Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 29.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 95 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – гр.Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт Ив. С., срещу Решение № 260002/08.01.2021г. на Районен съд – гр.Велики
Преслав, постановено по АНД № 118/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е отменено Наказателно постановление № 19-0323-001107/18.03.2020г.,
издадено от началник на РУ - гр. В. Преслав при ОД на МВР – гр.Шумен, с което
на Д.Т.Ц. ***, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Застъпва
становището, че деянието, за което е ангажирана отговорността на Д.Ц., е
установено от обективна и субективна страна, поради което отправя искане за
отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касационният
жалбоподател се представлява от гл. юрисконсулт Ив.С., която поддържа жалбата
по изложените в нея съображения.
Ответникът, Д.Т.Ц., в
съдебно заседание се явява лично и с адвокат Г.Ц.от Адвокатска колегия – гр.Търговище,
като оспорва предявената жалба. Депозира писмени бележки, в които поддържа
становището за неоснователност на касационното оспорване.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна, по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 18.08.2019 г. около
09. 45 часа в с. Драгоево, община Велики Преслав, по ул. „9-ти септември“, до
дом № 89, в посока от гр. Смядово към гр. Велики Преслав, Д.Ц. управлявал
собствения си лек автомобил л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № Т 9575 АС.
При проверката,
извършена от служители на РУ – гр.Велики Преслав – М.В.и З.З., освен
собствеността на автомобила и самоличността на водача, било установено, че
регистрацията на същия била прекратена на 14.03.2019г. на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, според който, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. За установеното свидетелят М.В.съставил
на водача Д.Ц. АУАН за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След постановяване
на отказ за образуване на досъдебно производство от РП – гр.В. Преслав с
постановление от 13.03.2020г. и въз основа на акта било издадено и обжалваното
НП, с което на водача за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 3, пр. първо от ЗДвП от същия закон били наложени глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са налице допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на
процесуално основание. Съдебният състав е посочил, че процедурата по чл. 40 от ЗАНН, по съставянето и връчването на акта за установяване на административно
нарушение формално е законосъобразно проведена, макар в случая наказателното
постановление да е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, тъй като въз
основа на постановление на прокурор при РП – гр.В. Преслав е отказано
образуването на досъдебно производство по същия случай. Съдът е констатирал и
спазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Независимо от това,
районният съд е приел, че от материалите по делото не е установено, че
собственикът на автомобила и негов водач, е знаел, че регистрацията на
автомобила е прекратена служебно. В тази връзка съдът е отразил, че по делото
не са налични доказателства за надлежното уведомяване на водача за това
обстоятелство, поради което е извел решаващия извод, че лицето не е осъществило
от субективна страна състава на вмененото му нарушение. Поради това предходната
инстанция е отменила процесния правораздавателен акт.
Тези изводи на решаващия съд относно
липсата на доказан субективен елемент от визираното в акта и в НП нарушение не
се споделят от настоящата касационна инстанция. По делото е категорично установено,
а и е безспорно между страните, че на посочените в наказателното постановление
дата, място и час ответникът в касационното производство е управлявал
собствения си лек автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена
на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
предвид което касационният съдебен състав приема, че от страна на Д.Ц. са
осъществени обективните признаци на визираното в процесното НП административно
нарушение.
Неправилно въззивният съд е приел, че
нарушението не е осъществено от субективна страна. За съставомерността на
процесното административно нарушение и за наличието на предвидените в закона
предпоставки за ангажиране отговорността на водача е ирелевантно
обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни средства е
предприел действия по уведомяването на собственика на процесния автомобил за
процедурата по служебно прекратяване на регистрацията му. Съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на
пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или
по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. В този смисъл, узнаването за прекратяването на
регистрацията на моторното превозно средство от собственика му не представлява
елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на същото.
Собственикът на МПС е носител на задължението за сключване на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", поради което е длъжен да познава законовите
последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение.
Обстоятелството дали е изпълнено задължението за уведомяване на собственика на
автомобила за служебно прекратената регистрация се явява ирелевантно, още
повече, че в административнонаказателното производство по оспорване на
наказателното постановление е недопустимо упражняването на косвен съдебен
контрол за законосъобразността на служебно прекратената регистрация на пътно
превозно средство.
Установените по делото факти и
анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус,
обосновават извод, че Д.Ц. е осъществил виновно вмененото му нарушение. Съгласно
правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността
се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не
е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ответникът следва да носи административно
наказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е
длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципът, че
незнанието на закона не оправдава никого. В този смисъл Д.Ц. като водач на МПС
и като негов собственик е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при
липса на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Всеки
правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени
пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по
надлежния ред, преминало ли е технически преглед, дали за него има сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и т. н. В случая е
имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат ответника да прояви
активност и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно
регистриран.
Касационният съдебен състав приема
също, че административно наказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. Наложените санкции – „глоба“ в размер
от 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, са
определени в минимален размер. Не са налице основания за приложение на чл. 28
от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
С оглед на това оспореното от
санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото
неправилно е отменено от районния съд.
Обобщавайки изложеното, Шуменският
административен съд приема, че при постановяване на обжалваното съдебно
решение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, респективно
е налице касационното основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с
ал. 2 от НПК – не е приложен правилно материалният закон, което е основание за
неговата отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора,
потвърждаващо законосъобразното наказателно постановление.
При този изход на спора и с оглед отправената
претенция на касатора, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в полза на ОДМВР-гр.Шумен се дължи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 80 лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260002/08.01.2021г. на Районен съд – град Велики Преслав,
постановено по АНД № 118/2020г. по описа на съда и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-0323-001107/18.03.2020г.,
издадено от началника на РУ - гр. В. Преслав при ОД на МВР – гр.Шумен, с което
на Д.Т.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия
закон са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА
Д.Т.Ц. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на ОД на МВР – град Шумен разноски
по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 29.04.2021г.