№ 41492
гр. София, 07.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20251110124276 по описа за 2025 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от
получаване на определението с писмена молба с препис за насрещната страна:
1/ да заяви кога е предал на работодателя трудовата си книжка за вписване на
обстоятелствата по чл. 348, ал. 3 КТ (отм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г.)
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата писмени
доказателства.
ДОКЛАДВА препис от влязло в сила решение № 1968 от 06.02.2025 г. по гр. дело №
62711/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 138 състав.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ответника за обстоятелствата, посочени в отговора
на исковата молба.
ПО ИСКАНЕТО на ищеца за допускане на ССчЕ със задачи посочени в исковата
1
молба, съдът ще се произнесе след изслушване становището на страните по проекта за
доклад.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 19.11.2025 г. в
15,30 часа, за когато да се призоват страните, чрез процесуалните им представители.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба ведно с доказателствата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание 226, ал. 2 от КТ (изм. ДВ. бр.86 от 30
Септември 2003г.) за осъждане на ответника „..........“ ЕООД, ЕИК .........., да заплати на
ищеца В. Б. М., ЕГН **********, сумата в размер на 3016 лева, представляваща
обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата от 23.05.2024 г. до
04.09.2024 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът чрез процесуалния си представител адв. Н. (с пълномощно по делото)
твърди, че с ответника били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по
Трудов договор № ....... от 27.09.2023 г., по който ищецът бил назначен при ответника на
длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил“ срещу основно месечно възнаграждение в
размер на 933 лева. Трудовото правоотношение било прекратено на 23.05.2024 г. с
едномесечно предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, както е установено в мотивите на влязло в
сила решение № 1968 от 06.02.2025 г. по гр. дело № 62711/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
138 състав. В изпълнение на задълженията си по договора, ищецът предоставил на
работодателя за оформяне трудовата си книжка, който незаконно я задържал до 04.09.2024 г.
С оглед изложеното прави искане да му бъде заплатена сумата от 3016 лева, представляваща
обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка от 23.05.2024 г. до 04.09.2024 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез адв. В. (с пълномощно към отговора на исковата молба), в който оспорва
иска по основание и размер. Твърди, че между страните е възникнало трудово
правоотношение на посоченото основание, което е прекратено, но при постъпване ищецът
дал трудовата си книжка, която му била върната от работодателя и той не я съхранява.
Трудовата книжка била представена за оформяне от работника на работодателя на
2
04.09.2024 г. и веднага му била върната. Ето защо твърди, че ищецът не е изпълнил
задължението си по чл. 348, ал. 1 от КТ да представи на работодателя трудовата си книжка
по-рано, поради което ответникът няма как да му я върне. Прави искане претенцията да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
Съгласно чл. 226, ал. 2 от КТ (изм. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г. изм., ДВ, бр. 85
от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г.) работодателят и виновните длъжностни лица отговарят
солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради
незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено.
В тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже наличието на валидно
възникнало трудово правоотношение с ответника, в изпълнение на което е предал
трудовата си книжка на работодателя (по арг. от чл. 348, ал. 3 от КТ), прекратяване на
трудовото правоотношение, съответно размера на брутното възнаграждение за месеца преди
уволнението.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че незабавно
след прекратяване на правоотношението е оформил и предал на ищеца трудовата книжка,
както и положителния факт на погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелствата, че:
1/ страните са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по
Трудов договор № ....... от 27.09.2023 г., по който ищецът е постъпил на работа;
2/ договорът е прекратен на основанието, възприето в мотивите на влязло в сила
решение № 1968 от 06.02.2025 г. по гр. дело № 62711/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 138
състав;
3/ размерът на последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец
е 933 лева.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че е предал трудовата си книжка на
работодателя.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
3
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4