Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 10.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря …………….. Кона Дочева …...……… и в
присъствието на прокурора
…………………………..…….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. гр. дело № 435 по описа за 2017год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.227 ал.1, б.В ЗЗД.
Постъпила е на
07.06.2017г. ИМ, вписана на
05.07.2017г. в СВ на АВ при ПлРС, от Т.Ц.С. ***, ЕГН ********** чрез адФЕ. П.
от ПлАК срещу Д.И.Б. ***, ЕГН ********** с искане след като съдът установи, че
се нуждае от издръжка, поискала е такава от внучката си – ответницата, но тя й
е отказала издръжка, да отмени Дарението, извършено с нот. акт № 30/10.03.2006г.
на Нотариус Р.И., вписана под № 083 при НК с район на действие района на ПлРС,
на Една втора ид.ч. от Ап. № 3, находящ се в гр.Плевен, на ул.”***” № ***, ет.*
със застроена площ от 116.51кФм. ведно с Една втора ид.ч. от Избено помещение №
*със застроена площ от 13.70кФм., Една втора ид.ч. от Таванско помещение № 3
със застроена площ от 29кФм. и Една втора ид.ч. от Гараж № * със застроена площ
от 20.20кФм., както и Една дванадесета ид. част от общите части на сградата и
Една двадесет и четвърта ид. част от правото на строеж върху Държавно дворно
място, находящо се на ул.”***” № 17, цялото от 1 148кФм., представляващо
Парцел V-ти за имоти пл. № 7525, 7526, 7538, 7539 и 7540 от стр.кФ № 166 по
Плана на гр.Плевен, върху което са построени ЖСК „***” и ЖСК „Босилеград”, за които
самостоятелни обекти в Сградата са издадени Кадастрални схеми №№
7381/12.07.2013г. и 7380/12.07.2013г. на СГКК гр.Плевен.
Твърди, че ответницата е нейна внучка, на която от чувство на любов и
загриженост на 20.03.2006г. е дарила
процесните имоти и си е запазила правото на обитаване на същите до края на
живота си, защото макар тогава да е била в състояние да се грижи за себе си, не
й е било възможно да си осигури ново място за живеене. С напредване на
възрастта жизнените й функции се затрудняват, изострят се астматичните й
симптоми, които има от 20г. През октомври 2010г. здравето й се влошава – трудно
диша, болят я гърдите. Търси внучката си да й помогне и да я заведе на лекар,
но тя не се отзовава. През декември 2010г. ползва услугите на свой познат – Ц.Р.Ц.,
който я закарва в болница – на 08.12.2010г. е приета в Клиника Гръдна хирургия
към ВМА, където на следващия ден я оперират – ампутирали лявата й гърда. Била
сама, имала нужда от подкрепа и пари, от помощ преди и след операцията. Дъщеря
й Д. И Ф. живеела в Русия. Не успяла да се свърже с внучката си, написала й
писмо, което помолила З.А.Ф да й предаде, както и да й донесе необходимите неща
за болницата. Дотогава вземала пари от дъщеря си, защото пенсията й от 200лФ не
била достатъчна за прегледи, лекарства и процедури.
След
операцията остава с влошено здраве, няма средства, не е в състояние да се грижи
за себе си и да се издържа. През юли 2011г. е освидетелствана от ТЕЛК с оценка
80% ТНР. От тогова и до момента изпитва болки в коленете и ставите, задъхва се,
чувства тежест в гърдите, задушаване, умора при обичайни физически усилия. Не
може да се грижи за себе си и да се издържа, да си купува храна и лекарства,
често посещава болница. Твърди, че многократно търси помощ от внучката си, но
тя не изпълнява моралното си задължение да се грижи за баба си. С две
нотариални покани от 18.11.2013г. и от 18.09.2014г. на Нотариус д. И.,***
действие района на ПлРС, е поискала от
ответницата да й заплаща месечна издръжка в размер на 600лФ за лекарства,
процедури и лечение, но същата не е отговорила.
Твърди
също така, че през последните десет години е поддържана финансово от дъщеря си,
но през 2016г. тя е останала без работа в Русия, съпругът й се разболял и тя
нямала възможност да й помага.
Твърди, че невъзможността на Д. И. ф. да й помага финансово е настъпила в
средата на 2016г.
Като излага обстойни съображения в
представена по делото писмена защита, прави искане съдът да постанови решение,
с което да отмени на осн. чл.227 ал.1, б.В ЗЗД Дарението, направено с Договор
за дарение, изразен в нот. акт № 30/10.03.2006г. на Нотариус Р.И., вписана под № 083 при НК
с район на действие района на ПлРС, на недвижимия имот, описан по-горе, и да й
присъди направените по делото разноски съгласно представения Списък. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Ответницата Д.И.Б. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че няма сключен брак, но
има 12-годишен син – Д. Д. С. Бащата на детето Д. П. С. получава трудово
възнаграждение, което е източник на средства за нея и детето. Живеят в жилище,
закупено от него с кредити, за погасяването на които отива голяма част от
заплатата му. Тя е безработна и е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ район
Л. гр.С. от 07.08.2017г. Баща й – И.С.Б.
– е й превел 2000лв за 2015г. – 2016г. Намирането на работа е затруднено от
това, че е с основно образование, синът й е спортист във ФК „С.“, изискващо
допълнителни грижи, време и средства.
Твърди,
че не притежава други имоти, освен процесните, но не живее в тях, ищцата си е
запазила правото на обитаване на същите до края на живота си и може да ги
отдава под наем, и така да си осигури необходимите й средства. Към
18.11.2013г., когато ищцата твърди, че й е поискала издръжка от 600лФ месечно,
пак е била безработна, а синът й е бил на осем години, като от тогава
материалното й положение не се е променяло. За този период обаче материалното
състояние на ищцата е било значително по-добро от нейното. Освен дохода си от
пенсия, ищцата е извършвала сделки с недвижими имоти, а именно:
На
26.06.2013г. е сключила Анекс към Договора за аренда на земеделска земя на Нива
от 7,002дка, втора категория, в м.Парцелите, имот № 125022 по Плана за
земеразделяне на землището на с.****, Община гр.***** при арендна цена от 25лФ/дка;
На
03.07.2013г. е продала Нива от 7,750дка, трета категория, в землището на с*.,
Община гр.**** за 6 045лФ
На
16.12.2013г. е продала заедно с дъщеря си Д. И. ***, ж.к.***** **, бл.**, вх.**,
ет.*за сумата от 12 150 евро, от които нейният дял е 9 112,50евро с
левова равностойност от 17 822,50лФ
На 21.09.2016г. е дарила на дъщеря си Д.
И. ф. две Ниви в землището на с.***, Община гр.Плевен – от 7дка и 3/4 ид. части
от 20,451дка, и двете четвърта категория,
а на 29.09.2016г. – Една втора ид. част от ПИ в с.**, Община гр.**, ул.** №
**, целият от 793кФм., с начин на трайно ползване за жилищни нужди.
Притежава в съсобственост с други лица Нива от 0,804дка, четвърта категория,
в м.Ливадето, в землището на гр.Троян.
В този смисъл освен, че притежава имоти, различни от процесните, за един от
тях е сключила Аренден договор, а от друга страна е извършила безвъзмездни
сделки, с които сама се е поставила в невъзможност да получава доходи от
дарените имоти, било от наеми, било от продажна цена, които биха били
значителни.
Ходила е в болницата в София по време на лечението на ищцата, помагала й е
с парични средства, които обстоятелства ще доказва със свидетели.
Представя по
делото писмена защита, в която твърди, че ищцата е съсобственик и ползвател на
процесните имоти – разполагайки с правото на обитаване може да ги отдава под
наем, като по нейни признания е получавала наем за гаража по 20лФ месечно, а
понастоящем е преотстъпила гаража безвъзмездно на трето лице. Освен това според
показанията на свЦ.Р.Ц. притежава в съсобственост със сестра си П. Ц. В.
недвижим имот в с.***, Община гр.**, но поради неразбирателство между съсобственичките
къщата била рухнала. Позовава се на ТРОСГК № 1/21.10.2013г. на ВС на РБ,
съгласно което при иск за отмяна на
дарение на основание чл.227, ал.1, б.„в” ЗЗД не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от
дарителя издръжка, от която той трайно се
нуждае, ако поради липса
на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би
поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо
положение от това на дарителя, поради което счита искът за отмяна на Дарението за
неоснователен. Моли съда да го отхвърли и да й присъди разноски за настоящата
инстанция съобразно представения Списък, като досежно адвокатското
възнаграждение в размер на 3 000лФ претендира да й се присъди изцяло –
позовава се на съдебната практика на ВКС на РБ, съгласно която при направено
възражение за прекомерност съдът не следва да присъжда автоматично минимума, а
ако реши да намали възнаграждението, то следва да се съобрази с фактическата и
правна сложност на делото, както и с действията на защитата по него.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, и по реда на чл.235 вр. чл.12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между
страните и се установява от представения заверен препис от нот. акт № 30/10.03.2006г., том II-ри, рег. № ***, нот. дело № ***/2006г.
на Нотариус Р. И., рег. № *** при НК, с район на действие района на ПлРС – л.9
– л.10 от делото на ПлОС, че с Договор за дарение на недвижим имот, изразен в
горния акт, ищцата е прехвърлила на ответницата – нейна внучка - следния свой
собствен недвижим имот, а именно: Една втора ид.ч. от Ап. № 3, находящ се в
гр.Плевен, на ул.”***” № **, ет.* със застроена площ от 116.51кФм. ведно с Една
втора ид.ч. от Избено помещение № 3 със застроена площ от 13.70кФм., Една втора
ид.ч. от Таванско помещение № 3 със застроена площ от 29кФм. и Една втора ид.ч.
от Гараж № 3 със застроена площ от 20.20кФм., както и Една дванадесета ид. част
от общите части на сградата и Една двадесет и четвърта ид. част от правото на
строеж върху Държавно дворно място, находящо се на ул.”***” № 17, цялото от
1 148кФм., представляващо Парцел V-ти за имоти пл. № 7525, 7526, 7538,
7539 и 7540 от стр.кФ № 166 по Плана на гр.Плевен, върху което са построени ЖСК
„** и ЖСК „****”, за които самостоятелни обекти в Сградата са издадени
Кадастрални схеми №№ 7381/12.07.2013г. и 7380/12.07.2013г. на СГКК гр.Плевен,
при условие че дарителката си запазва правото да обитава имота до края на
живота си, като надарената няма право да отчуждава, да ипотекира и да отдава
под наем същия без нейно съгласие.
Безспорно по делото е и
това се установява от приложеното гр.д. № 859/2013г. на ПлОС, че същото е
образувано по ИМ от 30.07.2013г. на Т.Ц.С.
против Д.И.Б. с правно основание чл.227 б.В ЗЗД за отмяна на Договор за
дарение, изразен в нот. акт № 30/10.03.2006г., том II-ри, рег. № 1068, нот.
дело № 76/2006г. на Нотариус Р. И., рег. № **** при НК, с район на действие
района на ПлРС, с който ищцата е прехвърлила на ответницата – нейна внучка -
следния свой собствен недвижим имот, а именно: Една втора ид.ч. от Ап. № 3,
находящ се в гр.Плевен, на ул.”***” № 17, ет.2 със застроена площ от 116.51кФм.
ведно с Една втора ид.ч. от Избено помещение № 3 със застроена площ от 13.70кФм.,
Една втора ид.ч. от Таванско помещение № 3 със застроена площ от 29кФм. и Една
втора ид.ч. от Гараж № 3 със застроена площ от 20.20кФм., както и Една
дванадесета ид. част от общите части на сградата и Една двадесет и четвърта ид.
част от правото на строеж върху Държавно дворно място, находящо се на ул.”***”
№ 17, цялото от 1 148кФм., представляващо Парцел V-ти за имоти пл. № 7525,
7526, 7538, 7539 и 7540 от стр.кФ № 166 по Плана на гр.Плевен, върху което са построени
ЖСК „Мур” и ЖСК „Босилеград”, което е прекратено поради оттегляне на иска от
ищцата с влязло в сила определение на
08.10.2013г.
Безспорно по делото е и това се установява от представеното У-ние за
родствени връзки – л.48 от приложеното делото, че свидетелката Д. И. ф. е
дъщеря на ищцата, която е вдовица от 17.02.2004г., а П.а Ц. М. е нейна сестра.
Страните не спорят, че ответницата е внучка на ищцата, а с това и дъщеря на сД.
И. ф..
Не се спори и се установява от представените заверени преписи от ЕРТЕЛК от
21.06.2011г. и Епикриза от 14.12.2010г. – л.16 – л.17 от делото, че ищцата е
лице със 80% ТНР с водеща диагноза Карцином на лява млечна жлеза Състояние след
модифицирана радикална мастектомия в ляво, с дата на инвалидизиране - 07.01.2011г.
и срок – пожизнен.
Безспорно по делото е и това се установява от У-ние за семейно положение,
съпруг и деца от 07.08.2017г. – л.104 от делото, че ответницата към тази дата е
неомъжена и има едно дете, а видно от заверен препис от У-ние за раждане от ***г.
– л.105 от делото, същата на 01.07.2005г. е родила син Д. Д. С., чиито баща е Д.
П. С., ЕГН **********.
При тези данни съобразно твърденията по ИМ, уточненията в молбата на ищцата
Т.Ц.С. *** - л.68 - л.70 от делото и становището
на ответницата от Отговора, спорни по делото са въпросите има ли трайна нужда
от издръжка дарителката, отправила ли е искане до дарената ответница за това и
отказала ли е същата да дава издръжка?
За да отговори на
спорните по делото въпроси съдът съобрази обясненията на ищцата и ответницата по
реда на чл.176 ГПК, показанията на свидетелите, писмените доказателства и
заключенията на комплексната СМИЕ – л.153 – л.157 от настоящото дело, и на
съдебно-техническата експертиза – л.158 – л.162 от същото.
Искът на ищцата намира правната си
квалификация в чл.227 ал.1, б.В ЗЗД - Дарението може да бъде отменено, когато
дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Съгласно чл.227 ал.3 ЗЗД Искът може да се
предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията
за отменяване на дарението.
За да бъде уважен следва кумулативно да са установени предпоставките от
сложния фактически състав за отмяна на Дарението поради отказ на дарения да
дава издръжка на дарителя, от която той се нуждае – трайна нужда от издръжка на
дарителя, искане отправено от него до дарения и отказът на същия да дава
издръжка. Ако липсва която и да било от тези предпоставки, задължението си
остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.
Видно от отговорите на ищцата
по реда на чл.176 ГПК от съдебно заседание, Т.С. твърди, че се нуждае от
издръжка, искала е писмено издръжка с нотариална покана от ответницата Д., два
пъти последователно с нотариални покани преди две години, и втори път преди
една година. Нотариалните покани са връчени успешно. Писала й е, че не е добре
и че има нужда за помощ, да й се помага. Писала й е, че има нужда от помощ.
Казала й, че й трябват 600 лева на месец да й плаща издръжка, защото тя е болен
човек с 4-5 болести и хранителни добавки взема. Нужни са й повече средства. И в
двете покани било посочено по 600 лева месечно и миналата, и по-миналата година
- две поредни години. През 2013г. и
2015г. е искала издръжка с нотариални покани.
Представила е и двете покани като доказателства към ИМ. От 2009 година е
в трайна нужда от издръжка - откакто са я оперирали в онкологията във ВМИ.
Нямала отговор от ответницата, дори не й се е обадила по телефона, или да е
отишла да я види. Тя й казала, че не може да разчита на нея и затова си иска
жилището, за да го даде на човек, на който може да разчита. Тя си стои в София
и като дойде тук в Плевен тръгва по барове, по дискотеки, цигарите и т.н. Тя
била в Плевен, когато ищцата била болна,
припаднала, не можела да става, и Д. я прескочила и казала, че отива при
Виолинка, че ще върви по баровете, та извикала една приятелка да дойде да й донесе
лекарствата. През това време дъщеря й Д. ф. си идвала, стояла по два - три
месеца и повече всяко лято. Като си тръгвала
за Москва й оставяла по 2000 евро - да си има за цялата година докато си дойде другото
лято. Тя тези 2000 евро си ги разпределяла да си има за годината. През септември
2016 година дъщеря й вече не работи,
мъжът й се разболял и тя не можела да й дава повече пари. Добавяйки към нейните
средства, които й оставяла Д. и нейната пенсия,
се събирали 600лева на месец издръжка. Нейната пенсия била 254 лева. Тя е и по
болест - пенсията й е 160 лева, имала добавка и за болест.
Не е получавала пари от
продажбата на имота в местността
„Ливадето“, в землището на гр.Троян., който бил в регулация, те се скрили.
Продал го е вуйчо й, който е наследник, за 17 000 лева. Нея не са я викали за
продажбата. Тя дори писала писмо на някакъв софиянец, че е купил земята, в
която продажба тя не е участвала.
Видно от отговорите на ответницата по реда на
чл.176 ГПК от съдебно заседание, Д.Б. твърди, че е получила нотариалните покани, но не
помни годините. Пишело, че иска 600 лева месечна издръжка. Не й е отговорила. Тя
се чувала през цялото време с баба си, винаги е й звъняла, баба й започнала да
не й вдига телефона, започнала с тези покани, после имало едно ново дело и баба
й оттеглила иска си. Тя искала да има връзка с нея, но баба й не я пускала в апартамента, а ходела да спи при
кръстницата си когато идвала в гр. Плевен, с малко дете не я пуска в
апартамента, гонела я. От 2013г. до сега не полага грижи за баба си, защото тя
не работи.
След поканите я гонели
от апартамента. Не полага никакви грижи за баба си. Няма възможност да й помага
- тя й е помагала на нея. Не е давала издръжка на баба си. От 14 години живее в
гр.София. За тези години си е идвала в началото с детето, стояла е по малко, баба
й е помагала, идвала си е за по няколко седмици и пак била гонена да си тръгва
набързо. Детето сега е на 12 години. Много обича баба си и иска да има контакти
с нея, но тя не я допуска. Не знае каква е причината да си оттегли иска предния
път. Предполага, че майка й си е заминала за Москва и баба й е преценила така,
когато не е имало някакъв натиск. Счита, че баба й иска да развали Договора за
дарение под натиск от майка й. Не знае каква е причината, но майка й няма
контакти с нея. Майка й е работила като медицинска сестра и заминала за Йемен,
когато тя е на 9 или на 11 години - не помни точно. Когато майка й заминала за Йемен
си спомня, че била в 4 - ти клас някъде. Няколко години била там и не си е
идвала. Тя се развела с баща й когато си е дошла - не помни кога се е развела с
баща й и пак заминала за Йемен, или за Москва. С втория си мъж имала дете -
дъщеря, която е нейна сестра - на 19 години, познават се. Причините намира в
това, че майка й има друго семейство. Майка й въздейства върху баба й с цел да
развали Договора за дарение, и да даде имота на сестра й Евгения, която се
учила повече. Други деца майка й няма - тя и Е. са. Има бележка за безработна -
не е работила никъде. Гледа си детето.
Така са се разбрали с мъжа си. Мъжът й ги
гледа и й помага. Тя е без образование. Няма средно образование. Последно е
завършила вечерно училище. Преди това била в училище „Иван Вазов„ - Плевен до
9-ти клас. След това вечерно училище до 11- ти
клас. Трябвало до 12 клас да учи, за да има средно образование. Имала
матури - едната си я взела, другата не я взела - не отишла повторно да изкара
матурите и по тази причина нямала средно образование. Не й се е налагало досега
да работи, мъжът й поемал цигарите, живеела с него в прекрасни отношения и той
държал тя да си е в къщи. Живеят в ж.к.„Красна поляна“ - той е треньор и
състезател по бокс - казва се Д.П.С., той е 1981 година роден. Мъжът й не искал
да работи - искал да си е в къщи. Синът й се казвал Д. Д.
С. През 2013 година баба й е продала Апартамент,
заедно с майка й, но до този момент е взимала наем за него. Предполага, че като
са продали апартамента, са взели пари и се издържат с парите от него. Баба й
живее при приятеля си, също й е споменавала, че пенсията си не си я пипа. Тя не
живее в този апартамент, за който в момента я съдят. Тя живее при Ц. ***,
дългогодишен нейн приятел. Знае, че гаража е даден под наем. Другата ½ идеална
част е собственост на Д. - на майка й. Синът й е на 12 години и е футболист на „***“, официално
вече. Учи в 43 училище „***“, в ж.к.“***“, в гр.******. Живее в ж.к.“*****„, на
ул.“** **“, Блок № * вх.* ет.8, ап.**
За изясняване на
обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на
свидетелката Д. И. ф. – дъщеря на ищцата и майка на ответницата - се
установява, че тя е в течение на състоянието на майка си и знае диагнозите й.
Майка й е онкологично оперирана, с отрязана гърда е, имала метастази на
лимфните възли. Майка й има костни заболявания, има енцефалогични
проблеми, открити са й исхемични
участъци в мозъка, забравя, губи ориентир и пие лекарства, които пият
епилептиците, има и сърдечни проблеми. Сега се съмнява за паркинсон, има
открита миома и трябва да се предприеме изчистване тотално, има и тремор, паднала
два пъти от стола. Свидетелката живее в Москва, през всичките двадесет години
си е идвала всяка година. Първата година си отгледала дъщерята тук и след това докато тя тръгне в първи клас е
била всяка година по 5 месеца в България. След това по 2-3 месеца всяко лято си
идва тук. Идвайки тук идва си с пари, които й дава нейния мъж и оставя на майка
си средства. И предните десет години е й
оставяла, не само тези пет години, сега
вече не й оставя. До 2016 година са били такава сума, каквато твърди
ищцата – 2 000 евро. Отношенията между майка й и дъщеря й са такива,
каквито са и нейните с дъщеря й. Тя й казва „не ме учи, не ми давай акъл, ами
ми дай пари“ и т.н. Каквото я помолиш, тя нищо никога не може, майка й имала
надеждата и й имала вяра, имала търпението към нея, опрощавала й. Заплашва я:
„Продай апартамента, купи ми къща в
Гърция“ и т.н. - продай - дай и т.н. такива са им отношенията. През м.
септември 2016 година спряла да дава издръжка на майка си. Причината била тази,
че мъж й е хидроинженер и всичките обекти след
провала на рублата като са държавна поръчка самата държава ги
обанкрутва. Свързано е с работата, която за съжаление в Русия е така - има
работа само за военната промишленост. Мъжът й е за сменяне на двете стави, с износена дясна е и е окуцял, което ще го затрудни
в търсенето на други алтернативи. Последните 20 години той няма отпуска. Но
сега нещата са много тежки. Тя на майка си
абсолютно безвъзмездно й е давала - идва си със средствата за поддържане,
каквото може да й помогне. Това е старо жилище, то е порутено, бойлера е за
сменяне, тръбите, всичко е изгнило,
всичко е рухнало. Майка й поддържа жилището колкото може. Ходи на гости в с.*****.
Не живее там - тя няма брак.
Дъщеря й в Русия е на 19
години и смята да следва висше образование. Подали са документи във Виена и
чакат отговор. Тя знае 4 езика и от сега си работи в Москва, сама си плаща -
сега си е платила билета.
Парите от апартамента в ж.к.*****
счита за морално нейни. Майка й с тези пари я е компенсирала. Те са наследство
от баща й, от неговите родители. Тя ги е взела. Даренията, които е
направила майка й в нейна полза тя има
някакви нейни съображения да не иска да ги развали, а да иска да развали дарението
на този имот.Според нея всеки има правото да реши – тя например може да реши на
коя от двете си дъщери какво да даде.
Въпреки, че са й дарени имотите,
тя е упълномощила ищцата Т.С. да ги управлява. Тя е давала пари на майка си до
2016г., а сега тя я компенсира. Нивите в с.*** са под аренда. И арендата я
получава Т..***, е давала пари за косене, за огради, съдили са се и даже трябвало
да продадат някаква земя, за да платят там. Този имот в с.**** Община гр.** тази
година го продала за 6000 лева. на познат, на техен роднина, който бил от с.Орешак
- искал да си увеличи своя имот. Други
имоти дарени няма. Не знае дали Д. е в състояние да се грижи за баба си. Виждала е внучето си. Имала
е отношения с него, но през последните три или пет години са приключили, тя не желае
да я рекетират. Ответницата я рекетира, съпругът й - не. Тя я обижда, заплашва я,
не желае да общува с нея. Не иска да говори, защото нещата са грозни.
От показанията на
свидетелката Кунка Симеонова Райкова се установява, че познава Т., защото тя
има здравословни онкологични проблеми. Това момиче – ответницата не я познава. Т.
***. Тя е самотна и има нужда от приятелска подкрепа, понякога й се обажда, че не може да си вземе
лекарствата и тя й ги е купувала. Тя не е знаела, че има внучка Д. - не я
познава. Знае, че дъщеря й, й помага - идва си през лятото, и й оставя пари. За
нея / сочи ответницата Д. Б./ й е
казвала, че не се грижи за нея, че никога не й е помагала. Вижда Т. два - три
пъти на месеца. Говорят си за това, че не е добре, защото свидетелката е
здравен работник и може да й помогна
дори с присъствието си. Срещали са се в дома на ищцата, в пенсионерския
клуб, на улицата. Знае, че Д. живее в Москва, познава я от две, или три години.
Знае от Т., че тя й помага, че няма
помощ от друго място, че никой не се грижи за нея. За имоти не са говорили. Не знае
Т. да помага на дъщеря си с пари. Отношенията на Т. с Ц. са приятелски. Тя
живее на ул.“***“, но когато е добре ходи и на с.Бъркач да си насади някое
доматче.
От
показанията на сФЦ.Р.Ц. се установява, че познава Т. от детските си години.
Името й е Т., но другите й казват Тошка. Здравословното й състояние е такова,
че стъпалата ги изкачва на три почивки. Има сърцебиене, задух, не й стига
въздух. Деси я познава от дете и не би
казал нищо добро за нея. Тя израснала при такава обстановка, че баба й не можела
да я преодолява, а да не говори, че баба й, й перяла кюлотите до 20 годишна
възраст, но тя милеела много за нея. Последно има информация, че не се срещат. За
Т. се грижи дъщеря й Д.. Тя си идвала всяко лято. Но от нея е чувал, че добре,
че е дъщеря й Д.. С него е споделяла, даже се е натъжавала и е плачела за
отношенията им с внучката, защото се оплаква само и никаква издръжка. Ответницата
Д. никога не е работила. Имотите, които е продала не са на Т., според него те
са на името на дъщеря й. Нотариалните актове са били на името на Д. от баща й. Познава
инж.И.Ч.Б. от техникума. Д. е отгледана от инж.Чернев и от голяма любов знае,
че е поръчал целият имот, който го имат да остане за Д.. На И.на майка му
имотите са били нейни, но тя водела някакви дела, че е злоупотребено за имот на гр.Троян, а апартаментът целият е на
името на Д.. В с.** имотите са на двете сестри. Т. има сестра П., сестра й има две дъщери, а Т. има само Д.. За имоти на
Т. не знае. Знае, че имат една къща и не могат да се разберат със сестра си кой
да я наследи, но тя е рухнала. Той
доколкото знае, дъщеря й дава пари на Т., а не обратното. Като си дойде тук и
оставя голяма сума пари, не е проявявал интерес, защото е малко неудобно… Той не
знае какво наследство й е оставил И., но
свекърва й на Т. е казвала всички имоти, които има, да останат за Д.. Той се
среща много често с Т.,***. През зимата идва някои път, но не се застоява
много, а през лятото идва и дъщеря й. За ул.*** доколкото той е посещавал този
апартамент никога не е живял друг човек освен
Т. в него. Онзи ден дала 600 лева да оправят покрива. Има гараж, но не
му знае състоянието какво е. Карал я е на операция в София и я прибрал от
операция в София. Когато е й станало лошо, била в Плевен, на ул.***. Поддържали
връзка по телефона.
От показанията на сФК.А.М. се установява, че
познава Т. и Д., живеят много близко и се познават от доста години. Когато са били малки, всички са
живели там, но от преди 10 години много
рядко вижда ищцата там. Тя й е казвала, че живее на семейни начала в с.Бъркач с
Ц.. Д. е отгледана от баба си - до скоро
на баба си не е казвала баба, а й казвала мама - няма как да не я посещава. Т.
не се е оплаквала от Д., че не я гледа й не и дава пари. Влизала е в
апартамента на ул.***, който изглеждал доста добре. Д. като се оженила отишла
да живее в София, от около 12-13 години не е тук в Плевен. Горе долу си идва един път в месеца - да си
вземе дрехи, да види баба си случайно, ако нещо има. Последно тя е ходила преди
една година да види баба Т., защото тя
нещо не разбирала на есемеси, които й пращат и я помолила да й помогне
да се справи, че не разбира на телефона.
От показанията на свВ.Г. Б.се установява, че
същата познава и Т., и Д.. С Д. е приятелка от
30 години, отраснали са заедно, както и с баба Т.. Тя живее в Плевен. Б. Т. живее в с.**, мисли, че с Ц., ходили са на
гости преди 2013 година. Повече от 10-на години живее с Ц., тук я виждала в последно
време, когато дъщеря й си е тук. По принцип баба Т. е отгледала Д. от мъничка и
до 2012/2013 година отношенията им били много добри. След това тя започнала да
я отбягва, не пускала Д. до апартамента,
не й вдигала телефона. По принцип спирала водата, изключвала тока.
Когато Т. е била на лечение в София са ходили с Д. при нея. Носили са й плодове.
След това като изписали баба Т., свидетелката лично е возила Д. до с.Бъркач да
види баба Т.. Според нея отношенията им са се влошили откакто майка й се появила
- тогава се влошили отношенията им. Д.
няма доходи, съпругът й има доходи, но
нямат брак, живеят на семейни начала. В месеца почти по един път им ходи на
гости, и тя й идва на гости. Те са си кръстници и си поддържат връзката. Свидетелката
живее на с.***, но от една година е в Плевен. Съпругът й на Д. е охранител. Не
може да каже какви доходи има, но предполага, че не повече от 700 лева месечно.
От показанията на сФИ.С.Б. се установява, че бившата
му тъща не е в града отдавна, живее при Ц. в с.Бъркач. Дъщеря му Д. никога не е
работила - издържа я мъжът й, той й дава пари. Понеже и неговото състояние е
променливо и 5 години й е пращал по пощата запис за квартирата. Дъщеря му се
занимава с детето - той е капитан на
Славия, на футболния отбор, води го на тренировки, прибира го. Тренировките са 7 дни. Той като
не е на тренировка, е на състезание и трябва да има някой непрекъснато с него. Те
с Д. се оженили 1981 година и Ц. още тогава се появил. Тогава имали някаква
връзка и след това живеят заедно. От 10-на години живеят заедно с Т..
Отношенията между Т. и дъщеря му Д. винаги са били добри. Отношенията се влошили
от 2013 година и то когато си дошла Д. от Москва. Проблемът е в бившата му
съпруга, сигурен е. Той също се чуди какви са й мотивите за такова отношение
към дъщеря й, но тя и никога не се е грижила за нея. Тошка винаги е била в
добро материално положение, защото от мъжа си наследила имоти и банкови сметки.
Когато Д. ***, при нейната приятелка. Той ходи в София, когато семейството на Д.
ходят на море да гледа кучето и да пази апартамента.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите на страните, но при условията на чл.172 от ГПК, тъй
като Д. ф. е в близко родство и с двете страни, И.Б. е баща на ответницата, Ц.Ц.
е съжител на Т.С., а В.Б.е близка приятелка на Д.Б.. До момента техните показания
не се опровергават от останалите доказателства по делото.
Видно от Разпореждане на ТП на НОИ гр.Плевен от
01.07.2016г. – л.82 от делото ищцата е с пенсия от 254,54лФ, от които 161,38лФ
за осигурителен стаж и възраст, 31,08лФ за инвалидност и 62,08лФ от пенсията на
съпруга - наследодател.
Видно от заключението на СМИЕ на вещите лица д-р С.
и икономист – счетоводителя Ф Ф – л.153 – л.157 от делото, при съобразяване на
конкретните възможности на ищцата и данните от НСИ за общия разход на
домакинствата по групи разходи средно на едно лице, Т.С. не може да се издържа
от получаваната от нея пенсия и установените по делото материални възможности.
Тя има нужда от допълнителна издръжка – 212,15лФ месечно.
В съдебно заседание вещите лица изясняват, че заключението е
направено след извършен преглед и определяне на терапията, която е
постоянна, и са съобразили данните, които има за имотите в нейна собственост.
Установено е, че арендната вноска за 2016г./2017г. за земеделските земи в с***е
броена на нея, но е изплатена на Д. И. ф. в размер на 933,50лФ, което като
доход на ищцата не е взето предвид при определяне на издръжката. За издръжката
е взета пенсията и данните от НСИ към 3-то тримесечие.
Съдът приема заключението на вещите лица за вярно, обективно и компетентно.
Видно от първоначалното и допълнително заключение
на СТЕ на вл. инж.С. – л.158 – л.162 и л.165 – л.168 от делото, пазарната
стойност на дарените имоти към датата на ИМ и на представяне на заключението е
в размер на 31 150лФ за Една втора ид. част от Апартамент и 4 255лФ
за Една втора ид. част от Гараж. Пазарната наемна цена на същите към този
момент е 200лФ за Апартамента и 25лФ за Гаража.
Дарените от ищцата на дъщеря й Д. И. ф. земеделски
земи в землището на с.**** през м.септември 2016г. възлизат на пазарна стойност
към момента на дарението на 13 450,99лФ общо, а към 2017г. – на
14 000,01лФ общо.
Продаденият за 6 000лФ от сФД. И. ***.Троян
на 27.09.2017г. от 793кФм. към 2017г. е с пазарна стойност 14 900лФ
В съдебно заседание вещото лице изяснява, че
пазарната наемна цена за дарените имоти е определена като
цяло - за целия имот. Могат да се отдават под наем отделни стаи, примерно една
стая с ползване на банята и тоалетната като при такова отдаване под наем
човекът ще съжителства със собственика и такава наемна цена ще е различна от наемната
цена на ½ идеална част от имота. Когато се отдава под наем отделна стая,
стойността е по-ниска, цената на една стая е в порядъка на 60-70 лева месечен
наем. В момента на огледа Апартаментът не се е обитавал към момента, но като
битови условия по преценка на вещото лице може да се обитава.
Съдът приема представеното основно и допълнително заключение на ВЛ инж.С.С.
по назначената съдебно-оценителна и
техническа експертиза за вярно, обективно и компетентно.
При така събраните по делото доказателства настоящия състав на решаващия
съд приема искът за отмяна на Дарението за основателен.
Съгласно
чл.139 СК, озаглавен Право на издръжка,
такова право има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от
имуществото си.
Доказателствата по делото установяват, че ищцата е
на близо 80 години и е с 80% ТНР с дата на инвалидизация от 07.01.2011г. и
пожизнен срок, като здравословните й проблеми са групирани в три области - онкологично заболяване, асма и сърдечни проблеми,
както и епилепсия. Следователно същата е неработоспособна и това състояние не
може да се подобри, а с времето ще се влошава.
Установено по делото е с показанията на сФД. ф., че до м.септември 2016г.
тя е подпомагала финансово ищцата като всяка година й е предавала сумата от
2 000евро или по 166,67евро месечно, представляващи в левова равностойност
сумата от 325,97лФ месечно. Следователно съобразявайки изводите на комплексната
СМИЕ за минимално необходима допълнителна издръжка на ищцата от 212,15лФ
месечно, то до м.септември 2016г. ищцата е била подпомагана от дъщеря си Д.
извън притежаваните от нея имоти и добавяйки към пенсията си от 254,54лФ
месечно горната сума, тя е могла да се издържа от имуществото си. Не са
представени съобразно задълженията на страните за доказателствената тежест в
процеса други доказателства, които да оборват горните изводи.
Като дарител на процесните имоти от 10.03.2006г. на ответницата – нейна
внучка, ищцата изпада в трайна нужда от издръжка след м.септември 2016г. и това
е установено от доказателствата по делото, обсъдени по-горе.
Дори да се съобразят показанията на сФф., че арендните вноски за земите в с***за
2016г./2017г. в размер на 933,50лв или по 34лв/дка са получени от Т. С.-, тя
добавя към дохода си от пенсия сумата от 77,79лФ месечно или минимално
необходимата допълнителна издръжка на ищцата възлиза на 144,36лФ месечно.
След като е инвалид от м.януари 2011г., то при установената
неработоспособност и тогава се е нуждаела от допълнителни средства и това
обяснява извършените от нея продажби на имоти от 2013г. насам.
Във връзка с първата предпоставка на иска – трайна нужда от издръжка на
дарителя – възраженията на ответницата са неоснователни.
Съгласно чл.140 СК, озаглавен
Ред на
лицата, които дължат издръжка, Лицето, което има право на издръжка, може да я
търси в следния ред от:
1. деца и съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и
правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават
издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред. СФД. ф. не е страна в
настоящото дело и това, че ищцата не се е обърнала първо към нея за издръжка не
отговаря на данните по делото – според показанията й в последните 10 години до
м.септември 2016г. тя е подпомагала ищцата финансово. Защо дарителката не иска
разваляне на даренията, които е направила на дъщеря си, а на това което е
направила на внучката си, не е предмет на установяване по настоящото дело за
отношенията между дарител и надарен за процесните имоти. Изборът срещу кого и
за кои имоти ще насочи иска си принадлежи на кредитора поради безвъзмездния
характер на сделката.
Възможността да реализира доходи, на която се позовава
ответницата в писмената защита поради запазеното право на обитаване и наличието
на ПИ в гр.Троян, както и в с***в патримониума на ищцата, е принципна от
оценителната и техническа експертиза. Не може да бъде задължена ищцата на
80-годишна възраст да управлява наличните си активи – право на обитаване на
процесните имоти и идеална част от съсобствени с други лица имоти. Това, с
което е могла да се разпореди и да набави средства за оцеляването и лечението
си, Т.С. е направила за периода от 2013г. до 2016г.
При тези данни и след приложението на чл.235 ал.3 ГПК към
момента на настоящото решение съдът приема, че ищцата е доказала трайната си
нужда от издръжка като дарител на два имота в размер на 144,36лв месечно.
Втората предпоставка – искане, отправено от дарителя до
надарения за издръжка също е установена. Независимо, че образуваното през
2013г. предходно дело е прекратено поради оттегляне на иска, но след връчване
на ИМ на ответницата, че нотариалните покани от 2013г. и 2014г. е установено по
делото, че са достигнали до ответницата, след като трайната нужда от издръжка
на ищцата възниква от м.септември 2016г., то искането на дарителя за издръжка,
т.е. поканата до длъжника представлява настоящата ИМ от 07.06.2017г., която е
достигнала до ответницата на 13.07.2017г. и на 20.07.2017г. – л.87 и л.89 от
делото и която съдържа искане за месечна издръжка от 600лФ
Третата предпоставка за уважаване на иска – отказът на надарения да дава издръжка – също е установена – съдържа се в дадения Отговор – л.90 – л.92 от делото и защитната позиция на ответницата. Между впрочем тя се основава на твърдението, че малолетното дете на ищцата се нуждае от издръжка и съгласно чл.141 СК, озаглавен
Ред на
лицата, които имат право на издръжка, задълженият към няколко лица с право на
издръжка е длъжен да я дава в следния ред:
1. деца и съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.
Ответницата се позовава на ТРОСГК на ВКС на РБ №
1/2013г., съгласно което При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал.
1, б.„в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от
дарителя издръжка, от която той трайно се
нуждае, ако поради липса
на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би
поставил себе си и лицата, които
е длъжен да издържа по
закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Ответницата е на 37 години, в работоспособна възраст, няма
данни по делото да е болна или в невъзможност да реализира доходи, минималната
издръжка на малолетното дете според СК възлиза в размер на 127,50лФ, а
минимално необходимата на ищцата - на 144,36лФ Какво следва да се разбира под
по-лошо положение на ответницата и малолетното дете от това на ищцата?
Или с други думи има се предвид, че обективната невъзможност на дарения да
даде издръжка на нуждаещия се дарител да не е основание за отмяна на дарението
на осн. чл.227 ал.1, б.В ЗЗД. Данните по делото не позволяват да се направят
тези изводи. Ответницата е значително по-млада е от ищцата и не се сочат данни
за нейно влошено здравословно състояние. Следователно тя не е в обективна
невъзможност да дава дължимата на ищцата издръжка и като се държи сметка за
чл.81 ал.2 ЗЗД – обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства
за изпълнение на задължението не го освобождава от отговорност. Доказателствата
по делото не позволяват да се приеме, че ако дареният даде издръжка на възрастната
и болна дарителка, би поставила себе си и лицата, които е длъжна да издържа по
Закон в по-лошо положение от това на дарителката – от нейното няма по-лошо – сама
вдовица, инвалид, с минимални доходи от пенсии.
Налице са предпоставките
на чл.227 ал.1, б.В ЗЗД за отмяна на Договора и искът като основателен следва
да бъде уважен.
При този изход на процеса и предвид чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 220лФ разноски за вещи лица. Разноските
по делото, които е направила ищцата следва да останат в нейна тежест, както са
направени.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ на осн. чл.227 ал.1, б.В ЗЗД Дарението, направено с Договор за дарение, изразен в нот. акт № **/10.03.2006г.
на Нотариус Р.И., вписана под № ** при НК с район на действие района на ПлРС,
на Една втора ид.ч. от Ап. № 3, находящ се в гр.Плевен, на ул.”***” № 17, ет.2
със застроена площ от 116.51кФм. ведно с Една втора ид.ч. от Избено помещение №
3 със застроена площ от 13.70кФм., Една втора ид.ч. от Таванско помещение № 3
със застроена площ от 29кв.м. и Една втора ид.ч. от Гараж № 3 със застроена
площ от 20.20кФм., както и Една дванадесета ид. част от общите части на
сградата и Една двадесет и четвърта ид. част от правото на строеж върху
Държавно дворно място, находящо се на ул.”***” № **, цялото от 1 148кФм.,
представляващо Парцел V-ти за имоти пл. № 7525, 7526, 7538, 7539 и 7540 от
стр.кФ № 166 по Плана на гр.Плевен, върху което са построени ЖСК „***” и ЖСК „***”,
за които самостоятелни обекти в Сградата са издадени Кадастрални схеми №№
7381/12.07.2013г. и 7380/12.07.2013г. на СГКК гр.Плевен, поради отказ на
дарения да дава на дарителката издръжка, от която тя се нуждае.
ДАВА на основание чл.115
ал.2 във вр. с ал.1 ЗС на ищцата Т.Ц.С. ***, ЕГН ********** шестмесечен срок от
влизане в сила на настоящото решение, да извърши отбелязване на решението в
Службата по вписванията при ПлРС към Агенцията по вписванията гр.София.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.И.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на Т.Ц.С. ***, ЕГН ********** деловодни разноски в
размер на 220лФ за вещи лица.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщението до
страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: