Решение по дело №2932/2019 на Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …………….

гр. София, 13.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, X-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА,

                                                             мл. с-я АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА,

 

            при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Ахмед Кокоев, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД  № 2932 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава XXI от НПК.

 

            С присъда от 21.03.2019 г. по НОХД  № 4175/2018 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 2-ри състав, е признал подс. Д.С.Д. за виновен в това, че на 02.11.2016 г., около 15.00 часа, в гр. София, на ул. „*******, в двора на Национална финансово-стопанска гимназия (НФСГ), без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал в себе си високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана), с нето тегло 2.57 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 25.6%, на стойност 15.42 лева, като конопът е поставен под контрол, съгласно ЗКНВП, обн. в ДВ, бр. 30 от 1999 г. и Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП (ЗИДЗКНВП), обн. в ДВ, бр. 56 от 2003 г., и е включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ – Приложение  № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, и на същата дата, около 18.35 часа, в гр. София, ж. к. „*******“, ет. 1, ап. 12, без надлежно разрешително по ЗКНВП, в една от стаите, обособена като спалня, държал високорискови наркотични вещества, а именно : коноп (марихуана), с нето тегло 33.00 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 23.7%, на стойност 198 лева ; коноп (марихуана), с нето тегло 1.06 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 19.2%, на стойност 6.36 лева ; коноп (марихуана), с нето тегло 1.09 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 13.4%, на стойност 6.54 лева ; амфетамин, с нето тегло 0.08 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин 10.1%, на стойност 2.40 лева и метамфетамин, с нето тегло 0.79 грама, с процентно съдържание на метамфетамин 0.4%, на стойност 19.75 лева, като конопът, амфетаминът и метамфетаминът са поставени под контрол, съгласно ЗКНВП, обн. в ДВ, бр. 30 от 1999 г. и ЗИДЗКНВП, обн. в ДВ, бр. 56 от 2003 г., и включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ – Приложение  № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, или всичко както следва : коноп (марихуана), с общо нето тегло 37.72 грама, амфетамин с нето тегло 0.08 грама и метамфетамин, с нето тегло 0.79 грама, като общата стойност на наркотичните вещества възлиза на 248.47 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от три години, както и на наказание „глоба“, в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Отнел е в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, веществените доказателства – наркотични вещества, предадени на съхранение в ЦМУ – сектор „НОП“, за унищожаването им по съответния законов ред. Разпоредил се е с веществено доказателство – електронна везна, като го е върнал на подсъдимото лице. Осъдил е подсъдимия, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски в хода на досъдебното производство, по сметка на СДВР, както и за тези, сторени пред първоинстанционния съд, по сметка на СРС, а също и да заплати държавна такса, в размер на 5 (пет) лева, за издаване на изпълнителен лист.

            Недоволен от така постановената присъда е останал упълномощеният защитник на подс. Д.Д. – адв. В.Й., САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивна жалба. С нея се възразява единствено срещу определеното на подсъдимото лице наказание. Твърди се, че същото е несправедливо, като се желае изменение на присъдата на първия съд в тази ѝ част, в насока приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и неналагане на наказанието „глоба“, съгласно чл. 55, ал. 3 от НК.

            С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

            В разпоредително заседание на 29.08.2019 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за обезпечаване на правомощието му по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото не е необходим разпит на подсъдимото лице, като не се налага и провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

            С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е задължително.

            До даване ход на делото пред настоящата инстанция е депозирано и допълнение към въззивната жалба. В същото се излагат доводи, че съдът е допуснал нарушение при анализа и оценката на доказателствата, като е приобщил, в качеството им на веществени доказателства, 3 броя цилиндрични таблетки, представляващи метамфетамин. Поддържа се, че същите не са установени в хода на извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимия, а са описани в констативен протокол от 03.11.2016 г., изготвен от служители на СДВР, при отваряне на иззет като веществено доказателство буркан със зелена тревиста маса, който протокол не представлява доказателствено средство, тъй като не съдържа изискуемите, съгласно чл. 129 от НПК, реквизити. Изтъква се, че посоченото в констативния протокол не кореспондира с показанията на свидетелите Ч., Л. и Б., че при отваряне на буркана не са видели таблетки или прахообразно вещество във вътрешността му. По така наведените съображения се иска оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за държане на инкриминираното количество метамфетамин. Защитата излага доводи и за наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, обуславящи приложение на института по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Като такива сочи младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни по местоживеене, проявеното съдействие на разследването, изразяващо се в доброволно предаване на част от инкриминираните вещи и признание за държането на друга част от тях, добросъвестното му процесуално поведение и обстоятелството, че същият е продължил образованието си и е студент. Изтъква, че определените на подсъдимия наказания са прекомерно тежки и са довели до явна несправедливост на присъдата. Сочи, че наложената на подсъдимия глоба не е съобразена с обстоятелството, че същият е редовен студент без доходи и е на издръжка на родителите си.

            В откритото съдебно заседание, упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. В.Й., САК, поддържа въззивната жалба с допълнение, по изложените в същите съображения. Изтъква, че мотивите на първия съд, в частта относно индивидуализацията на наказанието на подс. Д., са неубедителни. Акцентира, че се касае за лице на млада възраст,   току - що навършило 18 години и завършило училище, което е държало една цигара в двора на училището и впоследствие е завело доброволно служителите на 04 РУ – СДВР в дома си, където е открито останалото инкриминирано количество наркотично вещество. Намира, че съдът е пропуснал да отчете добрите характеристични данни на подсъдимия, продължаващото му обучение във ВУЗ, доброволното предаване на част от инкриминираните вещи на служителите на реда, признанието относно държането на друга част от инкриминираните вещи и липсата на каквито и да било криминалистични регистрации. Излага доводи, че неправилно съдът е преценил като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство това, че е държал наркотични вещества на различни места, като е сторил това в нарушение на разпоредбата на чл. 56 от НК. Счита, че при така сложилото се своеобразие на конкретния казус са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и нито едно отегчаващо, което е задължавало съда да приложи чл. 55, ал. 1 от НК. Намира, че предвид обстоятелството, че подсъдимият е студент и е на издръжка на родителите си, налагането на наказание „глоба“, в размер на 2 000 лева, е прекомерно и явно несправедливо. Защитата възразява и срещу включването в доказателствената съвкупност на 3 броя таблетки амфетамин. Пледира за оправдаване на подсъдимия по отношение на това да е държал 3 броя таблетки метамфетамин, както и за изменение на присъдата в частта ѝ за наказанието, в насока приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и неналагане на наказанието „глоба“, съгласно чл. 55, ал. 3 от НК.

            Подсъдимият Д.С.Д., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба с допълнение.

            Представителят на държавното обвинение посочва, че наложеното на подсъдимия наказание е правилно индивидуализирано, като са отчетени смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Намира, че като отегчаващо отговорността на подс. Д. обстоятелство следва да се преценява и това, че у същия е налице зловредна употреба на наркотични вещества, а не зависимост към такива. Намира, че не са налице предпоставки за ревизия на атакувания съдебен акт, в насока занижаване на наложеното на подсъдимия наказание. Пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

            Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, както и доводите и възражения, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

            Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

            За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства и писмени доказателства. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни, писмени и веществени доказателства и гласни, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на способи на доказване - експертизи, а именно : гласни доказателствени средства - показанията на св. П.Н.П., снети в открито съдебно заседание (о.с.з). на 28.06.2018 г. (л. 34/гръб – л. 35 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л. 56 от досъдебното производство), Н.И.Ч., снети в о.с.з. на 07.07.2018 г. (л. 58/гръб – л. 59/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л. 57 от досъдебното производство), И.Н.Л., снети в о.с.з. на 07.07.2018 г. (л. 59/гръб – л. 61 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л. 58 от досъдебното производство), Б.П.Б., снети в о.с.з. на 07.07.2018 г. (л. 61 – л. 62 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л. 59 от досъдебното производство), Д.А.Г., снети в о.с.з. на 16.10.2018 г. (л. 126 – л. 128 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л. 59 от досъдебното производство), К.М.С., снети в о.с.з. на 21.02.2019 г. (л.  154/гръб – л. 156/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л. 51 и л. 52 от досъдебното производство), обяснения на подс. Д. (л. 60/гръб – л. 61 и л. 156/гръб – л. 157 от съдебното производство) ; писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно предаване от 02.11.2016 г. (л. 15 от досъдебното производство), протокол за претърсване и изземване от 02.11.2016 г. (л. 26 – л. 27 от досъдебното производство), констативен протокол от 03.11.2016 г. (л. 76 – л. 77 от досъдебното производство), приемателно – предавателен протокол № 46193/24.02.2017 г. (л. 106 от досъдебното производство), приемателно – предавателен протокол № 51783/20.12.2017 г. (л. 109 от досъдебното производство), справка за съдимост на подсъдимия (л. 12 и л. 153 от съдебното производство) и характеристика на същия (л. 159 от съдебното производство) ; способи на доказване – заключения на съдебно – психиатрична експертиза по отношение на подс. Д. (л. 61 – л. 65 от досъдебното производство), физикохимична експертиза  № 493 – Х/2016 (л.   80 – л. 91 от досъдебното производство), физикохимична експертиза  № 17/НАР – 865 (л. 100 – л. 102 от досъдебното производство), съдебно – оценителна експертиза (л. 110 – л. 112 от досъдебното производство) ; приложените по делото веществени доказателства – наркотични вещества, предадени на съхранение в ЦМУ, Сектор „НОП“, с приемателно – предавателни протоколи  № 46193/24.02.2017 г. и  № 51783/20.12.2017 г., електронна везна с цифров дисплей и запечатана с картон, серия „А“ – 0249742 и печати „403 НЕКД – СДВР“, метална кутия, стъклен буркан, салфетка ; веществени доказателствени средства – снимки, оформени във фотоалбум към протокол за претърсване и изземване от 02.11.2016 г. (л. 121 – л. 123 от съдебното производство).

            Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

            Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и използваните способи на доказване - експертизи. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото пред него свидетели, обясненията на подсъдимото лице, както и посочените по-горе писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и заключения на способи за доказване – експертизи, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

            С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

            Въззивният съд не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в следното :

            На 02.11.2016 г., около 15.00 часа, подсъдимият се намирал в двора на НФТГ, находяща се на адрес : гр. София, ул. „*******, където към този момент все още се обучавал. Той носел у себе си полиетиленов плик, съдържащ марихуана, под формата на суха тревиста маса. Конопът (марихуана) като вещество попадал в категорията високорискови наркотични вещества и растения, забранени за притежание и употреба, поради вредния си ефект върху човешкото здраве, като законът изисквал задължително наличието на разрешение (лиценз) за неговото държане, с каквото подс. Д. не разполагал. Тези обстоятелства подсъдимият напълно осъзнавал, но въпреки това упражнявал фактическа власт върху посоченото високорисково вещество, което възнамерявал да употреби лично.

            По същото време, свидетелите И.Н.Л. и П.Н.П. – полицейски служители при 04 РУ – СДВР, били назначени на разстановка в рамките на провеждана полицейска операция по направление противодействие на престъпления с предмет наркотични вещества, и изпълнявали служебните си задължения в района на учебното заведение. При обхода на сградата и прилежащото ѝ дворно пространство, те забелязали подсъдимия, който в този момент се опитвал да свие саморъчно приготвена цигара от държания от него наркотик. Поведението му привлякло вниманието на полицейските служители и ги провокирало да се приближат към него и да пристъпят към извършване на проверка. След като се легитимирали, свидетелите Л. и П. изискали документ за самоличност на подсъдимото лице, от който установили имената му и неговата възраст. Свидетелите го запитали дали притежава забранени вещи и носи ли у себе си наркотични вещества. На този въпрос подс. Д. отвърнал, че у себе си държи марихуана, извадил от джоба си полиетиленовото пликче, в което се наблюдавала суха тревиста маса, като изразил желание да я предаде доброволно на органите на реда.

            За случая полицейските служители докладвали в дежурната част на 04 РУ – СДВР и по нареждане на дежурния офицер задържали подсъдимия и го транспортирали до сградата на структурното подразделение на МВР.

            С протокол за доброволно предаване от 02.11.2016 г., подс. Д. предал намиращия се у него предмет – високорисково наркотично вещество, описано по-горе, на св. Л.. В изготвения документ били вписани външните белези на опаковката и съдържимото в нея, словесно представено като суха тревиста маса. Обектът бил поставен в прозрачен полиетиленов плик с импровизиран етикет, с ръкописен текст, касаещ съдържанието му.

            Изготвеният документ и описаната в него вещ били предадени на дежурния офицер в районното управление, откъдето били представени на разследващия орган по образуваното впоследствие досъдебно производство, след което били изпратени за извършване на първоначална проверка в рамките на експертиза, материализирана в протокол за експертна справка  № 2613-Х/2016. Видно от заключението ѝ, веществото, предадено от подс. Д., било с характеристики на части от растението коноп, с нетно тегло 2.57 грама. В последващата експертиза – протокол  № 493-Х/2016 г., е определено и процентното съдържание на наркотично действащия компонент тетрахидроканабинол от 25.6%, а съобразно оценителната експертиза стойността му била 15.42 лева.

            Доколкото у полицейските служители се появили съмнения относно произхода на иззетото от подсъдимия вещество и след проведена с него беседа, в рамките на която той споменал, че в дома си държи и допълнителни количества, предназначени за личното му потребление, на същата дата – 02.11.2016 г., около 18.35 часа, св. Л., придружен от своите колеги – свидетелите Н.И.Ч. и Б.П.Б., заедно с подс. Д. посетили дома на последния, находящ се на адрес : гр. София, ж. к. „*******. Преди да влязат в жилището, те се засекли на входната врата с майката на подсъдимия – М.С.С.. След като ѝ обяснили повода за задържането на сина ѝ и причините за посещението си, тя отключила и ги поканила в дома си.

            След влизане в жилището, при условията на неотложност и в хипотезата на чл. 161, ал. 2 от НПК, полицейските служители, в присъствието на поемните лица – свидетелите Д.А.Г.и К.М.С., пристъпили към извършване на претърсване на едно от помещенията, обитавано от подс. Д. и обособено като спалня. При така проведеното действие, в джоб на черна раница, те открили салфетка, в която установили съдържаща се суха растителна маса, установена по-късно като марихуана, с нето тегло 1.06 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 19.2%, на стойност 6.36 лева. В хода на претърсването, св. Ч.забелязала прикрита зад бюрото в стаята компютърна кутия. Тя отстранила капака ѝ, при което открила под него стъклен буркан, пълен с глави от суха тревиста маса, установена по-късно като марихуана, с нето тегло 33.00 грама, процентно съдържание на тетрахидроканабинол от 23.7%, на стойност 198 лева. Върху тях, непосредствено под капачката на буркана, било разположено и затворено самозалепващо се полиетиленово пликче, в което се намирали 3 броя таблетки с цилиндрична форма, индивидуализирани в резултат на последващи експертни изследвания като метамфетамин, с общо нето тегло 0.79 грама, активен компонент 0.4% и стойност от 19.75 лева. Разследващият орган, извършващ действието, не пристъпил към отваряне пред поемните лица на буркана със сухата тревиста маса и описал в протокола само видимото му съдържание, без таблетките, поставени в пликчето под капака му. В продължение на действието, до буркана в компютъра, била открита и иззета и метална кутия с квадратна форма (табакера), съдържаща суха растителна маса, установена впоследствие като коноп, с тегло 1.09 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол от 13.4%, на стойност 6.54 лева, както и хартиена сгъвка. В последната имало прахообразно вещество, установено като амфетамин, но доколкото опаковката не била разтворена при претърсването, то наркотикът също не бил описан в протокола. Намерена, скрита в компютърната кутия, била и метална електронна везна, ползвана от подс. Д. за дозиране на наркотичните вещества. Така откритите предмети – буркан, табакера и везна, били предявени на поемните лица, след което същите били запечатани в пликове с етикети на 04 РУ – СДВР, върху които били поставени червени восъчни печати. По време на претърсването били изготвени и множество панорамни и детайлни фотоснимки на обстановката в стаята и намерените вещи, обособени и приложени във фотоалбум.

            Както конопът (марихуана), така и амфетаминът и метамфетаминът, попадали в категорията високорискови наркотични вещества и растения, забранени за притежание и употреба, поради вредния си ефект върху човешкото здраве, като законът изисквал задължително наличието на разрешение (лиценз) за тяхното държане, с каквото подс. Д. не разполагал. Тези обстоятелства подсъдимият напълно осъзнавал, но въпреки това упражнявал фактическа власт върху посочените вещества в стаята си, в съответно описаните им по-горе количества, които възнамерявал да употреби.

            Иззетите в хода на неотложното действие по разследването веществени доказателства били предадени за извършване на първоначална проверка в рамките на експертиза (експертна справка  № 2614-Х/2016). В изготвеното заключение вещите лица констатирали, че опаковките, в които те били запечатани към момента на изземването и пред поемните лица, са предадени в некомпрометирано състояние, съхранени като цялост и без данни за интервенция върху съдържанието им. Отразили изрично обаче, че при отстраняване на капачката на стъкления буркан са открили във вътрешността му, върху тревистата маса и затворено, самозалепващо се полиетиленово пликче, в което се намирали трите броя таблетки с цилиндрична форма, респективно в табакерата, в описаната в протокола за претърсване хартиена сгъвка, са различили прахообразно вещество. Описали и как тези вещества реагират при химическо изследване, проведено по метода на капкова реакция с реактив.

            В подробности химическият анализ на приобщените както с протокола за доброволно предаване, така и иззети при проведеното претърсване наркотици, техните видове, тегло, процентно съдържание на активно действащи наркотични вещества, са отразени в заключенията на възложените и приети в хода на образуваното досъдебно производство и защитени пред съда в съдебното следствие физико-химични експертизи, материализирани в протоколи с  № 493 – Х/2016 на ОЕКД – СДВР и  № 17/НАР – 865 на НИКК – МВР.

            Стойностите на отделните обекти са изведени в заключението на приета по делото оценителна експертиза. Същите са съобразени с Приложение  № 2 „Цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството“ към чл. 1 от ПМС  № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн., ДВ, бр. 15 от 06.02.1998 г.). Съгласно същото, стойностното изражение на 1 грам амфетамин е 30 лева, на 1 грам метамфетамин – 25 лева, а за 1 грам марихуана – 6 лева. Общата стойност на иззетите наркотични вещества, съобразно така приложимата методика, възлизала на 248.47 лева.

            С оглед изследване актуалното психично състояние на привлеченото към наказателна отговорност лице, в хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно – психиатрична експертиза. В своето заключение, вещото лице е мотивирало извод, че подс. Д. е психично здрав и по време на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, респ. да ръководи постъпките си. Споделило е становище, че при него няма основание да се коментира наличие на синдром на зависимост към наркотични вещества, който прием да е довел до съответните промени на физиологично, когнитивно и поведенческо ниво. Сочи, че при провеждане на анамнеза самото лице е декларирало вредна употреба на марихуана, приемана ситуативно с приятели, като отсъстват данни за психическа зависимост.

            Подсъдимият Д.С.Д. е роден на *** ***, българин, българско гражданство, неженен, със средно образование и понастоящем продължава обучението си в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Публична администрация“, живущ ***, ЕГН **********.

            Същият не е осъждан.

Подсъдимият Д. е с добри характеристични данни, психически здрав, с нормално развит интелект, емоционално съответен и добре комуникативен. При него се открива, по анамнестични данни, вредна употреба на амфетамин. Липсват доказателства за физиологични, когнитивни и поведенчески промени, които да се приравняват към понятието „психичен недостатък“.

            Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Обсъдени са противоречията в доказателствените материали и са изложени убедителни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира и кои – не. Настоящият въззивен състав, като напълно се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение  № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение  № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение  № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение  № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).

            Поради изложеното и без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, въззивният съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, в допълнението към нея и в съдебното заседание, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :

            Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд относно пълната кредитируемост на показанията на полицейските служители – свидетелите П., Ч., Л. и Б., като прецени, че същите са в основни линии еднопосочни, кореспондират със събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници и в частност – с отразеното в протокола за доброволно предаване от 02.11.2016 г. и този за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от същата дата. Поради това следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. По делото не се установяват каквито и да било данни, от които да може да се направи извод за предубеденост или заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото. Вярно е, че същите са установили признаците на осъществен състав на престъпление и вследствие на тяхната активност са извършени следващи действия по разследването и оперативно - издирвателни мероприятия, довели до изземване на веществените доказателства по делото, но това им поведение, явяващо се стриктно законосъобразно, по никакъв начин не обуславя извод за заинтересоваността им от изхода на делото. Такава не следва да се предполага, най-малкото поради служебното качество на свидетелите – полицейски служители и съпричастността им към поведение по служба, насочено към разкриване на престъпления и установяване на извършителите им, а да се докаже във всеки конкретен случай.

            Вярно е, че при депозиране на показанията им пред първоинстанционния съд тези свидетели не са в състояние да възпроизведат в цялост и детайлно възприетите от тях факти и обстоятелства по отношение на извършената полицейска проверка на подс. Д., но това обстоятелство има своето логично обяснение. От една страна, предпоставка за това е изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелите дават показания – 02.11.2016 г., и датата на разпита им пред съда – 28.06.2018 г. за св. П. и на 07.07.2018 г. за свидетелите Л., Ч.и Б.. Този период е естествено да рефлектира върху възможността им да възпроизведат в цялост и пълнота възприетите от тях факти и обстоятелства. От друга страна, от значение е и обстоятелството, че при упражняване на служебните им функции като полицейски служители тези свидетели възприемат ежедневно еднотипни прояви като инкриминираната, поради което и е естествено да изпитват трудности при пресъздаване на конкретна проява, свързана с обичайните им служебни задължения. С оглед изложените съображения, невъзможността на свидетелите П., Л., Ч.и Б. да пресъздадат пред съда в пълнота и детайлно възприятията си по интересуващите настоящото производство факти, по никакъв начин не рефлектира върху крайния извод на инстанциите по същество, че свидетелите депозират показанията си обективно, безпристрастно и добросъвестно Още повече, че невъзможността на тези свидетели да възпроизведат в детайли възприетите от тях факти и обстоятелства, интересуващи производството, е преодоляна от първия съд чрез приобщаване на показанията им, снети на досъдебното производство, към доказателствената съвкупност, по надлежния процесуален ред. Поради това, няма пречка показанията на тези свидетели да бъдат поставени в основата на изводите на съдилищата по фактите.

            Въз основа на показанията на свидетелите П. и Л. и отразеното в протокола за доброволно предаване от 02.11.2016 г., инстанциите по същество установиха фактите и обстоятелствата, свързани с извършената полицейска проверка на подс. Д., в двора на НФТГ, резултатите от проверката, както и фактите и обстоятелствата, свързани с доброволното предаване от страна на подсъдимия на полиетиленово пликче, съдържащо суха тревиста маса, за която впоследствие е установено, че представлява коноп, с нетно тегло 2.57 грама, с процентно съдържание на наркотично действащия компонент тетрахидроканабинол от 25.6%, на стойност 15.42 лева. В тази връзка следва да се посочи, че макар свидетелите П. и Л. да депозират показанията си пред съда близо две години след датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, интересуващи наказателното производство, същите прецизно пресъздават възприятията си относно причините, мотивирали ги да предприемат проверка именно на подс. Д.. Конкретно, обстоятелството, че същият свивал цигара, съобщеното от него относно държаното количество суха тревиста маса в полиетиленовото пликче и изразеното желание от подсъдимото лице да предаде доброволно съответното количество тревиста маса. Измежду така събраните гласни и писмени доказателствени средства не се констатира каквото и да било съществено противоречие или несъответствие, което, от една страна, да разколебава извода за пълната им кредитируемост, а от друга – да налага подробното им и задълбочено обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.

            Единствено за пълнота, настоящият съдебен състав дължи да отбележи, че не споделя изводите на първоинстанционен съд за кредитируемост на показанията на св. Л., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, в частта им, в която е изнесено за проведена „беседа“ с подсъдимия непосредствено след отвеждането му в сградата на 04 РУ – СДВР, в хода на която същият съобщил пред полицейските органи, че съхранява наркотични вещества в дома си. Това е така, тъй като подсъдимото лице е изнесло за съхранението на наркотични вещества в дома си след задържането му и отвеждането му с белезници в сградата на 04 РУ – СДВР. Без да обременява прекалено настоящото изложение, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че показанията на св. Л., само в тази им част, не следва да бъдат ценени и използвани в производството, не заради недобросъвестно или необективно депозиране, а поради принципно нарушение на правото на задържането лице да запази мълчание. Това право, изводимо от константната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) (вж. в този смисъл и mutatis mutandis решенията по делата „П.и П.с/у България“, „Д.с/у България“, „Д.и др. с/у България“, „Д. М.с/у България“, „Симеонови с/у България“, „Ибрахим и др. с/у Обединеното кралство“, „Александър Зайченко с/у Русия“ („Aleksandr Zaichenko v. Russia“), донякъде и „Саундърс с/у Обединеното кралство“ („Saunders v. the United Kingdom“) и др.), а и изрично закрепено в чл. 3, ал. 1, б. „д“ от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 година относно правото на информация в наказателното производство, срокът за транспонирането на която от държавите – членки, включително Р. България, е изтекъл още на 02.06.2015 г. (чл. 11), в случая е било нарушено. Този извод на съда е обусловен от липсата по делото дори на индиция, че е разяснено на задържаното, впоследствие подсъдимо, лице, че има право да запази мълчание, респективно да не се уличава в престъпление. Независимо, че в случая спрямо него няма данни да е била упражнена принуда – физическа или психическа, за да направи това „самопризнание“ в рамките на „оперативна беседа“, използването му в наказателното производство е недопустимо, респективно производните доказателствени източници, които го    репродуцират – свидетелските показания на полицейските служители, пред които то е „направено“, са процесуално невалидни, в тази им част. Обосноваването с тях на осъдителна присъда би било нарушение на чл. 6, § 1 и § 2, б. „с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) (вж. гореспоменатото решение от 08.03.2018 г. по делото „Д. М.с/у България“, жалба  № 34779/09, §§ 65 – 66 и § 70 ; решението от 2016 г. по делото „Ибрахим и др. с/у Обединеното кралство“, жалба  № 50541/08 и три други, §§ 294 – 74 ; решението от 2017 г. по делото „Симеонови с/у България“, жалба  № 21980/04, §§ 110 - 120). Изводимо от визираните решения на ЕСПЧ, е че при задържането на всяко лице, дори неформално заподозряно в извършване на престъпление, се поставя изискването да му бъде осигурено правото да не свидетелства срещу себе си и да запази мълчание, най-малкото чрез разясняването на това му право, като гаранция за обезпечаване на справедливия процес (вж. в този смисъл и решението от 24.10.2013 г. по делото „Навоне и др. с/у Монако“ („Navone and Others v. Monaco“, дело  № 62880/11, mutatis mutandis решението от 08.02.1996 г. по делото „Джон Мурай с/у Обединеното кралство“ („John Murray v. The United Kingdom“), дело  № 18731/91). Обобщено, константно защитаваната позиция на ЕСПЧ, още преди приемането на гореупоменатата Директива 2012/13/ЕС, е че за осигуряване „справедливост“ на процеса, по смисъла на чл. 6 от КЗПЧОС, неизменно следва да се спазва и неизрично формулираното в Конвенцията изискване за наказателни дела за правото на всеки да запази мълчание и да не се уличава в престъпление (в този смисъл е и решението по делото „Саундърс с/у Обединеното кралство“ („Saunders v. the United Kingdom“), §§ 67-81), който принцип е приложим и за заподозрените лица, още преди същите да са привлечени в това им процесуално качество. Всъщност впоследствие и в цитираната Директива 2012/13/ЕС, в обуславящите приемането ѝ съображения, изложени в уводната ѝ част, в т. 21 е посочено, че гарантираните от нея права на „заподозряно или обвинено в извършването на престъпление“ лице, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от нея, се отнасят и до всяко друго задържано с такава цел лице, което се води лишено от свобода, по смисъла на чл. 5, § 1, б. „в“ от КЗПЧОС. Поради така изложеното, показанията на св. Л., в коментираната им част, следва да бъдат изключени от доказателствената маса, като процесуално невалидни.

