Мотиви към Присъда № 260005/03.09.2020 г. по
НОХД № 2673/2020 г. по описа
на Районен съд- Бургас, LI наказателен състав.
Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт
от прокурор при Районна прокуратура - Бургас, с който е повдигнато обвинение на Е.Р.Ф., ЕГН **********, за
това, че на 16.02.2019 г., около 07,00 часа, в гр. Бургас, к/с „Меден Рудник”,
в денонощен магазин „Екватор”, находящ се до бл. ***, чрез нанасяне на удар с
глава в областта на носа на Н.К.Г., ЕГН **********, длъжностно лице – продавач-консултант
в магазин „Екватор”, и причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка – престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, предложение 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят
на БРП поддържа обвинението, като го счита за безспорно установено от събраните
доказателства. Поддържа, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК и прави
искане подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложена глоба от 1800 лв.
Защитникът на
подсъдимия поддържа, че са налице предпоставките на чл. 78а НК и прави искане да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи глоба в минимален
размер.
Подсъдимият,
редовно уведомен, явява се лично. Моли да му бъде наложено наказание в
минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Е.Р.Ф.,
с ЕГН **********, е роден на *** г.,
български гражданин, с адрес: гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник, бл. *, вх*,
ет. *, ап. **, със средно образование, неженен, неработи.
Видно от
приложена по делото справка за съдимост подсъдимият Ф. не е осъждан /реабилитиран/
и не е освобождаван от наказателна отговорност.
На 16.02.2019
г., около 07,00 часа, подсъдимият Ф. посетил денонощен магазин „Екватор”,
находящ се в гр. Бургас, к/с „Меден Рудник”, до бл. ***. В същия магазин
работели свидетелките Н.К.Г. и М* Г*, като продавач – консултанти. След като
влязъл в магазина подс. Ф. започнал да заплашва свидетелката Г., че не искала
да му даде цигари без пари. Свидетелката Г. му обяснила, че ако стори това ще
се наложи тя да ги плати, при което подс. Ф. я доближил и с главата си и
нанесъл удар в областта на носа. В резултат на удара била цепната горната устна
на свидетелката и получила оток на носа.
Свидетелката Г. незабавно натиснала паникбутона на СОТ и сигнализира органите
на МВР за случая. На място пристигнали служители на СОТ – К* Т* и Д* И*, и полицейските
служители от 04 РУ ОДМВР Бургас - свидетелите И*З* и С* И*. Подсъдимият Ф. бил задържан
и отведен в Четвърто РУ ОДМВР- Бургас.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че св. Г. получила
увреждане, което се квалифицира с причиняване на болка.
От
представените по делото писмени доказателства - трудов договор и длъжностна
характеристика, се установява, че към датата на деянието пострадалата Н.Г. е заемала
длъжността „продавач“ и е имала задължението на материалноотговорно лице.
По доказателствата:
Самопризнанието
на подсъдимия Е.Р.Ф. относно авторството на деянието напълно кореспондира със събраните
на досъдебното производство доказателства относно тези факти.
С оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК във вр. чл. 372, ал. 4 НПК, във вр. чл. 371,
т. 2 НПК, настоящият състав счита, че
гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание,
подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно
показанията на свидетелите Н.К.Г. /л.
42/, М* Г* /л. 47/, И* З* /л. 43/, С* И* /л. 44/, К*Т* /л. 45/ и Д* И** /л. 46/.
Същите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за
изясняване на фактите по делото. Фактическата обстановка се подкрепя и от
събраните писмени доказателства - трудов договор, длъжностна характеристика /л.
72 - 73/, справка за съдимост, както и от съдебномедицинската експертиза /л.
64-65/.
Посочените
писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички кредитирани
доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен
анализ е и безпредметен.
От правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителен съдебен акт,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че подсъдимият Ф. е осъществил от обективна и субективна страна
всички признаци от състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК,
предложение 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
По делото по безспорен начин се установи, че на 16.02.2019 г., около
07,00 часа, в гр. Бургас, к/с „Меден Рудник”, в денонощен магазин „Екватор”,
находящ се до бл. 28, подсъдимият Е.Р.Ф. след като нанесъл удар с глава в
областта на носа на св. Н.К.Г., длъжностно лице - продавач- консултант в
магазин „Екватор”, и причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняването на болка. От
изготвената съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на
нанесения удар в областта на носа на свидетелката Г., същата е претърпяла болка.
Според заключението нараняването е възможно да е причинено в резултат от удар с глава в областта
на носа. От така изложеното
заключение следва извод за наличие на причинно – следствена връзка между
получените от свидетелката Г. увреждания на здравето и
извършеното от подсъдимия
деяние, което се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства.
От обективна страна е налице и квалифициращ признак на деянието по т.
1 на чл. 131, ал. 1 НК, а именно причиняване на лека телесна повреда на
"длъжностно лице" при изпълнение на трудовите му задължения.
Легалната дефиниция на понятието "длъжностно лице" се съдържа в
разпоредбата на чл. 93, т. 1, б. "а" и б. "б", съгласно
която "длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със
заплата или безплатно, временно или постоянно: служба в държавно учреждение, с
изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение или ръководна
работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в
държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице
или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус,
частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. От приложени по
делото писмени доказателства – трудов договор и длъжностна характеристика на
св. Н.К.Г., се установява, че към датата на деянието свидетелката е
изпълнявала длъжността „продавач“ в магазин
„Екватор”, находящ се в гр. Бургас, к/с „Меден Рудник”, до бл. 28, като част от
задълженията е било да следи за годността на хранителните продукти, за
наличието на етикети, да оперира с парични средства и счетоводни документи, както
и да отговаря за повереното й имущество. По силата на възникналото трудово
правоотношение свидетелката е носила отговорност за състоянието на
предоставените хранителни стоки, за установените липси или повреди на стоките,
за опазването на поверените стоки и парични ценности, т.е. била е и материалноотговорно
лице. Следователно пострадалата Н.К.Г. е притежавала качеството длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" НК, като е заемала работа, свързана
с пазене и управление на повереното й чуждо имущество в търговски обект -
магазин „Екватор”. Отделно от това телесната повреда е била нанесена от
обвиняемия докато свидетелката е изпълнявала пряко трудовите си задължения,
обслужвайки клиентите в магазина.
От субективна страна
обвиняемият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Нанасяйки удара в областта на лицето на пострадалата, обвиняемият
ясно е съзнавал и е имал реална представа, че в резултат на физическия контакт,
ще причини телесни увреждания на здравето на Н.К.Г., настъпили в конкретната
хипотеза, и е целял да я нарани. Подсъдимият е съзнавал и че Н.К.Г. е
длъжностно лице, защото и преди е посещавал въпросния магазин, а непосредствено
преди да нанесе удара е имало комуникация между него и двете служителки в
магазина относно закупуването на цигари от негова страна.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „лишаване от свобода” за срок до една година или „пробация”.
В конкретния
случай, съдът съобрази, че за въпросното деяние са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК: за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или друго по-леко наказание; с извършеното престъпление
не са причинени съставомерни имуществени вреди; към процесната дата подсъдимият
не е осъждан /реабилитиран/ за престъпление от общ характер и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК;
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след
употреба на наркотични вещества, нито са налице множество престъпления.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
В полза на
подсъдимия Е.Ф. следва да се отчете фактът, че същият до настоящия момент няма
каквито и да е данни за извършени криминални прояви, извън деянията за които
вече е бил реабилитиран. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и
чистото му съдебно минало, доколкото видно от справката за съдимост /л. 15/,
същият е реабилитиран. Действително, предпоставка за прилагането на
привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в
разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер. Следва да се
отчете, че подсъдимият съдейства за разкриване на обективната истина, като в
съдебно заседание заяви, че признава фактите изложени в обвинителния акт и
изрази съгласие за използване на събраните на досъдебното производство
доказателствени материали.
Отегчаващи
обстоятелства не бяха отчетени.
Всичко това
кара съдът да приеме, че подсъдимият е лице със сравнително ниска степен на
обществена опасност. Поради тези съображения съдът счита, че спрямо него следва
да се определи наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно –
„Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият
състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на ОД на МВР Бургас направените в ДП разноски в размер на
140.49 лева. На основание чл. 190, ал. 2 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
и сумата от 5 лева по сметка на РС-Бургас, представляваща държавна такса за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
По доказателствата:
По делото има
приложено веществено доказателство – CD на лист 70 от досъдебното производство, което предвид
характеристиките си, следва да остане приложено по делото в срока за съхранение
на също, след което да се унищожи с унищожаването на делото по предвидения в
ПАС ред.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
За
изготвянето на мотивите да се съобщи писмено на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Д.