№ 7540
гр. София, 24.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110162381 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба /жалба с вх. № 120-10220 от
08.09.2021 г., подадена до Административен съд – София – град/, с която от името
на Й. И. Н., ЕГН: ********** против Съвместно командване на силите към
Българската армия, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 216, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България /ЗОВСРБ/ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 4650,00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за
временно изпълняващ длъжността Началник на отделение „Сигурност на
информацията“ във военно формирование 54300-София за периода от 31.01.2019
г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от 17.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 980,04
лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.02.2019 г. – 08.09.2021 г.,
върху претендираната в производството главница.
С определение № 10042/19.04.2022 г., постановено по гр.д. № 62381/2021
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил исковата молба без
движение, като са дадени указания на ищеца, в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение, да посочи изрично лицето, срещу което
насочва претенциите си, предявени за разглеждане в настоящото производството,
като изложи ясни и безпротиворечиви твърдения за факти в този смисъл.
С молба вх. № 141202/06.07.2022 г., подадена от името на Й. И. Н., чрез
адвокат Т., са изложени твърдения за факти и обстоятелства, обосноваващи
наличие на правен интерес за ищеца от предявяване на исковете срещу Съвместно
командване на силите към Българската армия, като е посочено, че за да бъде
осъществено изплащане на претендираните суми, ответникът е следвало да издаде
Заповед, която да предостави правно основание на командира на военно
формирование 54300-София да изплати сумите, претендирани от ищеца в
настоящото производството, от което ищецът счита, че произтича правния му
интерес от предявяване на процесните искове срещу ответника Съвместно
командване на силите към Българската армия.
С определение, постановено в насрочено на 13.02.2023 г. открито съдебно
заседание по делото, съдът отново е оставил исковата молба без движиние, като е
предоставил последна възможност на ищеца, в едноседмичен срок, считано от
13.02.2023 г., да изложи конкретни, ясни и безпротиворечиви твърдения за факти
и обстоятелства, обосноваващи правния му интерес от предявяване на заявените в
настоящото производство парични претенции срещу Съвместно командване на
1
силите към Българската армия.
В изпълнение на така дадените от съда указания, от името на ищеца, чрез
адвокат Т., е депозирана молба вх. № 49798/22.08.2023 г. /с дата на пощенско
клеймо 20.02.2023 г./, с която се сочи, че ответникът Съвместно командване на
силите към Българската армия е този, който следва, на основание чл. 216, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 ЗЗКИ да разреши изплащане на претендираните с исковата молба
допълнителни възнаграждения, което обуславя и правния интерес за ищеца от
предявяване на процесните парични претенции именно срещу това лице.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на
процесните парични претенции срещу ответника Съвместно командване на
силите към Българската армия, поради което производството по гр.д. №
62381/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да бъде прекратено,
поради следните съображения:
Както се посочи по-горе, производството по гр.д. № 62381/2021 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав, е образувано по искова молба /жалба с вх. № 120-10220
от 08.09.2021 г., подадена до Административен съд – София – град/, с която от
името на Й. И. Н., ЕГН: ********** против Съвместно командване на силите към
Българската армия, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 216, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България /ЗОВСРБ/ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 4650,00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за
временно изпълняващ длъжността Началник на отделение „Сигурност на
информацията“ във военно формирование 54300-София за периода от 31.01.2019
г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от 17.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 980,04
лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.02.2019 г. – 08.09.2021 г.,
върху претендираната в производството главница.
Между страните не е спорно, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с военно формирование 54300-София. От събраните по
делото доказателства се установява, че военно формирование 54300-София има
финансова служба и изплаща заплатите и допълнителните възнаграждения на
военнослужещите и цивилните в същото формирование, респективно, че военно
формирование 54300-София е разпоредител с бюджетни средства на основание
заповед на министъра на отбраната ОХ – 217/26.02.2019 г. /виж л. 35 от делото/.
Орган по назначението на кадрови офицер в българската армия е
министърът на отбраната. Заплатата, допълнителните възнаграждения и
обезщетения, свързани с изпълнението на службата се дължат от поделението,
разпоредител с бюджетни средства, в което същият е назначен /в този смисъл е
константната и безпротиворечива практика на съдилищата в Република България,
включително на Върховен касационен съд, обективирана в решение №
128/29.04.2011 г. по гр.д.№1356/2009 г. на ВКС на РБ, ІV г.о., решение №
416/26.10.2012 г. по гр.д.№271/2012 г. на ВКС на РБ, ІV г.о. и др./, която съдебна
практика напълно се споделя от настоящия съдебен състав.
Предмет на предявените искове е парична претенция за изплащане на
допълнително възнаграждение за временно изпълняващ длъжността Началник на
отделение „Сигурност на информацията“ във военно формирование 54300-София,
като по отношение на същата претенция материално и процесуално легитимиран
да отговаря е съответното военно формирование, в което ищецът е изпълнявал
службата си.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че за ищеца не е налице правен
интерес от предявяване на процесните парични претенции срещу ответника
Съвместно командване на силите към Българската армия. Наличието на правен
интерес за ищеца от предявените искове е абсолютна процесуална предпоставка
2
за наличието на която съдът следи служебно. Доколкото съдът достигна до извод,
че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на процесните парични
претенции срещу ответника Съвместно командване на силите към Българската
армия, то исковата молба, предявена от името на Й. И. Н., ЕГН: **********
против Съвместно командване на силите към Българската армия, следва да бъде
върната, а производството по гр.д. № 62381/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав - прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и обемът
на дължимата защита и съдействие се определят от страните. При спазване на
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в цитираната
по-горе разпоредба на процесуалния закон, съдът е длъжен да се произнесе
единствено по исканията, с които редовно е сезиран от страните. При спазване
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК и залегналия в същата разпоредба принцип на
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може служебно да
конституира ответници в производството, без редовно да е релевирано искане за
това от ищеца, който е инициирал производството. Противното би представлявало
нарушение не само на принципа на диспозитивното начало, но и на принципа на
равнопоставеност на страните, посредством недопустима намеса на съда в
отношенията между страните.
Следва да бъде посочено, че на ищеца неколкократно е предоставена
възможност да насочи претенцията си срещу надлежния ответник /съответното
военно формирование, в което е изпълнявал службата си през процесния период/,
като и с молбата си от 22.02.2023 г. ищецът поддържа, че надлежен ответник в
производството по предявените искове е именно Съвместно командване на силите
към Българската армия, респективно, че е налице правен интерес за ищеца от
насочване на паричните си претенции за допълнително възнаграждение именно
срещу този ответник.
Не съществува процесуална възможност за съда служебно да конституира
като ответник в производството лицето, което счита, че е легитимирано да
отговаря по заявените от ищеца претенции. Това може да стане само след изрично
искане от ищеца в този смисъл. В случая, независимо от дадените от съда
указания, ищецът поддържа, че насочва претенциите си именно към Съвместно
командване на силите към Българската армия, а не към съответното военно
формирование, в което е изпълнявал службата си през процесния период. В тази
връзка и при спазване принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК,
съдът следва да се произнесе единствено по искането на страната, с което е
сезиран и не може служебно да конституира като страна лицето, което счита за
надлежен ответник по предявените претенции, без наличието на изрично искане
от ищеца за това.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба /жалба с вх. № 120-10220 от 08.09.2021 г., подадена
до Административен съд – София – град/, с която от името на Й. И. Н., ЕГН:
********** против Съвместно командване на силите към Българската армия, са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 216, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България /ЗОВСРБ/ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника Съвместно
командване на силите към Българската армия да заплати в полза на ищеца Й. И.
Н., ЕГН: ********** суми, както следва: 1/ сумата от 4650,00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за
временно изпълняващ длъжността Началник на отделение „Сигурност на
информацията“ във военно формирование 54300-София за периода от 31.01.2019
г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
3
от 17.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 980,04
лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.02.2019 г. – 08.09.2021 г.,
върху претендираната в производството главница.
ПРЕКРАТЯВА производство по гр.д. № 62381/2021 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4