№ 337
гр. Плевен, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500443 по описа за 2025 година
Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. М. М. от гр. Плевен против
постановлението на ДСИ при ПлРС по изпълнително дело № 463/2024 г. по
описа на СИС при ПлРС, постановено на 04.04.2025 г., с което на
жалбоподателя в качеството на взискател е отказано да бъде оправомощен да
извърши за сметка на длъжниците М. Й. Л. и Г. П. Р. фактическите действия,
подробно описани в изпълнителен лист /ИЛ/ № 262148/06.08.2021 г., издаден
по гр. дело № 5404/2020 г. по описа на ПлРС. В жалбата се излагат доводи, че
постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като взискателят иска да
извърши действието лично за сметка на длъжниците и представя скици за
безопасно премахване на незаконната стряха и зазиждане на незаконните
прозорци, от които документи се установява, че при това действие не се засяга
конструкцията на покрива. Счита, че неправилно премахването на незаконния
строеж е възприето като реконструкция, за която е необходимо издаване на
разрешително за строеж по чл. 148 от ЗУТ, тъй като съгласно разпоредбата на
ал. 7 на посочената разпоредба разрешение за нов строеж в недвижим имот не
1
се издава, докато незаконния строеж в имота не бъде премахнат. Счита, че има
право да извърши исканите действия въз основа на влязлото в сила решение, а
ДСИ следва да съдейства чрез осигуряване на достъп до имота и отстраняване
на пречки по изпълнението. Позовава се на цитирана практика на ВКС –
решение № 100/27.07.2016 г. по гр.д. 390/2016 г., IV г.о.. В заключение
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното постановление и
да задължи ДСИ да го оправомощи в качеството на взискател да извърши
действията по премахване на незаконния строеж съгласно ИЛ, издаден по
влязлото в сила съдебно решение.
Ответниците по жалбата и длъжници по изпълнението Г. П. Р. и М. Й. Л.
от гр. Плевен не вземат писмено становище по основателността на въззивната
жалба.
От изготвеното писмено становище на ДСИ З.Н. при ПлРС във връзка с
обжалваните действия се установява, че счита жалбата за неоснователна.
Счита, че при същата фактическа обстановка е постановено решението по
в.гр.д. № 938/2024 г. на ПлРС. Позовава се на писмо на арх. Н.И., съгласно
което посочените в ИЛ дейности представляват реконструкция по §5 т. 44 от
ЗУТ и за извършването им е необходимо издаване на разрешение за строеж по
чл. 148 от ЗУТ, както и на заключение на вещо лице по гр.д. № 5369/2023 г. на
ПлРС, в което е прието, че извършените ремонти дейности на стопанската
сграда в имота представляват основен ремонт съгласно ЗУТ и за извършването
му е необходимо разрешение за строеж. Позовава се на писмо от 09.01.2025 г.
на Община Плевен, съгласно което незаконния строеж в УПИ е пречка за
произнасяне в полза на заявителя – длъжник Г. Р. за издаване на виза за
проектиране в имота.
В о.с.з. взискателят Д. М. се явява лично и поддържа подадената
въззивна жалба. Представя писмени доказателства и заявява, че няма да внесе
депозит за назначената от съда съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, тъй като
счита, че спорът вече е разрешен с влязлото в сила решение.
Ответниците по въззивната жалба не се явяват и не се представляват, но
депозират писмено становище чрез пълномощника си адвокат М. А., с което
оспорват основателността на въззивната жалба. Претендират направените по
делото разноски, представят списък на разноските и договори за правна
помощ, удостоверяващи заплатени адвокатски възнаграждения.
2
Плевенският окръжен съд като прецени изложените в жалбата
оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, при
наличие на правен интерес от надлежна страна срещу процесуални действия
на ДСИ подлежащи на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по
същество. С оглед петитума на жалбата съдът приема, че е сезиран с жалба на
взискателя по реда на чл. 435 ал. 1 т. 1 от ГПК против отказ на ДСИ да
извърши определено изпълнително действие, в случая по реда на чл. 526 ал. 1
от ГПК да оправомощи взискателя да извърши действието сам и за сметка на
длъжника, поради това, че длъжникът, който е осъден да го извърши
бездейства.
Съгласно представения в изпълнителното производство от взискателя
Д. М. ИЛ, издаден въз основа на влязло в сила решение по гр. дело №
5404/2020 г. по описа на ПлРС длъжниците М. Л. и Г. Р. следва да извършат
доброволно или принудително действия, изразяващи се в премахване на
изградената стреха на покривите на жилищната сграда, лятна кухня и
селскостопанската постройка, построени в ПИ с идентификатор № *** ****
на с. *** и да извършат ремонт на покрива на процесните сгради, като
изградят покрива калканен, така че стрехата да не попада във въздушното
пространство над ПИ с идентификатор № ***, собственост на взискателя и
атмосферните води от покрива да не се вливат в него, както и да премахнат
двата прозореца, находящи се в жилищната сграда на калканната стена, които
гледат към имота на взискателя.
Въззивният съд съобрази, че първоначално въз основа на ИЛ е
образувано изпълнително дело № 244/2022 г. по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. №
596 при КЧСИ и район на действие ПлОС, в хода на което по повод обжалване
на действия на ЧСИ са постановени решение № 524/02.12.2022 г. по в.гр.д. №
793/2022 г. и решение № 175/02.05.2023 г. по в.гр.д. № 267/2023 г. по описа на
ПлОС. В решаващите мотиви на посочените решения е прието, че
бездействието на длъжниците в срока за доброволно изпълнение не се дължи
изцяло на тяхната воля, а на провежданата процедура по ЗУТ, която се бави не
по тяхна вина.
По молба на взискателя въз основа на същия ИЛ на 04.09.2024 г. е
образувано ново изпълнително дело № 436/2024 г. по описа на СИС при
ПлРС, като на длъжниците е даден нов срок за доброволно изпълнение на
описаните в изпълнителния лист строителни дейности, считано от 01.10.2024
г.. С влязло в сила решение №10/14.01.2025 г. по в.гр.д. № 938/2024 г. ПлОС е
3
оставил без уважение жалбата на взискателя Д. М. М. против постановление
от 27.11.2024 г. на ДСИ при ПлРС по изпълнителното дело, с което на
взискателя е отказано да бъде оправомощен да извърши за сметка на
длъжниците действията по ИЛ. В решаващите мотиви съдът е приел, че
липсва виновно бездействие на длъжниците, целящо осуетяване изпълнението
на влязлото в сила съдебно решение по чл. 109 от ЗС, а се касае до
реализирането на определени процедури по ЗУТ, които са свързани с
определени изисквания и срокове, тъй като съгласно чл. 148 във вр. с § 5 т. 44
от ЗУТ за извършване на строителни и монтажни работи, при които се засяга
конструкцията на сградата се изисква разрешение за строеж, издадено след
извършено обследване по реда на чл. 176в от ЗУТ и въз основа на одобрен
технически или работен инвестиционен проект. Наред с гореизложеното съдът
е приел, че разрешение за строеж се издава на възложителя, който е
собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд
имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон и
взискателят не може да бъде оправомощен от съдебния изпълнител по реда на
чл. 526 от ГПК да поиска издаване на виза и разрешение за строеж, респ. да
бъде овластен да извършва действия в чужд имот, свързани с нарушаване на
целостта, архитектурния вид, носимоспособността и устойчивостта на
строителната конструкция.
Безспорно е по делото, че срокът за доброволно изпълнение от страна на
длъжниците на дейностите, посочени в ИЛ е изтекъл, както и че до момента на
приключване на съдебното дирене в настоящото производство липсва
принудително или доброволно изпълнение на влязлото в сила решение по чл.
109 от ЗС. От приложеното по изпълнителното дело писмо изх. № от
09.01.2025 г. от Община Плевен до СИС при ПлРС се установява, че
поредното заявление от 18.11.2024 г. на длъжника Г. Р. за издаване на виза за
проектиране е оставено без уважение, поради това, че незаконният строеж в
имота не е премахнат. На 28.01.2025 г. взискателят е внесъл по
изпълнителното дело проекти, изготвени от инж. Николай Н. и е поискал
отново да бъде оправомощен от ДСИ да премахне незаконния строеж на
длъжниците чрез наемане на фирма, която фактически да извърши
премахването на стрехите и зазиждане на двата прозорците. С ново писмо изх.
№ от 28.02.2025 г. Община Плевен поддържа изложеното в писмото си от
09.01.2025 г. до СИС при ПлРС, че заявлението от 18.11.2024 г. на длъжника Г.
4
Р. за издаване на виза за проектиране е оставено без уважение, поради това, че
незаконният строеж, за който е издадена влязла в сила заповед № РД-12-
280/15.06.2018 г. на зам. кмет на Община Плевен в имота не е премахнат от
заявителя. С нова молба вх. № от 07.03.2025 г. взискателят е поискал да бъде
оправомощен от ДСИ на основание чл. 526 ал. 1 от ГПК да премахне
незаконния строеж на длъжниците лично или чрез трети лица за сметка на
длъжниците.
От представеното от въззивника решение № 846/ 04.03.2025 г. по адм.
дело № 416/2024 г. по описа на Адм. Съд Плевен, за което няма данни да е
влязло в законна сила се установява, че същото има за предмет искове на Д. М.
по чл. 1 от ЗОДОВ против Община Плевен за неизпълнение на влязла в сила
заповед № РД-12-280/15.06.2018 г. на зам. кмет на Община Плевен, с която е
наредено на М. Л. премахване на незаконен строеж, съставляващ надстройка
на съществуваща лятна кухня и пристройка към нея в УПИ II-618 в стр.кв. 15
по плана на с. ***, както и че един от исковете е уважен частично, като на
ищеца е присъдено обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
неизпълнение на административна дейност.
