РЕШЕНИЕ№ 4754
гр. Пловдив, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 16309 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД против Община Пловдив кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземането, обективирано в Заповед №
7269/13.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 13020/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ граждански състав, за
следните суми: сумата от 459,76 лв., представляваща
застрахователното обезщетение по регресното правоотношение по образувана при ЗК „Лев Инс” АД
застрахователна преписка по щета № .. във връзка със
заплатено на собственика на увредения автомобил „Спортнес“ ЕООД обезщетение за
вреди, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществено на 07.01.2017
г., ведно с ликвидационни разноски по щета от 10 лв., както и сумата от 46, 59
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до
08.08.2018 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.08.2018 г.,
до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на …. в 16,00 часа в гр. П., на бул. „В А“ № .., лек
автомобил „Порше“, модел „Панамера 4 С“, с рег. № …, собственост на „Спортнес“
ЕООД и управлявано от Н.Н., по време на движението си навлиза в необозначена, необезопасена
и несигнализирана неравност – дупка, на пътното платно, като реализира
пътно-транспортно произшествие. За констатиране на настъпилото
пътно-транспортно произшествие бил съставен Протокол за ПТП № . Твърди, че
увреденият лек автомобил е застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ по
застрахователна полица с валидност от 12.09.2016 г. до 11.09.2017 г., като във
връзка с настъпилото застрахователно събитие бил образувана щета № ... Твърди,
че застрахователното дружество констатирало следните увреди по лекия автомобил
– спукана предна лява гума и задна лява гума, като е определено обезщетение в
размер от 459, 67 лв. Били начислени и ликвидационни разноски в размер от 10
лв., представляващи сторени от дружеството разходи за външен експерт – вещо
лице, за оглед и оценка на щетите. Със заплащане на застрахователното
обезщетение в полза на увреденото юридическо лице встъпил в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение, с включени 10 лева - ликвидационни
разноски. Твърди, че въпреки отправената до общината покана последната не
изпълнила задължението си. Ответникът носил отговорност за реализираното
пътно-транспортно произшествие, тъй като не изпълнил задължението си за ремонт
и поддържане на пътищата, представляващи публична общинска собственост. Поради
неизпълнение на задължението на общината в срок, след отправена покана за това,
претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2017
г. до 08.08.2018 г. за сумата от 46,59 лв. По така изложените съображения се
моли за уважаване на предявените установителни искове, ведно със законните
последици.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Община
Пловдив, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни
съображения за нейната неоснователност. С отговора се оспорва изцяло изложената,
в исковата молба, фактическа обстановка, както и наличието на необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно. Оспорва механизма на пътно-транспортното
произшествие и наличието на причинна връзка между произшествието и настъпилите
вреди. Счита, че представения по делото протокол за ПТП не установява механизма
на произшествието и наличието на причинно-следствена връзка между
произшествието и вредите. Последният не се ползвал с обвързваща съда
доказателствена сила досежно тези обстоятелства. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача, който се е движил с
несъобразена скорост - по-висока от нормативно установената за съответния пътен
участък. Счита, че водачът на увредения лек автомобил се е движил, без да се
съобрази с пътната обстановка и условията на движение. По така изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение.
Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно
задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в
правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на
определени физически лица, на които собственикът на процесната улица – Община
Пловдив, е възложила да поддържат в изправност общинските улици и носи
отговорност за бездействията на тези лица.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по
силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или
по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу
възложителя на работата, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват
вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи
уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат
в изправност вещта, която е станала
непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при
ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и
задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г.
на Пленума на ВС.
Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ) не е
деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните
органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по
чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически
лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.
49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени
виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право
на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл.
45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при
или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за
настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
В случая съдът с доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че
бул. „В. А“, на който се твърди да е настъпило процесното застрахователно
обезщетение е път – публична общинска собственост. Обстоятелството, че улицата
е общинска собственост е изводимо и от разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС
вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, като съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС общината следва
да я управлява с грижата на добрия стопанин.
От представената по делото застрахователна полица № .. се установява, че
лек автомобил „Порше“, модел „Панамера 4 С“, с рег. № .., собственост на
„Спортнес“ ЕООД, е бил застрахован при
ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД по имуществена застраховка „Каско“ на МПС с
период на покритие от 12.09.2016 г. до 11.09.2017 г. Следователно и в случая
твърдяното застрахователно събитие от 07.01.2017 г. е настъпило в срока на
действие на сключената между ищеца и собственика на увредения
автомобил имуществена застраховка.
Между страните е безспорно, като това обстоятелство е определено за ненуждаещо
се от доказване, и с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от
459, 76 лв. на собственика на увредения автомобил - „Спортнес“ ЕООД.
Обстоятелството, че увреденият автомобил е собственост на „Спортнес“ ЕООД се установява от представения по делото
препис от Свидетелство за регистрация, част I.
При застрахователното дружество и по уведомление за настъпило
застрахователно събитие, депозирано от Н.Н., е била образувана щета № …, по
която е определена стойност на вредата по експертна оценка в размер от 459, 76
лв., които обстоятелства се установяват от приложените по делото експертиза по
щета, сравнителна експертиза по щета и опис на щети. В представеното
уведомление до застрахователното дружество, водачът на лекия автомобил Н.Н. е
посочил, че при влизане в града е попаднал в дупка, поради което се е получила
повреда на предна и задна лява гума на автомобила. Изложените от водача на
лекия автомобил обстоятелства досежно механизма на произшествието нямат
доказателствена стойност, а подлежат на установяване в процеса на доказване.
По делото е представен Протокол за ПТП № ..от 07.01.2017 г., съставен от мл.
а. към „Пътна полиция“ – Пловдив. От така приложения протокол за ПТП се
установява, че след посещение на местопроизшествието от административен орган
по контрол на движението, последният е установил, че управляваният от Н.Д. Н.,
посочен като участник № 2, лек автомобил „Порше“, модел „Панамера 4 С“, с рег.
№ .., е попаднал в необезопасена и непридвидима дупка на пътното платно в гр. П.
на бул. „В. А.“ №... В протокола е обективирана схема на ПТП, в която е
посочено местонахождението на дупката на пътното платно и нейните размери – 50
см./70 см./10 см. Длъжностното лице е установило, че на лекия
автомобил е причинена увреда в следните части – предна лява и задна лява гума
на автомобила.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и
реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни
събития, свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата
наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два
основни вида: 1. които се издават от органите на полицията при задължително
посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар.
„констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за
ПТП” при материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по
чл. 9 от Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол
на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от
него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при
условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от
24 часа от настъпването му. В първата хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и
вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други.
Трайна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО,
Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012
г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. №
750/ 201 1г. на ВКС, II ТО), в която се приема, че протоколът за ПТП,
издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и
ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не
само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него
действия.
В този смисъл е и Решение № 24 от
10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се
приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК - отм.). Официалният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в този документ ... В случая не е оспорена
автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на
актосъставителя, или реда по който е съставен акта, в който случай
свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение.
Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата,
е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството,
че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната
доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена
и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.”;
В случая длъжностното лице е установило наличието на дупка на пътното
платно на ул. „В. А“ №.. в гр. П., която е необезопасена, както и увреден лек
автомобил, чиито щети се изразяват в увреждане на предна и задна лява гума.
Тези обстоятелства са пряко установени от длъжностното лице, като в протокола са
обективирани личните му възприятия за наличието на неравност на пътя,
представляваща дупка с размери 50 см./70 см./10 см. , която е необезопасена,
както и за наличие на материални щети по лекия автомобил, изразяващи се в
увреждане на предна и задна лява гума.
В практиката на Върховния касационен съд се приема, че доказателствената
сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз
основа на констатираните факти, изводи
за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното
произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление
относно възприет от съставителя на протокола факт, поради което ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест
на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит
на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица и изслушване на
автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи, ако преценката на
фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които
съдът не притежава. Съдът намира, че в случая представеният по делото протокол
за ПТП не обективира изявления на водача, съотв. изводи на длъжностното лице,
досежно механизма на деянието, а единствено пряко установени от последния при проверка на местопроизшествието
факти досежно наличието на дупка на пътното платно, която е необезопасена и
наличието на лек автомобил с материални щети, находящ се на пътното платно.
Съдът намира за необходимо да посочи, че практиката на Върховния касационен съд
в цитирания смисъл досежно доказателствената стойност на протокола за ПТП относно
неговия механизъм, е постановена при друга конкретика на разглежданите казуси и
пътно-транспортно произшествие с двама участници, при което констатацията на длъжностното
лице за механизма на ПТП и вината на единия от водачите, не се ползва с
доказателствена сила и подлежи на установяване с всички доказателствени
средства от страна на ищеца.
