№ 3575
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100508357 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20072427 от 19.03.2021 г., постановено по гр. дело № 27659/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 163-ти състав, частично са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу С. Л. В. и Ц. Х. В., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че С. Л. В. и Ц. Х. В. дължат на
ищеца следните суми: по 1/2 от обща сума 1870,06 лева или всеки един в размер на
сумата от 935,03 лева, от които 829,49 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за периода от 1.2.2017г. до 30.4.2019г., ведно със законна
лихва от 5.3.2020г./подадено заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането,
както и мораторна лихва в размер на 28,21 лв. за период 15.9.2017г.-24.2.2020г., както и
сумата от 77,33 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/
за периода от 1.4.2017г. до 30.4.2019г., ведно със законна лихва от 5.3.2020г. /подадено
заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ
се на адрес - гр.София, жк. *******, аб. № 138076, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 12273/2020г. на СРС,
като исковете са отхвърлени като недоказани и поради погасяване по давност за разликата
над обща сума от 935,03 лева до предявения общ размер от сумата 1205,07 лева/обща сума
от 2410,13лева за 2-мата ответниците, от които 435,39лв. за главница ТЕ, както и лихва за
забава от 95,15лв., както и лихва за забава от 9,53лв. за ДР, както и за период 1.5.2016г. до
1
31.1.2017г.
Със същото решение всеки един от ответниците е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото, съразмерно на уважена част от исковете в
размер на сумата от по 214,08 лева представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни
разноски по исковото производство, както и сумата от по 38,10 лева сторени разноски от
ищеца по ЧГД№ 12273/2020г. на СРС.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която обективно кумулативно и
пасивно субективно съединени установителните искове са били частично уважени, е
постъпила въззивна жалба от ответниците, чрез пълномощника им – адв. К., с надлежно
учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност
на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че ищецът
не е установил при условията на пълно и главно доказване по делото съществуването през
процесния период на облигационно правоотношение и че имат качеството потребител.
Изтъква, че неправилно са присъдени и суми за дялово разпределение, тъй като липсвало
основание за начисляването им. Неправилно била присъдена и лихва върху главницата,
доколкото не била установена изискуемостта на същото. Молят съда да отмени решението в
обжалваните части и отхвърли предявените искове, както и да им присъди направените по
делото разноски.
Въззиваемият ищец - „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач на страната на ищеца -
„Т.С.” ЕООД, не са подали отговор на въззивната жалба и не вземат становище по същата.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените срещу ответниците С. Л. В. и
Ц. Х. В. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове за
разликата над уважените размери до пълните предявени размери, не е обжалвано от ищеца и
е влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в
процеса, като е внесена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
2
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на
енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена
за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Ето защо възникването на облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз
основа на индивидуално сключен договор, а възниква по силата на закона със собственика
или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В конкретния случай по делото е
представен Договор за продажба на държавен недвижим имот от 07.08.1090 г., както и
Удостоверение за идентичност на имена, издадено от СО, район Люлин, както и
Удостоверение за адвинистративен адрес, от които се установява, че С. Л. В. и Ц. Х. В., са
придобили по ½ ид.ч. от собствеността върху процесния топлоснабден имот, находящ се на
адрес - гр.София, жк. *******, до който ищецът твърди че е доставил топлинна енергия .
Следователно противно на поддържаното в жалбата именно ответникът С. Л. В. и Ц. Х. В.
са пасивно материално легитимирани да отговаря по иска.
По отношение на наведеното във възивната жалба оплакване за необоснованост на
извода на СРС по отношение установяване количеството топлинна енергия, която ищцовото
дружество е доставяло до имота на ответника, находящ се на адрес: гр.София, жк. *******,
следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда като обективно и
компетентно дадено заключение на вещото лице по изслушаната и приета ССчЕ, се
установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период е на стойност
3
общо от 1870,06 лв., представляващ сбора между прогнозната продажна цена по издаваните
ежемесечно от ищеца фактури и сумите за доплащане по изготвените изравнителни сметки
след всеки отоплителен сезон. Във връзка с оплакването във въззивната жалба следва се
изясни, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното
материално правоотношение лице – „Т.С.“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото
лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз
основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството,
извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края
на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в
съответствие с нормативните изисквания и съобразно показанията на ИРРО монтирани в
процесния жилищен имот.
Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за стойността на услугата
дялово разпределение съдът намира следното:
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ се възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при
Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал.
1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на
тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
4
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена
за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/
за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на
клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били изготвяни
изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на съответния отоплителен период
въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение. Въз основа на събраните
писмени доказателства по делото – документи за главен отчет и изготвените протоколи за
достъп, касаещ индивидуалните справки за отопление и топла вода, въззивният съд приема,
че услугата дялово разпределение е била реално осъществена.
По отношение на оплакванията, касаещи лихва за забава, следва да се отбележи, че
ъгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. /приложими през процесния период/ след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.
1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база из равнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз
основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат
обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да
изпълнят задължението си да заплатят на „Т.С.“ ЕАД тези суми, е необходимо дру ‐
жеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издава ‐
нето на фактурата за съответния отчетен период, като съгласно заключението на вещото
лице по изслушаната ССчЕ, което настоящият състав намира за компетентно и обективно
дадено и кредитира с доверие се установява, че върху главницата е в размер на 249,81 лв., а
за дяловото разцпределение е 9,53 лв. Ето защо оплакванията в жалбата са неоснователни.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в
съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за
5
правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните правни изводи на
двете съдебни инстанции, същото следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед на цената на иска и по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20072427 от 19.03.2021 г., постановено по гр. дело №
27659/2020 г. по описа на СРС, ГО, 163-ти състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част, с която предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******
срещу С. Л. В. и Ц. Х. В., са отхвърлени над обща сума от 935,03 лева до предявения общ
размер от сумата 1205,07 лева/обща сума от 2410,13лева за 2-мата ответниците, от които
435,39лв. за главница ТЕ, както и лихва за забава от 95,15лв., както и лихва за забава от
9,53лв. за ДР, както и за период 1.5.2016г. до 31.1.2017г., е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД - „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6