№ 4762
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100506458 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД срещу
решение № 7768/01.05.2025 г. по гр.д. № 58888/2024 г. по описа на СРС, 173 състав, с
което е отхвърлен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, предявен
от „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1135,01 лв., с включени
в нея ликвидационни разноски от 15 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.07.2024 г., до
погасяването, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за застрахователно събитие – ПТП,
реализирано на 08.10.2023 г. в гр. Пловдив между лек автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с
рег. № **** и лек автомобил „Опел Тигра“ с рег. № ****, виновен за което е бил
водачът на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с рег. № ****, гражданската отговорност
на който е била застрахована от ответника.
Жалбоподателят - „Дженерали Застраховане“ АД, твърди, че решението е
неправилно. Твърди, че по делото е доказано виновен за ПТП да е бил и водачът на
1
лек автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с рег. № ****. Счита факта, че гражданската
отговорност на посочения водач на МПС е била застрахована от ответника към датата
на ПТП, за безспорен между страните, противно на изложеното в обжалваното
решение, а освен това се установява от представите по делото писмени доказателства.
Ето защо, счита, че ответникът дължи възстановяване на платеното от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“. Моли обжалваното решение да
бъде отменено и искът да бъде уважен. Претендират разноските.
Ответникът по жалбата – ЗК „Лев Инс“ АД, оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Дженерали Застраховане“ АД с иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, предявен срещу ЗК „Лев Инс“
АД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
1135,01 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 18.07.2024 г., до погасяването, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 08.10.2023 г. в
гр. Пловдив между лек автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с рег. № **** и лек автомобил
„Опел Тигра“ с рег. № ****, виновен за което е бил водачът на лек автомобил
„Мерцедес ЦЛС“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е била
застрахована от ответника.
Ищецът – „Дженерали Застраховане“ АД, твърди, че в качеството си на
застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за
реализирано на 08.10.2023 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 1120,01 лв.
Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има и водачът на
застрахования при ответника – ЗК „Лев Инс“ АД, по застраховка „Гражданска
отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение
на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената
сума, както и за сумата в размер на 15 лв. – ликвидационни разходи. Ето защо,
предявява посочения по-горе иск.
С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
2
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже,
че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
За да отхвърли предявеният иск, първоинстанционният съд е стигнал до извод,
че по делото не е доказано ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на водача на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с рег. № ****, за който се твърди, че е
виновен за ПТП. Този извод е грешен, доколкото в отговора на исковата молба
ответното дружество не е оспорило факта, че се явява застраховател на гражданската
отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с рег. № ****, а само, че
водачът на посоченото МПС е виновен за ПТП. Освен това, в двустранния протокол за
ПТП от 08.10.2023 г., изготвен от водачите на МПС, участвали в ПТП, неоспорен в
тази част от ответника, изрично е посочено, че ЗК „Лев Инс“ АД към датата на ПТП се
явява застраховател на гражданската отговорност на водача на лек автомобил
„Мерцедес ЦЛС“ с рег. № ****.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 08.10.2023 г., на
08.10.2023 г., около 12,00 часа е реализирано ПТП между лек автомобил „Мерцедес
ЦЛС“ с рег. № **** и лек автомобил „Опел Тигра“ с рег. № ****. Водачът на лек
автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с рег. № **** се е движил в гр. Пловдив по бул.
„Копривщица“, като на кръстовището с бул. „Свобода“ не е спрял на знак „Б2-Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство.“, в резултат на което е реализирал
ПТП с лек автомобил „Опел Тигра“ с рег. № ****, движещ се по бул. „Свобода“, който
се явява път с предимство. В протокола са удостоверени и видимите щети по
отношение на двете МПС, като е отбелязано изрично, че водачът на лек автомобил
„Мерцедес ЦЛС“ с рег. № **** признава вината си за ПТП.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява идентичен на
посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение,
че от механизма на ПТП, сравнен с щетите по отношение на лек автомобил „Опел
3
Тигра“ с рег. № ****, се налага извод, че същите са в причинна връзка с настъпилото
на 08.10.2023 г. ПТП.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – Г.А.С. и М.Т.И. – водачи
на автомобилите, които са участвали в ПТП, се установява идентичен на описания по-
горе механизъм на ПТП. Според показанията на свидетелите, водачът на лек
автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с рег. № **** е преминал през кръстовище, като се е
движил по път без предимство, в резултат на което е реализирано ПТП с лек
автомобил „Опел Тигра“ с рег. № ****, който се е движил по пътя с предимство.
С оглед показанията на разпитаните свидетели, съставения констативен
протокол за ПТП, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза
съдът намира за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на
08.10.2023 г., около 12,00 часа е реализирано ПТП между лек автомобил „Мерцедес
ЦЛС“ с рег. № **** и лек автомобил „Опел Тигра“ с рег. № ****, като водачът на лек
автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с рег. № **** се е движил в гр. Пловдив по бул.
„Копривщица“ и на кръстовището с бул. „Свобода“ не е спрял на знак „Б2-Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство.“, в резултат на което е реализирал
ПТП с лек автомобил „Опел Тигра“ с рег. № ****, движещ се по бул. „Свобода“, който
се явява път с предимство.
При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването му е водачът
на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с рег. № ****, тъй като е нарушил чл. 50, ал. 1
ЗДвП, като на регулирано със знаци кръстовище не е пропуснал МПС, движещо се по
пътя с предимство.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е заплатил на
застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 1120,01 лв., а,
видно от регресна покана, получена от ответника на 09.05.2024 г., ищецът е поканил
ответника да му възстанови заплатената сума, ведно с ликвидационните разходи за
определяне на застрахователното обезщетение.
Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на
предявения от ищеца иск, се явяват доказани.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Съгласно заключението по съдебно-автотехническата
експертиза, приета в първоинстанционното производство, стойността, необходима за
възстановяване на застрахованото по застраховка „Каско“ МПС, по средни пазарни
цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 1586,38 лв. Доколкото
заплатеното застрахователно обезщетение е в по-малък размер от посочената сума, то
дължимото регресно вземане е в размер на платената сума, ведно със сумата в размер
4
на 15 лв. – обичайни разходи за определяне на застрахователното обезщетение, т.е.
сумата в общ размер на 1135,01 лв.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е основателна, а
решението на Софийски районен съд – неправилно, поради което следва да бъде
отменено и искът да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника
следва да се присъди сумата в размер на 1408,20 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното и в заповедното производство, както и сумата в размер на 505
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 7768/01.05.2025 г. по гр.д. № 58888/2024 г. по
описа на СРС, 173 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, дължи
в полза на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 411 КЗ сумата в размер на 1135,01 лв., с включени в нея ликвидационни
разноски от 15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 18.07.2024 г., до погасяването, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 08.10.2023 г. в
гр. Пловдив между лек автомобил „Мерцедес ЦЛС“ с рег. № **** и лек автомобил
„Опел Тигра“ с рег. № ****, виновен за което е бил водачът на лек автомобил
„Мерцедес ЦЛС“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е била
застрахована от ответника, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 05.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43914/2024 г. по описа на СРС, 173 състав.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
1408,20 лв., представляваща разноски в първоинстанционното и в заповедното
производство, както и сумата в размер на 505 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6