Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1 1 5 8
гр. Пловдив, 14.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Виолина Шивачева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1828/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ № 407286-F433351/12.02.2019 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
ЦУ на НАП, с което на „Родами-70“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Г.Д., ЕГН ********** на основание чл. 185, ал.
2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118
ал. 4 т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят „Родами-70“
ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. К., моли да се отмени НП,
евентуално да не се наложи наказание, а само да се отправи предупреждение, че
при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено наказание, като
основано излага аргументите си за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН за маловажния
случай.
Въззиваемата страна
ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., моли съда
да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
От събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
При извършена
оперативна проверка от служители на ГДФК на 22.10.2018 г. в 13:53 часа на обект
- магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“ бл. 182
и стопанисван от жалбоподателя, свидетелят В.П., в качеството си на проверяващ,
установил, че в наличното в обекта фискално устройство модел „ELTRADE
B1 KL“ с идентификационен номер ED291513 и фискална памет 44291513 не е регистрирана всяка
промяна в касовата наличност /начална сума, въвеждане и изваждане на пари в и
извън касата/, извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно въведени“
или „служебно изведени суми“. Установени са разчетна касова наличност към
момента на проверката на ФУ /общ оборот от продажби/ - 26,21 лв.; фактическа
наличност на парични средства, описани в Опис – 89,75 лв.; сума на паричните
средства в началото на работния ден – 0,00 лв.; служебно въведени пари във
фискалното устройство към момента на проверката – 0,00 лв.; служебно изведени
пари във фискалното устройство към момента на проверката – 0,00 лв.
Констатирана е положителна разлика на паричните средства в размер на 63,54 лв.,
която е неописано начално салдо в размер на 63,54 лв., което не е отразено във фискалното
устройство чрез функцията „служебно въведени суми“. Същото е отразено в книгата
за дневни финансови отчети. Така е и декларирано от лицето, присъствало в
момента на проверката. Установено е, че ФУ притежава такава функция.
Нарушението е
документирано с Протокол за извършена проверка сер. АА № 0376359/22.10.2018 г.,
подписан от *** на дружеството Р.Д. без забележки, възражения и искания.
На 29.10.2018 г.
пред орган на приходите се явила *** на дружеството и въз основа на резултатите
от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № F433351/29.10.2018
г. срещу „Родами-70“ ЕООД за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели и Р.Д. като *** на дружеството. Актът е
подписан без възражения от нейна страна.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП № 407286-F433351/12.02.2019
г. срещу „Родами-70“ ЕООД, с което на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС, на
основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. В.П. -
актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, Протокол за извършена проверка сер. АА №
0376359/22.10.2018 г., дневен финансов отчет от 22.10.2018 г., опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката, оправомощителна
заповед.
Разпитана в съдебно
заседания св. П. потвърждава авторството
на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че проверката е
започнала с контролна покупка, за която е издаден касов бон. Сочи се, че
констатираната разлика е била записана в касовата книга, но не са били въведени
във фискалното устройство (ФУ). Установена е въпросната положителна разлика от
63 лв. При проверката на ФУ установили, че същото има функция за „служебно
въвеждани/извеждани суми“
Показанията на св. П.
съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с
приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите
съответстват на представения дневен финансов отчет от фискална памет на
фискалното устройство. В същото време е в съответствие с описа на паричните
средства и протокола за извършена проверка относно наличните парични средства в
касата и тези отразени във ФИ.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.
По спазването на процедурата:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и
е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.
В горната връзка е
представена заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изп.директор на НАП.
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на „Родами-70“ ЕООД като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от специалната Наредба №
Н-18 на МФ (чието към настоящия момент наименование е Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл.
изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.). Посочената норма гласи, че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Безспорно се установява, че „Родами-70“ ЕООД е извършвало търговска
дейност в обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Пловдив, ЖК
„Тракия“ бл. 182 с регистрирано фискално устройство модел „ELTRADE B1 KL“ с идентификационен номер ED291513 и фискална памет 44291513.
Нарушението се състои в липсата на дължимото поведение в определената от
закона форма, каквото е служебното въвеждане или извеждане на суми във ФИ, което
да съответства на касовата наличност. Тоест трябва да има пълно съвпадение
между фискалната памет, а оттам и разчетената касова наличност от ФУ, и
фактическата наличност в касата към момента на проверката. Тъй като обективно е
била налице разлика между фактическата и отразената с фискалното устройство
наличност на парични средства и обективна наличност на съответните операционни
команди на фискалното устройство, с които разликата е могла да бъде отчетена,
съвсем правилно административнонаказващият орган е счел, че действията на
жалбоподателя са нарушение на посочена норма. Сама *** на дружеството в описа
на паричните средства посочва, че разликата от 63,54 лв. представлява
невъведени пари във фискалното устройство в началото на деня, въпреки че самото
ФУ има такава функция.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната
отговорност, а именно дружеството, извършващо търговската дейност. Ето защо и е
правилен изводът на съставителя на акта и издателя на постановлението, че с
поведението си, изразило се в бездействие, „Родами-70“ ЕООД е осъществило
нарушение на посочената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредбата Н-18/13.12.2006
г. на МФ. Доколкото се касае до нарушение, осъществено от юридическо лице, в
случая не се издирва въпросът за вината, тъй като отговорността му е обективна,
безвиновна. С факта на установеното бездействие е налице осъществяване състава
на нарушението.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, която ал. 1
предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118 ал. 1, се налага
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. /ал. 1/, а съгласно ал. 2 „Извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага … имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“.
В параграф 11 от ПЗР на Наредба № Н-18 изрично е посочено, че тя се издава на
основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което и нарушението на чл. 33,
ал.1 от нея подлежи на санкциониране по реда на чл. 185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като не е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер от 500 лв. Наложена
е санкция в размер по-висок от минималния, а именно 600 лв. Следва да се
отбележи, че административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната
разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо,
посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Същевременно в НП е отразено, че нарушението е извършено за първи път. Като се
взе предвид това обстоятелство и тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите релевантни обстоятелства, съдът намира, че за постигане на
целите по чл. 12 от ЗАНН е достатъчно да бъде определено наказание в минимален
размер от 500 лв., което би въздействало предупредително и възпитателно, както
на самия нарушител за спазването на установения правен ред, така и на
останалите субекти на законодателството, като прояви своята възпитателна цел.
По тази причина определеното наказание следва да бъде намалено до законовия
минимум от 500 лв., а следователно и постановлението да бъде изменено.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е.
не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност,
при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането
на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено
административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към
държавата, регламентирано в ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата
ѝ дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на
административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да
се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите – предмет на
нарушението. Без да се изисква и щета, която да настъпи от нарушението. Целта
на ЗДДС е гарантирането на фиска чрез облагането с данък върху добавената
стойност, като в него както предвиденият контрол, така и отговорността при
нарушения по същия, които увреждат фискалните интереси на държавата, са
чувствително засилени. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто
извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен
резултат, изразяващ се неотразяване на приходи в определен размер и съответно в
реално ощетяване на фиска, но то на практика води до възпрепятстване на
контролната дейност на държавните органи. Ето защо липсата на такъв
съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността по чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС няма отношение при преценката
за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на
вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство,
което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция
на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. Наред с горното следва да се
отбележи и това, че установената разлика в наличностите не може да се счете за
такъв случай, който по своята незначителност или индивидуалност да представлява
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото
нарушение. Напротив, настоящият състав намира, именно че такива биха били
обичайните размери на невъвеждане на пари служебно в фискалната памет на
устройството. Още повече, че *** на дружеството е съзнавал, че това са служебни
пари, с които е започнат деня и въпреки че ФУ е имало възможност за служебно
въвеждане, това не е сторено.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 407286-F433351/12.02.2019
г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
ЦУ на НАП, с което на „Родами-70“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Г.Д., ЕГН ********** на основание чл. 185,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118
ал. 4 т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция на 500 лв.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! И. Й.