№ 64
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000340 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260212 от 30.12.2020 година, постановено по т. дело №
1009/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е признато за
установено в отношенията между страните по делото, че ответницата ЕЛ.
ЕД. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул. "Б." № ..., ет. ..., ап. ...,
дължи на ищеца „ У.к.б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С. ..., район В., пл. "С.Н." № ..., следните суми, дължими по силата на
договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ..., сключен на
13.07.2012 год., както следва: сумата 14 422,28 евро главница, ведно със
законната лихва, считано от 10.10.2017 год. до окончателното плащане;
сумата 1 742,74 евро - договорни лихви за периода 20.10.2016 г до 09.10.2017
год., за които вземания в полза на „У.к.б.“ АД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 15952 по описа на Районен съд - Пловдив, XIV гр.с. за 2017 год.,
1
като е постановено незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Осъдена е ЕЛ. ЕД. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул.
"Б." № ..., ет. ..., ап. ..., да заплати на ищеца „У.к.б.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С. ..., район В., пл. "С.Н." № ..., сумата
632,32 лева държавна такса, сумата 24,69 лева държавна такса за частна
жалба и сумата 1 205,09 лева заплатено адвокатско възнаграждение,
съставляващи разноските, направени от заявителя в хода на заповедното
производство, развило се по ч.гр.д. № 15952 / 2017 год. по описа на Районен
съд - Пловдив.
Осъдена е ЕЛ. ЕД. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул.
"Б." № ..., ет. ..., ап. ..., да заплати на ищеца „У.к.б.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С. ..., район В., пл. "С.Н." № ... сумата 2
706,50 лева - разноски, сторени от ищеца в хода на исковия процес по чл. 422
ГПК, развил се по т.д, № 1009 / 2019 год. по описа на ОС - Пловдив, за
заплащане на държавна такса, депозит за съдебно-счетоводната експертиза и
адвокатско възнаграждение.
Осъдена е ЕЛ. ЕД. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул.
"Б." № ..., ет. ..., ап. ..., на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметката на
Окръжен съд - Пловдив за вещи лица сумата 300 лева депозит по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, като е посочено, че след постъпването на
посочената сума от 300 лв., същата следва да се изплати на вещото лице И.С..
Така постановеното решение е обжалвано изцяло с въззивна жалба от
адвокат Е.И. като процесуален представител на ЕЛ. ЕД. Б.. Оплакванията са
за неправилност и незаконосъобразност на решението. Те се свеждат до това,
че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване
процесните клаузи от договора да са уговорени индивидуално, каквото било
изискването на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Ноторно известно било, че банковите договори, включително и процесния
били типови, изготвени предварително и клаузите в тях не били
индивидуално договорени. При липсата на доказателства по делото за
индивидуално договаряне на оспорените клаузи, същите следвало да се ценят
от гледна точна на евентуално неравноправния им характер. Освен това
фактическият състав на чл. 143 от ЗЗП бил налице във всяка една от спорните
2
клаузи – те били договорени във вреда на потребителя, като банката си
запазила правото да увеличава едностранно и неограничен брой пъти
лихвения процент по кредита по неясна методика за определяне на размера
му, което пораждало значително неравновесие между правата и задълженията
на страните по договора. Налице били фактическите състави на чл. 143, т. 3, т.
9, т.10, т. 12 и т. 18 от ЗЗП, доколкото промяната на БЛП ставала единствено
по волята на банката, клаузите на договора били наложени на потребителя,
без да му е дадена възможност да се запознае с тях преди сключването на
договора и банката имала право да променя условията на договора въз основа
на непредвидено основание в него - липсвала методика за определяне на БЛП
и основанието за такава промяна било неясно и неопределено. Не била
уредена възможност за потребителя да се откаже от договора при
увеличаване на цената му от банката без санкция за това. Твърди се, че
лихвата, която жалбоподателката ЕЛ. ЕД. Б. дължи по договора, е
многократно завишена. Нарушено било изискването на чл. 143 т. 18 във
връзка с чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, задължаващо доставчиците на финансови
услуги да формулират клаузите в потребителските договори по ясен и
недвусмислен начин, позволяващ на потребителите за разберат
икономическите последици от поетото задължение за заплащане на лихва.
Неравноправна била и клаузата, предвиждаща възможност едностранната
промяна на лихвите по договора, направена от кредитодателя, да става
задължителна за страните незабавно, без предоговаряне и сключване на анекс,
особено при увеличаване на лихвите по неясни и неконкретизирани причини.
Поддържа се, че съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ методиката за изчисляване
на лихвата е задължителен елемент от договора за кредит, като методиката на
банката за определяне на БЛП и компонентите за изчисляването му са част от
вътрешните й правила, но не и от договорната връзка и доколкото липсвало
постигнато съгласие между страните, тя не пораждала задължения за
жалбоподателката – кредитополучател. Не били налице изключенията,
посочени в чл. 144 от ЗЗП, обосноваващи неприложимост на чл. 143 т. 10 и
12 от ЗЗП за договорните клаузи. Освен липсата на ясна и точно разписана
методика / формула/ за изчисляване на лихвата и отделните компоненти в
нея, клаузите били неравноправни и поради това, че за банката не
съществувало задължение за намаляване на лихвата при намаляване на
размерите на индексите, посочени в договора, което било в нарушение на
3
изискването за добросъвестност. Не било установено при условията на пълно
и главно доказване наличието на причинна връзка между промените на
кредитните и финансови пазари и реалната необходимост от промяна
лихвения процент по процесния договор, както и наличието на адекватност /
симетричност/ между увеличението на лихвения процент и изменението на
съответните показатели. Във въззивната жалба е посочено, че нищожните
клаузи не пораждат правни последици и не обвързват страните по сделката,
поради което изменението на лихвения процент по процесния договор не
може да произведе действие и банката е получила без основание сумите,
формирани въз основа на посочения в клаузите на договора механизъм,
изчислени в приетата по делото съдебно-икономическа експертиза.
Във въззивната жалба е направен анализ на правната уредба – чл. 58
ал. 1 т.1 и т. 2, чл. 58 ал. 2 и чл. 59 ал. 2 от ЗКИ и са посочени необходимите
според жалбоподателката условия, при които би било законосъобразно
едностранното увеличаване на цената на кредита, а именно изрично и
изчерпателно определяне на разходите по кредита, включително в случаите
на предсрочно погасяване / чл. 58 ал. 2 от ЗКИ/ и ясно и разбираемо
посочване на условията за изменението на цената на банковата услуга – чл. 59
ал. 2 от ЗКИ. Твърди се, че когато в договора за кредит не фигурират
компонентите, формиращи плаващата лихва или когато липсва методология
за изчислението й, изразена като математическа формула, липсва постигнато
съгласие и обща воля между страните за определяне на лихвата съобразно
тези компоненти, респ. липсва облигационна връзка. Едностранното
произволно изменение на БЛП/СБР/ премията чрез увеличение на плаващата
компонента на лихвата въз основа само на преценката на банката за
целесъобразност водело до забранено от закона неоснователно обогатяване.
Във въззивната жалба има и доводи, свързани с документите, въз
основа на които е изготвена приетата по делото съдебно –счетоводна
експертиза. Твърди се, че това е станало въз основа само на документи на
банката, съдържащи изгодни за нея обстоятелства, че извлечението от
счетоводните книги представляват счетоводни записвания по смисъла на чл.
4, ал. 3 от Закона за счетоводството, които имат само производна
доказателствена сила, не се ползват с обвързваща материална доказателствена
сила, каквато имат първичните счетоводни документи, отговарящи на
4
стандартите по чл. 6 от Закона за счетоводството и че тежестта за
установяване на възпроизведените в счетоводните записи факти е за страната,
позоваваща се на тях. По делото банката изобщо не доказала
осъществяването на изгодните за нея факти, за които се отнасяли
счетоводните записвания, поради което претенциите й за главница и за
акцесорни вземания не били установени по несъмнен начин. Поради това се
оспорва съдебно счетоводната експертиза и се иска същата да не бъде
кредитирана.
Искането е да се отмени първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно. Претендирано е адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „У.к.б.“ АД с изразено становище за
нейната неоснователност и подробно развити съображения в отговор на
изложените от жалбоподателя доводи за неправилност и незаконосъобразност
на решението. Искането е да се потвърди първоинстанционното решение и да
се присъдят на ответника по жалбата направените във въззивното
производство разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Апелативният съд намира, че въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена е от лице, имащо право на въззивно обжалване, а именно
от ответника срещу решението, с което са уважени изцяло предявените срещу
него искове по чл. 422 от ГПК, в предвидения за това в чл. 259 ал. 1 от ГПК
преклузивен срок.
С оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд намира,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По въпроса за правилността на първоинстанционното решение съдът е
ограничен от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за
приложение на императивни материалноправни норми.
С оглед на това и съобразявайки конкретните оплаквания във
въззивната жалба, съдът намира че тя е неоснователна по следните
5
съображения:
Пред Окръжен съд – Пловдив по т. дело № 1009/2019 година е
предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 430 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Искът е предявен от „У.к.б.” АД срещу ЕЛ. ЕД. Б. в качеството й на
кредитополучател, за приемане за установено, че дължи на ищеца сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по
ч.гр. дело № 15952/2017 година на Районен съд – Пловдив, включващ
14422,28 евро главница по договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № ... от 13.07.2012 година, ведно със законната лихва,
считано от 10.10.2017 година до окончателното плащане и сумата от 1742,74
евро – договорни лихви за периода 20.10.2016 година до 09.10.2017 година.
Обстоятелствата, на които се основава предявеният от банката иск, са
свързани с неизпълнение на договорното задължение на ответницата Е.Б. за
погасяване на дължимите месечни анюитетни вноски по договора за банков
потребителски кредит на физическо лице № ... от 13.07.2012 година. Твърди
се, че общият размер на отпуснатата и усвоена изцяло на 16.07.2012 година
сума от ответницата по този договор е 21 000 евро. Срокът на договора бил
десетгодишен, като по него ответницата дължала 120 анюитетни погасителни
вноски в размер на по 276,58 евро през периода от 20.08.2012 година до
20.06.2022 година и последна вноска с падеж 13.07.2022 година в размер на
277,37 евро. При подписването на договора уговореният между страните
размер на възнаградителната лихва бил 9,75%, включваща БЛП, методът за
определянето на който бил посочен в чл. 9.2 от ОУ и фиксирана надбавка.
Ищецът твърди, че през целия срок на действие на договора начисляваният
размер на договорната лихва не надвишавал първоначално уговорения, а
намалявал с намаляването на референтния лихвен индекс. Твърди се, че са
настъпили предвидените в чл. 17 от договора предпоставки за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, тъй като ответницата не е изпълнила
задължението си да погаси в срок месечни погасителни вноски съгласно
погасителния план – неразделна част от договора, дължими през периода от
20.10.2016 година до 20.04.2017 година, включващи 1010,47 евро главница и
412,14 евро договорна лихва. Поради това и на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, за което уведомила
6
ответницата с нотариална покана, връчена й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, по-конкретно от приложеното
ч.гр. дело № 15952/2017 година на РС – Пловдив, образувано въз основа на
подадено заявление по чл. 417 от ГПК от 10.10.2017 година е видно, че
банката-ищец е поискала и й е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ал. 1 т. 2 от ГПК въз основа на сключения между
страните договор, погасителния план към него и общите условия, които са
подписани от тях и въз основа на извлечение от счетоводните й книги, за
дължимите суми по договора, които са предмет и на предявения иск по чл.
422 от ГПК, при обявена предсрочна изискуемост.
Пред въззивната инстанция не се поддържат от жалбоподателката
доводите, свързани с ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита поради
нередовното връчване на кредитополучателката на изявлението на банката за
предсрочната изискуемост. Мотивите на първоинстанционния съд за
редовност на това връчване, осъществено в нотариално производство с
приложение на фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на дата 20.09.2017 година не
са оспорени с въззивната жалба, поради което не се налага излагане на
допълнителни мотиви по този въпрос.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, свързани с
документите въз основа на които е изготвена съдебно счетоводната
експертиза и искането тя да не бъде ценена, съдът намира, че те са
неоснователни. Приетата от първоинстанционния съд ССЕ не е оспорена от
ЕЛ. ЕД. Б. в съответните преклузивни срокове както досежно съдържащите се
в нея изводи, така и досежно документите, въз основа на които е изготвена.
Вещото лице не е установило пропуски или нередовно водена счетоводна
документация в банката. Напротив, в т. 5 от заключението по поставените от
ищеца задачи изрично е отразено, че счетоводните записвания в системата са
водени редовно като по номера на договора се е отчитало счетоводното
движение по кредита. Липсват конкретни твърдения и доказателства, с които
ответницата да мотивира оспорването си и които да дават основание на съда
да не възприема експертизата или да възложи извършване на допълнителна
проверка въз основа на други доказателства, различни от тези, предоставени
от банката.
7
По тези съображения съдът намира, че следва да съобрази приетата от
първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза досежно
настъпилите обективни предпоставки за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита и досежно дължимите суми по него.
Преди да пристъпи към обсъждане на дължимите размери, съдът
следва да отговори на поддържаните от жалбоподателката доводи за наличие
на неравноправни клаузи в процесния договор и за тяхното отражение в
отношенията между страните по настоящото дело.
Приложими в отношенията между страните са договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № ..., сключен на 13.07.2012 година,
неразделна част от който са погасителния план и Общите условия, при които
У.к.б. АД предоставя потребителски кредити на физически лица / чл. 18.6./.
С този договор на Е.Б. в качеството на кредитополучател е отпуснат
кредит в размер на 21 000 евро за текущи нужди и рефинансиране на
задължения към други банки. Крайният срок на договора е 13.07.2022 година,
като е предвидено погасяване на задълженията по договора с месечни
анюитетни вноски, дължими по 20-то число на съотвения месец / чл.7/.
Реалното усвояване на отпусната сума по кредита със заверяване на
банковата сметка на Е.Б. на дата 16.07.2012 година е установено от вещото
лице с приетата експертиза.
Размерът на анюитетните вноски, видно от погасителния план, е
еднакъв за целия период на действие на договора – 276,58 евро с изключение
на последната вноска, дължима на 22.07.2022 година, която е в размер на
277,37 евро.
Лихвите по договора за кредит са уредени в чл. 4. Годишната
възнаградителна лихва по договора за кредит съгласно чл. 4.1.а. включва
базисен лихвен процент, формиран от тримесечния EURIBOR съгласно
Раздел ІІІ от ОУ и премия, както и надбавка. При сключване на договора е
посочено, че базовия лихвен процент е 0,653, колкото е стойността на
тримесечния EURIBOR, а премията е 0%. Надбавката е фиксирана на 9,097%,
или общият размер на годишния лихвен процент по договора към момента на
сключването му е 9,75%. В чл.4.2. е уреден годишният лихвен процент върху
просрочена главница, формиран от базовия лихвен процент и надбавка към
8
него за просрочена главница от десет пункта, или общо към момента на
сключване на договора 19,75%.
Условията за изменение на така уговорените с договора лихвени
проценти, респ. на анюитетните вноски, се съдържат в чл. 11.3. от договора,
който препраща към т.9.4. от Общите условия. Според т.9.4. от Общите
условия при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, годишният лихвен
процент по кредита се променя с размера на сумарната промяна на двата
компонента на базовия лихвен процент – индекс и премия, в случай че тази
сумарна промяна представлява изменение с повече от 0,25 процентни пункта
спрямо действащия към момента на промяната размер на базовия лихвен
процент.
В чл. 9.5.1 от Общите условия е предвидено, че Банката уведомява
кредитополучателите и третите задължени лица за промените в базовия
лихвен процент с изпратеното им извлечение от кредита, в което се сочи и
размера на променените погасителни вноски, като уведомяването се
осъществява с обявяването на новата стойност на премията и действащия към
момента пазарен лихвен индекс, формиращи базовия лихвен процент, на
интернет страницата на банката, на гишето й и в извлечението за движението
на кредита, изпратено на последния известен на банката адрес на
кредитополучателите, съответно по реда за връчване на съобщения,
установен в договорите, на имейл адрес, по факс .
В т.9.6. от Общите условия е предвидено, че промяната влиза в сила
автоматично с уведомяването на кредитополучателите чрез обявяване
съгласно установеното в т.9.5.1. на новата стойност на базовия лихвен
процент при запазване на обявената в договора надбавка и без за това да е
необходимо сключването на допълнително споразумение между страните.
Точка 9.6.1. от Общите условия дава възможност на банката да
прибавя към базовия лихвен процент премия в размер на до 2 процентни
пункта към пазарния лихвен индекс, за което уведомява
кредитополучателите, при условия, посочени в текста на разпоредбата,
свързани с промяна на нормативната база и/или условията на финансовите
пазари и/или възникване на други обективни обстоятелства, водещи до
съществено повишаване разходите на банката по привлечения ресурс,
9
включително, но не само изменение с 0,5 процентни пункта на месец на
индекса на потребителските цени в Б., изменение от поне един процентен
пункт за месец на валутния курс евро/лев, отмяна на валутния борд,
изменение с минимум 0,5% пункта на месец на стойностите на средните
годишни лихвени нива по новопривлечените срочни депозити от
нефинансови предприятия и домакинства, обявявани в статистиката на БНБ,
изменение с поне 0,5 процентни пункта за месец на основния пазарен
измерител за кредитен риск на Б. за периоди между 1 и 10 години, промяна в
кредитния рейтинг на Б. според някои от основните рейтингови агенции,
промени в регулациите на Ц.б., засягащи функционирането на банките и
изискванията към тях.
Физическото лице – кредитополучател ЕЛ. ЕД. Б. безспорно има
качеството на потребител по смисъла на § 13 от Закона за защита на
потребителите и се ползва с потребителската защита по глава VІ от ЗЗП,
поради което съдът следва да се произнесе по въпроса за наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит.
Императивната разпоредба на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите урежда общата клауза за неравноправност на уговорките в
потребителските договори. Неравноправна е всяка неиндивидуално
уговорена клауза, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В чл. 143 от ЗЗП са посочени отделни
хипотези на неравноправни клаузи, сред които и правото на търговеца да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание, респ. без ясно и точно посочени в договора обективни
предпоставки за това / чл. 143 ал. 2 т. 11 от ЗЗП/.
От обсъдените по-горе клаузи на сключения между страните договор и
Общите условия към него като неравноправна може да бъде възприета
клаузата на т.9.6.1. от Общите условия, даваща възможност на банката да
прибавя към посочения в договора референтен лихвен процент / тримесечния
EURIBOR/ премия в размер на до 2 два процентни пункта. Тази клауза, макар
привидно са съдържа обективни обстоятелства за изменение на
възнаградителната лихва, осигурява възможност на банката едностранно да я
променя чрез прибавяне на допълнителен компонент към базовия лихвен
10
процент, без да е посочено в какъв размер се променя той при изменение на
съответния обективен показател. Липсва достъпна за потребителите
методика, съдържаща ясна, разписана и разбираема изчислителна формула,
която ще се прилага за едностранно изменение на лихвения процент при
настъпили изменения на посочените по-горе индекси и показатели, което дава
възможност на банката да променя произволно размера на лихвите по
кредита. Поради това съдът приема, че клаузата на т. 9.6.1. от Общите
условия е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2,т. 11 от ЗЗП, доколкото
допуска банката едностранно да променя условията на договора въз основа
на непредвидено в него основание. В случая не сме изправени пред
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, тъй като макар и формално
изменението на цената да е обвързано от външни обективни причини,
липсват ясно установени правила и конкретна информация с колко
търговецът може да я промени.
Предвидената с договора възможност за промяна на другия
компонент, участващ при формирането на възнаградителната лихва –
тримесечният EURIBOR обаче не е неравноправна клауза. В случая не става
дума за едностранна промяна на лихвения процент от страна на банката,
дължаща се на неясни и неконкретизирани причини. Става дума за
междубанков лихвен индекс - средното лихвено равнище, при което банките
в еврозоната си разменят срочни депозити в евро, изчислява се от Е.б.ф. в Б.,
Б., която представлява интересите на 3000 кредитни институции в страните-
членки на Евросъюза, а също и на И., Н. и Ш. и се обявява се ежедневно в
11.00 часа централноевропейско време и показва базовата лихва на
междубанковия паричен пазар в Eврозоната за депозити в евро за 1, 3, 6 и 12
месеца. В този смисъл промяната на неговите стойности е обективна, не
зависи от едностранните решения на банката. С оглед на това промяната на
договорния лихвен процент само и единствено поради промяната на този
индекс, чиито стойности са общо достъпни, не налага извод за
неравноправност на тази клауза. клауза е неравноправна по смисъла на чл.
143 ал. 2 т. 11 от ЗЗП / чл. 143 т. 10 преди изменението с ДВ бр. 100/2019
година/. Още повече, че в т. 9.5.1. от Общите условия е предвидено, че при
промяна на лихвения процент кредиторът уведомява кредитополучателя за
тази промяна, като му изпраща извлечение по кредита, в което се сочи и
11
размера на променените погасителни вноски, като съгласно т.9.6. промяната
влиза в сила с уведомяването на кредитополучателя.
Неравноправните клаузи в договора / в частност обсъдената по-
горе клауза на т.9.6.1. от Общите условия/ са нищожни по смисъла на чл. 146
от ЗЗП, ако не са индивидуално уговорени и се отразяват на размера на
задълженията на кредитополучателя, доколкото са приложени реално в
отношенията между страните.
В случая от приетата по делото и неоспорена съдебно счетоводна
експертиза е установено, че през целия период на действие на договора от
сключването му до обявяването на предсрочната му изискуемост банката –
ищец не е определяла и начислявала премия към определения с договора
лихвен индекс като компонент от базовия лихвен процент, през целия период
премията е била 0%, каквато е била и към момента на сключване на
договора. Възнаградителната лихва се е определяла само въз основа на
единия от компонентите на базовия лихвен процент, посочен в договора -
тримесечния EURIBOR и посочената фиксирана надбавка от 9,097%, като
през целия срок на действие на договора няма период, в който да е
начислявана по-висока от първоначално договорената възнаградителна лихва,
а тя е намалявала непрекъснато с намаляването на тримесечния EURIBOR.
Т.е. в отношенията между страните не са прилагани неравноправни клаузи и
те не са довели до увеличаване на месечните погасителни вноски, респ. до
невъзможност на ответницата да ги погасява поради това увеличение, каквито
доводи са поддържани пред първата и пред въззивната инстанция.
Що се отнася до конкретните уговорки за общия размер на отпуснатата
сума, начина на погасяване на задълженията и сроковете за това, както и
размера на възнаградителната лихва, съдържащи се в т. 4.1.а. от договора, те
безспорно са индивидуално уговорени и са достатъчно ясни и разбираеми и
обвързват страните по договора.
Неоснователни са възраженията на ответницата и за прекомерност на
уговорената лихва при просрочие и в този смисъл за нищожност на тази
клауза като противоречаща на добрите нрави. Т. 4.2. от договора, която беше
обсъдена от съда по-горе, предвижда лихви за забава върху размера на
просрочената главница, които надвишават с 10% възнаградителната лихва,
12
уговорена в т. 4.1.а, включваща базов лихвен процент и фиксирана надбавка
към него. При тази формулировка на клаузата липсва основание да се приеме
нейната нищожност – уговорената лихва при просрочие е в размер, който е
по-нисък от двукратния размера на възнаградителната лихва и се прилага
само върху просрочената главница и в този смисъл не противоречи на
добрите нрави и не е прекомерен.
По тези съображения съдът намира, че първоинстанционното решение
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, доколкото с него
предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК е уважен до размерите,
които са установени от вещото лице в приетата по делото ССЕ и които са
съобразени с първоначалните клаузи на индивидуалния договор, сключен
между страните, като е отчетена само промяната на лихвения процент,
дължаща се на промяна на тримесечния EURIBOR, която след прилагането й
е довела до намаляване на размера на дължимите месечни вноски. От
заключението на вещото лице е видно, че последните плащания на
ответницата за погасяване на задълженията по договора са направени на
23.12.2016 година. Към месец април 2017 година вече е имало седем
неплатени вноски по главницата, а към датата, на която ответницата Е.Б. е
уведомена за предсрочната изискуемост на кредита – 20.09.2017 година има
неплатени 12 вноски по дължимата главница и 9 вноски дължими
възнаградителни лихви. Т.е. безспорно е установено по делото и
настъпването на предвидените в чл. 17 от договора обективни предпоставки
за обявяване на предсрочната му изискуемост.
С оглед изхода на спора жалбоподателката Е.Б. следва да бъде осъдена
да заплати на „У.к.б.“ АД направените пред въззивната инстанция разноски.
Направените от ответника по въззивната жалба разноски са в размер на
1330,63 лева адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане е
установено с фактура и преводно нареждане.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260212 от 30.12.2020 година,
постановено по т. дело № 1009/2019 година по описа на Окръжен съд –
13
Пловдив.
ОСЪЖДА ЕЛ. ЕД. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул.
"Б." № ..., ет. ..., ап. ..., да заплати на ищеца „У.к.б.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С. ..., район В., пл. "С.Н." № ..., сумата от
1330,63 лева разноски за въззивното производство – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14