№ 11891
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110166591 по описа за 2021 година
Ищецът „Етажна собственост на сграда с адрес гр. София, ж.к. „Толстой“, бл. 5“ чрез
управителя Емилия Йорданова Пашкулева е предявил срещу Г. Г. Б., ЕГН ********** и В.
И. Б., ЕГН ********** установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 51,
ал. 1 ЗУЕС вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за признаване за установено, че ответниците дължат
на ищеца в условията на солидарна отговорност сумата от 160 лв., представляваща
неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за периода от
м.09.2020 г. до м.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /16.06.2021 г./ до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34377/2021 г. по описа
на СРС, 88 състав.
Ищецът твърди, че ответниците са собственици на самостоятелен обект, находящ се в
сградата, в режим на етажна собственост, на адрес: гр. София, ж.к. „Толстой“, бл. 5, а
именно апартамент № 15 във вход Б, на етаж 3 от същата. Посочва, че на провелото се на
04.08.2020 г. общо събрание на етажната собственост било взето решение, обективирано в т.
5 от Протокола от общото събрание, за размера на паричните вноски за разходи и
управление на общите части на сградата, както следва: приемане на месечна вноска в размер
на 10 лв., дължими от всеки апартамент в СЕС и 5 лв. месечна вноска на човек/куче.
Поддържа, че ответниците са заплатили само месечната вноска за м.08.2020 г. в размер на 15
лв., поради което непогасени са останали общо 160 лв. за периода от м.09.2020 г. до
м.05.2021 г. включително. За предприемането на действия по събирането им било взето
решение от общото събрание на етажната собственост с Протокол от 04.06.2021 г. Моли за
уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
1
молба от ответниците, с който се излагат твърдения за недопустимост на производството и
неоснователност на иска, както по основание, така и по размер. Оспорват съдържанието на
представения Протокол от общо събрание на етажната собственост от 04.06.2021 г. Твърдят,
че общото събрание не е проведено при спазване на законовите изисквания за свикване на
същото – не била разлепена покана в срок, не бил представен дневен ред. Поради това и
взетите решения, обективирани в Протокол от 04.06.2021 г. били недействителни, което
водело до липса на валидно учредена представителна власт за предявяване на иска от
Емилия Йорданова Пашкулева, респ. производството било недопустимо. На следващо
място, твърдят недействителност на Протокол от общо събрание на етажните собственици
от 04.08.2020 г., както и неспазване на процедурата по свикване на същото общо събрание.
Сочат, че не заплащали процесните суми, тъй като не им било ясно за какво се разходват
събраните от етажните собственици средства. Твърдят извършването на ремонти в СЕС с
лични средства, които не им били възстановени, поради което прихванали последните със
сумата, претендирана с исковата молба. Молят за прекратяване на производството,
евентуално за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.
С протоколно определение от 11.04.2022 г. е прието за съвместно разглеждане в
производството направеното от В. И. Б. възражение за прихващане със сума на обща
стойност 6 840 лева - разходи за ремонт на покрива на сградата в гр. София, ж.к.“Толстой“
бл.5.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация - чл. 422 ГПК вр. с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС вр. с чл. 6,
ал. 1, т. 10 ЗУЕС;
Видно от приложеното ч. гр. д. № 34377/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби на
ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възраженията за недължимост са
подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените вземания за достатъчно
индивидуализирани, поради което предявения иск е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
Безспорно е по делото, че ответниците са съпрузи и са собственици на апартамент №
15, находящ се в гр. София, ж.к. „Толстой“, бл. 5 във вход Б, на етаж 3.
Разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата са
периодични задължения, чрез изпълнението на които се обезпечава поддържането и
ползването на общите части чрез заплащане на консумативните разходи. Задължението
произтича от чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, съгласно, който собствениците са длъжни да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Задължението
2
възниква като определяемо по реда на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, тъй като месечните вноски се
конкретизират с оглед нуждите на ЕС, броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят, и според
коригиращите хипотези на чл. 51, ал.2-7 ЗУЕС, но за да бъде изпълнено следва да бъде
определено. Следователно, за да е възможно престирането, за да изпълни задължението си
лицето да плати вноската, тя следва бъде определена, конкретизирана по размер и период.