Въззивният съд в настоящият си състав приема, че предмет на
изпълнението по изпълнителното дело № 463/2024 г. по описа на СИС при
ПлРС са заместими действия на длъжниците, предпоставени от приключила
административна процедура по чл. 148 от ЗУТ, поради което при виновно
неизвършване от тях на тези действия в срока за доброволно изпълнение
единственият предвиден в закона друг начин за осъществяване на резултата по
влязлото в сила осъдително решение е взискателят да поиска
оправомощаването му от съдебния изпълнител да извърши всички
необходими действия, вкл. провеждане на административната процедура
лично или чрез трети лица за сметка на длъжника. В конкретният случай по
делото са налице данни за желание на длъжниците да изпълнят доброволно
действията, които са осъдени, но наличие на пречки за това от
административен характер за премахване на незаконно изпълнените
конструктивни елементи на сградите, поради изискване от страна на Община
Плевен за представяне на виза за проектиране по реда на чл. 140 ал. 2 от ЗУТ и
одобрен технически или работен инвестиционен проект по реда на чл. 144 ал.
1 вр. чл. 142 ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ за да се издаде разрешение за строеж по
реда на чл. 148 от ЗУТ. Установява се, че Община Плевен е обвързала
5
издаването на виза за проектиране за извършване на реконструкцията на
покрива на сградите с цел премахването на незаконния строеж с изпълнение
на влязла в сила административна заповед по чл. 225а ал. 1 вр. чл. 223 ал. 1 т. 8
от ЗУТ, която от своя страна има за предмет премахване на надстройка на
съществуваща лятна кухня и пристройка към нея в имота и към момента
отказва приключване на процедурата до изпълнение на тази заповед от страна
на длъжниците. В тежест на въззивника е да докаже, че е налице промяна на
обстоятелствата, при които е постановено решението по в.гр.д. № 938/2024 г.
по описа на ПлОС при обжалване на предходен отказ на ДСИ на същото
основание като докаже, че някои или всички действия, описани в ИЛ, които
длъжниците са осъдени да извършат не съставляват реконструкция по §5 т. 44
от ЗУТ и за фактическото им извършване не е необходимо издаване на
разрешение за строеж от Община Плевен, че длъжниците бездействат
виновно, като подават различни от необходимите документи за да се издаде
съответен административен акт, предпоставка за законосъобразното
извършване на посочените в ИЛ строителни дейности или че процедурата по
изменение и прилагане на ПУП по отношение на процесния имот в с. *** вече
е приключила и разрешение за строеж е издадено. С оглед изясняването на
фактическата обстановка и релевантните факти по делото е назначена СТЕ на
разноски на жалбоподателя, но поради невнасяне в срок на разноските за
възнаграждение на вещо лице определението за назначаване на СТЕ е
отменено. С оглед липсата на доказателства по делото за посочените по-горе
спорни обстоятелства въззивният съд приема, че по делото не е доказано и
към момента наличието на основанията на чл. 526 ал. 1 от ГПК, тъй като за да
се извършат фактически от друго лице, а именно взискателя или
упълномощено от него трето лице действията по ИЛ е необходимо преди това
издаване на разрешение за строеж от Община Плевен, каквото безспорно
липсва. Липсват доказателства, че някои от действията по ИЛ не са
функционално свързани с промяната на конструкцията на сградата и могат да
бъдат извършени без да е налице издадено разрешение за строеж. Липсва
направено искане от взискателя до ДСИ да бъде оправомощен да внесе вместо
длъжниците необходимите документи в Община Плевен за стартиране на
процедурата по издаване на разрешение за строеж, а доколкото върху
представените от него документи, изготвени от инж. Н. липсва надлежно
отбелязване за одобрението им от Община Плевен не може да се приеме, че
6
същите са предпоставка за фактическото извършване на действията по ИЛ от
длъжниците или друго лице.
При тези правни изводи съдът приема, че обжалвания отказ на ДСИ да
оправомощи взискателя Д. М. М. да извърши фактически за сметка на
длъжниците М. Й. Л. и Г. П. Р. действията, подробно описани в изпълнителен
лист, издаден въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 5404/2020 г. по
описа на ПлРС е законосъобразен, а въззивната жалба по реда на чл. 435 ал. 1
т. 1 от ГПК като неоснователна следва да се остави без уважение.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на всеки от ответниците по
жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв..
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на въззивника - взискател Д. М.
М. от гр. Плевен против отказа на държавен съдебен изпълнител при СИС при
Плевенски районен съд по изпълнително дело № 463/2024 г. по описа на СИС
при ПлРС, обективиран в постановление от 04.04.2025 г. по реда на чл. 526 ал.
1 от ГПК да бъде оправомощен взискателя да извърши за сметка на
длъжниците М. Й. Л. и Г. П. Р. действията, подробно описани в изпълнителен
лист № 262148/ 06. 08. 2021 г., издаден по гр. д. № 5404/2020 г. по описа на
ПлРС .
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН ********** от гр. Плевен да ЗАПЛАТИ на
всеки от ответниците по жалбата М. Й. Л., ЕГН ********** и Г. П. Р., ЕГН
********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв..
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване, но
препис от същото следва да се връчи на страните и на ДСИ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7