№ 17553
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело №
20231110112792 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца М. Г. Щ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
*****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу
ответника „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, за установяване в
отношенията между страните, че ищецът М. Г. Щ. не дължи на ответника „Еос
Матрикс“ ЕООД сумата от 1421,12 лв., представляваща дължима сума по Договор за
кредитна карта, сключен на 25.09.2007 г. с „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по което е
прехвърлено на ответника с Договор за цесия от 30.10.2017 г.
Ищцата М. Г. Щ. извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че след извършена справка в Централен кредитен регистър при БНБ
установила, че ответникът е подал данни вземане срещу нея. След направено запитване
до ответника последният с нарочно писмо посочил, че се легитимира като кредитор въз
основа на Договор за цесия от 30.10.2017 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на
който му било прехвърлено вземане на цедента срещу ищеца в размер на 1421,12 лв.,
произтичащо от Договор за кредитна карта от 25.09.2007 г. Твърди, че вземането е
погасено поради изчитането на петгодишна погасителна давност.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
иска, като релевира възражение за недопустимост на иска поради липсата на правен
интерес за ищцата от воденето на отрицателен установителен иск, доколкото същият
никога не е претендирал съдебно или извънсъдебно това вземане от ищеца. Сочи, че
информация за задължението на всеки кредитополучател се съдържа в ЦКР към БНБ до
неговото погасяване, независимо дали същото е погасено по давност, както и в
хипотезата на съдебното му установяване като недължимо. При условията на
евентуалност признава предявения иск. Поддържа, че при направеното признание на
иска и при положение, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, разноските
следва да се възложат в тежест на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена справка за кредитна задлъжнялост на ищцата от
Централен кредитен регистър към БНБ, видно от която в регистъра е вписано
1
просрочено задължение към ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Видно от представената по делото кореспонденция между страните по повод на
задължението на ищеца към ответника, последният е заявил пред ищцата, че същата
има задължение по Договор за кредитна карта от 25.09.2007 г., сключен с „Банка ДСК“
АД, което към 13.12.2022 г. възлиза на 1421,12 лв., и което вземане е прехвърлено на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на Договор за цесия от дата 30.10.2017 г. С писмото
от 23.12.2022 г. ответникът е поканил ищеца за провеждането на преговори за
сключване на споразумение за доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията.
Представен и Договор за издаване и обслужване на кредитна карта, сключен на
26.09.2007 г. между „Банка ДСК“ АД и ищцата М. Г. Щ..
По делото са представени Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
18.02.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД и
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 30.10.2017 г., сключен между
„ОТП Факторинг България“ ЕАД и ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, заедно със
списък на прехвърлените вземания и уведомление за цесия, въз основа на които
вземането срещу ищцата по посочения договор за кредит е прехвърлено първоначално
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а след това на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Заведеният иск е процесуално допустим, доколкото съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК
всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да
установи съществуването, или несъществуването на едно правно отношение, или на
едно право, когато има интерес от това. От приложените към делото писмени
доказателства, в това число писмена кореспонденция, се установява, че ответното
дружеството претендира заплащане на процесните суми от ищеца, поради което е
налице правен интерес от предявяване на иска в посочения размер.
Предвид направеното с отговора на исковата молба признание на предявения
иск, съдът с доклада по делото е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване,
че въз основа на Договор за цесия от 30.10.2017 г. ответникът е придобил вземане на
цедента срещу ищеца в размер на 1421,12 лв., произтичащо от Договор за кредитна
карта от 25.09.2007 г., сключен с „Банка ДСК“ АД.
Ответникът не е представил доказателства за факти, водещи до спиране или
прекъсване на давността, а и признава обстоятелството, че вземането е погасено по
давност.
Предвид всичко изложено и като взе предвид дата на възникване на
задължението, съдът намира, че същото е погасено по давност, поради което
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
За определяне на отговорността за разноските в настоящата хипотеза съдът
намира, че приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и същевременно е
признал същия, следователно разноските се възлагат в тежест на ищеца. Ответникът е
направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за
доказването на което е представена фактура и платежно нареждане. В представеното
платежно нареждане обаче са заличени данните за сумата, която е платена и съдът не
би могъл да установи дали и в какъв размер е платено уговореното адвокатско
възнаграждение. Следователно ответникът не е доказал, че уговореното адвокатско
възнаграждение е платено и в какъв размер, поради което съдът не следва да му
присъжда разноски, за които не е доказано, че са сторени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Г. Щ., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, *****, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ответника „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4-6, че ищецът М. Г. Щ., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответника
„Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 1421,12 лв., представляваща дължима
сума по Договор за кредитна карта, сключен на 25.09.2007 г. с „Банка ДСК“ ЕАД,
вземането по което е прехвърлено на ответника с Договор за цесия от 30.10.2017 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3