РЕШЕНИЕ
№ ………. / 12.01.2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХХХІІІ-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 18.12.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА
МАРИНОВА, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№4185 по описа на
съда за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявен
по реда на чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД от
ищецът
„М.Д.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, срещу
ответника
„Е.П.”АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, положителен
установителен иск а приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 19.00лв., представляваща
дължима сума за възстановяване на ел. захранване, платена на 05.10.2015г. без
основание, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по
фактура ТП№**********/19.05.2015г. за партида с
абонатен № 1649079 и клиентски № **********, на която титуляр Р. С. Н., ЕГН: **********, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
задължението считано от дата 05.10.2015.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба:
На 11.02.2019г., е сключен договор за цесия,
съгласно който „М.Д." ЕООД,
ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Ж.С.Ж., чрез надлежно упълномощения
представител/пълномощник/ - адвокат К.Д.Т.- ВАК, е придобило процесното вземане за сумата от 19.00 лева /деветнадесет лева/, представляваща платена на 05.10.2015г. без основание стойност за
възстановяване на ел.захранване на обект с абонатен № 1649079 и клиентски №
**********,
с титуляр на партидата Р. С. Н., ЕГН: **********, с адрес на обекта: гр. Варна, КК
Камчия, цех, чрез надлежно упълномощения адвокат К.Д.Т.-
ВАК, за което е издадена фактура № ТП № **********/19.05.2015г. За сключения договор, чрез
надлежно упълномощения представител - адвокат К.Т. - ВАК, цедентът Р. С.
Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, отново чрез надлежно упълномощения адвокат - К.Т., е
уведомила длъжника „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с нарочно уведомление, в
което е предвидено, че с подписването на гореспоменатият договор за прехвърляне
на вземане горепосоченото юридическо лице-търговско дружество е встъпило изцяло
в правата на кредитор по гореописаните вземания, което дава право на
съответното лице да упражнява в пълен обем материалните и процесуалните права
съгласно договора. Уведомлението за цесия е получено от енерго-дружеството на
дата: 08.04.2020г./надлежно приложено доказателство- справка по имейл за
изпратено и съответно получено уведомление от електронната поща: abv.bg./.
Със същото уведомление, цесионерът „М.Д." ЕООД, ЕИК: ***.
представлявано от управителя Ж.С.Ж. е поканил „ЕНЕРГО - НРО ПРОДАЖБИ" АД,
в 7 дн. срок от получаването му да заплати доброволно сумата oт 19.00 лева- на правоприемника по вземането, описано
по-горе. След получаването на уведомлението - покана на дата 08.04.2020г.
„ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, не е извършило плащане на сумата до ден днешен,
по посочената в поканата банкова сметка, ***, изтичащ на 15.04.2020г.
Водим от горното, ищецът сочи, че е налице правен интерес за
цесионерът М.Д." ЕООД от предявяване на настоящия осъдителен иск.
Сумата от 19.00 лева, която представлява такса повторно
включване, е заплатена на дата 05.10.2015г., за което от ищецът се представя
като писмено доказателство - фискален бон за извършено плащане по фактура,
издадена от ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ТП **********/19.05.2015г., платена
от Р. С. Н., ЕГН: ********** на дата 05.10.2015г. Същата е издадена от „ЕНЕРГО
- ПРО ПРОДАЖБИ" АД. В качеството на упълномощен представител на дружеството
- приобретател, счита се от ищеца, че тази такса е платена без основание,
поради следните причини:
Следва да се има в предвид, че „Е.П." АД не отчита
никакви разходи при прекъсване и възобновяване на захранването в случаите,
когато е било преустановено снабдяването на потребителя с ел.енергия по негова
вина, тъй като услугата по прекъсване и възобновяване на електрозахранването по
принцип се извършва от друго търговско дружество - „Енерго-Про Мрежи" АД
(сегашно наименование „Електроразпределение север" АД).
Клаузата на чл. 37, ал. 1, изр. 2 от Общите условия за
продажба на ел. енергия на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД („Продажбата на ел.
енергия се възстановява след като КЛИЕНТЪТ заплати на „Е.П." АД цена
съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване
и възстановяване на продажбата на ел. енергия") противоречи на чл. 122-
124 ЗЕ, които не предвиждат като условие за възобновяване на снабдяването
заплащане на такса от потребителя. Енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на
причините, довели до преустановяването им" - аргумент от разпоредбата на
чл. 124 ЗЕ. Такава е и практиката на ВКС - Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. М
990/2015г. на ВКС, I ТО, с което е прогласена неравноправността, респ.
нищожността на клауза от ОУ, с която потребителя се задължава да заплати
изначално определена сума за възстановяване на ел. захранването му след
отпадане на основанията за прекъсване на електроподаването.
Освен че „Е.П." АД(респ. негови служители), не е
извършвало разходи във връзка с прекъсване или възобновяване на захранването, се
настоява, че е налице ограничаване правата на потребителя, произтичащи от закон
и нормата е неравноправна, по смисъла на чл. 143, т. 2 Закона за защита на
потребителя. Налице е и неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП. При
наличие на договор между дружеството и потребителя трябва да се докажат
неизпълнение на задълженията, виновно поведение на потребителя и вреди за дружеството
по вид и размер. Потребителят е поставен в неравноправно положение, като се
позволява на доставчика да изисква предварително заплащане на суми и
едностранно определяне на техния размер за възстановяване на снабдяването.
Следователно обсъдените клаузи, се сочи, че са
неравноправни, а доколкото не са договорени индивидуално, са и нищожни. Налице
е нарушение на колективните потребителски интереси по чл. 186, ал. 2, т. 1 ЗЗП
с наличието в ОУ на клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на принципа
за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение залегнал в ЗЗП и
на принципа на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа
енергия по чл. 2 ал. 2 ЗЕ.
С оглед гореизложеното, сумата от 19.00 лева, заплатена на „Е.П."
АД, е недължимо платена и като такава, следва да бъде установено, че се дължи в
полза на ищцовото дружество, в качеството му на правоприемник по договор за
цесия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
„Е.П.“АД, е депозирал отговор
на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърди, че прекъсването на захранването на
абоната е следствие от виновно неизпълнение на договорните му задължения, като
захранването в обекта е преустановено, поради незаплащане на изискуеми
задължения за потребена ел. енергия и снабдяването е възстановено впоследствие.
Поддържа, че е налице правно основание за начисляване на процесната такса за
възстановяване, като се позовава на клаузата на чл. 34 от Общите условия.
Счита, че, макар разходите по прекъсване и възстановяване на преноса да се
понасят от „Електроразпределение Север“ АД, таксата за възстановяване на
продажбата на електрическа енергия по същество представлява такса за вид
мрежова услуга по смисъла на т. 6, § 1 от ДР на Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ), поради което същата се дължи на крайния снабдител,
какъвто се явява ответното дружество, на основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ.
Оспорва
да е налице противоречие на чл. 37, ал. 1 от Общите условия със Закона за
енергетиката. Заявява, че ответникът е изпълнил задължението, вменено му е чл.
124 ЗЕ, като е възстановил електроснабдяването в имота. Посочва, че ЗЕ не
отрича възможността за възстановяване на вредите, понесени от електроразпределителното
дружество при неизпълнение на задълженията на абоната по договора. Поддържа, че
плащането на таксата е определящо не за възобновяване на снабдяването, а за
възобновяване на продажбата на енергия, като снабдяването на обекта с ел.
енергия се изразява в принципната възможност в същия да бъде ползвана такава.
Пояснява, че посочената такса е част от ценоразпис, който е публично обявен и
всеки абонат е запознат със съдържанието му.
Развива
доводи за липса на противоречие на чл. 37, ал. 1 от Общите условия със Закона
за защита на потребителите, като намира за бланкетни и необосновани аргументите
на ищеца в тази насока. Счита, че посочената клауза не съдържа уговорка във
вреда на потребителя, а предвижда ангажиране на неговата гражданска отговорност
за виновно неизпълнение на договорните му задължения. Оспорва да е налице
противоречие с чл. 143, т. 18 ЗЗП, тъй като ценоразписът, в който е посочена
таксата, е публично известен и абонатът е бил предварително уведомен за размера
ѝ. Поддържа, че клиентът е имал възможност да влияе върху съдържанието на
ОУ, но не се е възползвал от нея, като не е подал писмено заявление по реда на
чл. 52 ОУ, с което да предложи специални условия. Отделно излага, че клаузата,
предвиждаща начисляване на процесната такса, има неустоичен характер и цели не
само поправяне на вредите, но и стимулиране на абоната да не допуска виновно
неизпълнение на задълженията си по договора.
По
изложените съображения по същество моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира направените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора – ищецът с писмена молба, докладвана от съда, а
ответникът чрез процесуалния си представител.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното от фактическа и
правна страна:
За успешно провеждане на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл.1 вр. чл. 99 от ЗЗД ищецът следва да докаже: 1) валиден договор за цесия,
с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; 2) факта и момента на уведомяване на
ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; 3)че
абонатът е в договорни отношения с ответника, както и че е заплатил процесната
сума като такса за възстановяване на ел. захранването.
Отделени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са следните обстоятелства: 1.) наличието на валидно
възникнало между Р. С. Н. ЕГН ********** и ответното дружество, договорно
правоотношение, по повод доставка на електроенергия в обект на потребление с
абонатен № 1649079 и клиентски № **********, при публично известни Общи
условия; 2.) че на 05.10.2015г., на ответника е заплатена процесната сума по
издадената фактура № ТП № **********/19.05.2015 г., представляваща такса за
възстановяване на ел. захранването;
При насрочване на делото, е указано на страните, че
съдържанието на Общите условия за продажба на ел. енергия на „Е.П.“ АД, е
публично известно, поради което същото не подлежи на доказване, на основание
чл.155 ГПК.
По делото не е спорно между
страните, че Р.
С. Н. е потребител на ел.
енергия с обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, КК Камчия, цех, с абонатен№ 1649079 и клиентски № **********. Следователно е страна по договор за доставка на ел. енергия, обвързан от
ОУДПЕЕ.
Установява се от приложения
касов бон (л. 15) и извлечение за фактури и плащания (л. 36), че на 05.10.2015г.,
абонатът е платил на ответното дружество сумата от 19,00 лв., представляваща
такса за възстановяване на ел. захранване, за което е издадена фактура № ТП №
**********/19.05.2015 г.
В случая за установяване на
действителен договор за цесия, ищецът е представил договор за прехвърляне на
вземане от 25.07.2019
г. сключен между Р. С. Н., като цедент и ищеца- цесионер, по силата на
който потребителят е прехвърлил на ответника вземането си от „Е.П.” АД в размер на сумата от 19,00 лв.,
представляваща платена на 05.10.2015 г. без основание стойност за възстановяване на ел.
захранване на обект с кл. № **********, за която сума е
издадена фактура № ТП № **********/19.05.2015 г., на Р.
С. Н., за сума от 19,00лв.
Видно от уведомление от
цедента Р. С. Н. от 08.04.2020г.,
чрез пълномощник К.Т./л.13/, ответното дружество е уведомено на електронната си
поща за извършената цесия.
Предвид изложеното следва да
се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето
действие и съответно обуславя и активната материално правна легитимация на
ищеца, като новият кредитор- ищецът, е заместил цедента Р. С. Н., с което е настъпило и частно
правоприемство.
До извод за обратното, не води
и представеното от ответника уведомление по чл. 99 от ЗЗД от дата 20.10.2015г./л.40-41/,
с което Р. С. Н., в качеството си на цедент е уведомила ответника,
че е продала на трето за делото дружество
„Флаш травел груп“ ЕООД вземането си към него, включително за процесната
сума по фактура № ТП №
**********/19.05.2015 г., доколкото
преди първото по делото о.с.з., ищецът е представил последващ датата на
уведомлението договор за цесия на вземането, от дата 11.01.2019 г./л.50/, с
което дружество „Флаш травел груп“ ЕООД продава обратно на Р. С. Н.
вземането по фактурата. Доколкото автентичността на подписите положени в
писмения договор за цесия не от 11.01.2019 г. не са оспорени, съдът намира, че
считано от тази дата процесното вземане се е върнало в патримониума на Р. С. Н.,
която впоследствие на 11.02.2019г./л.9/, валидно го е прехвърлила на ищеца.
На следващо място спорен между
страните е и въпроса има ли основание ответното дружество да начислява такса за
възстановяване на ел.захранване прекъснато по вина на потребителя.
Съгласно чл. 37, ал.1 от ОУ за
продажба на ел.енергия от ответното дружество, одобрени с решение ОУ- 06/21.07.2014 г. на ДКЕВР обнародвани и
влезли в сила за потребителите, ответното дружество изисква от „Енерго- Про Мрежи“
АД възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на основанията за
прекъсването, като продажбата се възстановява, след като клиентът заплати на
дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени
разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. В
ценоразпис на услуги предлагани от дружеството в сила от 16.12.2013г., е
предвидено, че за услугата възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат
за неплатена ел. енергия от електромер дължимата цена е в размер на 19,00 лв.
Плащането й е условие за извършване на услугата.
Хипотезите, в които
операторите на електропреносните и електроразпределителните мрежи имат право да
прекъсват подаването на ел. енергия са изрично регламентирани в нормите на чл.
122 - 124 от ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123
от ЗЕ предвижда, че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение
на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително това
за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия. Съгласно чл. 124 от ЗЕ енергийното предприятие
възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация
относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси и
възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило по
повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване на
ел. захранването. Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали
причините наложили това прекъсване. Така че, дори и принципно предприятието да
реализира разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на
потребителя не може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото
му от закона задължение да възстанови ел. подаването. Наличието на договорни
отношения между потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв вид
спорни отношения по повод реализиране договорната отговорност на потребителя за
вреди, да има, както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното
предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно
определени от предприятието и то презумптивно само по размер. Извън това,
безспорно е, че фактически дейността по възстановяване се осъществява от
„Енерго- Про Мрежи“ АД, което прави изначално неопределени по вид разходите,
които ответникът реализира за тази дейност. В заключение, съдът приема, че
клаузата на чл. 37, ал.1 от ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 и т.18 от ЗЗП, защото
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон и предоставя възможност
на доставчика едностранно да определя дължимост на обезщетение за претърпени
вреди, поради включване и изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е
уговорена индивидуално, тя се явява и и нищожна на основание чл.146 от ЗЗП (така Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. №
990/2015 г. на ВКС, I т.о.). Доводите на ответника, че въпросната такса се
дължи, защото всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването, а е такса
за възстановяване на продажбеното отношение, не могат да бъдат споделени.
Принципно прекъсването на ел. захранването не води до прекратяване на
продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно основание на
доставчика да преустанови временно и до отпадане на причините за това,
изпълнение на задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от
това да носи договорна отговорност. Така че в крайна сметка изискването за
заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на снабдяването по
естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово договорно и
законово задължение скрепено в чл. 124 от ЗЕ. Тази цена няма и характер на
мрежови услуги, доколкото легалното определение на това понятие дадено в чл.2
т. 8 ОУ, т. 7 от ДР на Правилата за търговия с ел.енергия и закона е, че те
означават достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната и
електроразпределителната мрежа. Изрично в чл. 37 от ОУ е посочено, че
въпросната цена е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел. енергия.
С оглед нищожността на
клаузата, платената от цедента Р. С. Н. сума, като цена
на услуга за възстановяване на ел. захранването, се явява дадена без основание,
поради което подлежи на връщане, а предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Претенцията за заплащане на законна
лихва, считано от дата 05.10.2015. до окончателното
изплащане на задължението, се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, предвид факта, че задължението е без определен ден за
изпълнение и за заплащането му е следвало да бъде отправена покана от ищеца към
ответника, каквато в случая не се твърде, нито се доказва да е пращана.
По разноските:
При този изход на спора, в
полза на ищеца „М.Д.“ЕООД, следва да се присъдят сторените по делото съдебно –
деловодни разноски в размер на 350,00 лв. – 300,00 лв. за платено адвокатско
възнаграждение и 50,00 лв. за държавна така, съобразно представените списък по
чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1,
предл.1 вр. чл. 99 от ЗЗД, ответникът „Е.П.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца
„М.Д.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 19,00 лв., представляваща дължима сума за възстановяване
на ел. захранване, платена на
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК , ответникът „Е.П.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца
„М.Д.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, сумата 350,00лв.,
представляваща сбор от сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски: 300,00лв. за платено адвокатско възнаграждение и
50,00лв. за държавна така, съобразно представените списък по чл. 80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7
ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: