РЕШЕНИЕ
№ 2150
гр. Бургас, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120107307 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод предявени искове от Л. В. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. ****, действаща чрез пълномощника си адвокат Р. Д.
– АК П., със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, против „МИМ КАР“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ****, представляван от ***, с които
се претендира осъждането на ответното дружество за заплащане на сумата в размер на
4 989. 71 лв., с която неоснователно се е обогатило за нейна сметка, и представляваща
сбор от следните суми: сумата 1 700 лв.- главница, с която неоснователно се е
обогатило да нейна сметка, поради липсата на основание за удържането на депозит въз
основа на сключения между страните договор за наем на автомобил, и сумата 3 289. 71
лв. - главница, представляваща неоснователно удържана сума за причинени щети по
автомобила и получена от ответника отново при първоначална липса на основание,
както и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от предявяването на исковата молба на
28.10.2024 г. до окончателното им изплащане. Моли се и за присъждане на сторените
по делото разноски.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание ищецът се е отказал
от иска за сумата в размер на 1 700 лв.- главница, с която ответното дружество
1
неоснователно се е обогатило за сметка на ищеца, поради липсата на основание за
удържането й като депозит въз основа на сключения между страните договор за наем
на автомобил. С определение делото в тази му част е прекратено, като висящ е
останал единствено искът за сумата в размер на 3 289. 71 лв. - главница,
представляваща неоснователно удържана сума за причинени щети по автомобила и
получена от ответника при първоначална липса на основание, както и искът за сумата
в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че на
11.07.2024 г. между страните е бил сключен договор за наем на лек автомобил Toyota
*** с рег. № ***, като при сключване на договора ищцата е заплатила гаранционен
депозит с кредитната си карта в размер на 1 700 лева, който е следвало да й бъде
възстановен при липса на щети по автомобила при връщането му на наемодателя.
Твърди се също така, че автомобилът е бил взет от ищеца от Летище София на
11.07.2024 г. и е следвало да бъде върнат на 15.07.2024 г., като при вземането му не
бил съставен приемо-предавателен протокол за състоянието на автомобила. При
връщането на наетото МПС представител на ответника е заявил, че е открил
драскотини на предното стъкло на наетото МПС, както и такива на предна лява врата и
на тавана. Излага се, че за щетите бил съставен приемо-предавателен протокол и на
ищцата била издадена сметка № ********** от 15.07.2024 г. за сумата от 1 682 евро с
левова равностойност от 3 289. 71 лв. Стойността на щетите по екстериора била
описана в протокола в размер на 1 682 евро, като се посочва, че ответното дружество
изтеглило сумата от кредитната карта на ищцата. Ищцата оспорила щетата, показала
снимки, които сама направила на автомобила при взимането му, но понеже
закъснявала за полета подписала протокола. Твърди се още, че не са представени
доказателства за извършен ремонт на автомобила в размер на удържания от ищцата за
това, поради което тя счита, че ответникът е получил сумата от 3 289. 71 лв. при
начална липса на основание, тъй като при получаването й е липсвало основание за
преминаването й от имуществото на ищеца в това на ответника и същата следва да
бъде върната на ищеца.
На следващо място ищцата твърди, че от случилото се е почувствала измамена,
притеснена, че наемът на автомобила й излязъл толкова скъпо, предвид че към онзи
момент имала финансови затруднения и сумата била предназначена за други
неотложни разходи. От случилото се ищцата не спала с дни, загубила способността да
се радва на ежедневието, не била работоспособна, изпитвала стрес и дискомфорт и
мислила, че няма да си върне парите, поради което и заявява претенция за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в размер на 1 000 лв.
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 49
2
във връзка с чл. 45 и чл. 51, ал 1 и чл. 52 от ЗЗД.
В законоустановения срок ответното дружество депозирало отговор, в който е
оспорил исковете като неоснователни. Твърди, че при предаването на автомобила на
наемателя същият е бил без увреждания, а при връщането му от наемателя на
наемодателя са били налице щети по процесното МПС, като съставеният при
връщането на автомобила приемо- предавателен протокол е бил подписан от ищеца
без забележки и възражения. Излага се също така, че дори в исковата молба се
съдържа признание за нанесените щети на автомобила, но те се оценяват на по- ниска
стойност. Ответникът твърди, че за сумата от 3 295.65 лв. е бил извършен ремонт на
наетото МПС, за които твърдения представя доказателства към отговора. Наред с това
излага и за сключен договор за застраховка от ищеца в тази връзка. Ответникът счита,
че искът за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли, макар и да било спорно дали юридическо лице може да бъде причинител на
такива.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото между е представен сключен между страните договор № 24-SOF-284
за наем на лек автомобил „Toyota ***” с рег. № СВ 1467 КЕ за периода 11.07.2024 г. 12.
43 часа - 15.07.2024 г.- 17.00 часа, с наемна цена в от 107. 76 евро прлюс доплащане от
19.00 евро за допълнителен шофьор, или общо за сумата от 126. 76 евро, като в
договора е посочено, че автомобилът е предаден на наемателя в изправно техническо
състояние. Договорът е разписан от ищцата и представител на ответното дружество.
Представени са и общи условия към договора за наем, които също са подписани
от наемателя. Съгласно чл. 25 на общите условия наемателят носи пълна материална
отговорност за обезщетяване на наемодателя в пълен размер за претърпени вреди и
пропуснати ползи, калкулирани в съответствие с чл. 28, в следните случаи: 1/ ПТП или
щета по вина на наемателя, включително и при взаимна вина; 2/ кражба на части от
автомобила и неговото оборудване, липса на детайли или липса на предоставени
вериги за сняг, рутери, детски седалки, ски багажник и друго подобно допълнително
оборудване или аксесоари; 3/ ПТП, щета, кражба, пожар или счупване на стъкло и
липса на Констативен протокол или служебна бележка от полиция /КАТ/; 4/ щети и
загуби, настъпили вследствие на управление на автомобила под влияние на алкохол
или други упойващи средства, както и при предоставяне на автомобила на трето лице,
което не е упълномощено в договора или непритежаващо валидно свидетелство за
управление на МПС; 5/ щети по гумите, джантите, шасито или ходовата част на
автомобила или счупване на стъкло, настъпили по време на срока на договора за наем
3
на автомобила, които не са причинени от пожар или ПТП, удостоверено с протокол за
ПТП от полиция /КАТ/; 6/ невръщане от наемателя на свидетелството за регистрация,
ключа и дистанционното на автомобила, полицата на „Гражданска отговорност” при
кражба от автомобила от трето лице; 7/ при загубване, унищожаване или кражба на
свидетелството за регистрация, ключ, дистанционно, знак за технически преглед и
номер на автомобила, наемателят заплаща такса съгласно чл. 28.
Чл. 28 от общите условия предвижда, че дължимите обезщетения и неустойки
от наемателя се определят по официален ценоразпис, посочен на гърба на приемо-
предавателния протокол, също разписна от ищцата, като в случай, че ремонтът на
автомобила е по-скъп или се касае за щета, която не е посочена в този ценоразпис,
обезщетението се определя от служител на дружеството, упълномощен от управителя.
Съгласно така посочената ценова листа, в която са определени размери на дължими
суми за конкретни видове увреждания, като за нанесените щети на процесната Тойота
Корола е определено сумарно обезщетение в размер на 1637 евро, плюс
административна такса в случай на инцидент в размер на 45 евро, без значение по чия
вина е настъпил инцидентът.
Представен е снимков материал, отразяващ щетите на автомобила, направен в
деня на връщането му на 15.07.2024 г., както и фактура от 02.01.2025 г. за извършен
ремонт на стойност 3 295. 65 лева и платежно нареждане от 02.01.2025 г., видно от
което наемодателят е заплатил сумата на сервиза „КАР П.С.“ .
По делото е представен и приемо-предавателен протокол по договор № 24-SOF-
284, в който е посочено, че процесният автомобил е бил предаден на наемателя без
щети, а при връщането му е имало една малка драскотина на предна лява врата на
автомобила, пукнатина и олющване (нараняване) по предното стъкло, които са на
стойност 1 682 евро. За нанесените щети като доказателство по делото са представени
сметка, издадена от ответното дружество на 15.07.2024г. за дължимото обезщетение по
договора за наем, както и разпечатка от кредитната карта на ищцата, от което е видно,
че на 15.07.2024 г. от тази сметка на „МИМ КАР” ООД е преведена сумата от 1682
евро, представляваща равностойността на 3289. 71 лева. Приемо - предавателният
протокол е подписан от наемателя и от представител на наемодателя, като в него не са
вписани други забележки, нито оспорвания от страна на наемателя.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по
която е посочило, че щетите по процесния лек автомобил е възможно да са причинени
от попадане на по – едра инертна отломка върху външната страна на стъклото, което
охарактеризира автомобила като технически неизправен. Вещото лице посочва средни
пазарни цени, като излага, че цената за отстраняване на драскотините чрез цялостно
боядисване на предна лява врата би била сумарно 296. 67 лева, включваща материали,
изпичане и труд, а цената на ново предно стъкло за процения автомобил е 430 лв. с
4
ДДС, а на такова втора употреба – 80 лв. с ДДС. В съдебно заседание вещото лице е
заявило, че щетата на предното стъкло е тотална и води до техническа неизправност
на автомобила, поради което не е възможно да се поправи стъклото, а се налага
неговата смяна.
По делото страните са ангажирали и гласни доказателства. Свидетеля П. Б. –
съпруг на ищцата, който я е придружавал при наемането на автомобила и
последващата му експлоатация, сочи, че при наемане на автомобила същият е имал
най–различни драскотини, нормални щети от употреба. При връщането му служителят
на ответното дружество е извършил оглед, след което е посочил „люспа“ на предното
стъкло с дължина около 4-5 см, която св. Б., заявява че не е видима с просто око, тъй
като се намира в тъмна ивица в горния край на стъклото. Свидетелят твърди, че
веднага след това, без да огледа автомобила, служителят е показал друга драскотина с
дължина около 2 см., намираща се на предния праг под предната лява врата, която
според наемателите изобщо не е следвало да бъде проблем. След това служителят им
поискал адреса на застраховката и разписали протокол, в който не били отбелязани
никакви щети по автомобила, а само имало ценоразпис на евентуални щети. След
прибирането им в Г. ищцата се свързала с фирмата застраховател с претенции да й
изплати удържаната глоба за нанесените щети, но от там отказали да изплатят
обезщетение, тъй като сметката за нанесените щети и тяхната равностойност не била
пълна и детайлно отбелязана. Б. свидетелства, че удържането на сумата за нанесените
щети се отразила негативно на ищцата – същата не можела да спи, сънувала кошмари,
което се отразило на качеството на работата й, пила сънотворни лекарства, чувствала
се безсилна и се ядосвала, че фирмата й дължи пари, а не й ги връща. В заключение
свидетелят излага, че при връщането на автомобила са бързали много за полета,
поради което само са предали автомобила и не са подписвали никакъв документ.
Разпитан в съдебно заседание е и свидетелят В. В. – служител на ответното
дружество, който заявява, че лично е присъствал при връщането на автомобила и
посочва, че процесният автомобил е бил чисто нов, на 800 км пробег / договора
изрично е отбелязано, че към момента на сключването му пробегът на процесния
автомобил е 869 км./, без никакви забележки по него. Свидетелят твърди, че при
сключване на договора за наем наемателите са се съгласили с ценовата лист при
евентуални щети, подписали са я и установените при огледа щети са им показани,
същите са се съгласили с констатациите, след което ищцата лично е извършила
трансакцията за възстановяване на стойността на щетите и сумата не е била удържана
предварително. Потвърждава, че след връщането на автомобила ответното дружество
е продължило отдаването му под наем.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
5
Процесният договор за рентакар е договор за наем на автомобил и за него са
приложими разпоредбите за договора за наем. В тази връзка по делото се установи по
безспорен начин, че страните са сключилия процесния договор за наем, като ищцата е
била запозната и с общите условия към него, в това число и ценовата листа, като
изрично се е съгласила с тях. Наред с това се установиха необходимите предпоставки
за ангажиране на отговорността на ищцата за нанесените щети по лекия автомобил.
Аргумент за това се явява разпоредбата на чл. 228 от ЗЗД, съгласно която с договора за
наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. При липса на друга уговорка
между страните наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря
на ползуването, за което е наета /чл. 230, ал. 1 ЗЗД/, а наемателят е длъжен да върне
вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през време на
ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не
отговаря /чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр.
последно до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро
състояние. Посочената правна норма предвижда оборима презумпция по отношение
доказване на състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя.
Страните по наемното правоотношение в случая не са подписали нарочен двустранно
приемо-предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ,
но на стр. 2 от договора има изрично отбелязване, че автомобилът се дава в изправно
техническо състояние. Ако пък се разсъждава в посока, че нанесените щети не са
свързани с техническата изправност на автомобила, приложение ще намери оборимата
презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 от ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е
получена от наемателя в добро състояние. В конкретния случай ищцата и св. Б.
твърдят, че вещта е предадена с недостатъци, с множество малки, средно големи и по-
значителни щети, т. е. в ненадлежно състояние, поради което доказателствената тежест
за установяване на съответното състояние е на ищцовата страна. В тази връзка не се
доказаха твърденията на ищцата, че още при получаване на процесния автомобил
същият е имал посочените щети. По делото остана недоказано и обстоятелството, че
при получаване на автомобила ищцата е направила снимки, удостоверяващи наличните
щети. Тези твърдения на ищцовата страна бяха подкрепени единствено от показанията
на св. Б., който се явява заинтересован, тъй като се намира в граждански брак с
ищцата, поради което съдът цени неговите показания при условията на чл. 172 ГПК и
не ги кредитира в тази част. Презумпцията на чл. 233, ал. 1, изр. 4 от ЗЗД не е оборена
от ищеца - наемател, поради което и се налага извод, че процесният автомобил е
предаден от ответника - наемодател на ищеца - наемател в добро състояние, без
констатираните впоследствие щети, както е отбелязано и в самия договор. Следва в
тази насока да се отбележи и че автомобилът е бил почти нов, с пробег от 869 км.ч.,
което само потвърждава недостоверността на показанията на св. Б. досежно видимото
6
състояние на наетото МПС към момента на наемането.
Следващата предпоставка, обуславяща основание за заплащането на процесната
сума е че автомобилът е върнат от ищцата - наемател на ответника-наемодател със
следните увреждания: щети по челното стъкло и предната лява врата, както е
отбелязано в съставения приемо-предавателен протокол при връщането на автомобила
на 15.07.2024 г. Ищцата е разписвала същия, което се явява признание за
съществуването на тези щети. Доводите й, че не е била съгласна с това и е имала
забележки, не се подкрепят от доказателствата по делото, тъй както вече бе отбелязано
същата е разписала протокола, като няма отбелязвания от нейната страна за
несъгласие, възражение и т.н. Това пък е в пълно противоречие с показанията на
съпруга й, който твърди, че не са разписвали никакъв протокол при връщането на
автомобила, което само потвърждава извода на съда, че не следва да дава вяра на
неговите показания. За отстраняване на щетата по предното стъкло е необходима
подмяната му с ново стъкло, във връзка с което следва да бъде извършен демонтаж на
старото стъкло и монтаж на ново такова, както и ремонтен комплект – уплътнение,
силикон. За отстраняване на щетите по предната лява врата са необходими боя,
материали и изпичане в камера, както и посочило и вещото лице. Стойността на тези
дейности, съгласно фактурата възлиза на 3 295. 85 лв. Както и отбелязва вещото лице е
налице частично несъответствие между описаните щети в приемо-предавателния
протокол и приложената към отговора на исковата молба фактура от 01.02.2025 г. Във
фактурата съществуват описани разходи „боя задна лява врата“ (позиция 7) – стойност
от 66. 67 лв. или 80 лв. с ДДС, която част не е означена с „Х“ в приемо-предавателния
протокол. Другите описаните щети на челното стъкло и предна лява врата налагат
извършването на описаните дейности във фактура № ********** от 02.01.2025 г. на
„КАР П.С.“ ООД.
Независимо от това тълкувайки нормите на чл. 25 и чл. 28 от общите условия на
процесния договор за наем на МПС, съдът намира, че в съвкупност те уреждат
случаите, в които наемателят дължи на наемодателя обезщетение за вреди, причинени
от щети по автомобила. Съдът намира, че процесните увреждания попадат в
хипотезата на чл. 25, т. 1, предл. 2 от ОУ, съгласно който наемателят носи пълна
материална отговорност за обезщетяване на наемодателя в пълен размер за претърпени
вреди, а именно щета, настъпила по вина на наемателя. Наред с това в колони 1,5 и 6
на ред D от ценовата листа е определен и размерът на дължимото обезщетение за
такива видове щети, съотвестващите на процесните такива, а именно: 419 евро, 599
евро и 619 евро и административна такса в размер на 45 евро, или общо 1 682 евро.
Както вече бе отбелязано, ищцата се е съгласила с нея, поради което и следвало
съобразно уговорките по договора и общите условия към него да заплати сумата от 1
682 евро с левова равностойност от 3 289. 71 лв., съобразно установените щети по
приемо-предавателния протокол, който е разписала без забележки.
7
Обстоятелството, че вещото лице е определило сумата за отстраняване на
щетите в по-нисък размер, не променя горните изводи, че е дължимо именно вече
заплатеното обезщетение, предвид уговорките по договора, съобразно обстойно
изложените по-горе мотиви. Така и разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД предвижда, че
договорът има силата на закон за страните по него, като може да бъде изменян,
прекратяван, развалян или отменян само по взимано съгласие на страните по него или
на основанията, предвидени в закона. Следва все пак за пълнота на изложението да се
отбележи, че вещото лице е работило по снимков материал, по който не може да добие
точна представа за естеството и обема на щетите и съответната стойност за
възстановяването им, както и сам е посочил експерта, като за част от посочените от
него разходи не е включило такива за демонтаж и труд, нито пък е съобразило
обстоятелството, че са касае за чисто нов автомобил. Още пък по-малко може да се
приеме, че собственикът му следва да постави употребявано предно стъкло, за да
заплати по-ниска сума за ремонт.
При това се налага извода, че заплатена сума не се явява платена без основание
т.е. липсва соченото от ищеца неоснователно обогатяване, поради което и предявения
иск за това следва като неоснователен да бъде отхвърлен.
По иска за непозволеното увреждане е тежест на ищцата при условията на
пълно и главно доказване да докаже наличието на претърпените неимуществени вреди
– сочени негативни емоции и преживявани, както и причинна им връзка с поведението
работник или служител или с управителя на ответното дружество, на който същото е
възложило извършването на управлението и представителството му или съответната
работа, както и че същите са настъпили при или по повод на тяхното изпълнение т.е
причинна връзка между действие респективно бездействие на посочените субекти,
което съдът изрично е указал на страните с доклада на делото. Подобни доказателства
не бяха ангажирани. Напротив в случая от събраните по делото доказателства не би
могъл да се направи категоричен и еднозначен извод, че има причинен вредоносен
резултат и че причиненият вредоносен резултат е вследствие виновно противоправно
поведение от страна на работник или служител респективно законния представител на
ответното дружество, изразяващо се било в действие или бездействие от негова
страна, което да е довело до настъпването на вредите. Напротив установява, че между
страните е сключен вече често срещаният в гражданския оборот договор за наем на
автомобил т.нар. рентакар, като наемодателят е изпълнил своите задължения по него, а
наемателят е следвало да заплати обезщетение за причинените по време на държането
на автомобила вреди по същия, съобразно уговорките по договора, при което не
установява някакво неправомерно поведение на работниците на ответното дружество,
за което същото да следва да отговорят. Нещо повече от писмените и гласните
доказателства, ангажирани в хода на производството и по – конкретно от тези, дадени
дори от св. Б., не се установява и причинно-следствена връзка между заплащането на
8
процесната сума за причинените щети по автомобила, и емоционалното състояние на
ищцата, изразяващо се в чувство за безнадеждност за България, съзнание за наличие
на измамници, ядосване, притеснение, загуба на сън. При това се налага извода, че
така заявена претенция не се доказа, поради което подлежи на отхвърляне.
Поради неоснователността на главните искове неоснователна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главниците, считано от
предявяването на исковата молба на 28.10.2024 г.
При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на сторените по делото разноски. Ответното дружество има право да
получи сторените от него разноски по делото, не е представило доказателствата за
направата на такива.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля исковете на Л. В. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****,
против „МИМ КАР“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. ****, представляван от ***, за осъждането му заплащане на сумата от
3 289. 71 лв. /1 682 евро/ - главница, представляваща неоснователно удържана сума за
причинени щети по лек автомобил Toyota *** с рег. № *** във връзка със сключен
между страните договор № 24-SOF-284 за наем на лекия автомобил за периода
11.07.2024 г., 12. 43 часа - 15.07.2024 г., 17.00 часа, поради получаването й без
основание, както и за осъждането му за заплащане на сумата от 1 000 лв.- главница,
представляваща обезщетение за причинени на Л. В. Б. неимуществени вреди,
вследствие поведението на работниците респективно служителите и законния
представител на ответното дружество по неправомерното удържане на сумата от 1 682
евро с левова равностойност от 3 289. 71 лв., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от предявяването на исковата молба на 28.10.2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9