В протокола за ПТП е обективирана таблица с наличие на отбелязване в цифров
вид на обстоятелства, нарушения, условия и причини за ПТП. Обективираните в
таблична форма данни досежно тези обстоятелства са установени от вещото лице по
допусната и приета по делото първоначална съдебно авто-техническа експертиза,
като вещото лице е посочило значението на наличната в таблицата цифра до всяка
колона. От заключението на вещото лице се установява, че броят на участниците в
ПТП е един и последното се изразява с блъскане в препятствие на пътя. Посочено
е, че ПТП е настъпило през деня, при естествено дневно осветление, на асфалтово
двулентово пътно платно, което е било сухо. Като метеорологични условия е
установено налично отбелязване за силен вятър.
От заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-техническа
експертиза се установява, че най-вероятния механизъм на произшествието от
техническа гледна точка се изразява в следното: при управление на автомобила по
бул. „В. А.“ до №… с посока от север на юг, последният попада с предно и задно
леви колела в негативна неравност – дупка на пътната настилка с размери 40 см.
на 70 см. и дълбочина от 10 см., вследствие на което настъпва пътно-транспортно
произшествие с материални щети – увреда на предна лява и задна лява гума в
степен за подмяна. Вещото лице е посочило, че при попадане на автомобилно
колело в негативна неравност – дупка, и при излизането му от нея, се получава
ударен контакт с ръба, като вследствие на шоковото сгъване на пневматичната
гума се повишава налягането в нея, като при по-голямо свиване на гумата, може
да настъпи и срязване на материала на гумата. Установено е, че уврежданията на
автомобила напълно се припокриват и добре съответстват да следствие на
преминаване на автомобила с левите колела през негативна неравност – дупка,
като от техническа гледна точка има причинно-следствена връзка между описания
механизъм на ПТП и щетите по автомобила, посочени от ищеца. Вещото лице е
установило, че общата стойност на щетите за части материали и труд, определени
по пазарни цени към деня на настъпване на произшествието е в размер от 488,38
лв. При проверка експертът е установил, че при начисляване на ликвидационни
разходи на щета, заведена от застраховател, стойността варира в диапазон от 10
до 30 лв.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени
от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Община Пловдив е
вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. Пловдив, което
включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях. Общината
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
гаранционно – обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на съответното населено място. С оглед на това, че наличието на
дупка на пътното платно, явяваща се причина за пътно-транспортното произшествие,
е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община Пловдив е
възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и
собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването
й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоностния
резултат от страна на водача - участник в произшествието, съдът намира за
неоснователно, доколкото липсват доказателства автомобилът да се е движил със
скорост, която не е била съобразена с условията за движение по пътното платно,
съответно скорост, която е била над максимално разрешената за съответния пътен
участък.
От приетата по делото и неоспорена от страните допълнителна съдебна
авто-техническа експертиза се установява, че при страничен контакт на
автомобилната гума при скорост над 20 км/ч. е възможно да настъпи увреждането й,
състоящо се в непоправимо увреждане на качествата й (увреда на външния слой,
разкъсване на оплетки и др. ). Вещото лице е установило, че при описания
механизъм на ПТП, минималната скорост на автомобила следва да е била около 40
км/ч. Вещото лице е посочило, че максималната скорост, при която водачът на
автомобила би имал техническа възможност да спре преди попадане в неравността е
33, 75 км/ч. Посочено е, че при движение със скорост 50 км/ч. водачът на
автомобила е нямал техническа възможност да забележи негативната неравност и
чрез екстерно спиране да предотврати настъпване на ПТП, когато се е намирал на
дистанция пълния спирачен път (опасната зона за спиране) от неравността.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗДвП максималната разрешена скорост за
движение на автомобил, категория А, в населено място е 50 км/ч., която в случая
е била съобразена от водача на увредения лек автомобил, който съгласно
заключението на вещото лице се е движил със скорост от около 40 км/ч. Не се
установи и нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това е така,
тъй като от събраните по делото доказателства, се установи, че пътната
обстановка при настъпване на произшествието, не е изисквала движение на
автомобила със скорост – под максимално разрешената от 50 км/ч., тъй като
последното е настъпило в светлата част на денонощието, на асфалтиран пътен
участък, който е бил сух. Установените метеорологични условия, изразяващи се в
силен вятър, не са от естество да повлияят на пътната обстановка в смисъл,
налагащ съобразяване скоростта на движение на водача. По така изложените съображения
съдът намира за неоснователно, въведеното в отговора на исковата молба от
страна на ответника, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лекия автомобил.
Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на извъндоговорно
основание срещу Община Пловдив. Тъй като причинените вреди са закономерна,
необходима последица от противоправното поведение на работници или служители
при Община Пловдив при или при повод на извършваната от тях работа,
настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав,
пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника срещу увредения
от процесното ПТП, са осъществени в обективната действителност.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на
тази правна норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици,
което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този
смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която остава
приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ - така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, ТК, в което е прието, че „при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК
въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на закона, направено от
касационния съд. Застрахователното обезщетение е определено по заключението на
изслушаната автотехническа експертиза, в което са изчислени разходите за нови
части и труд за ремонт на увреденото МПС по
пазарни цени към датата на ПТП”.
Следователно, дължимото
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на
процесния увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните
дейности по неговото възстановяване – в размер на сумата от 488, 38 лв. (съгласно заключението на допусната и приета от съда САТЕ). Установява се обаче, че застрахователят е
заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък размер – 459, 76 лв. Следва в полза на застрахователното дружество да се
присъдят и претендираните ликвидационни разноски от 10 лв., които са пряка и
непосредствена последица от застрахователното събитие и образуваната щета за
заплащане на застрахователно обезщетение, поради което положителният установителен иск следва да бъде уважен до предявения размер – за сумата от 469, 76 лв.
За ищцовото дружество е възникнало и акцесорно вземане за заплащане на
обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника в темпорално
отношение. Регресното задължение става изискуемо при заплащането на
застрахователното обезщетение, но за да бъде поставен в забава, ответникът
следва да бъде поканен да изпълни – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото е приложена покана до Община
Пловдив за изпълнение на задължението по настъпилото застрахователно събитие с
изх. № 1-2528/11.08.2017 г. По делото не са налице данни за получаването й от
ответника, но е приложен отговор от Община Пловдив с изх. № 17Ф5588 от
23.08.2017 г., в която е обективиран отказ за заплащане на претенцията по
щетата. В писмото е посочено, че последното е във връзка с регресна покана,
която е заведена в Община Пловдив с вх.
№ 17Ф5588 от 15.08.2017 г.,
поради което следва да се приеме, че към тази дата – 15.08.2017 г. ответната
община е била поканена да изпълни доброволно. Следователно и към началния
момент, от който ищецът претендира присъждане на обезщетение за забава –
15.09.2017 г., ответникът е изпаднал в забава по правилата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Заявената искова претенция е за
периода от 15.09.2017 г. до 08.08.2018 г., за който ответникът дължи
обезщетение за причинените имуществени вреди на ищеца поради неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимото регресно задължение в размер на 469, 76 лв. в темпорално отношение. Съдът, при
използване на онлайн лихвен калкулатор - www.calculator.bg, изчисли размера на
изтеклата за периода от 15.09.2017 г. до 08.08.2018 г.законна мораторна лихва
върху главницата, който възлиза на 42, 80 лв. До тази сума акцесорният иск
трябва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 46,
59 лв.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част
от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
пропорционално сторените както в настоящото съдебно производство разноски, така
и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 13020/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска.
В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75
лв., като следва да му се присъди по съразмерност сумата от 74, 45 лв.
В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в
размер от 75 лв. и депозит за вещо лице в размер на 100 лв. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, намира,
че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, следва да бъде от 100 лв. Следователно общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 275 лв., от които с оглед
уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 272, 98
лв.
В полза на ответника и съобразно с отхвърлената част от предявените искови
претенции, следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят сторените в
производството разноски от 60 лв. за заплатен депозит за вещо лице от 60 лв.
Съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ определи размер на юрисконсултското
възнаграждение в минималния размер от 100 лв. Следователно общия размер на
следващите се разноски на ответника са за сумата от 160 лв., от които по
съразмерност следва да се присъдят 1, 17 лв.
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Община Пловдив, ЕИК
*********, с адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 дължи на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, сумата от 469, 76 лв., представляваща
застрахователното обезщетение по регресното правоотношение по образувана при ЗК
„Лев Инс” АД застрахователна преписка по щета .. във връзка със заплатено на
собственика на увредения автомобил „Спортнес“ ЕООД обезщетение за вреди,
настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществено на
07.01.2017 г., ведно с ликвидационни разноски по щета, както и сумата от 42, 80 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.09.2017 г. до 08.08.2018 г., ведно със законна
мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.08.2018 г., до окончателното й изплащане,
за които и издадена Заповед № 7269/13.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13020/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIХ граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД против Община Пловдив
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 42, 80 лв. до пълния му предявен размер от 46, 59 лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив да
заплати на Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД сумата от 74, 45 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 13020/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ
граждански състав и сумата от 272, 98
лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 16309/2018 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД да заплати на Община Пловдив сумата от 1, 17 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 16309/2018 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП