Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
Гр. Перник, 11.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на единадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ВЕЛИЧКОВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Златка Стоянова
като разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 641 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 644/18.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 8638/2018 г. по описа на Районен съд Перник, VIII
състав по предявени от „Топлофикация Перник“ АД срещу С.С.С. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ, е признато за установено, че С.С.С. дължи на „Топлофикация
Перник“ АД сумата в размер на 502,80 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № ***, находящ се в ***,
за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.10.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в
размер на 97,98 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 09.07.2015 г. до 26.09.2017 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5706/12.10.2017 г. по
ч.гр.д. № 6813/2017 г. по описа на Районен съд Перник.
Главният иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над
уважената част от 502,80 лева до пълния заявен размер от 754,23 лева, а искът с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата
над уважената част от 97,98 лв. до пълния заявен размер от 146,98 лева.
В законоустановения срок срещу
решението в частта, с която исковете са уважени, е постъпила въззивна жалба от 06.08.2018
г., в която са изложени доводи за недопустимост на съдебния акт в обжалваната
част. За да обоснове правната си теза, въззивникът се позовава на депозираната
от него молба от 03.08.2018 г., с която е оттеглил възражението си по чл. 414 ГПК. Изложени са съображения, че в този случай липсва абсолютна положителна
процесуална предпоставка от значение за допустимостта на цялото исково
производство. Иска се решението да бъде обезсилено в обжалваната част. Излагат
се и съображения за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, присъдено
от първостепенния съд в полза на дружеството ищец за исковото и заповедното
производство, оставено от районния съд без уважение с определение от 09.10.2018
г. по реда на чл. 248 ГПК, необжалвано от страните. Претендират се разноски.
В законоустановения срок писмен
отговор не е постъпил, въззиваемото дружество не изпраща представител в съдебно
заседание, като с молба от 11.12.2018 г. бланкетно оспорва въззивната жалба и
претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно, като след извършена служебна проверка относно допустимостта
на решението в обжалваната му част въззивният съд установи следното:
Районен съд Перник е бил сезиран
с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ.
Исковете са предявени в
законоустановения срок и след подадено от жалбоподателката С.С.С. възражение по
чл.414 от ГПК, оспорващо вземанията на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник по
Заповед № 5706/12.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д. 6813/2017г. по описа на Районен съд Перник. По така заявените искови
претенции районният съд е постановил обжалваното в настоящото производство
решение, с което ги е уважил частично. След постановяването на съдебното
решение и преди депозиране на въззивната жалба от ответницата С.С. е постъпила
молба от 03.08.2018 г., адресирана до районния съд, с която при условията на
чл. 416 ГПК същият е частично е оттеглил депозираното от него в качеството на
длъжник възражение по чл. 414 ГПК – за частта, с която контролираният съд е уважил
исковите претенции и е признал съществуването на вземания в полза на ищцовото
дружество за сумите от 502,80 лв. – главница, и за сумата от 97,98 лв. –
мораторна лихва.
Възражението по чл.
414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск по реда на чл.
415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, за наличието на която съдът следи служебно през
целия период на висящността на спора, до приключване на делото във всички
инстанции. Това възражение е оттегляемо съгласно чл. 416 ГПК, като разпоредбата
не ограничава със срок възможността за извършване на това процесуално действие,
поради което то може да бъде направено във всеки един момент до приключване на
делото.
Когато оттеглянето е
установен факт, както в конкретния случай, и доколкото оттеглянето е предприето
след постановяване на първоинстанционното решение, то въззивният съд дължи
осъществяване на всички онези процесуални действия, които са насочени към
заличаване последиците от предявяване на възражението, което означава, че
обжалваното решение, следва да бъде обезсилено в частта, с която са уважени
исковете по реда на чл. 415 ГПК, ведно с прекратяване на производството по
делото в тази част.
Независимо, че липсва
правен интерес, след като искът е предявен в изпълнение на дадените указания по
чл. 415 ГПК /при наличие на същинско възражение от ответника – длъжник/, то не
е налице хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК и заповедта за изпълнение не подлежи
на обезсилване, в който смисъл е и ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, т. 13 – при прекратяване на производство по
установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила, последната не следва да се обезсилва.
По въпроса за разноските:
Отговорността за
разноски е обективна невиновна отговорност, която намира израз в разпоредбата
на чл. 78, ал.2 от ГПК, съгласно която деловодните разноски се понасят винаги
от ищеца, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за
завеждане на иска и ако признае същия. По аргумент на противното ответникът
няма право на разноски, ако е дал повод за завеждане на делото. В настоящия
случай съдебният състав намира, че именно поведението на ответника е станало
причина за иницииране на исковото
производство, поради подаденото от него възражение по реда на чл. 414 ГПК.
Отпадането на правния интерес от установителната претенция е настъпило в хода
на образуваното исково производство и след постановяване на първоинстанционното
решение. С оглед на изложеното въззивникът следва да понесе направените от
ищеца разноски в исковото и в заповедно производство в размерите, посочени от
районния съд, поради което в тази част първоинстанционното решение подлежи на
потвърждаване.
На жалбоподателката не се дължат
разноски и за въззивното производство, доколкото
процесуалното му поведение е довело до завеждане и на въззивното производство –
поради оттегляне на възражението след постановяване на първоинстаннционното
решение (за което съгласие на заявителя-ищец не се изисква). Предвиденото в чл.
78, ал. 2 ГПК изключение от общото правило за възлагане на разноските не намира
приложение, при положение че резултатът от спора се дължи изцяло на поведението
на въззивника.
С оглед изхода на правния спор на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК въззиваемото
дружество има право да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен от съда по реда на
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Предвид процесуалното поведение на
въззиваемото дружество и осъществените от него процесуални действия пред
въззивната инстанция – не е подаден писмен отговор, без явяване на представител
в о.с.з. и бланкетното оспорване на въззивната жалба с молбата, с която са
поискани разноските в размер на 300 лв., съдът определя справедлив размер на
юрисконсултското възнаграждение в предвидения минимум от 100 лв., които въззивинцата
следва да заплати на „Топлофикация Перник“ АД.
С оглед цената на
иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Окръжен
съд Перник
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 644/18.07.2018 г., постановено по гр. д. № 8638/2018 г. по описа на Районен
съд Перник, VIII състав, в частта, с
която е признато за установено по отношение на С.С.С., ЕГН **********, че дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 422 ГПК, вр. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 502,80 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди за апартамент № ***, находящ се в ***, за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 97,98 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.07.2015 г. до
26.09.2017 г., като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед № 5706/12.10.2017
г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 6813/2017 г. по
описа на Районен съд Перник, с която е
разпоредено С.С.С., ЕГН **********, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, сумата в размер на 502,80 лева, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № ***, находящ
се в ***, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 97,98 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 09.07.2015 г. до 26.09.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 644/18.07.2018 г., постановено по гр. д. № 8638/2018 г. по описа
на Районен съд Перник, VIII състав, в
останалата обжалвана част, с която С.С.С., ЕГН **********, е осъдена да заплати в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, сумата от 83,74 лева – разноски в исковото
производство, и сумата от 50,24 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 2, вр. чл. 273 ГПК С.С.С., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД,
ЕИК ********* сумата от 100,00 /сто/
лева – разноски пред Окръжен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. О.М.