Р Е
Ш Е Н И Е
номер 122
08.10.2019
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и четвърти септември
2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 338 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Производството е образувано по искова молба на
К.Д.Й., чрез адв. И.-С. ***, срещу А.Г.А., с която се предявява иск за делба.
Ищцата твърди, че с ответника са били съпрузи и бракът им бил прекратен със
съдебно решение № 16, влязло в законна сила на 19.01.2019 г. по гр.д. №
731/2018 г. на РС-Раднево. Твърди, че през време на брака закупили на
10.09.2001 г. апартамент в гр. Раднево, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 61460.504.201.12.11 по КР и КК на гр. Раднево, с площ от
58,32 кв.м., находящ се в гр. ******, разположен в сграда с идентификатор
61460.504.201.12, построена в поземлен имот с идентификатор 61460.504.201,
ведно с прилежащото избено помещение № 11 с полезна площ от 7,40 кв.м. и 2,72 %
ид.ч. от общите части на сградата, при граници: на същия етаж -
61460.504.201.12.12 и 61460.504.201.12.10, под обекта - 61460.504.201.12.8, и
над обекта - 61460.504.201.12.14. Твърди, че имотът е придобит в режим на СИО,
която след прекратяване на брака е преминала в обикновена съсобственост между
съпрузите при равни права. Тъй като не могли да се поделят извънсъдебно искат
от съда да постанови решение, с което да допусне до делба имота при равни квоти
по 1/2 ид.части за всеки от тях. Твърди, че ответникът я лишил от възможността
да ползва целия недвижим имот, поради което го кани да ѝ заплаща наем от
100 лв. месечно.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника А.Г.А., чрез адв. Д., в който взема становище за недопустимост и
неоснователност на иска за делба. Твърди, че не оспорва фактическите твърдения
в исковата молба, но твърди да се е разпоредил с имота в полза на трето лице, а
именно да е извършил дарение на своята ½ ид.части в полза на сина си Г. А.А.
с нотариален акт № 7 по нот.д. № 182/2019 г. на нотариус Антоанета Тодорова.
Поради това поддържа, че към момента не е налице съсобственост между страните
по делото и делба не следва да се допуска на недвижимия имот. Твърди, че никога
не възпрепятствал ищцата да ползва имота, поради което не ѝ дължи наем.
Твърди, че съобразно одобрено от съда споразумение по чл. 51 СК се договорили с
ищцата той да ползва апартамента, който бил семейното им жилище, като не
договорили наем, а тъй като не се предоставяло ползването по силата на съдебно
решение по чл. 56 СК не възниквало наемно правоотношение по чл. 57 СК. Моли за
отхвърляне на иска за делба на апартамента.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С протоколно определение от 24.09.2019 г. е обявен за окончателен проекта
на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът
е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
гражданският брак между страните е прекратен със съдебно решение № 16 от
29.01.2019 г. по гр.д. № 731/2018 г. на РС-Раднево, а през време на брака си
придобили чрез покупка апартамент в гр. Раднево, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 61460.504.201.12.11 по КР и КК на гр. Раднево, с
площ от 58,32 кв.м., находящ се в гр. ******, разположен в сграда с
идентификатор 61460.504.201.12, построена в поземлен имот с идентификатор
61460.504.201, ведно с прилежащото избено помещение № 11 с полезна площ от 7,40
кв.м. и 2,72 % ид.ч. от общите части на сградата, при граници: на същия етаж -
61460.504.201.12.12 и 61460.504.201.12.10, под обекта - 61460.504.201.12.8, и
над обекта - 61460.504.201.12.14.
От
така отделените като безспорни обстоятелства /за тях дори са приети по делото
писмени доказателства, които ги потвърждават/ е видно, че страните по делото са
придобили през време на брака си чрез покупка процесния апартамент, който е бил
в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с прекратяване на брака
между страните на 29.01.2019 г. съгласно чл.
27, ал. 1 СК, от който момент съсобствеността върху апартамента е
станала обикновена при равни квоти съгласно чл. 28 СК. Всъщност по тези въпроси
и за наличието на съсобственост между страните в минал момент няма спор между
тях.
Спорът
между страните възникна с оглед на извършено разпореждане с частта от
апартамента от страна на ответника в хода на висящия съдебен процес. Исковата
молба е предявена на 22.05.2019 г. и е вписана в Служба вписванията на същата
дата, а видно от приетия нотариален акт № 7 от 06.06.2019 г. /л.20/ ответникът А.Г.А.
е дарил своята ½ идеални части от апартамента на сина си Г. А.А. на дата
06.06.2019 г., тоест след образуване на делото, поради което са приложими
постановките на т.3 от ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС - при извършено
разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго
лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се
прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК. От тук следва и отговор с отрицателен
знак на възражението на ответника в отговора на исковата молба, че за него не
възниквала процесуална предпоставка за конституирането му като страна в
производството. Участието на ответника в производството следва пряко от
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК, според която делото следва своя ход между
първоначалните страни, ако в течение на производството спорното право бъде
прехвърлено върху другиго.
В
тази връзка още веднъж съдът ще посочи, че съгласно посоченото ТР № 3/2013 г.
на ОСГК на ВКС лице, придобило права по силата на
разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след
предявяване на иска за делба, може да замести своя праводател само със
съгласието на всички съделители /чл. 226, ал. 2 ГПК във вр. чл. 222 ГПК/.
Такова съгласие не само не беше дадено от ищеца, но същият се противопостави на
искането на ответника за заместването му от трето лице. Поради това и искането
на ответника за заместването му в процеса с третото лице – приобретател беше
отхвърлено от съда като неоснователно. Ако съгласие за
заместване на ответника не бъде постигнато, делото продължава своя ход с
участието на първоначалните съделители - прехвърлителят участва в процеса като
процесуален субституент на приобретателя /процесуална суброгация/, като процесуалната
му легитимация произтича от самия закон.
Съгласно
чл. 226, ал. 2 ГПК приобретателят може да бъде привлечен в процеса като трето
лице по смисъла на чл. 219 ГПК. Разпоредбата не посочва момента, до който може
да се направи това искане, поради което се прилагат общите правила на ГПК /в
този смисъл са постановките в цитираното ТР / 3/2013 г. на ОСГК на ВКС и ППВС №
4/30.10.1964 г./. Глава 29 ГПК не съдържа специални правила досежно
конституирането на страните в това производство. Приложение
следва да намерят общите правила на ГПК, уреждащи процесуалноправното положение
на страните при извършено в хода на производството разпореждане с правото,
предмет на делбата. Съгласно чл. 219, ал. 1 ГПК в първото заседание за
разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може
да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Тъй
като още с отговора на исковата молба се въвеждат от ответника възраженията за
наличието на прехвърлителна сделка, то съгласно посочената разпоредба това е
бил преклузивният срок за направа на искането за привличане на приобретателя
като трето лице. Тъй като в отговора на исковата молба такова искане не е
имало, съдът не е имал произнасяне по този въпрос, тъй като служебно не може да
се конституира приобретателя като трето лице. Направата на такова искане е
сторено от ответника едва в първото по делото съдебно заседание, което е
преклудирано и поради тази причина отхвърлено.
Прехвърлянето
на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство представлява правомерно, разрешено от
закона действие, тъй като с
предявяването на иска за делба съделителите не губят правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял, вкл. и
когато исковата молба е вписана.
Конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят
участва като процесуален субституент
на приобретателя, процесуалната му легитимация
произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл. 226, ал. 3
ГПК постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо
приобретателя по въпросите дали имотът
е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя
права ще се считат за права на приобретателя.
С
решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде
извършена, както и каква е частта на
всеки съделител. Ако
съгласие за заместване на ответника с трето лице приобретател не
бъде постигнато, с решението по
допускане на делбата ще бъде признато правото на прехвърлителя да участва във втората фаза на делбеното
производство и силата на пресъдено нещо ще
обвърже както участващите в делбеното производство,
така и приобретателя, вкл. и в отношенията помежду им по тези въпроси. В отношенията между
приобретателя и прехвърлителя обаче от
материалноправна гледна точка правата върху валидно прехвърлената идеална част от имота ще се считат
права на приобретателя, поради което във
фазата по извършване на делбата прехвърлителят ще участва като процесуален субституент на
приобретателя.
Поради изложените съображения съдът намира, че искът се явява основателен и
ще следва да се уважи като се допусне делба на процесния апартамент между
страните при равни дялове, като съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК силата на пресъдено
нещо на решението ще обвърже и приобретателя на дела на ответника. В
отношенията между приобретателя и прехвърлителя от материалноправна гледна
точка правата върху валидно прехвърлената идеална част от имота ще се считат
права на приобретателя, поради което във фазата по извършване на делбата
прехвърлителят ще участва като процесуален субституент на приобретателя /от
мотивите на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС/.
Разноски в първата фаза по делба не ще
се присъждат, тъй като няма съединени искове за разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между К.Д.Й., ЕГН **********,***,
и А.Г.А., ЕГН **********,***, на следното имущество: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 61460.504.201.12.11 по КР и КК на гр. Раднево, представляващо
апартамент с площ от 58,32 кв.м., находящ се в гр. ******, разположен в сграда
с идентификатор 61460.504.201.12, построена в поземлен имот с идентификатор
61460.504.201, ведно с прилежащото избено помещение № 11 с полезна площ от 7,40
кв.м. и 2,72 % ид.ч. от общите части на сградата, при граници: на същия етаж -
61460.504.201.12.12 и 61460.504.201.12.10, под обекта - 61460.504.201.12.8, и
над обекта - 61460.504.201.12.14,
при следните квоти:
-
За К.Д.Й. – 1/2 ид.части и
-
За А.Г.А. – 1/2 ид.части.
Решението
съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя Г.
А.А., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: