РЕШЕНИЕ
гр.София, ………….2018год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри въззивен състав в публично съдебно заседание на трети декември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: С.
МИЛЕВ
МЛ.
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
с
участието на секретаря Г. И.а и в присъствието на прокурора Албена Тараланска след
като разгледа докладваното от съдия КОЕВ
ВНОХД № 5036 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 20.06.2018г. постановена по НОХД
№ 760/2017г. по описа на Софийски Районен съд, НО, 105-ти състав е признал подсъдимия С.М.М. за виновен в това, че на 02.08.2016 г.
в гр.София от павилион „Лафка” № S085, находящ се на кръстовището на
бул.’’Тодор Каблешков” и бул.’’България” отнел чужди движими вещи: - парична
сума в размер на 1025,00лв., от владението на А.Г.И., без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията
на повторност, след като бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление - с определение по НОХД №3477/2015г. на СРС, НО, 130-ти състав,
влязло в сила на 12.06.2015г., било одобрено споразумение по силата на което на
С.М.М. било наложено наказание пробация по чл.42а,ал.2,т.1, т.2 и т.4 от НК за
срок от две години, за извършено престъпление по чл.194,ал.1 от НК, и случаят
не е маловажен - престъпление по чл.195,ал.1,т.7 във вр. с чл.194,ал.1 вр. с
чл. 28,ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194
ал.1, вр. чл. 28 ал.1 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК вр. чл. 373 ал.
2 вр. чл. 303 ал. 2 от НПК е осъден и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца, като е намален размера на така
определеното наказание с 1/3 и му е
опредлено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година.
На основание чл. 301 ал. 1 т. 6 от НПК вр.
чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС съдът е
определил така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим.
В законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от подс. М. чрез неговия защитник
– адв. П. с оплаквания за неправилност на атакувания акт. В същата се акцентира
за нарушение на материалния закон при
определяне на наказанието, като се иска неговото намаляване.
В разпоредително заседание на 08.11.2018г.
въззивният съд по реда на чл.327 от НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други
доказателства.
В проведеното пред въззивният съд съдебно
заседание подсъдимия и неговия защитник
не се явяват пред въззивната инстанция и не вземат становище по делото.
Представителят на държавното обвинение моли
да се остави жалбата без уважение. Посочва че първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната
жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебно заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
Производството пред СРС е протекло по реда на
глава XXVII от НК ( съкратено съдебно следствие) като на
основание чл. 371, т.2 от НПК подс. М. е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал.3
от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал.4 от НПК съдът приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, правилно
първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
позовавайки се на направеното от
подсъдимия самопризнание. Законосъобразна е и констатацията му, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в
досъдебното производство. Липсват основания за корекция на този извод на СРС от
страна на въззивния съд. Ето защо и настоящият съдебен състав принципно приема,
че в сочената хипотеза е длъжен да
приеме съществените относими факти така, както са описани в обвинителния акт.
Този извод следва от естеството на диференцираната процедура, в разновидността
по точка втора на чл. 371 от НПК. В настоящия казус и въззивната инстанция
прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия, се
подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемане в
цялост на същите, съобразно отразяването им в обвинителния акт.
Поради изложеното, въззивният съдебен състав
приема, въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, които го
подкрепят, за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и възпроизведени и в мотивите на обжалваната присъда, а именно:
Подсъдимият С.М.М. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, осъждан, с начално образование, неженен, с ЕГН:
**********.
На 02.08.2016 г. рано сутринта приятел на
подсъдимия - Я.Р.Я., който бил таксиметров шофьор, го закарал до кръстовището
на бул. "Тодор Каблешков" и бул. "България". Подсъдимият
бил облечен със сива блуза на бели петна и къси панталони. След като слязъл от
автомобила, същият отишъл до павилион "Лафка" № S085, който се
намирал на кръстовището на двата булеварда. От павилиона подсъдимият закупил от
продавач-консултанта А.Г.И. кафе, цигари "LM" и лотарийни билети.
Подсъдимият дал на продавачката банкнота от 50 лв. , като внимателно проследил
как тя ги оставя в кутия за обувки, находяща се вътре в павилиона, поставена
върху стекове с безалкохолни напитки. След като обслужила подсъдимия,
продавачката И.а обслужила още един клиент, а след това излязла да подреди
витрината на павилиона, като вратата на павилиона останала отворена.
Подсъдимият се намирал в непосредствена
близост до павилиона и видял, че продавачката е излязла да подрежда витрината
отпред. В този момент минал зад павилиона и докато св. И.а подреждала
витрината, той влязъл вътре, пресегнал се и взел сумата от 1025 лв. от кутията за обувки в павилиона, в която се
намирал оборота, и която кутия била оставена от продавач- консултанта И.а. След
това подсъдимият сложил парите в джоба си и бързо излязъл от павилиона.
Когато продавачката И.а се върнала в павилиона
след 2-3- минути, установила липсата на оборота от 1025 лв. , който бил в
кутията за обувки.
От видеозаписите от охранителните камери от
помещението на павилиона за времето от 17:33 ч. до 07:39 ч. се наблюдава лице
от мъжки пол, облечено със сива тениска с множество апликации, което си
закупува стоки от павилиона. На същия запис в 07:39 ч. се вижда лице от мъжки
пол, облечено със сива тениска с множество апликации, сини дънкови панталонки и
черни обувки, което влиза в павилиона и бърка в кутия, поставена в отдалечения
край на помещението и взима от нея неустановен брой банкноти, след което излиза
от павилиона.
В хода на досъдебното производство като
свидетел е разпитан Спас Тошков И., който познавал подсъдимия и се виждали често,
като в предявения му видеозапис е видял подсъдимия С.М.М. да взема банкноти от
кутия в павилиона.
Като свидетел е разпитан и св. Я.Р.Я., който
на посочената дата рано сутринта е закарал подсъдимия до кръстовището на бул.
"Тодор Каблешков" и бул. "България". В предявения му
видеозапис свидетелят е видял подсъдимия С.М.М..
В хода на досъдебното производство е
извършено и разпознаване, при което подсъдимият е бил разпознат от пострадалата
от престъплението - А.Г.И..
В хода на съдебното производство подсъдимият
е възстановил в цялост на пострадалата А.Г.И. отнетата от него парична сума.
По отношение на подсъдимия е налице влязло в
сила Определение по НОХД № 3477/2015 г. на СРС, ПО, 130 състав /влязло в сила
на 12.03.2015 г./, с което е било одобрено споразумение, по силата на което на С.М.М.
е било наложено наказание "пробация" за престъпление по чл. 194, ал.
1 от НК, извършено на 08.04.2013 г.
Така възприетата фактология се подкрепя от
направеното от подсъдимото лице признание на фактите, изложени в обвинителния
акт, кореспондиращо си със събраните на досъдебното производство гласни и
писмени доказателствени средства и писмени доказателства, конкретни с гласните
доказателствени средства- показанията на св. А.Г.И., на св. С.Т.И.и св.
Я.Р.Я., и писмените доказателствени средства - протокол за разпознаване на лица
и предмети, заключението на ВТЕ и справка за съдимост на подсъдимия.
Времето, мястото, както и авторството на
деянието се установяват по безпротиворечив начин от показанията на св. А.И.,
която е възприела лично присъствието на подс. М. на място, до което достъп би
следвало да има единствено персоналът на обекта. Изложеното от свидетелката,
както и начинът на осъществяването на деянието от страна на подс. М., се
потвърждава и от заключението на изготвената в хода на делото съдебно-видеотехническа
експертиза. Експерта е категоричен относно идентичността на подс. М. с лицето,
заснето от охранителната камера в обекта.
Показанията на св. И.а се подкрепят категорично
както от признанието на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите Я.и И.,
проведеното разпознаване от пострадалата, при което същата е разпознала именно
подсъдимия като лицето, което е обслужила и което внимателно е наблюдавало
действията й по поставяне на парите в кутията, както и от показанията на
свидетелите М. и Богданова, които са участвали като поемни лица при извършеното
разпознаване и удостоверяват, че същото е извършено по реда и условията на НПК.
От справката за съдимост на подсъдимия
безпротиворечиво се установява обремененото му съдебно минало.
Като цяло, съобразно нормата на чл. 373, ал.3
от НПК, първоинстанционният съд законосъобразно се е ползвал от събраните в
рамките на досъдебната фаза на процеса писмени доказателства и гласни и писмени
доказателствени средства.
Въззивният състав служебно констатира, че
правото на защита на подс. М. не е било нарушено в нито едни етап от
първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания на
процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на
защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на обвинителния акт,
гарантиране на участието му в процеса, на правото ме да дава обяснения, да се
ползва от възможността съдебното
производство да се развие по реда на някоя от диференцираните процедури по
глави XXVII и XXIX, което подсъдимият е
реализирал, да представя доказателства и да прави доказателствени искания,
некасаещи изложената в обвинителния акт и призната фактическа обстановка, да се
ползва от адвокатска помощ, каквато му е служебно осигурена, както и възможност
да се изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му
права и интереси, от които възможности подсъдимото лице в пълна степен се е
възползвало.
Признатите от подс.М., по реда на чл. 371,
т.2 от НПК, изложени в обвинителния акт фактически обстоятелства, подкрепени от
събраните на досъдебната фаза на процеса писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, очертават една константна, логична верига и субективни факти, от които
безспорно и по несъмнен начин се
установява както самото деяние, неговия механизъм и предмет на
извършване, така и съпричастността към същото на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка,
настоящата въззивна инстанция намира, че първостепенният съд е направил
правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВС и
ВКС на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно
законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъплението по чл.
195, ал.1, т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. с
чл. 28, ал.1 от НК.
Обект на престъплението кражба са
обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване
правото на собственост върху движими вещи. Изпълнителното деяние на кражбата се
състои в самото отнемане на вещта, т.е. прекъсване на фактическата власт на владелеца без негово
съгласие и установяване на своя фактическа власт. От субективна страна се
изисква намерение у дееца противозаконно да присвои вещите.
В случая, от обективна страна, подсъдимият на 02.08.2016 г. в гр. София от павилион
"Лафка" № S085, находящ се на кръстовището на бул. "Тодор
Каблешков" и бул. "България", е отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 1025 лв. /хиляда двадесет и пет лева/, от владението
на А.Г.И., без нейното съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият е извършил кражбата при наличие и
на квалифициращия признак по т. 7 на чл. 195 от НК – повторно и в немаловажен
случай.
От актуалната справка за съдимост е видно, че
подс. М. към момента на инкриминираното деяние е бил осъждан с влязло сила на
12.03.2015г. определение по НОХД № 3477/2015г. по описа на СРС, 130 състав, за
извършено от него друго такова престъпление, а именно по чл. 194, ал.1 от НК,
от изтърпяване наказанието по което не са изтекли 5 години. Вярната оценка на
относимите за квалификацията на деянието обстоятелства налага извода, че
деянието на подсъдимия следва да се квалифицира именно като немаловажен случай.
Критериите за немаловажност са очертани в нормата а чл. 93, т.9 от НК и настоящият въззивния състав се съобрази с
тях, отчитайки всички обстоятелства, относно извършеното престъпление. В
случая, процесното деяние не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е
с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на
престъпление от този вид, имайки предвид начина, времето, мястото на извършване
на престъплението и стойността на вещите – пари, предмет на посегателството.
Изброените обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка,
показват, че освен наличие на признака повторност, кражбата не представлява
маловажен случай и квалифициращия признак по чл. 195, т.7 от НК безспорно е
налице.
От субективна страна, районният съд правилно
е приел, че деянието е извършено при пряк умисъл и с намерението на подсъдимия
да присвои вещта. Подсъдимият е знаел, че отнема вещи – пари, които са чужда
собственост, съзнавал е, че отнемането им запретено и обявено от закона за
наказуемо, въпреки което е формирал и обективирал намерение да ги присвои, като
е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези
последици – да присвои предмета на престъплението. Вината е неюридическо
свойство на престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а
от установените в процеса факти за
поведението на дееца. Паради това, изводите на съда за субективната страна на
престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на
въпроса за съдържанието на умисъла у
подсъдимото лице, съдът следва да изходи от съвкупността от всички
обстоятелства за конкретното престъпление – това, че противозаконно отнетата
вещ се е намирала в кутия за обувки вътре в павилиона, достъпът до която е бил
ограничен само за служебното лице, което
обстоятелство обаче не е спряло подс. М., а напротив, той е положил
необходимите усилия да отиде в тази част на обекта, след което е взел
процесните пари, представляващи материален
интерес за него, и незабавно е напуснал местопрестъплението. При така
установените обективни факти е безспорно, че подсъдимият е имал вярна представа за всички фактически
обстоятелства на извършеното деяние, които
му придават обществена опасност и които са послужили за инкриминирането
му като кражба извършена повторно, в немаловажен случай. В интелектуалния
аспект на умисъла е било включено знанието на факта, че извършва деянието след
като е бил осъждан, включително и за друго престъпление от същия вид.
Също така, подс. М. е наказателноотговорно
лице, без данни, изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или
такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост, въпреки липсата на
съдебно-психиатрична и психологична експертиза по делото. Няма съмнение в
това,че е съзнавал, че без съгласието на владелеца и собственик на
инкриминираното имущество е отнел същото, с цел да придобие владение върху
него.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен
състав намира, че районният съд е
направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи
за съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подс. М.
инкриминирано деяние.
Въззивната инстанция изразява съгласие с
първата и по отношение на индивидуализацията на наказанието за извършено от
подсъдимия М. престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.28,
ал.1 от НК.
Както сега, така и към днешна дата на
извършване на деянието, нормата на чл.195, ал.1, т.7 вр. чл. 194, ал.1 от НК е
предвиждала наказание „Лишаване от свобода“ от една до десет години.
При индивидуализацията на наказанието,
районният съд правилно е преценил отегчаващите и почти пълната липса на
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Обосновано първата
инстанция е определила наказанието на подсъдимото лице,отчитайки като
отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото съдебно минало на дееца ( извън предишното осъждане,
квалифициращо деянието, като такова в условията на повторност), характеризиращи
го, като личност с трайно установени престъпни навици. Обсъждайки наказанието,
първостепенният съд резонно е отчел и степента на обществена опасност на
извършеното и тази на дееца.
На следващо място контролираният съд е
стигнал до извода, който се споделя и от тази инстанция, че изразеното
съжаление към стореното от страна на подсъдимия М., с оглед множеството му
предишни осъждания, главно за престъпления против собствеността, не следва да
се третира като смекчаващо отговорността му обстоятелство поради своята очевидна
декларативност. Дори обаче и да бъде прието за такова, характера и степента му
според тази инстанция не променя крайния
извод на съда досежно определения от СРС размер на наказанието „Лишаване от
свобода“.
Що се касае до направеното от подсъдимия М.
самопризнание, безспорно същото не би могло да се третира като смекчаващо
отговорността му обстоятелства. Алогично е да се приеме като смекчаващо вината
обстоятелство съдействието му за разкриване на обективната истина, което се
изразява в разглеждане на делото по диферницираната процедура по гл. 27 от НПК.
Съобразно задължителното тълкувано по т.7 от ТР |№ 1/2009г. на ОСНК, при
определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал.2 от НПК,
признанието по чл. 371, т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител,
белезите на какъвто елемент според настоящият съдебен състав признанието
на подсъдимия не притежава.
По тези съображения, въззивният съдебен
състав, противно на застъпените във въззивната жалба доводи, прие, че
наказанието на подсъдимия М. е не само
законосъобразно определено, а с оглед анализа на индивидуализиращите
отговорността на подсъдимия обстоятелства е справедливо.
Като резултат от горния анализ, СГС не
споделя изложените във въззивната жалба аргументи, насочващи към извод за
редуциране наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на подс. М.. В
заключение, въззивният съд на свой ред намира, че с оглед липсата на смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, не може да намери приложение на
разпоредбата на чл. 55 от НК, вр. чл. 58а, ал.4 от НК.
Районният съд се е съобразил и с императивния
характер на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС като е постановил наказанието да се изтърпи ефективно при
първоначален общ режим.
След обобщаване на резултатите от извършената
на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на присъдата, въззивната
инстанция не констатира основания за
изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт,
поради което и прие, че следва да бъде потвърден.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334,
т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 20.06.2018г., постановена
по НОХД № 760/2017 г., по описа на СРС, НО,105-ти състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.