Правомощието е на Общото събрание на Етажната собственост по аргумент от чл. 11, ал. 1,
т. 5 ЗУЕС.
С решение от 04.08.2020 г. на Общото събрание на етажната собственост с адрес гр.
София, ж.к. „Толстой“, бл. 5, вх. Б по т. 5 от дневния ред е определен размерът на паричните
вноски за разходи и управление на общите части на сградата. Взето е решение месечната
вноска да е в размер на 10 лв. от всеки апартамент и 5 лв. вноска на човек/куче от
апартамент.
Етажната собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици
чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел.
При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при
сделките. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за
всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за
неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици
или обитатели. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от
неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС,
урежда специална процедура за вземането на тези решения. Законосъобразността на тези
решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД.
Възраженията на ответника, касаещи решенията взето на ОС на ЕС на -04.06.2021 г.
/в частта относно избора на управителя/, както и решението от 04.08.2020 г. на Общото
събрание на етажната собственост относно начина за определяне на разходите за
поддържане и управление на общите части в ЕС - с твърдения за процедурни нарушения,
както и дали този начин противоречи на чл. 51 ЗУЕС, представляват възражения, които
касаят законосъобразността на взетите решения. В отговора на исковата молба липсват
твърдения решението от 04.08.2020 г. да е липсващото /невзето/ решение, което, обаче, да е
отразено като съществуващо или което да е взето извън пределите на компетентността на
органа, определена от закона и учредителния акт. Решението на ОС на ЕС в нарушение на
чл. 51 ЗУЕС е незаконосъобразно и подлежи на отмяна с конститутивния иск по чл. 40
ЗУЕС - определение № 463 от 01.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2927/2020 г., IV г. о. Извън
реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС, е изключена възможността етажния
собственик да се позовава на незаконосъобразност на прието решение на ОС, включително и
на такова за разходите за поддържане и управление на общите части / чл. 51 ЗУЕС/ -
определение № 194 от 26.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2280/2015 г., I т. о.
Относно твърденията за липсата на представителна власт на представителя на ищеца .
3
След изтичането на първоначалния мандат, управителят продължава да изпълнява
функциите си до избиране на нов управител, по аргумент от чл. 21, ал. 2 ЗУЕС. С взето
решение на ОС на ЕС от 04.06.2021 г. по т. 1 от дневния ред е избран за управител на ЕС
Емилия Йорданова Пашкулева. С избора на новия управител се е прекратил мандатът на
предходния такъв. Няма данни и не се твърди срещу решението за избор на Емилия
Пашкулева да е предявен иск по чл. 40 ЗУЕС. Освен това, дори когато решението на Общото
събрание за избор на нов управител е атакувано по реда на чл. 40 ЗУЕС, то извършените от
управителя действия в периода докато трае спора относно законосъобразността на избора не
са лишени от представителна власт. Представителната власт на управителя /по чл. 23, ал. 3,
чл. 23, ал. 4, пр. 1 ЗУЕС/, възниква с избирането му и би могла да отпадне с влизане в сила
на решението за уважаване на иска по чл. 40, ал.1 ЗУЕС – виж определение № 60168 от
30.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4097/2021 г. на II г.о. на ВКС. Представено е и уведомление с изх.
№ РНД21-ГР94-1268/1/22.06.2021 г. от СО, район Надежда, удостоверяващо вписването на
Емилия Йорданова Пашкулева в регистъра по чл. 46б ЗУЕС. Възражението за липса на
представителна власт на управителя на ищеца е неоснователно.
Възражението за незаконосъобразност на решението на Общото събрание на
етажната собственост от 04.08.2020 г., поради процедурни нарушения и противоречие с
нормата на чл. 51 ЗУЕС, е недопустимо да бъде разглеждано в настоящото производство,
тъй като следва да бъде релевирано в самостоятелно производство с иск за отмяна по реда и
в срока по чл. 40 ЗУЕС. В разглеждания случай липсват твърдения и доказателства
решението на общото събрание е от 04.08.2020 г. да е атакувано в отделно производство по
чл. 40 ЗУЕС, поради което решението на ОС на ЕС е породило правно действие и в
настоящото производство не може да бъде осъществяван контрол относно
законосъобразността му. Копие от протоколите на проведените ОС на 04.08.2020 г. и
04.06.2021 г. са надлежно връчени на Г. Б. на 28.09.2021 г. – виж л. 62. Подписът на приемо-
предавателния протокол не е оспорен, поради което и най-късно на тази дата Г. Б. е научила
за проведените ОС на ЕС. Следва да се посочи, че по делото са представени и доказателства
за спазване на процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС – л. 60-61 от делото. Ответниците не са
установили твърденията си, че представените по делото протоколи за поставените
съобщение за изготвянето на протоколите от ОС на ЕС не са били разлепени на посочените
в тях дати. В съдебно заседание на 07.06.2022 г. е определен краен срок за разпит на
допуснатите свидетели в съдебното заседание на 03.10.2022 г. и са указани последиците от
неводеното на свидетелите в следващото съдебно заседание, а именно заличаването им. В
проведеното съдебно заседание на 03.10.2022 г. допуснатият свидетел отново не е доведен
като не е посочена основателна причина за това. Напротив, ответниците не само че не са
посочили основателна причина за неявяването на свидетеля, но и са посочили, че не поемат
отговорност да осигурят присъствието му в следващото съдебно заседание. Именно поради
тази причина и на основание чл. 158 ГПК свидетелят е заличен. С оглед изложеното съдът
намира, че е спазена процедурата по чл. 16, ал. 7 ГПК и съобщения за изготвянето на
протоколите на проведените ОС на 04.08.2020 г. и 04.06.2021 г. са поставени на видни и
общодостъпни места на входа на сградата. Съобщения за изготвянето на протокола от
4
проведеното ОС на 04.08.2020 г. е поставен на видно място пред вх. Б на бл. 5 на 07.08.2020
г. Липсват и твърдения да е оспорено съдържанието на протоколите в определения в чл. 16,
ал. 9 ЗУЕС срок. Несъмнено срокът за обжалване на решенията е изтекъл и същите са влезли
в сила. След влизане в сила на решенията на общото събрание същите са задължителни за
всички собственици, независимо как и дали са гласували и присъствали на събранието- в
този смисъл решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на I г. о. на ВКС, определение
№ 108 от 27.02.2018 г. по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о. на ВКС.
Само за пълнота, следва да се добави, че дори разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС да
не беше спазена и на Г. Б. да не бяха връчени лично копия от протоколите на проведените
ОС, то по делото липсват твърдения и данни за заведено производство по чл. 40 ЗУЕС в
срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, считано от датата на връчването на препис от исковата молба и
приложенията на ответниците. Производството по отмяна на решението на общото
събрание има конститутивен характер, като за да не се приложи едно решение, е нужно
същото да бъде отменено в хода на нарочно производство и е недопустимо неговата
законосъобразност да се проверява косвено в други производства.
Предвид горното и доколкото от страна на ответниците не се сочат и не се ангажират
доказателства решението по т. 5 от протокола на ОС на ЕС от 04.08.2020 г. да е атакувано в
предвидения за това едномесечен срок, то същото подлежи на изпълнение. Претендират се
неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за периода м.09.2020
г. – м.05.2021 г. Не се спори по делото, а и от нотариален акт за покупко-продажба № 160,
том IV, рег. № 7871 по дело 696/2010 г. се установява, че Г. Г. Б. и В. И. Б. са собственици на
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. Толстой, бл. 5, вх. Б, ап. 15. В срока по чл.
131 ГПК не е оспорено и, че апартаментът е обитаем, както и, че обитателите на
апартамента са двама, вкл. в отговора на исковата молба липсват оспорвания, касаещи
размера на претендираните суми. Оттук и съдът намира, че с оглед взетото решение по т. 5
от дневния ред на ОС на ЕС от 04.08.2020 г. за ап. 15 в ЕС се дължат вноски за управление и
поддръжка на етажната собственост в размер на 20 лв. на месец, която сума е формирана от
10 лв. на апартамент и 10 лв. за двама обитатели. За месеците 12.2020 г. и 01.2021 г. за ап.
15 е начислявана сума само за апартамент в размер на 10 лв., а не са начислявани суми за
брой обитатели. Или за периода м.09.2020 г. – м.05.2021 г. общият размер на дължимите
вноски за управление и поддръжка на етажната собственост е 160 лв. /(7 месеца х 20 лв. –
сума за апартамент и брой обитатели) + 20 лв. за м.12.2020 г. и м.01.2021 г. – в които месеци
са начислявани суми само за вноска апартамент/. Безспорно е обстоятелството, че
ответниците са съпрузи, поради което и на основание чл. 32 СК носят солидарна
отговорност. Под „нужди на семейството“ се разбират общите потребности на членовете на
семейството, които главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, наемане на
жилище, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за
оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които
произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. В
разглеждания случай е несъмнено, че доколкото процесният имот е придобит в редим на
5
СИО за задоволяване на жилищни нужди, то и таксите за управление и поддръжка на
етажната собственост представляват разходи за задоволяване на нужди на семейството. По
делото липсват твърдения и доказателства дължимата сума да е заплатена, напротив в
отговора на исковата молба изрично се твърди, че ответниците са отказали да заплащат суми
за управление и поддръжка на етажната собственост. Оттук и сумата от 160 лв. е дължима,
като следва да се разгледа приетото за съвместно разглеждане по делото възражение за
прихващане на В. И. Б..
Възражението за прихващане се прави от В. И. с твърдения, че е заплатил сума в
размер на 6840 лв. за СМР. Твърди се, че ремонтът на покрива се изразява в СМР, описани в
приложение № 1, т. 1 към Договор от 09.10.2010 година. По делото е представен договор от
09.10.2010 г. между В. И. Б. и Симеон Борисов Петров. Предмет на договора за СМР са
дейности, описани в Приложение № 1 към договора. Общата стойност на договора възлиза
на 9888 лв., а срокът за изпълнение на услугите е 20 дни, считано от 09.10.2010 г. вкл.
Представено е по делото и Приложение № 1 към договора. В т. 1 от Приложение № 1 са
описани СМР предмет на договора, касаещи покрива. Предвидено е СМР да се извършат на
покрива във височина от билото до улуците и в дължина над апартамента плюс бордовете
на външна част /външна стена/ на апартамента. Изкъртване греди и дъски, дифузионно
фолио, летви, керемиди Тондах-Македо, капаци – винтове и подмазване, два борда от двете
страни с поли, нови улуци, надулучна пола, улами, две водни казанчета, поли по капаците и
трите комина, сачак по дължина на покрива, контейнер за отпадъци. Цените са СМР с труд
и материали са посочени в Приложение № 2. Представени са по делото и разписки за
заплатени суми по договора от 09.10.2010 г. – разписка от 09.10.2010 г., разписка от
11.10.2010 г., разписка от 20.10.2010 г., разписка от 21.10.2010 г. и разписка от 23.10.2010 г.
По делото е приета и СТЕ. От СТЕ се установява, че е извършен ремонт на
покривната конструкция в участъка над апартамента на ответника. Видимо е, че са сменени
хоризонталните дървени греди с нови и вертикалните подпори. Сменени са частично и нови
летви върху покривната конструкция, които служат за основа за поставяне на покривното
покритие – керемидите. Покривът на сградата е ремонтиран през 2010 г. над жилището на
ответниците, което е разположено на последния етаж. Вещото лице при огледа е установило,
че част от видовете СМР са компрометирани, сачакът на стряхата е повреден, някои дъски
липсват, а други са се откъртили и са опасни за преминаващите по тротоара хора. Вещото
лице е оценило СМР към 2010 г. на стойност 3615.99 лв. С частичния ремонт на покрива се
запазва целостта на сградата и нейното поддържане в експлоатационна годност, респ. не се
повишава стойността на сградата с текущите ремонти.
Възражението за прихващане e с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 48, ал.
7 ЗУЕС.
По делото се установява, че покривът на сградата над апартамента на ответниците е
ремонтиран. Установява се и, че В. И. Б. е заплащал суми за ремонта – разписките на л. 69 и
70 от делото, удостоверяват заплащането на сума в размер на 4000 лв. За всяка сума
получена по договора е предвидено изпълнителят да подписва разписка – чл. 3 от договора.
6
Разписките на л. 71 и 72 не съдържат подпис на получателя, а разписката от 23.10.2020 г. на
л. 73 не съдържа подпис и касае трето за спора лице. Въпреки това по делото се установява
заплащането на сума в размер на 4000 лв. във връзка с договора за СМР от 09.10.2010 г.
Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗУЕС „необходим ремонт“ е дейност за привеждане на
сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните
изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите,
с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на
сградата и самостоятелните обекти в нея.
Установява се съществуващата потребност от предприетия ремонт на покрива, целящ
предотвратяване разрушаването на покрива, възстановяване на неговото нормално
състояние и запазване възможността му да изпълнява предназначението си.
Остойностяване на разноски на етажен собственик по поддържането на общи части в
етажната собственост е извън приложното поле на чл. 61, ал. 1 ЗЗД и приложение следва да
намери правилото чл. 61, ал. 2 ЗЗД, която норма препраща към правилата на
неоснователното обогатяване. Когато се касае за подобрения, извършени без да е взето
решение от общото събрание , съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД гесторът може да
претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само съответната
част от направените разноски до размера на обогатяването и то само ако работата
/извършените СМР/ е предприета уместно. Ако общите части са подобрени против волята на
останалите съсобственици , отговорността на последните може да бъде търсена само по
правилата на чл. 59 ЗЗД, който съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 ЗЗД – виж решение №
228/13.12. 2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г. на III г. о. на ВКС, решение № 238 от 19.08.2013 г.
по гр. д. № 1012/2012 г. на IV г. о. на ВКС.
Съобразно разпоредбите на чл. 48, ал. 6 и ал. 7 ЗУЕС, всеки етажен собственик може
да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части
на сградата без решение на общото събрание, разходите за които му се дължат от останалите
етажни собственици, като или му се възстановяват с решение на общото събрание, или се
прихващат от дължимите от него вноски за управление и поддържане на общите части. От
разпоредбите на чл. 41 ЗС и чл. 48, ал. 6 ЗУЕС несъмнено следва изводът, че ако собственик
е направил разходи за общите части на сградата без решение на общото събрание,
останалите собственици са длъжни да участват в тях, само ако тези разходи представляват
необходими разноски, като при липса на взето решение от ОС на ЕС за възстановяване на
сумата направилият разходи етажен собственик има право да ги претендира от останалите
по съдебен ред.
От специалната уредба в ЗУЕС следват две възможности възстановяване на
разходите на етажен собственик, извършил ремонт на общи части на сградата със собствени
средства.
Първата възможност е по реда на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, възстановяване или прихващане
от дължимите от етажния собственик, извършил ремонта, вноски по чл. 50 ЗУЕС. Тази
7
възможност с оглед императивната разпоредба на ЗУЕС е възможна само при взето решение
на ОС на ЕС. При липса на взето решение на ОС на ЕС – т. е .при невъзможност за
извънсъдебно уреждане на отношенията с взето решение от ОС на ЕС, намира приложение
чл. 48, ал. 7 ЗУЕС.
Според чл. 48, ал. 7 ЗУЕС, ако разходите, извършени от собственик, не бъдат
възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите
собственици. Касае се до специална хипотеза на чл. 61 ЗЗД. Искът, който етажният
собственик, извършил ремонта, може да предяви е именно иск във връзка с водене на чужда
работа без пълномощие. Тази възможност е израз на принципът, че, както необходимите,
така и полезните разноски са за сметка на собствениците на сградата. Принципът е
участието на всеки собственик на обект в етажната собственост относно разноски да е
съобразно с дела му в общите части. Ролята на решението на общото събрание за
необходимостта да се извършат полезни разноски, не засяга задължението на всеки
собственик на обект в етажната собственост да поеме съответната на дела му част от
задължението – виж решение № 85 от 24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на IV г. о. на
ВКС.
В чл. 48, ал. 7 ЗУЕС изрично е посочено кой следва да отговоря за разходите на
етажен собственик, извършил ремонт на общи части на сградата със собствени средства –
„останалите собственици“. Материално легитимирани да отговарят за сумите предмет на
възражението за прихващане са останалите собственици в сградата в режим на ЕС, а не
самата Етажна собственост. Общото събрание на собствениците създава и поддържа Фонд
Ремонт и обновяване, както и определя ежемесечни вноски от собствениците въз основа на
решение на ОС – чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС. Ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва
по решение на общото събрание на собствениците – чл. 48, ал. 1 ЗУЕС. При липса на
решение на ОС на ЕС с извършване на ремонт със собствени средства от един от
собствениците на сградата се обогатяват останалите съсобственици. В случая би било
налице обогатяване за останалите собственици в сградата, а не за самата Етажна
собственост. Предявеното възражение за прихващане с вземане с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС вр. с чл.
6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС е неоснователно.
На следващо място, за вземането по чл. 61, ал. 2 ЗЗД законът не предвижда друг срок
на погасителната давност, а се прилага общият 5-годишен по чл. 110 ЗЗД. Срокът започва да
тече от момента на извършените подобрения, доколкото работата е предприета уместно и е
управлявана от гестора в чуждия, но и в негов интерес - решение № 60316 от 22.12.2021 г.
по гр .д. № 508/2021 г. на IV г. о., решение № 72/01.10.2020 г. по гр.д. № 3482/2019 г. на I г. о.
на ВКС. Според договора срокът за изпълнение на услугите е 20 дни от 09.10.2010 г., респ.
давностният срок е започнал да тече от 30.10.2010 г. Направеното изявление за прихващане
винаги има действие към предвидения в чл.104, ал.2 ЗЗД момент, от деня в който
прихващането е могло да се извърши, т. е. прихващането има обратно действие. Възможно е
да се извърши съдебно прихващане на пасивното вземане с насрещно активно вземане,
8
което е погасено по давност, ако преди изтичането на давностния срок за активното вземане
са били налице предпоставките за извънсъдебното прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД. В
хипотезата на съдебно прихващане с неликвидни насрещни вземания / или едно от тях/,
правният ефект на съдебното прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение и
занапред. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното
правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане – виж
решение № 35 от 25.07.2017 г. по т. д. № 3164/2015 г. на I т. о. на ВКС. Към момента на
изтичане на давността за вземането на ответника - 30.10.2015 г. прихващане не е могло да се
извърши, тъй като вземането му не е било ликвидно. Още повече, вземането на ищеца е
възникнало дълъг период от време след изтичане на давностния срок на вземането на
ответника, а доказателства за спиране или прекъсване на давностния срок не са ангажирани
по производството. Следователно дори да можеше да бъде извършено прихващане с
процесното вземане, то възражението за давност, направено още със становище с вх. № от
04.04.2022 г. – л. 58, при всички положения е основателно.
Предвид изложеното, възражението за прихващане е неоснователно.
По възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението
само когато възражението е основателно. Съдът не се произнася по неоснователното
възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика
на защитно средство срещу предявения иск – виж т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от
18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Предявеният иск следва да се уважи в пълен размер за сумата от 160 лв. Като законна
последица върху тази сума следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 16.06.2021 г. до окончателното изплащане.
Относно разноските:
При този изход на спора разноски са дължими на ищеца.
На ищеца ще се присъдят разноски по ч. гр. д. в размер на 325 лв. – 25 лв. за ДТ и
300 лв. за адвокатско възнаграждение.
На ищеца ще се присъдят разноски по исковото производство в размер на 325 лв. –
25 лв. за ДТ и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС
вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, че Г. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж. к. Толстой №
5, вх. Б, ет. 3, ап. 15 и В. И. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж. к. Толстой № 5, вх. Б,
ет. 3, ап. 15, ДЪЛЖАТ при условията на солидарност на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на
сграда с адрес гр. София, ж. к. Толстой, бл. 5, представлявана от управителя Емилия
Йорданова Пашкулева, сумата от 160 лв. - представляваща главница за неплатени вноски за
9
разходи по чл. 51 ЗУЕС за периода от 01.09.2020 г. до 31.05.2021 г., дължими от
собствениците на ап. 15, находящ се в гр. София, ж. к. Толстой № 5, вх. Б, ет. 3, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението - 16.06.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 34377/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА Г. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж. к. Толстой № 5, вх. Б, ет.
3, ап. 15 и В. И. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж. к. Толстой № 5, вх. Б, ет. 3, ап.
15, да заплатят на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда с адрес гр. София, ж. к. Толстой, бл.
5, представлявана от управителя Емилия Йорданова Пашкулева, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 325 лв. – разноски по настоящото производство и сумата от 325 лв. –
разноски по ч. гр. д. № 34377/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10