№ 251
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000239 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от
“Напоителни системи” ЕАД обжалва решение № 1 582 от 25.7.2018 г. по т.д. 3 244/17 г., по
описа на Софийски градски съд, 11 състав, с което е осъдена „Напоителни системи“ ЕАД да
заплати на „Сладководно стопанство“ ЕООД сумата от 82 876 лв., обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение, на основание чл.88, вр.чл.82 вр.чл.79,ал.1,пр.2 ЗЗД,
в едно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане
на сумата.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Инвокира твърдения, че от представена декларация за
извършен оглед , подписана от управителя „Сладководно стопанство” ЕООД водоема е
приет без претенции, както и че фактическото състояние на обекта не се различава от
описанието в тръжната документация. Освен това в приемо-предавателния протокол от
19.8.2014 г. било посочил, че е запознат със състоянието на имота и не прави възражение за
него и го приема така както е предаден. Твърди, че няма нормативно задължение
жалбоподателят да следи за качеството на водата. Това задължение било на Басейнова
дирекция „Черноморски район” към МОСВ на основание чл. 135, ал. 1 т. 8 от Закона за
водите. Моли да се отмени решението.
Ответникът „Сладководно стопанство” ЕООД оспорва въззивната жалба.
1
Оспорва, че от посочената във въззивната жалба декларация могат да се правят изводи, тъй
като не се намира по делото, не е приета като доказателство. Твърди, че в тържната
документация никъде нямало споменаване качеството на водата, с оглед на нейното
актуално състояние. Твърди, че има задължение за жалбоподателя да следи за качеството на
водата, което извежда от разпоредбата чл. 48 ,ал.1 т. 3 от ЗВ. Твърди, че след като било
установено още към 2014 г., че водата е с влошен екологичен потенциал, то не е могъл като
ползвател да поддържа обекта и да го ползва. С оглед на това твърди, че е налице
съществено неизпълнение от въззивника. Инвокира доводи, че ответникът не бил доказал, че
е предоставил годен обект, тъй като обектът не отговарял за извършването на
рибностопанска дейност. Твърди, че изначално обектът не отговарял за предназначението, за
което е отдаден под наем - рибностопанска дейност. От наемателя не зависело дали и кога
имотът ще бъде приведен в състояние, годно да се ползва по предназначение, за което е нает
- рибностопанска дейност. Екологичният потенциал на водата бил влошен още към 2014 г.
Твърди, че съгласно чл. 174 от ЗВ лицата, на които били предоставени права за водовземане
или ползване на водни обекти били длъжни да провеждат собствен мониторинг. Моли да се
остави без уважение въззивната жалба.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 1 582
от 25.7.2018 г. по т.д. 3 244/17 г., по описа на Софийски градски съд, 11 състав, че съдът е
отхвърлил предявения искът с правно основание чл.55 ЗЗД предявен от „Сладководно
стопанство“ ЕООД срещу „Напоителни системи“ ЕАД за заплащане на сумата от 82 876 лв.
платена наемна цена на отпаднало правно основание и претърпени вреди в размер на 3 900
лв. и пропуснати ползи в размер на 37 500 лв., като неоснователни, осъдил е „Напоителни
системи“ ЕАД да заплати на „Сладководно стопанство“ ЕООД сумата от 82 876 лв.
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, на основание чл.88, вр.чл.82
вр.чл.79,ал.1,пр.2 ЗЗД, в едно със законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата, отхвърлил е претенцията за обезщетение в размер на
претърпени вреди в размер на 3 900 лв. и претенцията за пропуснати ползи в размер на 37
500 лв., като неоснователнии е осъдил „Напоителни системи“ ЕАД да заплати на
„Сладководно стопанство“ ЕООД сумата от 6 712.92 лв. разноски на основание чл.78 ГПК.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
между същите е сключен договор за наем Д 53-414 -122 от 07.08.2014 г., по силата на който
„Напоителни системи“ ЕАД като наемодател е поел задължение да предостави на
„Сладководно стопанство“ ЕООД като наемател едно съоръжение в качеството на
рибностопански обект - част 25 % от обща площ от язовир Порой, находящ се в землищата
на с. Александрово, Гълъбец и Порой, община Поморие, с. Тънково, Гюльовица и Оризаре,
община Несебър, начина имота с цел извършване на рибностопанска дейност по реда на
настоящия договор. Видно от договора страните са постигнали съгласие наемната цена е 35
000 лв. годишно, а срокът е 10 години. Не се спори между страните, а се установява и от чл.
26 от договора, че страните са постигнали договореност, наемателят да може да извършва
зарибявания за своя сметка, с цел поддържане на естествения прираст на рибата с
подходящи видове риба по свое усмотрение при спазване изискванията на Закона за
2
рибарството и аквакултурите.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
между същите през 2016 г. е сключен договор за наем Д 53 - 414 - 53 от 28.3.2016 г., с който
е отдаден под наем рибарска хижа към язовир Порой. Видно от договора, наемната цена е
165 лв. месечно без ДДС и се заплаща авансово. Видно от договора страните са постигнали
съгласие, че основната дейност на наемодателя „Напоителни системи“ ЕАД е да извършва
напояване и приоритетно за него е изпълнение на тази дейност (чл. 8 от договора), както и
че наемодателят отговаря за състоянието на имота и да го предаде в състояние,
предназначено за ползване. Съгласно чл.2 , ал. 4 от договора предаването на имота,
състоянието и възраженията на наемателя се извършва с протокол.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
в изпълнение на договора е преведена сумата за наем на 13.08.2014 г. в размер на 38 500 лв.
и сумата от 42 000 лв. по договора от 07.08.2014 г.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
на 11.10.2014 г. е изпратено уведомление за разваляне на договора (телеграма със заверка на
съдържанието). Като основание за разваляне на договора ищецът се е позовал на отказа на
МОСВ, обективиран в решение 131/29.06.2016 г., с който е отказано издаване на разрешение
за ползване на акватория от язовир Порой с цел аквакултури и свързаните с тях дейности,
поради влошаване на екологичния потенциал на язовира от добър в лош.
Не се спори между страните, а се установява и от решение на МОСВ от
29.06.2016 г., че на 29.06.2016 г. на наемателя „Сладководно стопанство“ ЕООД му е
отказано издаване на разрешение за ползване на повърхностен воден обект - акватория от
язовир Порой за аквакултури и свързаните с тях дейности. Видно от решението, искането е
отправено от „Сладководно стопанство“ ЕООД на 28.04.2016 г.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
обектът е предаден на „Сладководно стопанство“ ЕООД на 19.08.2014 г. и наемателят не е
направил възражение по отношение състоянието на имота и го приема в състоянието, в
което се намира към момента на подписване на протокола.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото
(договор за наем и тръжна документация), че предназначението на обекта е за
рибностопанска дейност. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че от
сключването на договора от 07.08.2014 г. до постановяване на решението 29.06.2016 г.
наемателят е ползвал обекта.
От заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се
установява, че вещото лице твърди, че резултатите от проведения мониторинг 2014-2015 г.
не са били известни на наемодателя, нито по време на огледа, нито по време на сключването
на договора, както и че нито наемателя, нито наемодателя имат компетенциите да оценят,
чрез проява на обикновено внимание качеството на водата на язовира от гледна точка на
екологичния потенциал. Твърди, че лош екологичен потенциал не ограничава използването
на язовира за отглеждане на риба, но отглеждането й е недопустимо от екологични
съображения и е законодателно ограничено. Твърди, че нормативната забрана е установена в
Наредба Н-4/12 г. за характеризиране на повърхностните води, като разрешението за
ползване се взима от МОСВ. Твърди, че такова разрешение е налице по делото.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
3
С атакуваното решение № 1 582 от 25.7.2018 г. по т.д. 3 244/17 г., по описа на
Софийски градски съд, 11 състав, че съдът е отхвърлил предявения искът с правно
основание чл.55 ЗЗД предявен от „Сладководно стопанство“ ЕООД срещу „Напоителни
системи“ ЕАД за заплащане на сумата от 82 876 лв. платена наемна цена на отпаднало
правно основание и претърпени вреди в размер на 3 900 лв. и пропуснати ползи в размер на
37 500 лв., като неоснователни, осъдил е „Напоителни системи“ ЕАД да заплати на
„Сладководно стопанство“ ЕООД сумата от 82 876 лв. обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение, на основание чл.88, вр.чл.82 вр.чл.79,ал.1,пр.2 ЗЗД, в едно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата,
отхвърлил е претенцията за обезщетение в размер на претърпени вреди в размер на 3 900 лв.
и претенцията за пропуснати ползи в размер на 37 500 лв., като неоснователнии е осъдил
„Напоителни системи“ ЕАД да заплати на „Сладководно стопанство“ ЕООД сумата от 6
712.92 лв. разноски на основание чл.78 ГПК.
Решението е атакувано в частта, в която съдът е осъдил „Напоителни
системи“ ЕАД да заплати на „Сладководно стопанство“ ЕООД сумата от 82 876 лв.
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, на основание чл.88, вр.чл.82
вр.чл.79,ал.1,пр.2 ЗЗД, в едно със законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата и в частта, в която е осъдил „Напоителни системи“ ЕАД
да заплати на „Сладководно стопанство“ ЕООД сумата от 6 712.92 лв. разноски на
основание чл.78 ГПК. Ето защо в останалата част постановеното първоинстанционно
решение е влязло в сила.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената жалба съдът намира, че
същата е процесуално допустима, като подадена от лица с представителна власт и в
установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните от въззивника основания са свързани с твърдението, че съдът
неправилно е приел, че от представена декларация за извършен оглед, подписана от
управителя „Сладководно стопанство” ЕООД се установява, че водоема е приет без
претенции, както и че фактическото състояние на обекта не се различава от описанието в
тръжната документация. Неправилно е преценката на доказателствата, тъй като в приемо-
предавателния протокол от 19.08.2014 г. е посочено, че е запознат със състоянието на имота
и не прави възражение за него и го приема така както е предаден. Инвокирани са твърдения,
че няма нормативно задължение наемодателят да следи за качеството на водата, а такова е
предвидено за Басейнова дирекция „Черноморски район” към МОСВ на основание чл. 135,
ал. 1 т. 8 от Закона за водите. Разгледани по същество наведените доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за
основателни, по следните съображения:
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати
определена цена. При липса на друга уговорка между страните наемодателят е длъжен да
предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета (чл. 230, ал. 1
ЗЗД), а наемателят е длъжен да върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите,
4
причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на
причина, за която той не отговаря (чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД). Съгласно разпоредбата на
чл. 233, ал. 1, т. изр. 4 (последно) ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта е
била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда оборима презумпция
по отношение доказване на състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на
наемателя по договора за наем. Ако страните по наемното правоотношение не са подписали
двустранно приемо-предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под
наем вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно
която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди,
че вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на
ползуването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за
установяване на съответното състояние е негова.
Изпълнението на основното задължение от страна на наемодателя, според
приетото в трайно непротиворечивата съдебна практика, означава, че наемодателят е
задължен да създаде възможност наемателят да упражнява необходимата за ползването на
вещта непосредствена фактическа власт върху същата и да я постави в състояние, което я
прави годно да служи, съобразно предназначението за което е наета, освен, ако с договора е
уговорено друго. От това свое основно задължение наемодателят се освобождава само
когато наетата вещ не може да бъде предадена на наемателя в надлежното състояние не по
негова вина, като в тази хипотеза приложение намира общото правило на чл. 89 ЗЗД. Във
всички останали случаи при които наетата веща е предадена от наемодателя с недостатъци,
изключващи или намаляващи годността й за нормалното или уговорено нейно
предназначение, наемателят разполага със създадена му от закона възможност да иска,
съобразно вида на повредите в наетата вещ, както да бъде освободен от задължението си да
плаща наемната цена за периода, през който вещта е била обективно неизползваема, респ. да
бъдат поправени недостатъците от / или за сметка на наемодателя, така и да развали наемния
договор по реда на чл. 87 ЗЗД, с характерните за този договор с продължително изпълнение,
правни последици. Съгласно чл. 230, ал. 2 ЗЗД съществуването на тези изчерпателно
посочените в закона възможности не лишава наемателят от правото му на обезщетение и за
претърпените от него вреди. Правото на обезщетение за вредите, които понася от
предадената му в ненадлежно състояние вещ двъв всички случаи не следва да се поставят в
тежест на наемателя, при вина на наемодателя. В този смисъл е разрешението възприето,
обективирано в решение № 209 от 02.12.2013 г., постановено по т.д. № 825/13 г. на ІІ т.о.,
решение № 81 от 18.07.2013 г., по т.д. № 143/12 г. на ІІ т.о., решение № 97 от 23.07.13 г., по
т.д. № 73/12 г. на І т.о. и др. В цитираните решения изрично е посочено, че по силата на
диспозитивното правило на чл. 230, ал. 1 ЗЗД наемодателят е длъжен да предаде наетата вещ
в състояние, което отговаря на ползването за което е наета, освен ако в договора е уговорено
друго. Това означава, че когато друго не уговорено между съконтрахентите, задължението
на наемодателя за надлежно предаване на наетия обект е изпълнено, ако към момента на
предаването му на наемателя и през времетраенето на наемния договор, състоянието му
отговаря на договореното с договора предназначение.
5
Изключение от правилото е предвидено от законодателя в разпоредбата на чл.
230, ал. 3 ЗЗД, съгласно което за мълчаливо уговорено се счита, че наетата вещ ще се
предаде в състоянието, в което се намира към момента на сключване на договора, без
задължение за наемодателя да отстрани съществуващите към този момент недостатъци на
вещта, ако наемателят е знаел за тях или лесно е могъл да узнае и не е поискал своевременно
отстраняването им. Но ако самият наемодател е заявил, че не съществува конкретният
недостатък или знаейки го не го е довел до знанието на наемателя, когато е неустановим при
проявено обикновено внимание от последния, то и в сочената хипотеза договорната му
отговорност за неизпълнение не отпада (вж. отменителното решение на ВКС).
В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства между
страните е възникнало правоотношение по договор за наем на язовир. Видно от
разпоредбите на договора изрично е предвидено, че същият се отдава под наем за
извършване на рибностопанска дейност, като наемателят е поел задължението при
осъществяването на стопанската си дейност и ползването на наетата вещ да спазва
Закона за рибарството и аквакултурите и Наредба № 37 от 2008 г. за ползването на
язовирите - държавна собственост в рибностопанско отношение. На същият е
предоставено правото да извършва зарибявания за своя сметка, с цел поддържане на
естествения прираст на рибата, с подходящи видове риба. За да използва язовира по
предназначение (отглеждане и развъждане на риба) наемателят е следвало да се снабди
с разрешение от компетентния орган МОСВ да извършва такава дейност. Такова
разрешение ме у отказано с решение 131/29.06.2016 г. на МОСВ. Видно от същото отказът
е постановен поради влошаване на екологичния потенциал на язовира от добър в лош.
От заключението на назначената и изслушана пред настоящата инстанция
съдебна експертиза се установява, че лош екологичен потенция (отразеното в отказа на
МОСВ) не ограничава използването на язовира за отглеждане на риба, тъй като някой
видове риба понасят такива услодвия, но е недопустимо от от екологични съображения,
които са обективирани в законодателно ограничение. Вещото лице е посочило евентуалните
причини довели до влошаването на екологиния потенциал на язовира (резултат от действия
като липса на защитен пояс между земеделските земи и язовира, дейност по напояване и
водосбора, които преминава пез земеделски земи). Липсата на валидно издадени
разрешения за осъществяване на дейността, препятства използването на язовира за
договорното му предназначение – отглеждането на риба. Извършените изследвания по
проведения мониторинг не се предоставят поотделно за всеки воден обект, но се отразяват в
обобщен доклад, до който наемодателят, при упражняването на дължимата грижа на добър
търговец е могъл да се снабди. Видно от събраните по делото доказателства в тържната
документация не е посочено обстоятелството, че към настоящия момент се извършва
мониторинг по отношентие на годността на водите. С оглед на това и предвид
доказателствата по делото следва да се приеме за безспорно установено по делото, че
наемодателят е заявил, че не съществуват недостатъци, които да препятстват използването
на язовира за целите, предвидени в договора за наем, както и че към момента на провеждане
6
на търга и сключването на договора се провежда мониторинг на водите.
От заключението на експертизата, както и от обясненията дадени от вещото
лице в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че недостатъците на веща не
могат да бъдат установени при обиктовенния оглед. От друга страна, с оглед започналия
мониторинг на водата, дори и при отправено искане за издаване на разрешение за
рибовъдство, каквото наемателят е следвало да получи за да започне използването на
язовира по предназначение за което е отдаден под наем, такова разрешение не би могло да
се получи. Наемодателят е следвало да отрази в тръжната документация, провеждането на
мониторинга, с оглед постигнатото съгласие, че ползването ще се осъществява след издаване
на разрешение. С оглед на изложеното по горе, настоящият състав намира, че са налице
предпоставките за ангажирането на отговорността на наемодателя за заплащане на
обезщетение. На основание чл.272 от ГПК и предвид съвпаденото на крайните изводи на
двете инстанции, настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
С оглед изхода на спора, настоящият състав намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 13 600 лв., представляваща разноски пред
въззивна и касационна инстанция за един адвокат и сумата от 1 684.52 лв., представляваща
размера на внесената държавна такса за касационното обжалване.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение решение № 1 582 от 25.7.2018 г. по т.д. 3 244/17 г., по описа на
Софийски градски съд, 11 състав, в частта, в която осъдил е „Напоителни системи“ ЕАД да
заплати на „Сладководно стопанство“ ЕООД сумата от 82 876 лв. обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение, на основание чл.88, вр.чл.82 вр.чл.79,ал.1,пр.2 ЗЗД,
в едно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане
на сумата, като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № 136 да заплати на „Сладководно стопанство“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 53 сумата от 13 600 (тринадесет хиляди и
шестотин) лв., представляваща разноски пред въззивна и касационна инстанция за един
адвокат и сумата от 1 684.52 (хиляда шестотин осемдесет и четири лв. и петдесет и две ст.)
лв., представляваща размера на внесената държавна такса за касационното обжалване, на
основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8