Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
в закрито заседание на двадесет и четвърти юли, през две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдията Кюркчиев ч. гр. д. № 8989 по описа на СГС за
2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба на „А1 Б.“ ЕАД, конституирано в качеството на длъжник
по изпълнително дело № 20198510400734 съгласно описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851
при КЧСИ, срещу Постановление от 27.05.2019г. с което съдебният изпълнител е
оставил без уважение молбата за прекратяване на изпълнителното производство.
Жалбоподателят поддържа твърдение за незаконосъобразност на обжалваното
постановление, за което моли да бъде отменено, мотивирайки тезата си с
твърдение за наличие на предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело – подаването
на молба от 07.05.2019г., с която от страна на длъжника по изпълнението били
представени доказателства за заплащане на паричното притезание,
в размер на 24.81 лева, по банкова сметка *** кредитор.
В законоустановения срок е постъпило възражение
от насрещната страна по жалбата – „Б.Б.“ ЕООД. В
качеството на взискателя в изпълнителния процес, дружеството
поддържа тезата, че образуването на изпълнителното производство е било
допустимо, а жалбата била неоснователна, тъй като представения от длъжника
документ удостоверявал само факта на нареждането на плащането от страна на
длъжника, но не и постъпването на сумата от паричния превод по банковата сметка
на взискателя.
В писмено становище, което е адресирано до съда, съдебният изпълнител релевира доводи за допустимостта на подадената жалба, но
поддържа тезата за нейната неоснователност. Сочи, че е бил надлежно сезиран с
молба за образуване на изпълнително дело, към която е приложен изпълнителен
лист. Представените пред него документи с молба от 07.05.2019г., на длъжника по изпълнението, не установявали
извършено плащане, по аргументи от чл. 75, ал.3 от ЗЗД. По изпълнителното
дело бил налице спор, дали извършеното плащане има погасителен ефект, тъй като взискателят твърдял, че банковата сметка, по която е
постъпило плащането не му принадлежи.
Настоящият състав на съда, като взе предвид доводите на страните и съобрази
данните за извършените процесуални действия по изпълнително дело № 20198510400734
съгласно описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 при КЧСИ, установи от фактическа страна
следното:
Изпълнителното производство е образувано на 25.04.2019г. по молба на „Б.Б.“
ЕООД срещу „А1 Б.“ ЕАД. Предмет на изпълнителното производство е парично притезание за сумата от 24.81 лева, което
е отразено в изпълнителен лист от 16.04.2019г. по ч.гр.д. № 6599/2018г. съгласно
описа на Софийски градски съд.
На 07.05.2019г. конституираното в качеството на длъжник
по изпълнението дружество - „А1 Б.“ ЕАД е представило пред съдебния изпълнител платежно
нареждане с номер на операцията 963B1O019094F0I6
на „Уникредит
Булбанк“ АД от чието съдържание се установява нареждането на банков превод на
името на В.В.Т.. Със същата молба е поискано
прекратяване на изпълнителното производство.
С Постановление от 27.05.2019 г. съдебният изпълнител
е отказал да уважи искането за прекратяване на изпълнението, като е приел, че
не са налице основания за това.
Това постановление е обжалвано от длъжника по
изпълнението и е предмет на настоящото частно гражданско дело.
Жалбата, с която съдът е сезиран е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
тъй като предметния й обхват попада в изчерпателно установените от чл. 435,
ал.2, т.6 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По
аргумент от разпоредбата на чл. 433, ал.1 от ГПК – изпълнителното производство следва
да бъде прекратено, след като пред съдебния изпълнител бъде представено писмо
от банка, която да удостовери извършеното плащане.
Представеното от длъжника по изпълнението нареждане за
плащане няма доказателствената стойност на
изрично посочения от чл. 433, ал.1 от ГПК документ - писмо,
именно поради съображенията, произтичащи от разпоредбата на чл. 75, ал.3 от ЗЗД.
Докато нареждането за плащане отразява волята на наредителя
за извършване на банков превод, то писмото от банка удостоверява постъпването
на сумата по банковата сметка на получателя. Именно този факта на постъпването
на сумата по сметката на надлежно легитимиран кредитор е предмет на спора между страните в
изпълнителния процес, а този спор съдебният изпълнител не би могъл да разреши.
С други думи, от формална страна, обжалваното постановление е законосъобразно,
поради липсата на предвидените в процесуалния закон предпоставки по чл. 433, ал.1 от ГПК.
В
заключение, съдът намира, че жалбата срещу процесното
постановление следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Разноски
в полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат, тъй като основанието
на което се претендират остава недоказано. – няма доказателства за извършването
на разхода.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А1 Б.“
ЕАД, с адрес – гр. София, ул. ****, конституирано в качеството на длъжник по
изпълнително дело № 20198510400734 съгласно описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851
при КЧСИ, срещу Постановление от 27.05.2019г., с което съдебният изпълнител е
оставил без уважение молбата за прекратяване на изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.