сумата от 4848,48 лева (четири хиляди
осемстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа поради незаконното уволнение, а именно за периода 16.01.2023г. –
16.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 14.03.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ .
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в
частта, относно присъденото обезщетение за оставане без работа, на
основание чл. 242, ал. 1, предл. последно ГПК.
ОСЪЖДА „А.О.Ф.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н ****, ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Бургас, ул. ***, сумата от 780 лева (седемстотин и осемдесет
лева), представляваща сторени по делото разноски за заплатен адвокатски
хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.О.Ф.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н ****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Бургас, сумата от 293,94 лева (двеста
деветдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща
държавни такси по уважените искове, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4