            Независимо от горното, непроменен остава извода и на въззивния съд, законосъобразно достигнат и от първия такъв, за пълна кредитируемост и достоверност на показанията на същия свидетел, в останалата им част.

            Настоящата инстанция, същото както и първостепенната, не се довери на обясненията на подсъдимия, снети в о.с.з. на 07.07.2018 г., в частта, в която сочи да му е оказвано давление да разпознае у посочено му лице това, от което е закупил наркотичните вещества. Този съд прецени, че от една страна обясненията му в тази връзка са неотносими към предмета на доказване по делото, а от друга – са напълно изолирани и не намират опора в останалите, събрани по делото доказателствени източници. В останалата им част, обясненията на подсъдимия правилно са кредитирани от първия съд, като кореспондиращи с показанията на свидетелите П. и Л..

            Показанията на свидетелите Ч., Л. и Б., както и отразеното в протокола за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, послужиха на инстанциите по същество да формират еднозначни изводи, досежно фактите и обстоятелствата, свързани с предприетото претърсване и свързаното с него изземване от дома на подсъдимия и резултатите от извършеното действие по разследването. За да формира изводите си по фактите, настоящата инстанция изцяло се довери и на показанията на свидетелите Г.и С.– поемни лица при извършеното претърсване и свързаното с него изземване. Въззивният съд констатира, че макар свидетелите пред съда да не могат да пресъздадат в пълнота възприятията си, относими към инкриминираната дата, което се обяснява добре освен с изминалия продължителен период от време между датата на извършване на деянието – 02.11.2016 г., и тази на разпита им пред съда – 16.10.2018 г. за св. Г.и 21.02.2019 г. за св. С., така и с бързото и неочаквано развитие на ситуацията за свидетелите – наложило и приобщаване на показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство, към доказателствената съвкупност, по надлежния процесуален ред, същите депозират показанията си обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което и няма пречка същите да бъдат кредитирани с доверие. И по отношение на тези факти и обстоятелства, измежду така събраните гласни и писмени доказателствени средства не се констатира каквото и да било съществено противоречие или несъответствие, което, от една страна, да разколебава извода за пълната им кредитируемост, а от друга – да налага подробното им и задълбочено обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.

            Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че анализът на гласните доказателствени източници, направен от първия съд, е обоснован, съответен на събраните доказателствени средства, преценени в тяхната съвкупност, като въз основа на него съдът е достигнал до верни изводи по фактите, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

            Въззивният съд, също както и първоинстанционният, изцяло се довери и на отразеното в протокола за претърсване и изземване от жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „*******“, ет. 1, ап. 12, като прецени, че протоколът отразява действие, извършено при стриктно спазване императивните законови разпоредби на чл. 159 - 163 от НПК, изготвен е при съблюдаване условията на чл. 128 и чл. 137 от НПК и съдържа всички изискуеми от закона – в чл. 129 от НПК, реквизити. Ето защо, същият е годно писмено доказателствено средство, относно извършването на съответното действие по разследването, реда, по който е извършени същото, и събраните в резултат на това, доказателства.

            Настоящата инстанция няма основание да не кредитира и отразеното в останалите, събрани по делото, писмени доказателствени средства, включително и в протокола за доброволно предаване от 02.11.2016 г., като съобрази, от една страна, че същите са приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, кореспондират изцяло с гласните доказателствени средства и са относими към предмета на доказване, така както същият е очертан в разпоредбата на чл. 102 от НПК.

            По отношение на вида и естеството на иззетите в хода на досъдебното производство наркотични вещества, правилно първостепенният съд се е доверил на заключенията на изготвените в досъдебното производство физикохимични експертизи, отчитайки, че същите са приети без възражения, дали са пълен и компетентен отговор на поставените задачи, относно инкриминираните вещи. Изцяло следва да се кредитира с доверие и заключението на назначената и приета като доказателство по делото СППЕ по отношение на подс. Д., тъй като същата дава пълен и ясен отговор на поставените ѝ въпроси и е изготвена от вещо в съответната област – в случая медицината, конкретно психиатрията, лице, за което липсват каквито и да е основания за съмнение в неговата компетентност, обективност и безпристрастност.

            Приобщените в качеството им на веществени доказателства и доказателствени средства вещи също са кредитирани с доверие от въззивната съдебна инстанция, като надлежно изготвени и кореспондиращи с останалите, събрани по делото, доказателствени източници.

            Пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия развива доводи, че инкриминираните 3 броя таблетки с цилиндрична форма, представляващи метамфетамин, с нето тегло 0.79 грама, с процентно съдържание на метамфетамин 0.4%, на стойност 19.75 лева, не са приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред. Веднага следва да се посочи, че този довод е изтъкнат от защитата и пред първоинстанционния съд и е получил убедителен отговор в мотивната част на присъдата на СРС, с който въззивният съд изцяло се солидаризира. Въпреки това, за да отговори изчерпателно на доводите, залегнали в жалбата с допълнение, въззивният съд намира за необходимо да посочи следното :

            Защитата правилно сочи, че обсъжданите 3 броя таблетки с цилиндрична форма не са описани в протокола за претърсване и изземване ; в същия е отразено намирането на „прозрачен стъклен буркан със стъклена прозрачна капачка, съдържащ растителна маса“. Видно от показанията на св. Ч., в хода на извършеното действие по разследването същата е възприела „буркан, съдържащ глави със зелена растителна маса“ (л. 56 от досъдебното производство). В същия смисъл са и показанията на свидетелите Л. и Б.. Не се установява, също така, бурканът със съдържимото в него да е отварян на мястото на установяването му и съдържанието му да е предявявано на поемните лица. При това, следва да се приеме за безспорно установено, че описанието на иззетата вещ в протокола за претърсване и изземване от 02.11.2016 г. е направено само въз основа на външен преглед на вещта. Едва при отваряне на иззетите веществени доказателствени средства – обективирано в констативен протокол от 03.11.2016 г. (л. 76 – л. 77 от досъдебното производство), във вътрешността на иззетия стъклен буркан е установено самозалепващо се полиетиленово пликче с три таблетки.

            Въпреки така безспорно налагащите се констатации, настоящата инстанция се солидаризира с изводите на първостепенния съд, че не са допуснати нарушения при събирането на инкриминираното количество веществени доказателства, които да налагат изключването им от доказателствената съвкупност, в каквато насока е искането на защитата. И това е така, тъй като, на първо място, по делото несъмнено е установен процесуалният способ за приобщаване на стъкления буркан, съдържащ таблетките метамфетамин – претърсвани и свързаното с него изземване, към доказателствената съвкупност и същият не страда от процесуален порок, който да води до негодност на съответното писмено доказателствено средство – протокол за претърсване и изземване. На второ място, налице е несъмнена идентичност между вещта, иззета в хода на извършеното действие по разследването и приобщена като веществено доказателствено средство, тази, предмет на обследване от комисията, изготвила констативния протокол, и тази изследвана от вещите лица, изготвили заключението на ФХЕ  № 17/НАР – 865. Както правилно сочи СРС в мотивната част на присъдата, липсват каквито и да е индикации за недобросъвестна намеса и манипулиране на веществените доказателства от органите преди предаването им за първоначално експертно изследване. На трето място, видно от приобщения в качеството му на веществено доказателствено средство фотоалбум от извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимия, при внимателно вглеждане в сн.  № 8 е видно, че още при извършеното претърсване, в стъкления буркан, наред с главите зелена растителна маса, се забелязва полиетиленова сгъвка. В обобщение, настоящата инстанция намира, че инкриминираното количество амфетамин е било надлежно приобщено към доказателствената съвкупност в качеството на веществено доказателство, поради което и като е формирал изводите си досежно наличието му в дома на подсъдимия към момента на предприемане на съответното действие по разследването, СРС не е допуснал твърдяното от защитата превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, а напротив подходил е законосъобразно и професионално при анализа на този доказателствен източник.

            Събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства са анализирани задълбочено и прецизно от първия съд, който по съображения, които настоящият състав изцяло споделя и поради това не намира за нужно да преповтаря, е достигнал до правилни изводи относно пълната им кредитируемост, независимо от някои несъществени разминавания между показанията, дължащи се без съмнение на продължителния период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които тези свидетели дават показания, и датите на разпита им пред съда. Така събраните по делото доказателствени източници в основни линии са еднопосочни, кореспондиращи си и взаимно допълващи се и позволят на съда да установи по несъмнен начин естеството, насочеността и резултатите от проведените действия по разследването.

            Въз основа на отразеното в протоколите за доброволно предаване и за претърсване и изземване от 02.11.2016 г. и заключенията на назначените и изготвени физикохимични експертизи, както и като взе предвид приложените по делото веществени доказателства и доказателствени средства, съдът установи видът, естеството и характеристиката на приобщените по делото високорискови наркотични вещества.

            Авторството на подсъдимия по отношение на вмененото му престъпно посегателство инстанциите по същество намериха за доказано по следните съображения : първо, инкриминираните количества наркотични вещества са били държани от подсъдимия до момента на доброволното предаване на част от тях, респективно изземването им в хода на предприетото претърсване в ползваната от подсъдимия стая в жилището, обитавано от него и семейството му и второ – по делото е налице несъмненост, относно иззетите в хода на действието по разследването, приложени по делото такива и изследваните от вещите лица.

            По отношение на посочените по-горе факти и обстоятелства са събрани еднопосочни и взаимодопълващи се доказателствени източници, които настоящата инстанция няма основание да не кредитира. Напротив, СГС се солидаризира изцяло с изводите на решаващия първи съд, че така събраните гласни, писмени и веществени доказателствени средства и доказателства, преценени съвкупно и заедно със способа на доказване – експертизи, са достатъчни по своя обем и категоричност, за да послужат на инстанциите по същество като сигурна доказателствена опора при изграждане на изводите им по фактите. Измежду така събраните по делото доказателствени източници не се констатират съществени противоречия, които да не могат да бъдат обяснени с изминалия продължителен период от време между датите на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелите дават показания, и датите на разпита им пред съда, и които да налагат по-подробното им и задълбочено обсъждане.

            Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е събрана в нужния обем и категоричност доказателствена съвкупност, която позволява на съдилищата да формират еднозначни изводи по фактите, и изцяло споделя направения в мотивите към присъдата анализ на наличните доказателствени материали.

            Като цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия, като фактическата обстановка е установена по несъмнен и категоричен начин въз основа на събраните по надлежния процесуален ред и обсъдени правилно и задълбочено доказателствени източници. Разпитани са установените по делото свидетели, които пряко или косвено са възприели факти от обективната действителност, имащи връзка с инкриминирания случай, при условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от КЗПЧОС и като право на „ефективно участие“ и „равенство на оръжията“ – „Garcia Alva v Germany“, „Станфорд срещу Обединеното кралство“ и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателствени средства.

            Въззивният състав служебно констатира, че правото на защита на подсъдимото лице не е било нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на обвинителния акт, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от адвокатска помощ, каквато лично е ангажирало, да се ползва от възможността съдебното производство да се развие по реда на някоя от диференцираните процедури по глави ХХVII и ХХIХ, както и възможност да се изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и интереси, от които права подсъдимото лице се е възползвало в пълна степен.

            Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на върховната съдебна инстанция на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като го е подвел напълно законосъобразно под състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че подсъдимият е осъществил, от обективна и субективна страна, състава именно на това престъпление.

            От обективна и субективна страна са налице всички признаци на този престъпен състав.

            От обективна страна, безспорно се установява, че на 02.11.2016 г., около 15.00 часа, в гр. София, на ул. „*******, в двора на НСФГ, подс. Д. е упражнявал сравнително трайна и необезпокоявана фактическа власт върху инкриминираните количества наркотични вещества – коноп (марихуана), с нето тегло 2.57 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 25.6%, на стойност 15.42 лева.

            На същата дата, около 18.35 часа, в гр. София, ж. к. „*******“, ет. 1, ап. 12, подсъдимият е упражнявал сравнително трайна и необезпокоявана фактическа власт върху инкриминираните количества наркотични вещества – коноп (марихуана), с нето тегло 33.00 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 23.7%, на стойност 198.00 лева ; коноп (марихуана), с нето тегло 1.06 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 19.2%, на стойност 6.36 лева ; коноп (марихуана), с нето тегло 1.09 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 13.4%, на стойност 6.54 лева ; амфетамин с нето тегло 0.08 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин 10.1%, на стойност 2.40 лева и метамфетамин с нето тегло 0.79 грама, с процентно съдържание на метамфетамин 0.4%, на стойност 19.75 лева.

            Изпълнителното деяние – държане, по отношение на инкриминираните количества високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана), амфетамин и метамфетамин, е осъществено от подсъдимия чрез съхранението им, както следва : в полиетиленов плик, който държал в себе си към момента на предприемане на полицейската проверка от страна на свидетелите П. и Л. – по отношение на коноп (марихуана), с нето тегло 2.57 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 25.6%, на стойност 15.42 лева, и със съхранението им в джоб на раница в компютърна кутия в обитаваното от него помещение в жилището, находящо се на горепосочения адрес – по отношение на следните количества наркотични вещества : коноп (марихуана), с нето тегло 33.00 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 23.7%, на стойност 198.00 лева ; коноп (марихуана), с нето тегло 1.06 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 19.2%, на стойност 6.36 лева ; коноп (марихуана) с нето тегло 1.09 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 13.4%, на стойност 6.54 лева ; амфетамин с нето тегло 0.08 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин 10.1%, на стойност 2.40 лева и метамфетамин, с нето тегло 0.79 грама, с процентно съдържание на метамфетамин 0.4%, на стойност 19.75 лева, с което е обективирал намерението си да упражнява фактическа власт върху същите. Действително, в хода на съдебното следствие не се установи през какъв период от време подсъдимият е упражнявал посоченото въздействие върху предмета на посегателство. Това обстоятелство обаче, не разколебава извода на настоящия съдебен състав относно обективната съставомерност на деянието му по този законов текст, доколкото периодът от време, в който деецът е осъществявал изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 3, пр. 2 от НК, не е съставомерен признак, а следва да се преценява единствено на плоскостта на индивидуализация на наказателната отговорност на престъпния деец.

            Предметът на престъпно посегателство от страна на подсъдимия – посочените по-горе количества високорискови наркотични вещества, е безспорно установен от заключенията на назначените и изготвени физикохимична експертиза  № 493 – Х/2016 (л. 80 – л. 91 от досъдебното производство), физикохимична експертиза  № 17/НАР – 865 (л. 100 – л. 102 от досъдебното производство), а неговата стойност – от заключението на назначената и изготвена съдебно – оценителна експертиза (л. 110 – л. 112 от досъдебното производство). Оценката на инкриминираните количества наркотични вещества е направена от вещото лице в съответствие с Приложение  № 2 „Цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството“ към чл. 1 от ПМС  № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн., ДВ бр. 15 от 06.02.1998 г.).

            Липсата на надлежно разрешение за държането от подсъдимия на процесните количества високорискови наркотични вещества също се явява безспорно доказано, с оглед изначалната невъзможност, съгласно действащото в Р. България законодателство, да бъде получено разрешение за държане на инкриминираните високорискови наркотични вещества, тъй като същите са включени в Приложение  № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.

            С деянието, подс. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК и от субективна страна. Престъплението по този законов текст се осъществява само с форма на вина „пряк“ умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. В конкретния по делото случай, подс. Д. е действал именно с форма на вината „пряк“ умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Подсъдимият е съзнавал естеството на извършваното от него и законовото запрещение за същото, за което не е било необходимо да познава в детайли наказателния закон, с оглед ноторния забранителен режим на държане на наркотични вещества, но въпреки това, имайки ясно изградена представа за общественоопасния му характер и предвиждайки общественоопасните последици, пряко е целял настъпването  им – държане на процесното количество високорискови наркотични вещества. Интелектуалният момент при подсъдимия е включвал определени представи относно обстоятелството, че държи без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества, а волевият – целта да упражнява трайна и сравнително необезпокоява фактическа власт върху същите.

            Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че районният съд е направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подсъдимия инкриминирано деяние.

            Правилно СРС е приел, че не са налице предпоставките да се приеме, че деянието, осъществено от подс. Д. е явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Преценката за малозначителност се съдържа в относимостта на фактическата тежест на конкретното деяние към критериите на закона (вж. решение  № 676/2005 г. на ВКС, I н. о., ТР  № 113/1982 г. на ОСНК, ТР  № 3/1971 г. на ОСНК, решение  № 15/1976 г. на ОСНК, решение  № 676/2005 г. на ВКС, І н. о., решение  № 430/1970 г. на ВС, I н. о., решение  № 202/1981 г. на ВС, I н. о., решение  № 706/1974 г. на ВС, II н. о, решение  № 409/1973 г. на ВС, I н. о, решение  № 546/1988 г. на ВС, II н. о., решение  № 557/2009 г. на ВКС, III н. о., решение  № 413/2009 г. на ВКС, II н. о., решение  № 85/2012 г. на ВКС, I н. о., решение  № 324/2013 г. на ВКС, II н. о, решение  № 276/2014 г. на ВКС, III н. о. и други). Основният критерии, за да се приеме явна малозначителност на деянието, следователно, е липсата или изключително пренебрежимата степен на обществена опасност на извършеното деяние. Действително, подсъдимият не разкрива висока степен на обществена опасност – същият е на млада възраст, с чисто съдебно минало и има безупречно процесуално поведение. Същевременно, инкриминираното количество високорисково наркотично вещество, установено у подсъдимия, е значително по количество, макар да не е на висока стойност. Подсъдимият е държал и различни по вид високорискови наркотични вещества. Отделно от това, подсъдимият е държал част от инкриминираното вещество на публично място – в двора на учебното заведение, в което към инкриминираната дата е бил ученик. Изложеното изключва възможността да се приеме, че обществената опасност на деянието, осъществено от подсъдимия, е явно малозначителна.

            По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставки и за преквалификация на инкриминираното на подс. Д. деяние по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК. За да се приеме, че деянието представлява „маловажен случай“ на престъпление от съответен вид, е необходимо извършеното, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид (арг. от чл. 93, т. 9 от НК). В конкретния по делото случай, количеството държано от подсъдимия количество високорискови наркотични вещества е сравнително голямо - коноп (марихуана), с общо нето тегло 37.72 грама, амфетамин, с нето тегло 0.08 грама и метамфетамин, с нето тегло 0.79 грама, и е било разпределено на девет дози, въпреки че стойността му не е висока. Това обстоятелство, обсъждано дори само по себе си (доколкото престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1, алт. 1 от НК е формално и тук не може да се обсъждат съставомерни вредни последици), изключва възможността да се приеме, че случаят е маловажен, по смисъла на чл. 354а, ал. 5 от НК.

            По изложените съображения, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, подс. Д.С.Д. е бил признат за виновен в това, че на 02.11.2016 г., около 15.00 часа, в гр. София, на ул. „*******, в двора на НФСК, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал в себе си високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана), с нето тегло 2.57 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 25.6%, на стойност 15.42 лева, като конопът е поставен под контрол, съгласно ЗКНВП, обн. в ДВ, бр. 30 от 1999 г. и Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП (ЗИДЗКНВП), обн. в ДВ, бр. 56 от 2003 г., и е включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ – Приложение  № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, и на същата дата, около 18.35 часа, в гр. София, ж. к. „*******“, ет. 1, ап. 12, без надлежно разрешително по ЗКНВП, в една от стаите, обособена като спалня, държал високорискови наркотични вещества, а именно : коноп (марихуана), с нето тегло 33.00 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 23.7%, на стойност 198 лева ; коноп (марихуана), с нето тегло 1.06 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 19.2%, на стойност 6.36 лева ; коноп (марихуана), с нето тегло 1.09 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 13.4%, на стойност 6.54 лева ; амфетамин, с нето тегло 0.08 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин 10.1%, на стойност 2.40 лева и метамфетамин, с нето тегло 0.79 грама, с процентно съдържание на метамфетамин 0.4%, на стойност 19.75 лева, като конопът, амфетаминът и метамфетаминът са поставени под контрол, съгласно ЗКНВП, обн. в ДВ, бр. 30 от 1999 г. и ЗИДЗКНВП, обн. в ДВ, бр. 56 от 2003 г., и включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ – Приложение  № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, или всичко както следва : коноп (марихуана), с общо нето тегло 37.72 грама, амфетамин с нето тегло 0.08 грама и метамфетамин, с нето тегло 0.79 грама, като общата стойност на наркотичните вещества възлиза на 248.47 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.

            Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е приел, че следва да го определи при условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обусловят приложение на чл. 55 от НК. Тези изводи се споделят и от въззивния съд, като следва да се посочи, че в случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито такива, които да имат изключителен характер. Приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две кумулативно предвидени в наказателния закон предпоставки – да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител. Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по отношение на всички видове  престъпления – както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление - определяне наказанието под най-ниския предел ; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“. Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението. В конкретиката на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени обстоятелства, категорично не може да се направи извод, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства, което да обуславя приложението на чл. 55 от НК. Не е налице и втората, кумулативно изискуема от закона предпоставка за да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК - най-лекото, предвидено в закона, наказание, не се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление.

            Предвид изложеното, настоящата инстанция се солидаризира с крайния извод на СРС, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление с посочената по-горе правна квалификация, следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК и в пределите, предвидени за извършеното престъпление – по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.

            Съдът служебно не установи и явна несправедливост или завишаване на наказанието. В случая, наложеното с първоинстанционната присъда наказание е съразмерно на установеното престъпление и личността на дееца, поради което се явява законосъобразно и справедливо.

            За да определи конкретно следващите се на подс. Д. наказания за извършеното от него престъпление с посочената правна квалификация, СРС е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства младата му възраст към момента на извършване на инкриминираното деяние, чистото му съдебно минало, липсата на данни за други противоправни прояви от страна на подсъдимия, добрите му характеристични данни, продължаващото му обучение и съдействащото поведение за протичане на производството в разумни срокове, за което обстоятелство свидетелстват доброволното предаване на част от вещите и признанието за държането на останалите в неговия дом. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът е преценил разпределението на веществата в няколко обекта, държани на няколко места, едно от които – на публично такова – двор на учебно заведение, значителното количество държани от подсъдимия наркотични вещества и високото съдържание на активните им компоненти, както и сведенията за вредна употреба на марихуана от страна на подсъдимия.

            При така сложилата се своеобразие на конкретния казус, първият съд е определил на подс. Д. наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно „лишаване от свобода”, за срок от 1 (една) година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от три години, както и „глоба“, в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

            СГС изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, относно преценените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства. Не намира основание искането на представителя на СГП като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство да се отчете установената у същия зловредна употреба на наркотични вещества, доколкото това обстоятелство, само по себе си, не завишава обществената опасност на дееца.

            Предвид изложеното, въззивната инстанция намери, че не са налице предпоставки за ревизия на вида и размера на наказанията, наложено на подс. Д.. Същите вярно и точно са определени при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и в размер към минимума, предвиден в закона. Ето защо и видът и размерът на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, е правилно индивидуализиран от първия съд.

            Правилно и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено реалното изпълнение на така определеното едно общо най-тежко наказание на подсъдимия, за срок от три години. Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на института на отлагане на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Размерът на наказанието, наложено на подс. Д. и това, че същият не е бил осъждан на наказание лишаване от свобода към датата на извършване на деянието, очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът се съгласява с изводите на първата инстанция, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай, не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода. Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Въпреки липсата на протест, целящ влошаване на наказателно – правното положение на подсъдимия, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че напълно споделя вярната и точна преценка на първият съд, че не се налага изолирането му от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването от обичайната му социална среда. Евентуално такава би се явило разрешение, непропорционално на извършените престъпления, което би излязло извън законоустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. Подсъдимият не е с трайни престъпни навици (чисто съдебно минало и липса на данни за други противообществени прояви). При това законоустановените цели на наказателната репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. Предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на определения му изпитателният срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите.

            Воден от изложените съображения, въззивната инстанция намира за вярно и точно решението на първоинстанционния съд да отложи за срок от три години изпълнението на така определеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок, районният съд е съобразил личността на подсъдимия, като едновременно с това отчел и обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това законосъобразно е приел, че именно такъв размер отлагателен срок, ще окаже максимално поправително и продължително възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.

            Правилно СРС е преценил, че за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК на същия следва да бъде наложено и кумулативното наказание „глоба“, в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Същото е предвидено в кумулативност с наказанието „лишаване от свобода“ в санкционната част на осъществената от подсъдимото лице материална наказателноправна норма от НК и при липсата на предпоставки за приложение на института по чл. 55 от НК, правилно е било наложено от първостепенния съд. Индивидуализацията на следващото се на дееца наказание „глоба“ в минимален размер в никакъв случай не се явява завишено и несъобразено със степента на обществена опасност на деянието и на неговия извършител.

            Настоящата инстанция не намира основание да ревизира присъдата на СРС и в частта ѝ, с която е постановено, на основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК, да се отнеме в полза на държавата предмета на престъплението, а именно иззетите наркотични вещества, подробно описани в приемателно-предавателни протоколи  № 46193/24.02.2017 г. и  № 51783/20.12.2017г. и предадени на съхранение в ЦМУ - Сектор „НОП“. Изводите на решаващия първи съд в тази насока са изцяло съобразени с материалния закон. Правилно съдът е постановил, след влизане на присъдата в сила, отнетите в полза на държавата вещи, явяващи се предмет на престъплението, да бъде унищожени, на основание чл. 112, ал. 2 от НПК.

            Правилна и законосъобразна е присъдата на СРС и в частта ѝ, с която е постановено приложените към делото транспортни опаковки – салфетка, буркан и метална кутия, запечатани в полиетиленов прозрачен плик, залепен с картон, серия „А“ – 0258136 ; транспортни опаковки, поставени в прозрачен полиетиленов плик, запечатан с картон, серия „А“ 0258200 и печати „027    НЕКД – СДВР“ ; транспортни опаковки, поставени в прозрачен полиетиленов плик, запечатан с картон, серия „А“ 0309184 и печати „032 НЕКД – СДВР“ ; опаковки към протокол 17/НАР-865, запечатани в НИКК – МВР, да останат на съхранение към материалите по делото, след влизане в сила на присъдата, в срока на пазене на делото, след което да бъдат унищожени по предвидения за това ред.

            Настоящата инстанция не намира основание да ревизира атакувания съдебен акт и в частта му, с която е прието, че веществено доказателство - електронна везна с цифров дисплей и бутони, запечатана с картон, серия „А“ -0249742 и печати „403 НЕКД – СДВР“, доколкото не се доказва същата да е предмет или средство на престъпление или на административно нарушение, да се върне на лицето, от владението на което е иззета, а именно подс. Д.С.Д..

            По отношение на присъдата в частта ѝ, в която подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски – направените на досъдебното производство разноски, в размер на 466.63 лева – в полза на СДВР, както и направените в съдебната фаза разноски, в размер на 318.35 лева – в полза на СРС, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК и чл. 416, ал. 4 от НПК, сума в размер на по 5 (пет) лева за служебно издаване на два броя изпълнителни листа, то присъдата също е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. С оглед осъдителния характер на постановената първоинстанционна присъда, разноските по делото правилно са възложени на подсъдимото лице, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК. Същите са правилно изчислени.

            Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Изложените в жалбата доводи са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.

            При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

 

            Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 21.03.2019 г. по НОХД  № 4175/2018 г.  по описа на СРС - НО, 2-ри състав.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                         2.