№ 148
гр. София , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка С. Георгиева
в присъствието на прокурора Галя Славчева Маринова (АП-София)
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600066 по описа за 2021 година
С присъда от 18.09.2020 год., постановена по НОХД №662/2020 год. по описа на
Софийски градски съд, НО, 14 състав, подсъдимият В. В. А. е признат за виновен в това, че
на 05.01.2020г. около 11,30 часа, в гр. София, бул. „***” №126, вх.“А“, в условията на
опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи – черна дамска чанта от естествена кожа на
стойност 40,00лв., мобилен телефон марка „Самсунг“ модел „А10“ на стойност 180лв.,
кожено жълто портмоне на стойност 10лв., тоалетна чантичка за дамска принадлежности на
стойност 9,00лв. и пари в брой – сумата от 4,00лв., всичко на обща стойност 243,00лв., от
владението на Л. И. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила за
това, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б.“б“, вр. чл.54 от НК му е НАЛОЖЕНО наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
осем години. На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, съдът е определил
първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на така наложеното на наказание „Лишаване от
свобода" и на основание чл. 59, ал. 1 и ал.2 от НК е зачетел предварителното задържане на
подсъдимия по дело.
Съдът, с оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.З от НПК, е осъдил
подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 640лв. по сметка на
републиканския бюджет и 1 235,40лв. по сметка на ВСС, както и държавната такса за
издаването на два броя изпълнителни листа в размер на 10лв.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия
А. – адв.Г. от САК, с наведени доводи, че присъдата е неправилна, необоснована и
незаконосъобразна. С жалбата е заявено, че същата ще бъде допълнена след запознаване с
мотивите на присъдата. Към настоящия момент, подс. А. е оттеглил пълномощията си от
този защитник. Постъпила е жалба и лично от подсъдимия А. с мотиви, че подробни
1
съображения ще посочи в съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Пред въззивната инстанция подс.А. е представляван от договорния си защитник –
адв. Х. Р. АК - Благоевград.
Подсъдимият В. В. А., в предоставеното му право на лична защита, се присъединява
към изложените доводи от защитата му, а в последната си дума към съда, е заявил, че не е
съгласен с изводите на СГС за неговата виновност. Според подсъдимия признаването му за
виновен се дължи на криминалното му минало и очаква от въъззивната инстанция да
оправдае по повдигнатото обвинение.
Представителят на АП - София е изразил становище, че обжалваната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Апелативен съд - София, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на
страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
Присъдата на Софийски градски съд е постановена при пълно, всестранно и точно
изясняване на фактическата обстановка по делото, въз основа на събраните за това гласни и
писмени доказателства, приобщени по съответния процесуален ред, на които е направен е
задълбочен и мотивиран анализ, въз основа на което е прието следното:
Подс. В. В. А. е род. на ***год. в гр.***. Същият е осъждан многократно, като
последното му осъждане е по НОХД №8846/2018год. по описа на СРС, НО, 130с-в, което е
приключило с постановяване на определение за одобрение на постигнато споразумение
межди подс.А. и РП-София. Определението е влязло в законна сила на 30.05.2018год. В
посоченото производство, подс.А. се е признал за виновен за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ във вр. чл.18, ал.1 от НК,
за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години.
Установено е, че на инкриминираната дата - 05.01.2020г., около 11.30 часа св.Л. П.
се прибирала от пазар у дома си, намиращ се на адрес гр.***, ул.“***“ №126, вх.А /на ъгъла
с ул.“***“/. Свидетелката отключила входната врата на кооперацията. До вратата стоял
непознат за свидетелката човек, в последствие разпознат от нея като подс.А.. Последният
влязъл с нея във входа на кооперацията и двамата застанали пред асансьора. Провели кратък
разговор относно етажа на който отивали. В момента, в който свидетелката отваряла вратата
на асансьора, подсъдимият дръпнал дамската й чанта, която свидетелката носила през
рамото. В резултат на упражнената сила се скъсала дръжката на чантата. Вземайки чантата
подсъдимият блъснал с ръце свидетелката, тя паднала на пода, а той избягал през входната
врата. В чантата на св.П. имало следните вещи: мобилен телефон марка „Самсунг“ модел
„А10“, кожено жълто портмоне, чантичка за дамски тоалетни принадлежности, пари в брой,
лични документи и дебитни карти. След като се съвзела от случилото се, св.П. започнала да
вика за помощ, излязла навън. Никой не се отзовал на виковете й, тъй като нямало наблизо
хора. Свидетелката се прибрала в дома си и се обадила за помощ на тел.112. На подадения
сигнал се отзовали полицейски служители, с които свидетелката първоначално направила
неуспешен опит да бъде настигнат и заловен нападателя й, а в последствие отишли в 5 РУ. В
полицейското управление св.П. дала показания и описала лицето /черти, дрехи, ръст/, което
й взело дамската чанта. Още докато свидетелката била в полицейското управление, се
получила информация, че извършителят е бил заловен в близост до парка „Заимов“, пред
един супермаркет и в момент, в който седял на тротоара и бил изсипал съдържанието на
2
чантата. На организираното разпознаване св.П. посочила подсъдимия като лицето, което е
издърпало и взело чантата, както и я е блъснало на пода пред отворената врата на асансьора.
Залавянето на извършителя било извършено от полицейските служители – св.Г. Д. и св. Г.
С.. Двамата свидетели се ръководели от описанието на лицето и отнетата дамска чанта,
които им били дадени от дежурния полицай. Св. Д. е заявил, че при установяването
подсъдимият е имал вид на лице, употребило наркотично вещество, но изпълнявал с
разбиране дадените указания от полицейските служители. Св.Г. С. също е категоричен, че
на инкриминираната дата, около 11,30часа, на ул.“***“ до магазин ФРЕШ-МАРКЕТ, срещу
бл.13 са забелязали лице, което отговаряло на даденото описание от дежурния полицейски
служител и за което е имало подаден сигнал че е извършил грабеж на чанта от жена на
ул.“Васил Левски“, в района около ул.“***“.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство КСППЕ на
вещите лица психиатъра д-р Т. Т. Р., психиатъра и магистър д-р Л. Г. А. и клиничния
психолог Н. Г. И. /л.81/ и прието в с.з. по делото на 18.09.2020год. /л.171/, се установява че
подсъдимият В.А. страда от СИНДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ КЪМ ХЕРОИН
ВТЕРАПЕВТИЧНА РЕМИСИЯ. Зависимост към бензодиазепини. По отношение на същия,
вещите лица са дали заключение, че не са установени симптоми на психическо разстройство
в тесния смисъл на думата психоза, умствен дефицит, личностово разстройство или
болестна промяна на личността и към момента на извършване на деянието е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според
посоченото заключение констатираната при подсъдимия наркотична зависимост
представлява психически недостатък и налага задължителна адвокатска защита по смисъла
на чл.94, ал.1 от НПК. Вещите лица са уточнили, че психичното състояние и интелектуално
развитие на подсъдимия позволяват правилно да възприема фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни обяснения по тях, както и да участва в наказателното
производство на всичките му етапи. При разпита си в съдебно заседание, вещите лица са
отговорили че при тежка черепно мозъчна травма ще има промени в мисленето, в паметта,
във вниманието и това е в зависимост от тежестта на ЧМТ, но същите промени биха били
констатирани при извършване на преглед на лицето. При проведения преглед на
подсъдимия, вещите лица не са установили сочените последици за тежка ЧМТ. В
производството пред СГС е била назначена СППЕ. Като задача на вещите лица психиатър д-
р П. М. Г. и психолога д-р М. К. В. е поставена задача да дадат заключение относно
здравословното състояние на подсъдимия към момента – дали страда от психично или
психиатрично заболяване, което да му пречи да участва в наказателното производство. След
като са се запознали с приложените писмени доказателства по делото и изследване на
лицето в стационарни условия на територията на ПО на СБАЛЛС при Затвора – Ловеч в
период от 28.02.2020год. – 27.03.2020год., вещите лица са дали заключение, че подсъдимият
е с нормален интелект, не се наблюдават нарушения на психическите качества
представляващи „умствена недоразвитост и/или краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието, психическата му годност е запазена и същият е в състояние да
участва пълноценно в съдебното производство като дава достоверни обяснения по фактите,
имащи значение за делото, ако има желание за това“. При разпита си в съдебно заседание,
проведено на 18.06.2020год. /л.84/, вещите лица са поддържали така изготвеното
заключение.
Видно от заключението на изслушаната и приета съдебно-оценителната експертиза,
изготвена от в.л. Д. К.-Н. /л.148/ стойността на вещите отнети от пострадалата на
инкриминираната дата, са както следва: мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „А10 -
180 лева; кожено портмоне - 10,00лева и паричната сума от 4,00лева, дамска чанта –
40,00лева, тоалетна чантичка – 9,00лева, както и личен документ, дебитна карта и карта за
градския транспорт - без стойност. Общата стойност на всички вещи е 243,00лева.
3
Описаната фактическа обстановка е установена от СГС въз основа на следните
доказателства: показанията дадени в с.з. на свидетелите Л. П. и частично приобщените
такива по реда на чл.281, ал.5, във вр. ал.1, т.1 от НПК /л.65 ДП/, Г. Д., Г. С. и частично
приобщените такива по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.2 от НПК /л.69 ДП/, протокол за
оглед на местопроизшествие, протокол за разпознаване, протокол за оглед на ВД, КСППЕ от
ДП, СОЕ от ДП, СППЕ от съдебната фаза, писмени доказателства и свидетелство за
съдимост.
Пред въззивната инстанция не е провеждано съдебно следствие, като са приети като
доказателство два броя характеристики за подсъдимия.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд
правилно и законосъобразно е направил правния си извод, че подсъдимият е осъществил
деянието по чл.199, ал.1, т. 4., във вр. чл.198, ал.1, пр.1, във вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.”б” от
НК.
Обосновано и правилно СГС кредитирал изцяло показанията на пострадалата Л. П.,
дадени в съдебно заседание и частично тези от ДП на л.65 ДП, прочетени по реда на чл. 281,
ал.5, във вр. ал.1, т.1 от НПК относно часа на деянието. Посочените показания установяват
по един категоричен начин времето, мястото, механизма на деянието, а в последствие
свидетелката е разпознала като извършител подсъдимия. Неоснователни са възраженията на
защитата че съда не следва да кредитира направеното разпознаване, тъй като подсъдимият е
бил представен на пострадалата непосредствено преди извършване на процесуално –
следственото действие, нищо не се знае за поемните лица по разпознаването, с оглед на това
дали не са били заинтересовани, както и че в разпознаването са участвали лица твърде
различни по възраст. На първо място следва да се отбележи, че при разпита си в съдебно
заседание, свидетелката последователно е разказала начина на протичане на разпознаването,
участието на две поемни лица в това процесуално следствено действие. Именно пред тях
свидетелката П. е посочила подсъдимия като извършител, като е обяснила по какви
признаци го е разпознала. За тези действия е бил съставен протокол за разпознаване на лице
от 05.01.2020год. Поемните лица, присъстващите и пострадалата са подписали протокола,
без да бъдат направени искания, бележки или възражения по извършеното следствено-
процесуално действие. Твърденията на защитата, позовавайки се на данните от ЕГН на
участвалите в разпознаването лица, че не са били на една и съща възраст с подсъдимия, са
неоснователни доколкото изискването на чл.171, ал.2 от НПК е за външно сходство между
лицата. Свидетелката е категорична при разпита си, че при издърпването на чантата от
ръцете й пред асансьора се е озовала лице в лице с извършителя и е запомнила лицето,
тялото и дрехите му. Свидетелката изрично е отрекла при разпита си, преди извършване на
разпознаването подсъдимият да й е бил показван. Твърдението на подсъдимият, че е бил
пред градинката, където свидетелката е могла да го види, не се установява от
доказателствата по делото, но дори да се приеме, че това е било така, това по никакъв начин
не навежда извода, че е налице показване/посочване/ от полицейските органи на лицето,
което свидетелката следва да разпознае, поради което е налице опорочаване на действието
по разпознаване. Неоснователни са и възраженията, че свидетелката не е била на 100%
категорична, че именно разпознатото лице от нея е извършил грабежа на дамската й чанта,
поради което не следва да се кредитира същото. Извършеното разпознаване следва да се
кредитира въз основа на цялостна преценка на всички доказателства по делото, каквото е
било направено още от първата инстанция. В тази връзка, освен направеното разпознаване
от пострадалата, са налице и безпротиворечивите показанията на св.Г. Д. и св.Г. С. относно
фактите по задържането на подсъдимия, при подадени описания на лицето от пострадалата,
с отнетите вещи от пострадалата, в района на извършения грабеж. В протокола за оглед на
4
местопроизшествие от 05.01.2020год. като веществени доказателства са били иззети и други
вещи, наред с тези на пострадалата. Същите не са предмет на обвинението и както
разследващите органи, така и съда не намери за необходимо да се събират доказателства
във връзка с тяхната собственост и да търси „обяснение“ за намирането им. Това
обстоятелство, само по себе си, не разколебава извода, изграден на всички останали
доказателства по делото, че именно подсъдимият е било лицето, което е издърпало дамската
чанта от ръката на пострадалата П. и в последствие установен на мястото, където е
извършен посоченият оглед. Твърдението, че подсъдимият не е носел дрехите, описани от
пострадалата – тъмно синьо яке, защото не е притежавал такова, остават неподкрепени от
доказателствата по делото.
Направеното възражение относно липса на оставени дактилоскопни следи върху
иззетите вещи, не опровергават свидетелските показания както на пострадалата, разпознала
подсъдимия като извършител на грабежа, така и свидетелските показания на Г. С. и Г. Д..
Последните са очевидци на това как подсъдимият е стоял на рампата за разтоварване на
хранителен магазин в района, гледал какво има в една чанта и ровел в нея, а и държал в
ръката си лична карта на „жена“ – св.П..
Относно вменяемостта на подсъдимия, такива възражения са били правени още в
пледоариите пред първата инстанция и са били предмет на преценка при постановяване на
присъдата. Изложените мотиви в тази връзка се споделят и от въззивната инстанция, поради
което не е необходимо да бъдат преповтаряни. Вменяемостта на подсъдимия е била предмет
на две експертизи. Заключението на вещите лица по КСППЕ от досъдебното производство е
категорично, че подсъдимият към момента на извършване на деянието е могъл да разбила
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Констатираният от
вещите лица СИНДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ КЪМ ХЕРОИН В ТЕРАПЕВТИЧНА
РЕМИСИЯ, не води и не се установяват симптоми на психично разстройство в тесния
смисъл на думата, личностово разстройство или болестна промяна. В съдебното
производство е изслушана и СППЕ относно актуалното здравословно състояние на
подсъдимия във връзка с неговата възможност да участва в наказателното производство.
Отново вещите лица са дали заключение, че се касае за Диссоциално личностово
разстройство в широкия смисъл на това понятие. Системната употреба на
диацетилморфин/хероин/ и метадон и медикаменти /бензодиазепини/, в резултат на което
възниква физическа и психологическа зависимост към същите, според медицинската наука и
вещите лица се систематизира като психично заболяване в широкия смисъл на това понятие
и се отнася нозолгично към групата на зависимостите съгласно МКБ-10, раздел: Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни
вещества. Според вещите лица при подсъдимия са налице и белезите на органично мозъчно
страдание, последица от прекарана в миналото ЧМТ, а именно Органично разстройство на
личността и което също е психично страдание в широкия смисъл на думата на това понятие.
В предвид на направеното освидетелстване на подсъдимия и наличната медицинска
документация, вещите лица по тази експертиза са дали заключение, че не се откриват данни,
които да им дадат основание да допуснат наличие към настоящия момент и в минало време
по отношение на подсъдимия белези на душевно страдание в тесния смисъл на думата.
Според заключението, подсъдимият е в състояние да участва пълноценно в съдебното
производство, като дава достоверни обяснения по фактите имащи значение за делото, ако
има желание за това. Неоснователни са възраженията на защитата, че при този извод на
вещите лица е налице противоречие. Отразеното, че подсъдимия може да дава достоверни
обяснения, ако желае това, касае единствено и само неговото право да дава обяснения
каквито намери за добре, без да му бъде търсена наказателна отговорност за това.
Подсъдимият е бил освидетелстван след личен преглед и преглед на налична медицинска
документация, които са дали основание на вещите лица по КСППЕ от ДП да приемат, че
5
подсъдимият е в средните стойности на нормата относно интелектуално – мнестичната
дейност, без данни за интелектуално недоразвитие/олигофрения/ или болестно снижение на
интелекта /деменция/, като вниманието, концентрацията и паметта са без патологични
отклонения. В предвид на това, вещите лица са приели, че има пълен и ясен спомен за
всички подробности и детайли по случая и е в състояние да ги възпроизведе. Никъде в
експертизата не се твърди, че подсъдимият е разказал за деянието се пред тях или пък да се
цитират такива обяснения, за разлика от извадки от показания на свидетелите Г. Л., Г. К. и
Л. П.. Вече при изследването на подсъдимият във връзка с назначената от съда СППЕ, е
налице заявяване от същия, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение.
При така посоченото не е налице противоречие, което се твърди в пледоарията на защитата
Преценката дали едно лице следва да ползва адвокатска защита в наказателното
производство е предоставена на съответния орган, съобразно етапа на развитие на
наказателното производството и критериите са регламентирани в съответните законови
норми - чл.94 от НПК. След като вещите лица са дали заключение, че подсъдимият не страда
от заболяване, което да не му позволява да разбира свойството и значението и да ръководи
постъпките си, т.с. същият е вменяем и може да носи наказателна отговорност и да участва в
наказателното производство, същите са взели в предвид съществуващата при подсъдимия
наркотична зависимост, която налага задължителна адвокатска защита съгласно чл.94, ал.1,
т.2 от НПК. В случая е налице психологически недостатък, който пречи на подсъдимия да
се защитава сам. В предвид на това, възраженията за противоречие относно вменяемостта на
подсъдимия в приетата КСППЕ от ДП, е неоснователно.
Прави се и възражение относно липсата на информация за поемните лица,
присъствали при посоченото процесуално следствено действие, а именно дали са имали
интерес от същото или някакви зависимости. Обстоятелства, които да навеждат на
зависимост от някого или нещо на поемните лица, липсват. Липсват такива и относно
заинтересованост от изхода на разпознаването. В Протокола за разпознаване на лице и
предмети от 05.01.2020год. /л.70 от ДП/, са посочени всички необходими данни във връзка
с поемните лица, участвали в разпознаването. В предвид на посоченото, така направеното
възражение във връзка с годността на разпознаване, е неоснователно.
В предвид на всичко изложено, правилно и законосъобразно е прието от СГС, че
подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна признаците на
чл. 199, ал.1, т.4., във вр. чл.198, ал.1, пр.1, пр.1 във вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.”б” от НК, като
от субективна страна е действал при пряк умисъл като форма на вината. Налице всички
елементи на съставното престъпление грабеж. Съдът счита, че е осъществен грабеж, тъй
като е упражнена принуда спрямо пострадалата чрез използване на сила – дърпане на
дамската чанта, с последващо блъскане на земята и същата е имала за цел отнемане на
вещите й. Деянието е довършено, тъй като е прекратена фактическата власт на
свидидетелката върху вещите и подсъдимият установил своя фактическа власт върху тях.
Правилно е прието от СГС, че подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл,
съзнавали са общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят – отнел е вещи, които са чужда
собственост, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на закона и е без
съгласието на владелеца на вещите и е употребил сила, за да сломи съпротивата.
При реализацията на наказателната отговорност по отношение на подс.А., СГС
обосновано приел, че деянието е извършено след като е бил осъждан за умишлено
престъпление с налагане на наказание „Лишаване от свобода” не по – малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК и е бил осъждан за
умишлено престъпление от общ характер повече от два пъти с налагане на наказание
6
„Лишаване от свобода“, като поне за едно от които изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, поради което е налице опасен рецидив.
При определяне на размера на наказанието, СГС е изложил мотиви относно
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, които частично се споделят и от
въззивната инстанция. В случая правилно и законосъобразно е прието, че се каса за
смекчаващи вината обстоятелства, изразяващи се в констатираната зависимост от
наркотични вещества и състоянието му в тази връзка, което е и причина за извършване на
деянието. Като отегчаващо вината обстоятелство е било отчетено съдебното минало на
подсъдимия, извън квалифициращия признак. Въззивната инстанция приема, че при
определяне на наказанието по реда на чл.54 от НК следва да се вземат в предвид степента на
обществена опасност на деянието, която се явява висока за този вид престъпление, с оглед
начина на извършване. Представените пред въззивната инстанция два броя характеристики
относно подсъдимия А., го описват като възпитано и добро момче. Това на фона на
обстоятелството, че същият е многократно осъждан за извършени грабежи, поставя под
въпрос дадените характеристични данни по местоживеене във връзка с недостатъчните
възприятия на далите характеристичните данни за цялостното поведение на подсъдимия.
При така изложеното, САС не намира, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства, за да бъде определен размер на наказанието към минималния предвиден в
чл.199 от НК, а именно под 5 години „Лишаване от свобода”, още повече че СГС не е
наложил предвиденото в нормата наказание „Конфискация до ½ от имуществото”.
Наложеното на подсъдимия А. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем години е
индивидуализирано законосъобразно, ето защо САС намира за неоснователно искането за
намаляването на неговия размер. В предвид на данните за минали осъждания, СГС правилно
и законосъобразно на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС е определил първоначален
„Строг” режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 и ал.2 от НК
правилно и законосъобразно е зачетено предварителното задържане на подсъдимия.
С оглед на изхода на делото, правилно и законосъобразно СГС е осъдил
подсъдимият да заплати направените разноски в производството по делото.
При извършената цялостна служебна проверка САС не констатира допуснати
процесуални нарушения, които да представляват основания за отмяна на
първоинстанционната присъда.
С оглед гореизложеното съдът прие, че атакуваната присъда е правилна и
законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена и на основание чл. 338 НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 18.09.2020год. на СГС, Наказателно
отделение, 14-ти състав, постановена по НОХД №662/2020год.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
получаване на съобщението от страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8