Р Е Ш
Е Н И E №
260013
гр. Хасково, 28.06.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове: АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.Г.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
Въззивно гражданско дело № 422 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОД на МВР-Хасково,
чрез пълномощника му юрк. С.С., срещу Решение № 108 от 11.02.2020 г., по гр. д.
№ 2401/2019 г., по описа на РС-Хасково, с което съдът е осъдил Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи
– гр.***, седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. ***, на основание чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, да заплати на Ц.С.И., ЕГН **********
адрес: ***, чрез адв. Н.П. ***, сумата от 2 953,84
лева, представляваща неизплатено брутно допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху нея от 21.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 455,49 лева, представляваща обезщетение за забава
върху неизплатеното му нетно допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 26.08.2016г. - 21.08.2019г. С цитирания съдебен акт
разноските по делото са поставени в тежест на ОД на МВР-Хасково.
Недоволен от така постановеното
решение е останал въззивникът ОД на МВР-***, който чрез пълномощника си го
обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и необоснованост.
Според твърденията на жалбоподателя при установяване на фактическата обстановка
по делото, съдът неправилно приложил материалния закон, като приел, че
положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За
процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми, като
главница и лихви за положен нощен труд, който следва да бъде преобразуван към
дневен труд със съответния коефициент – 01.07.2016 до 30.09.2018г., са
действали няколко наредби за реда за организацията и разпределянето на
работното време, в които липсвало текст, който да допуска трансформация на
положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Сочи, че отмяната на
Наредбата от 25.05.2015 г. действа занапред, считано от датата на влизане в
сила на съдебното решение (29.07.2016 г.). От тази дата до 02.08.2016 г.,
когато е обнародвана последващата Наредба е действала Наредбата от 2014 г., но
само за 4 дни. Твърди се, че районният съд мотивирал своите изводи за целия
процесен период въз основа на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от същата Наредба.
Неправилни били изводите, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща
МВР, като съдът приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство –
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В тази връзка жалбоподателят намира, че следва да бъдат съобразени разпоредбите
на чл. 179 от ЗМВР, на Наредбата № 8121з-776 от 26.07.2016 г., на Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018 г. и издадената в тази връзка Заповед на министъра на
вътрешните работи, регламентиращи заплащането на положен труд за времето от
22:00 до 06:00ч., в смисъл, че отношенията между страните във връзка със
заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон
– ЗМВР, а общите на КТ били неприложими. Алтернативно се навеждат доводи за
неправилност на решението, поради грешна правна квалификация на ищцовата
претенция. В случая съдът възприел безкритично и възпроизвел в решението си
предложената от ищеца правна квалификация, вместо да я изведе самостоятелно от
изложените в исковата молба обстоятелства. Сочи, че никъде в исковата молба не
се твърди положеният от въззиваемия нощен труд, дори след преобразуването му в
дневни часове, да се явява извън установеното за него работно време; не се
обосновава в исковата молба, че получената след преобразуване на нощния в
дневен труд разлика излиза от рамките на установеното от него работно време, а
само, че не е надлежно заплатен положеният от ищеца нощен труд вследствие
преобразуването му към дневен. Но за да се приеме, че претенцията е за
заплащане на положен извънреден труд, следвало да има изрични твърдения, които
да се обосноват. Сочи, че нощният и извънредният труд са различни понятия и
съответно се уреждат в отделни разпоредби на закона. Нощният труд можел да се
прояви и като извънреден, но само когато е положен извън установеното за
конкретния служител работно време. Първоинстанционният съд обаче безкритично
възприел изцяло експертното заключение на вещото лице, като не е съобразил, че
в една своя част това заключение се явява условно дадено – в случай, че се
приеме, че се касае за положен извънреден труд, то да се определи паричната
равностойност на разликата, получена след преобразуването на нощния труд в
дневен, като се използва часовата ставка на ищеца, изчислена на база основните
работни заплати за периода, но с увеличение от 50%. Поради това жалбоподателят
намира, че ищеца може да претендира заплащане на допълнително възнаграждение за
разликата, която получава при преобразуване на положения от него нощен труд в
дневен за процесния период, която разлика е установена в експертното
заключение, но то следва да бъде определено без начисляване към дневната ставка
на 50% за извънреден труд. Алтернативно на изложените доводи, въззивникът сочи
частична неправилност на обжалвания акт относно извода на съда за дължимост на
претенцията за периода 01.01.2018 г. – 17.07.2018 г., за който период
извънредният труд следвало да се отчита без превръщане на нощните часове в
дневни, съгласно нормата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските.
Така аргументирано, жалбоподателя
намира решението на Районен съд-Хасково за неправилно и незаконосъобразно,
поради което претендира неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт, с
който да се отхвърлят предявените искове. Алтернативно прави искане исковата
претенция да бъде отхвърлена частично, като се присъди заплащане на
допълнително възнаграждение за разликата, която се получава при преобразуване
на положения нощен труд в дневен, която разлика е установена в заключението на вещото
лице, но без да се начислява към дневната ставка 50% за извънреден труд. Съобразно
това моли да бъдат редуцирани и направените в производството разноски. Отправя
се и второ алтернативно искане за частично отхвърляне за периода от 01.01.2018
г. до 17.07.2018 г., както и да бъде отхвърлена за този период претенцията за
заплащане на лихва за забава. Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл. 263 от ГПК
е депозиран писмен отговор от пълномощника на въззиваемия Ц.С.И., с който се оспорва въззивната жалба. Излагат
се съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция
да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково като правилно и законосъобразно.
Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание
въззивникът чрез пълномощника си юрк. Т.Г. поддържа подадената жалба по
изложените в нея съображения.
В съдебно заседание
въззиваемият не се явява, не изпраща представител. Постъпило е становище от процесуалния
му представител адв. П., с което оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа
доводите, изложени в писмения отговор.
Съдът, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в
предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против
съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено и постановено друго по същество, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
При разглеждането на
спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Пред въззивната инстанция нови доказателства не са
събирани.
Първоинстанционният съд е
сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 6, вр. ал.
5, т. 2 от ЗМВР – за заплащане на допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд и чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на лихва за забава върху
дължимите суми.
За да постанови
атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е приел, че ищецът за посочения
период е полагал нощен труд, който подлежи на преизчисляване с коефициент 1,143.
Приел е, че е налице законодателна празнота в действащите за периода наредби,
уреждащи сумираното отчитане на отработеното време общ брой часове положен
нощен труд между 22:00 часа и 06:00 часа и че субсидиарно следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Приел
е, че към действително отработеното от служителя работно време следва да се
прибави и един час увеличение за неползвана реално обедна почивка. Тези изводи
на съда са неправилни и не се споделят от настоящия съдебен състав.
По делото няма спор, че
през исковия период между страните е съществувало валидно служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността ***, в ОДМВР ***,
РУ-***. Същият е изпълнявал длъжността си на 8 и/или12-часов сменен режим.
Основният спорен по делото въпрос е следва ли отработените нощни часове да
бъдат преизчислени с коефициент 1,143 по отношение работещите на смени държавни
служители в МВР при сумарното отчитане на работното време, както и следва ли да
бъде добавен 1 час увеличение за осемчасовите смени за неползвана реално обедна
почивка. Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е
отрицателен. В рамките на производството няма установен положен извънреден
труд. Не са налице законови предпоставки за преизчисляване на отработените
нощни часове с коефициент 1,143, поради което и не се явява да е положен
извънреден труд, който да бъде допълнително заплащан. Неправилно съдът е
добавил, един час увеличение за неползвана обедна почивка. В цитираното ТР №
8/14.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г. на ОСГК, т. 1, е посочено изрично,
че при непрекъсваем производствен процес/смени, дежурства/ нормативно
определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или
служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от
работодателя, а не се добавя към реално отработеното време.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (ал. 3). За положения над определеното работно време труд държавните
служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден
труд (ал. 5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (ал. 6).
Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над
ограниченията по чл. 187, ал. 7 ЗМВР се регламентира с наредбата по чл. 187,
ал. 9. През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ
бр. 60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. №
5450/2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е
отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която
постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. От
изложеното се налага извод, че действалата през исковия период нормативна
уредба не предвижда възможност за преизчисляване на положения нощен труд при
сумарно отчитане на работното време. В тази връзка следва да се отбележи, че с
отмяната на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. с постановеното на 11.07.2016
г. решение на ВАС не е възстановено действието на предходната Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г., макар и за времето до влизане в сила на 02.08.2016
г. на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., тъй като с отмяната по съдебен ред
на подзаконов нормативен акт не се възстановява действието на предходния.
За да преизчисли
положения от ищеца нощен труд, районният съд се е позовал на разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на цитираната
разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд при
сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в
случаите, когато нощното работно време е с по – малка продължителност от
дневното, както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл. 140,
ал. 1 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа
и възможността за преизчисляването му представлява привилегия за служителите по
трудови правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в
МВР, за които е изрично предвидено в специалния закон (чл. 187, ал. 3 ЗМВР), че
нощният труд е до 8 часа. Не се установи ищецът да е полагал нощен труд нито
под определеното в рамките на работното му време, нито над този размер, поради
което и не са налице предпоставки за преизчисляване на положения нощен труд и
заплащане на извънреден труд. Положеният от ищеца 8-часов нощен труд е в
рамките на уреденото в ЗМВР работно време за тази категория служители. Начинът
на заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР е уреден в
чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, съответно в редакциите й действащи в периода от
15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. Независимо от различните такива на посочената
разпоредба същата винаги предвижда, че размерът, условията и редът за изплащане
на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 и 06:00 часа
се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Такива заповеди,
действащи в исковия период от време, съответно: Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи. Тези административни актове предвиждат, че за всеки
отработен час или част от него между 22:00 и 06:00 часа на държавните служители
се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв., т. е.
във всички случаи според законовите разпоредби размерът на допълнителното
възнаграждение за положен нощен труд се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи, поради което следва да се приеме, че на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за положен нощен труд между 22:00
и 06:00 часа в размер на 0, 25 лв./ч. Поради това доводите за налична непълнота
в законодателството в тази насока са изцяло неоснователни и не намират
обосновка в законодателството,посочено по-горе. Налице е действащ
административен акт на оторизирания от закона орган за целия исков период,
който е задължителен, както за особената администрация в МВР, така и за
съдилищата. Този правен ред изключва други възможни варианти за изчисления на
следващото възнаграждение за нощен труд и е единствен способ в тази насока предвиден
от закона. Друг е въпросът дали определеният размер от 0,25 лв. на час
допълнително заплащане за положен нощен труд към исковия период, е адекватен,
но този размер не може да бъде коригиран в настоящото производство.
Несподелима е и тезата за дискриминация на
служителите към МВР по отношение на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Касае се за законодателна уредба на видове полагане работна
сила, всяка с особени специфики. Тези специфики извеждат същността на
различните категории работна сила, въвеждат разлики между тях в съответствие с
целите за които са уредени от законите на Република България. Именно различията
в статута на съответните категории престация на работна сила, осигуряват и
изпълнението на различните цели изведени от закона. Подхода на законодателя е
да извежда особени уредби за определени сфери на дейност на държавата и за
работещите в тях, които се различават помежду си от една страна, а от друга са
съвсем различни от тези по трудово правоотношение. Обект на такова специфично
уреждане е налице при служителите в сферата на отбраната, на магистратите по
ЗСВ, служители по ЗМВР и т. н. Статута
на държавните служители по ЗМВР също е специфично уреден. Чл. 142, ал. 1 от ЗМВР извежда три категории работещи-
1. държавни служители – полицейски органи
и органи по пожарна безопасност и защита на населението;2. държавни служители; 3.
лица, работещи по трудово правоотношение.
Тези три категории лица
неслучайно са обект на диференциране от самия закон, тъй като изпълняват
различни функции, които не могат да се смесват. Ищецът по делото се вмества в
престирането на труд в режима на чл.142 ал.1 т. 3 от разпоредбата. Очевидно е,
че държавните служители имат уредени законово привилегии в сравнение с тези по
трудово правоотношение-напр. цялостното осигуряване е за сметка на бюджета,
по-дълги отпуски, минимален праг на възнаграждение, по- високи размери на
обезщетения при прекратяване на правоотношението, но имат и ограничения-напр.
не могат да работят по друго правоотношение и т. н., които предимства и
ограничения са корелативни на особените функции, които те изпълняват за
осъществяване на определени държавни дейности, които изключват приложение на
трудовото законодателство. Ето защо не може да се извлече дискриминация между
трудовите правоотношения и различните видове служебни правоотношения, в
частност и при определяне на възнаграждения, вкл. и това за нощен труд.
Съдът намира, че така
изложените му изводи не се променят от постановеното решение на СЕС от
24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено
от РС–Луковит, във връзка с което настоящото производство беше спряно.
В решението си СЕС
приема, че чл. 8 и чл. 12, буква а/ от Директива 2003/88 ЕО не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня, а в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд. Отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав, изразено по-горе и в предходни произнасяния по
същия казус. Изложеното относно различния статут на служителите по ЗМВР, вкл. и
този на въззивника, е в пряка корелация с постановеното решение на СЕС.
Различното нормативно уреждане на положението им, посочено по-горе, съставлява
именно посочените от СЕС други мерки за защита под формата на продължителност
на работното време, по-високо заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и
здравно осигуряване за сметка на бюджета или сходни придобивки, които
позволяват да се компенсира особената тежест на нощния труд. В съгласие с
постановетото в решението на СЕС е, че разликите между нормативното третиране
на трудовите правоотношение и тези по ЗМВР се основават на обективен и разумен
критерий, свързани с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.
По изложените съображения
съдът намира предявения иск по чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР за
неоснователен, поради което, като е уважил същия, районният съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, вместо което се
постанови нов, с който се отхвърли като неоснователен. Предвид акцесорния
характер и обусловеността му от уважаване на главния иск като неоснователен
следва да се отхвърли и предявения иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законнаталихва.
С оглед изхода на делото
ищецът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. I
от Наредбата за заплащането на правната
помощ на направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на
84,08лв. и възнаграждение за юрисконсулт за производството пред въззивния съд -
300 лв.
Мотивиран така и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 108 от 11.02.2020 г. на Районен съд - Хасково, постановено по гр. д. № 2401/2019 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.С.И., ЕГН ********** адрес: ***, против ОД на МВР гр. *** обективно съединени искове за заплащане на сумата от сумата от сумата от 2 953,84 лева, представляваща неизплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от 21.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 455,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното му нетно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 26.08.2016г. - 21.08.2019г.
ОСЪЖДА Ц.С.И., ЕГН ********** адрес: ***, да заплати на ОД на МВР гр. ***, сумата от 384,08 лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.