ОПРЕДЕЛЕНИЕ
21.01.2020г.,
град София
Софийски градски съд, VI т.о., 3 състав, в закрито зaседание в следния
състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Цветкова т.д. N 1875 за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от регистрирано в България търговско дружество срещу застраховател
със седалище и адрес на управление в гр. Мадрид, Испания, като е предявен иск за заплащане на
сума, дължима по твърдения на ищеца на основание сключен договор за застраховка с
праводателя на ответника на 31.08.2014 година /по силата на договора
застрахователят се бил задължил да покрива риска на застрахования ищец от
неполучаване на цената на продадени стоки/.
В случая е
приложим Регламент
/ЕО/ №
1215/2015 г., който предвижда няколко
основания
за международна компетентност в йерархична структура, които се прилагат при
наличието на точно определени предпоставки при спазване на принципа lex
specialis derogat legi generali: изключителна компетентност /чл. 24/, мълчаливо
учредена компетентност /чл. 26/,
споразумение за избор на съда /пророгация на компетентност по чл. 25/, компетентност по
застрахователни, потребителски и трудови договори /раздели 3, 4 и 5/, обща
компетентност /чл. 4/,
специална компетентност /раздел 2/.
Видно от
представената от ищеца застрахователна полица и т.н. График на полицата, между
страните е сключено пророгационно
споразумение /модул 47 500/, по силата на което страните са се
споразумели всички спорове между тях във връзка с процесния договор да бъдат
предмет на юрисдикция на съответния съд, посочен в Графика на полицата, къдато
от своя страна е конкретизира като компетентен съд в гр. Кьолн, Германия, при
приложимо немското право. Щом не е налице и изключение по чл. 24 от Регламента и не е
налице противоречие с нормите на Регламент относно споровете относно
застраховането /предвид разпоредбата на чл. 15, т. 2/, изключителна
компетентност да разгледа спора между страните е именно съдът в Германия, който
са се съгласили страните /така
определение № 886 от 9. 11. 2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 130/2011 г., ІІ т. о./.
Сключеното пророгационно
споразумение по смисъла на чл. 25
от Регламента, предоставя изключителна компетентност на германския съд да разгледа
исковете на ищеца – дружество със седалище в България срещу ответника –
дружество със седалище в Чехия.
Приложимостта
на чл. 25
от Регламента и
учредяването с пророгационно споразумение на изключителна международна
компетентност на германския съд следва от избора на страните на съда на
държава-членка на съюза – Германия,
от предмета на спора, свързан с конкретно частно правоотношение с международен
елемент и от седалището на страните в държави-членки. Споразумението за избор
на съда по чл. 25
следва да бъде зачетено и българският съд е задължен да приеме така учредената
международна компетентност предвид обективираното в договор писмено съгласие между страните.
Спор относно действителността на споразумението няма /доколкото самият ищец се
позовава на същото/, а и се установява от представения от ответника в превод
чл. 38 от германския граждански процесуален кодекс/.
В случая,
при зачитане и на разпореденото в чл. 16, ал. 1 от Регламента и доколкото
ответникът се е явил именно, за да оспори компетентността на настоящия съд,
делото не може да се гледа от българския съд.
Така
мотивиран и като намира, че българският съд не е международно компетентен да
разгледа предявения осъдителен иск, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по т. д. № 1875/2019 година на
СГС, ТО - 3 състав, поради липса на международна компетентност на българския
съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
на съда подлежи на обжалване от страните в
едноседмичен срок от връчване на определението с частна жалба пред САС.
СЪДИЯ: