Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...................../ ................ 2020
г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря Наталия Зирковска, с
участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Силвиян Иванов, изслуша докладваното от съдия
Йова Проданова касационно административно-наказателно дело № 1630/2020
г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Областна дирекция на МВР Варна против Решение № 881/23.06.2020 г., постановено
по н.а.х.д. № 1150/2019 година по описа на Районен съд – Варна, 29-ти състав.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на
решението поради нарушение на материалния закон по съображения, свързани с
основанието за налагане на принудителната административна мярка по чл.171,т.1,
б.“д“ и т.2 б.“к“ от ЗДвП – неизплатено доброволно наказание глоба. Според
жалбоподателя съставомерността на деянието се налага от тълкуването на
посочените разпоредби, което определя като необходимо условие за издаване на
заповедта за налагане на принудителната административна мярка установяване на
нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Искането е обжалваното решение да бъде
отменено, като бъде потвърдено отмененото с него наказателно постановление.
Ответникът Н.И.М., чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, като претендира присъждане на разноски. Подробни
съображения са изложени в писмен отговор.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният състав, преценявайки
обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно,
съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 от АПК, за да се произнесе, взе
предвид:
Касационната жалба е депозирана от
надлежна страна, в законния срок, поради което производството е допустимо и
съдът дължи произнасяне по същество.
С решението от 23.06.2020 година въззивният
съд отменя издаденото от Зам. Кмета на Община Варна Наказателно постановление №
19-0460-000728/06.11.2019 г. на Началника на РУ 5 Златни пясъци при ОД на МВР -
Варна, с което на Н.И.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата, като присъжда и
разноски.
Въз основа на събраните по делото
доказателства районният съд приема за установено, че на 06.10.2019 година около
00:25 часа Н.М. се е движил като водач на лек автомобил Ауд с рег***в гр. Варна
по ГП 19 посока Златни пясъци, като управлява превозното средство с наложена
глоба с фиш серия К №923828, която не е заплатена в срока за доброволно
изпълнение.
Констатираните факти са определени като
административно нарушение, за което е съставен акт. При възприета изцяло от
акта фактическа обстановка е издадено наказателно постановление за нарушение на
чл.190, ал.3 от Закона за движение по пътищата.
Районният съд преценява като
законосъобразно проведено административно-наказателното производство, при
спазване на процесуалните правила, предвидените от закона преклузивни срокове,
издаване на наказателното постановление от компетентен орган.
Наказателното постановление е отменено
поради нарушение на материалния закон с налагане на санкция за деяние, което не
е обявено от закона за наказуемо. Според въззивния съд нормата на чл.190, ал.3
от Закона за движение по пътищата не съдържа задължение за водача на превозно
средство, неизпълнението на което да представлява административно нарушение.
Установеният с разпоредбата едномесечен срок е предоставен за доброволно заплащане
на наложената с наказателно постановление глоба, като последиците от
неизпълнението в този срок са пристъпване към принудително събиране на глобата
и налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП
и по чл.171, т.2, б.“к“ от ЗДвП.
Касационният състав намира решението на
районния съд постановено при правилно приложение на закона.
Налагането на наказание на основание
чл.185 от Закона за движение по пътищата предполага наличието на деяние, което нарушава
установено от закона или от актовете по приложението му задължение, но за което
не е предвидено изрично наказание. Съставомерността на деянието се определя
съобразно конкретната законова норма, която е нарушена.
Касационният състав споделя разбирането на
районния съд за несъставомерност на поведението на Н.М. с неплащането в
определения за доброволно изпълнение срок на наложената глоба. Доброволното
изпълнение на публично задължение, каквото е наложеното наказание „глоба“,
предвидено с разпоредбата на чл.190, ал.3 ат Закона за движение по пътищата,
представлява правна възможност, предоставена от закона на задълженото лице да
съобрази поведението си със своите задължения, поради което тя не може да бъде
обвързана със санкции.
В случаите на несъобразяване с разпоредбата
на чл.190, ал.3 от Закона за движение по пътищата, както посочва в решението
районния съд, настъпват предвидени от закона последици - принудително
изпълнение и принудителни административни мерки по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП и
по чл.171, т.2, б.“к“ от ЗДвП, но административно-наказателна отговорност не
може да бъде осъществена. Издаденото наказателно постановление правилно е
отменено от районния съд като акт, който е лишен от правно основание.
При служебната проверка на обжалваното
решение относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон, касационният състав не намира основания за отмяна.
Предвид изхода на спора, своевременно
заявеното искане, представените доказателства и осъществената защита, в полза
на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300.00 лева.
При
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния
кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 881/23.06.2020
г., постановено по н.а.х.д. № 1150/2019 година по описа на Районен съд – Варна,
29-ти състав.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -Варна да заплати
на Н.И.М., ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.