№ 49
гр. П. , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200197 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на СВ. М. СТ. от гр.Р., чрез пълномощник адв.П.Х. от
АК-Р., против електронен фиш за налагане на глоба серия К, № ***, с който и на осн.
чл.189,ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 600 лв. /шестотин лева/ за това, че „на 12.04.2021 г., в 15.26 ч. в Област Т., в Община П.,
на път II-51км 32+263 до къмпинг сВ.. При въведено ограничение на скоростта с пътен знак
„В26“ от 60 км/ц и отчетен толеранс -3 км/ч, е управлявал МПС – л.а.“Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ“ с
рег.№ РВ 1557 ХК със скорост 91 км/ч. Превишена стойност на скоростта 31 км/ч.
Нарушението установено и заснето с АТСС ARM CAMS1 № 11743с4, насочено към гр.П.”-
нарушение по чл.21,ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
В подробно мотивираната жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение като се
сочи, че при издаване на ЕФ е допуснато съществено нарушение изразяващо се в непосочване на
задължителен реквизит по чл.182,ал.4 от ЗДвП – конкретната санкционна разпоредба запълваща в
случая квалифициращия нарушението състав и определянето на конкретното наказание. Поради
това счита издаденият електронен фиш за незаконосъобразен и моли да бъде отменен. В с.з.
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Пл.Х. от РзАК, който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на издадения ЕФ, претендират се направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – ОДМВР Т., редовно уведомен, не изпраща представител в
с.з., ангажира писмено становище по жалбата от гл.ю.к Л.В., в което сочи, че жалбата е допустима,
но неоснователна. Излагат се подробни аргументи по твърденията на жалбоподателя; моли
жалбата да бъде оставена без уважение, претендират се се разноски по реда на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не
1
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално
допустима. С електронен фиш серия К, № *** издаден от ОДМВР гр.Т., жалбоподателят е бил
санциониран за нарушение по чл.21,ал.2,вр. с ал.1 от ЗДвП, за това, че „на 12.04.2021 г., в 15.26 ч. в
Област Т., в Община П., на път II-51км 32+263 до къмпинг сВ.. При въведено ограничение на
скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц и отчетен толеранс -3 км/ч, е управлявал МПС –
л.а.“Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ“ с рег.№ РВ 1557 ХК със скорост 91 км/ч. Превишена стойност на
скоростта 31 км/ч. Нарушението установено и заснето с АТСС ARM CAMS1 № 11743с4,
насочено към гр.П.”. В съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП електронният фиш бил
изпратен и наделжо връчен на нарушителя /разписка л.12/. Приложена е и снимка, на която в
15:26:22 на 12.04.2021 г. е бил заснет отдалечаващ се л.а. марка "Мерцедес“ с рег.№ РВ 1557 ХС в
локация с GPS координати: 43.334012º/26.021800º, както и че максимално допустимата скорост на
движение е 60 км/ч, а измерената скорост 94 км/ч. Приложени са и доказателства за одобряване на
типа средство за измерване – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 /ведно с приложение за неговата
годност; методически указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения
установени с АТС/, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип; Протокол за
проверка № 74-С-ИСИС/22.10.2020 г. на БИМ удостоверяващ съответствие на ARH CAM S1 с
одобрения тип; Протокол за запознаване на служител от ОДМВР за работа със СПУКС и заверени
копия от Google Maps удостоверявщи мястото на позиционирането на ARH CAM S1. По делото е
приложен и друт ЕФ за налагане на глоба серия К, № 4201471 издаден от ОДМВР Р., от който е
видно, че за управление на същото МПС, на път I-2 (Русе-Р.), на 02.10.2020 г. на жалбоподателя
Асенов е било наложено наказание по чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. – ЕФ,
който му е бил връчен на 04.01.2021 г. и е бил платен.
Анализирайки приложените по делото писмени доказателства съдът приема, че
използваната за заснемане мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1 е бил настроена по
начин, че да отчита скоростта на движение само за навлезлите в зоната на ограничението пътни
превозни средства, като обхватът й е бил регулиран съобразно местоположението й спрямо
спрямо местонахождението на пътен знак В-26. По отношение пътния знак също са приложени
надлежни доказателства, от които е видно, че на път II-51 има монтирани пътни знаци В26
(ограничение на скоростта до 60 км/ч) като този касаещ движението на МПС управлявано от
жалбоподателя е при км32+130 вдясно и важи в посока на движение Бяла- П., т.е. пътният знак
B26 ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч е бил поставен по посоката на движение на
жалбоподателя в съответствие с нормативните изисквания. Съгласно чл.49,ал.1 от ППЗДвП
пътните знаци за забрана се поставят непосредствено преди участъците, за които се отнася
забраната, като принципно тази забрана следва да важи до следващото кръстовище или до знак,
който я отменя. Съдът намира, че тази разпоредба също е стриктно спазена, тъй като е видимо
ясно и от скицата на пътя приложена по делото. Съдът намира, че стриктно са спазени и
изискванията на чл.79,ал.2, във вр. с Приложение № 16 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, касаещи разположението именно на поставения пътен
знак В 26. Следователно и доколкото липсват данни за поставен друг знак отменящ въведената със
2
пътен знак В26 забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, съдът приема, че тази
забрана важи и в мястото, където е била позиционирана преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, която е
заснела л.а. с рег.№ РВ 1557 ХС, собственост и управляван от жалбоподателя С..
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна съдът
намери, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА , като констатира, че в производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, поради следното:
Видно от приложеният ЕФ се касае за нарушение по чл.21,ал.2 ,вр. с ал.1 от ЗДвП,
за което жалбоподателят е санкциониран с основанието по чл.189,ал.4 , във вр чл.182, ал.4 ЗДвП,
като очевидно е прието, че извършеното нарушение е при условията на т.нар. "повторност" /по
смисъла на §6,т.33 от ДР на ЗДвП, въпреки липсата на изрично посочване и мотиви послужили за
това/. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП ЕФ задължително следва да съдържа редица реквизити,
между които описание на нарушението и нарушените разпоредби. За нарушена в случая е
посочена чл.21,ал.2,вр. с ал.1 от ЗДвП, но тази норма е бланкетна и за да се изпълни от към
съдържание следва да се отрази точно санкционното основание обвързано с конкретно
установената скорост на превишение при движение на МПС съобразно нейното възходящо
степенуване /допълнителни аргументи в тази насока могат да бъдат намерени и в т.4.1 от ТР №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС/. Това е така, защото налаганата санкция е обвързана според
завишението спрямо нея в населено или извън населено място с конкретни стойности на
превишение в хипотезите на чл.182, ал.1,т.1-т. 6 и чл. 182,ал.2, т. 1-т.6 от ЗДвП. В конкретният
случай, на жалбоподателя С. е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв.,
като в издадения за констатираното нарушение ЕФ серия К, № *** на ОДМВР Т. ЛИПСВА
посочена правна квалификация, а е посочено само правното основание за налагане на глобата –
чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,ал.4 от ЗДвП. Видно е обаче, че разпоредбата на чл. 182,ал.4 от ЗДвП е
препращаща към нарушения по ал.1,т.1-5, ал.2 и ал.3,т.1-5, като в ЕФ ЛИПСВА изрично посочване
на основния санкционен текст, който да послужи като основание за определяне на размера на
наложеното наказание глоба.
Този съдебен състав е категоричен в разбирането си за това, че волята на
наказващия орган не може да се предполага и извежда по тълкувателен път от съда /който в случая
за пръв път във въззивното съдебно производство следва да извършва и някакви математически
изчисления, което е някакъв правен абсурд/, тъй като в случая нарушената разпоредба е
задължителен елемент по чл.189,ал.4 от ЗДвП наред с описанието на нарушението, размера за
глобата и т.н., респ. нейното непосочване в ЕФ винаги води до флагрантно ограничаване правото
на защита на санкционираното лице да разбере в пълнота нарушението, за което е било наказано.
Видно от приложеното към жалбата становище на ОДМВР Т. това обстоятелство е било
забелязяно, но се поддържа, че „след като от ЕФ е видно каква е стойността на установеното
превишение, както и че нарушението е извършено извън, непосочването не е довело до
съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя…“ – становище, подкрепено
посредством посочване на незадължителна за този съд съдебна практика на административни
съдилища /решения основно на АС Плевен, които касаят различни случаи относими най-вече към
т.нар. „повторност“ на нарушението/. След като според наказващия орган подобно непосочване не
води до съществено процесуално нарушени възиква въпроса защо в останалите издавани от
3
ОДМВР Т. електроннни фишове е вписана коректно нарушената разпоредба. Разглежданите от
този съдебен състав дела по жалби срещу електронни фишове показват, че този проблем с
непосочване на конкретната нарушена разпоредба е относим само за случаите, в които се прилага
чл.182,ал.4 от ЗДвП и може би се касае за софтуерен проблем при генериране и издаване на ЕФ –
проблем, за разрешаването на който отговорност не следва да носят жалбоподателите, които
действително в такива случаи не могат да разберат за извършването на какво нарушение всъщност
са били наказани и как е определен конкретния размер на наложената глоба.
В заключение следва да се посочи, че съдебният контрол е за законосъобразност на
НП /респ. на ЕФ/и при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения или да се
излагат доводи, с които се тълкува, допълва или поправя волята на наказващия орган. Ето защо
липсва възможност едва в това производство да се приложат законовите разпоредби, които са
нарушени и въз основа на които следва да се ангажира отговорността на нарушителя или пък да се
направят нови фактически констатации. /в т.см. виж и р.№ 164/30.12.2019 г. по кнахд № 151/2019
г. на АС Т./. Ето защо и поради липса на конкретно посочване в ЕФ на нарушените разпоредби и
правилно приложение за тях на кореспондиращо санкционно основание в материалния закон,
атакуваният ЕФ следва да бъде отменен изцяло с всички произтичащи благоприятни последици за
нарушителя.
С оглед изхода на делото изцяло основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер на 240 лв. за адвокатско
възнаграждение, за заплащането на което е приложен договор за правна защита и съдействие №
*** г. Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК и доколкото в становището на ОДМВР Т. приложено по
делото е направено възражение за прекомерност по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН, съдът следва да се
произнесе по въпроса за евентуално присъждане на по-нисък размер на разноските. Съгласно
чл.18,ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения фиксираният размер на адвокатското възнаграждение по дела от
административнонаказателен характер е 300 лв. /триста лева/ дължимо при процесуално
представителство,защита и съдействие, докато в конкретният случай е жалбоподателят е заплатил
сумата 240 лв., т.е. възнаграждение под минималния размер. Съгласно чл.143,ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт
или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от
административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Наказващ орган в случая е ОДМВР Т., поради което именно ОДМВР Т.
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 240 лв./двеста и четиридесет лева/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № ***, издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на
основание чл.189,ал.4,вр.с чл.182,ал.4 от ЗДвП, на СВ. М. СТ. от гр.Р., ж.к.“*** ЕГН-**********,
чрез пълн. адв. П.Г. Х. от АК-Р., със съдебен адрес гр.***, е наложена ГЛОБА в размер на 600 лв.
/шестотин лева/ за нарушение по чл.21, ал.2,вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР Т. ДА ЗАПЛАТИ на СВ. М. СТ. от гр.Р., ж.к.“*** ЕГН-
**********, чрез пълномощник адв.П.Г. Х. от АК-Р., със съдебен адрес гр.****, СУМАТА 240 лв.
/двеста и четиридесет лева/ представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5