Р Е Ш
Е Н И Е
№ 316
гр.Кюстендил, 13.12.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при секретаря Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 455 по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.11, ал.1,т.1,б. „б“ от Закона за
автомобилните превози.
„М.Т.“ ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.М., чрез
пълномощника адв. М.К., оспорва заповед № РД-01-749/09.09.2019г., издадена от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Релевирани са доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт по чл.146, т.3 от АПК. Същественото нарушение
на административнопроизводствените правила се обосновава с доводи за ненадлежно
връчване на административните актове, във връзка с които е постановена
оспорената заповед, вкл. на уведомлението по чл.26 от АПК, както и на
обжалвания административен акт. Сочи се, че връчването е на лице, което не е
работник или служител на дружеството, нито е упълномощено да приема документи,
касаещи дружеството. Допълнително пълномощникът на оспорващия излага доводи за
материалноправна незаконосъобразност на заповедта, поради недоказаност на основанията
по чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗАвтПр. Прави
се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът
- изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
чрез пълномощника си гл. юк Г.И., представя писмено становище за оспорване на жалбата като неоснователна. Сочи се, че
обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен
орган, в надлежната писмена форма, при спазване на административнопроизовдствените
правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Счита се за
осъществено материалноправното основание
по чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗАвтПр, доколкото превозвачът не е представил
доказателства за установяване на финансова стабилност. Прави искане за
отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената заповед
№
РД-01-749/09.09.2019г.,
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на
осн. чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ във вр. с
чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр и чл.
6, чл.9, ал.3, т.2, б. „а“ и чл.14а от Наредба № 11 от 31 октомври 2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, прекратява правата, произтичащи от лиценз на Общността №
18679 за превоз на товари, издаден на 23.01.2018г. на „М.Т.“ ЕООД; отнема 3
броя заверени копия към лиценза и нарежда да се отпише от регистъра по чл.6,
ал.1 от ЗАвтПр, моторното превозно средство, вписано към лиценза.
Заповедта е мотивирана с оглед данните от направена справка в регистър
„Лицензи“ на ИА „АА“, при която е
установено, че превозвачът „М.Т.“ ЕООД не отговаря на изискването за финансова
стабилност по чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от
ЗАвтПр. и чл.6 от Наредба № 11/2002г. Във връзка с горната констатация, органът
е цитирал доклад изх. №
11-17-515/19.07.2019г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Кюстендил, както и издадената от последния заповед № РД-14-973/16.04.2019г., с която на
осн. чл.107, ал.1 вр. с чл.106а, ал.1, т.6, б.“в“ и ал.2, т.5 от ЗАвтПр. е
наложена принудителна административна мярка на дружеството-превозвач „временно спиране на дейността по извършване
на обществен превоз на товари до отстраняване на несъответствието с изискването
за финансова стабилност, но не повече от три месеца“. Сочи се, че в 3-месечния
срок, изтекъл на 17.04.2019г., превозвачът не е представил документи,
предвидени в закона и Наредбата, удостоверяващи, че отговаря на изискването
за финансова стабилност, поради което
показателят за финансова стабилност по чл.6, ал.3 от наредба № 11/2002г. на
същия е равен на нула – не е доказана финансова стабилност за нито един
автомобил и следва отнемане на заверените копия на лиценза общо 3 броя, както и отписване от регистъра по чл.6, ал.1
от закона на МПС, с които се извършва дейността от превозвача; че доказването
на финансова стабилност следва да се извършва
ежегодно съгласно чл.6, ал.7, т.3 от Наредба № 11/2002г., но в случая
такива документи не са представени от
превозвача, вкл. след уведомяването му по реда на чл.26 от АПК за започналото
административно производство.
Издадената заповед е изпратена по пощата с писмо рег. № 11-17-511382/09.09.2019г. на
изп. директор на ИА „АА“ на адреса на
дружеството и е връчена на 18.09.2019г.
на А.К., видно от известие за доставяне на л.23 и 46 от делото. Жалбата е подадена директно в съда на 24.09.2019г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 АПК.
Административният орган е приложил
цитираната в заповедта, заповед №
РД-14-973/16.04.2019г., издадена от началника на ОО“АА“- гр. Кюстендил за
налагане на ПАМ, която е издадена въз основа на АУАН №256537/16.04.2019г. и извършена справка в информационната система
на ИА „АА“, при която е установено, че превозвачът „М.Т.“ ЕООД не е представил в срок изискуемите документи,
с които да докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност.
Към преписката са приложени два броя Справки за наличие/липса
на задължения от 05.09.2019г. и 10.09.2019г.
за лице с ЕИК , идентичен с този
на оспорващото дружество, с данни за това, че
лицето с посочения ЕИК има задължения
/ вж. л.58 и 59 от делото/.
Административното производство,
приключило с оспорената заповед, е започнало въз основа на доклад на началника на ОО “АА“- гр. Кюстендил с рег. №
11-17-5113/19.07.2019г. В същия е цитирана заповедта за налагане на ПАМ, като
се сочи, че в тримесечния срок по
заповедта, превозвачът не е подал справка за финансова стабилност с приложени
към нея документи съгласно чл.6 от Наредба № 11/2002г., което се потвърждава и от проверка в база
данни „Лицензи“ на ИА „АА“, извършена след изтичане на 3-месечния срок. Приема
се, че превозвачът не отговаря на изискванията за финансова стабилност и се
прави предложение за започване на процедура за прекратяване на правата,
произтичащи от лиценза за превоз на товари.
Следва писмо изх. № 11-17-5113/1/31.07.2019г.
на изп. директор на ИА „АА“, с което на осн. чл.26, ал.1 от АПК уведомява
превозвача за образуваното административно производство за прекратяване на
правата, произтичащи от лиценза на Общността, като му предоставя 7-дневен срок
за изразяване на становище и представяне на доказателства, вкл. такива,
удостоверяващи финансова стабилност. Писмото е изпратено на адреса на дружеството и е получено на
21.08.2019г. от А.К., видно от известие за доставяне на л.28 от делото.
Към административната преписка са
приложени заявлението вх. № 30-01-17-58/17.01.2018г. на управителя на „М.Т.“
ЕООД за издаване на лиценз на Общността за международен автомобилен превоз, ведно със справка от
18.01.2018г. за доказване на финансова стабилност – приложение № 3 към чл.6,
ал.8 от Наредба № 11/2002г. за един брой
заверени копия на лиценза, застрахователна полица от 09.01.2018г. за сключен
договор за застраховка по чл.6, ал.3 от Наредба № 11/2002г., със срок от 1
година и удостоверение от 11.01.2018г., изд. от ТД на НАП за липса на задължения
на дружеството, както и издадения лиценз № 18679 за международен автомобилен
превоз на товари , валиден от 23.01.2018г. до 22.01.2028г.
Органът е представил заповед №
РД-08-344/17.08.2018г., изд. от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, с която оправомощава изп.
директор на ИА „АА“ да издава лицензии
на Общността.
Оспорващият е приложил към
жалбата извлечение от търговския регистър относно актуалното състояние на
дружеството, от което е видно седалището и адреса на управление ***, както и
справка за актуално състояние на всички трудови договори към дата 24.09.2019г.
на „М.Т.“ ЕООД, в която не фигурира лице с име А.К..
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК и от адресата на заповедта, чийто права и интереси
се засягат пряко от административен акт,
който е утежняващ за него. Същата е редовна, като
изпълняваща изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и оспорената заповед, счита същата за валиден административен акт, издаден
в писмена форма, но в нарушение на изискванията за надлежно мотивиране и на административнопроизводствените правила, както
и в противоречие с материалния закон, поради което е незаконосъобразна. Налице
са отменителните основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.
По отношение компетентността на органа, се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ като лицензиращ орган по см.
на чл.11, ал.1, т.1 от ЗАвтПр. вр. с
чл.7, ал.1 от ЗАвтПр. във вр. със Заповед № РД-08-344/17.08.2018г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Страните не
спорят по компетентността.
Заповедта е в писмена форма, съдържа дата на издаване и
издател, адресат, ясна разпоредителна част,
посочен е реда за
оспорване и фигурира подпис на издателя . В заповедта е посочено правното основание за
нейното издаване, но
липсват ясни и конкретни фактически
основания, с оглед
на което не е изпълнено изискването за надлежно мотивиране на административния
акт по чл.59, ал.2, т. 4 от АПК. Органът се е ограничил само с посочване на хипотезата на чл.11, ал.1,т.1,б. „б“ от
ЗАвтПр. за прекратяване на правата на
жалбоподателя, произтичащи от лиценза на Общността, приложението на която е
обосновал с данните от справка в
регистър „лицензии“ на ИА „АА“ за това,
че превозвачът е престанал да отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 т.3 и ал.6
от закона за финансова стабилност, като не е представил нито един от
документите, посочени в ЗАвтПр. и Наредба № 11/2002г. В съдържанието на оспорената заповед не са
конкретизирани на кои изисквания за финансова стабилност по чл.7, ал.6 от
закона, респ. по чл. 6 от наредбата, не отговаря превозвача - дали е налице хипотезата на липса на
достатъчно ресурси, с които може да гарантира
нормалното стартиране и функциониране на
транспортното предприятие или е налице втората хипотеза – има задължения за данъци и осигурителни вноски,
които не са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК,
съответно какви документи е
следвало да представи за да удостовери, че отговаря на изискванията за
финансова стабилност.
Конкретното фактическо основание за
издаване на процесната заповед не би могло да се изведе и от документите,
съдържащи се в административната преписка и предхождащи издаването на оспорения
акт. Нито в доклада с изх. № 11-17-515/19.07.2019г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Кюстендил, нито в издадената
от последния заповед №
РД-14-973/16.04.2019г. за налагане на
ПАМ на дружеството-превозвач, нито в уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК, се
съдържат данни относно това, на кои
изисквания за финансова стабилност не отговаря превозвача, респ. какви документи
е бил длъжен, но не е представил за доказване на финансова стабилност. Във всички описани
документи, предхождащи и подготвящи
издаването на обжалваната заповед, се сочи само, че доказването на финансова стабилност следва да се извършва ежегодно съгласно чл.6,
ал.7, т.3 от Наредба № 11/2002г., но в случая такива документи не са представени от превозвача, както
в срока по чл.106а, ал.1, т.6,б.“в“ от
ЗАвтПр. , така и след уведомяването му по реда на чл.26 от АПК за започналото
административно производство. Следват изводи за отсъствие на ясно фактическо
основание за издаване на процесната заповед, с което е нарушено правилото по
чл.59, ал.2, т. 4 от АПК.
Съдът констатира допуснати от органа
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
оспорения административен акт. Жалбоподателят не е надлежно уведомен за
започване на административното производство, вследствие на което е лишен от
възможността да изрази становище, да направи искания и да представи доказателства за установяване на
релевантните
факти,
вкл. за финансова стабилност. Писмото
с изх. № 11-17-5113/1/31.07.2019г. на изп. директор на ИА „АА“, с което на осн.
чл.26, ал.1 от АПК се уведомява
превозвача за образуваното административно производство за прекратяване на
правата, произтичащи от лиценза на Общността, е изпратено на адреса на
дружеството по пощата и е получено на 21.08.2019г. от лицето А.К., за която е
видно, че не е работник или служител на
“М.Т.“ ЕООД /вж. справка за актуално състояние на всички трудови
договори към дата 24.09.2019г., приложена към жалбата/. Съобщаването по пощата с писмо с известие за доставяне е
допустим правен способ, но при условие, че получател
е служител или работник на търговеца /
арг. чл.50, ал.3 от ГПК/, какъвто не е настоящият случай.
Съдът приема, че административният
орган не е спазил и изискванията
на чл.35 и чл.36 от АПК, да издаде акта след изясняване на всички обстоятелства от
значение за случая като събере служебно всички относими и необходими
доказателства. Горното задължение е вменено на органа с общата
разпоредба на чл. 36, ал.6 от АПК и със специалната разпоредба на чл. 6, ал. 12 от Наредба № 11/2002 г. Съгласно последната, за установяване на съответствието с изискването
превозвачът да няма задължения за данъци и осигурителни вноски, което е условие
за финансова стабилност, лицензиращият орган изисква
от органите по приходите издаването на удостоверение за наличие или липса на
задължения по чл. 87, ал. 11 от ДОПК. В случая по делото са представени Справки
за наличие/липса на задължения от 05.09.2019г. и 10.09.2019г. за лице
с ЕИК , идентичен с този на оспорващото дружество, с данни за това,
че лицето с посочения ЕИК има
задължения. Неясен е източникът на информация в справките, а формата и съдържането им ги дисквалифицира като удостоверения по
чл.87, ал.11 от ДОПК.
Оспорената заповед е и материалноправно незаконосъобразна. Посочените процесуални нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон.
За да издаде процесната заповед за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза на Общността, административният орган е приел, че жалбоподателят е престанал да отговаря на изискването за финансова стабилност по чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвПр и чл. 6 от Наредбата. Така приетото е обосновано с непредставяне от страна на превозвача на документи, удостоверяващи, че отговаря на изискването за финансова стабилност. Сочи се, че фактическото основание за постановяване на акта, а именно, че дружеството не отговаря на изискването за финансова стабилност, е установено след направена справка в регистър "Лицензии" на ИА „АА“.
Предвид изложените по-горе констатации за неясни фактически основания за упражняване на правомощието от органа по чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗАвтПр., съдът счита за необходимо да провери поотделно хипотезите по чл. 6 от Наредбата за финансова стабилност на превозвача. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата, финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 от същата, е лице, което разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функциониране на транспортното предприятие, в размер левовата равностойност на 9000 евро за първи автомобил, за всеки следващ автомобил – в размер левовата равностойност на 5000евро. В ал.2 и ал.3 на чл.6 от Наредбата е регламентиран начинът за формиране на показателя за оценка на финансова стабилност, а елементите от формулата са размерът на собствения и невнесения капитал, размерът на банковата гаранция и на застрахователната сума, както и броят на заявените копия от лиценза. Съгласно ал. 4 на чл.6 от Наредбата, не е финансово стабилно по см. на чл.3, т.3 от същата лице, когато показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица и/или лицето има задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК.
С оглед нормативните правила и липсващите мотиви на органа, е невъзможна проверката за законосъобразност на заповедта по първия критерий на чл.6, ал.4 вр. с ал.1 от Наредбата, т.е. дали показателят за оценка по-малък от единица. За същия няма фактически констатации на органа, както и събрани доказателства. Формираният извод за това, че жалбоподателя е престанал да отговаря на изискването за финансова стабилност се явява недоказан.
По отношение на второто основание по чл.6, ал.4 вр. с ал.1 от Наредбата – наличието на задължения за данъци и осигурителни вноски, относимите доказателства за установяването му са посочени в чл.6, ал.8 – ал.11 от Наредбата, а задължението за представянето им е за превозвача, ползващ правата по издадения лиценз на Общността. Безспорно е по делото, че такива документи не са представени от жалбоподателя. Тогава, според правилото на чл.6, ал.12 от Наредбата, за установяване на съответствието с изискването превозвачът да няма задължения за данъци и осигурителни вноски, лицензиращият орган е задължен да изиска от органите по приходите издаването на удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от ДОПК. Същото не е изпълнено от органа, с оглед на което визираната отрицателна предпоставка за финансова стабилност не е доказана. Следват изводи за неправилно приложение на материалния закон.
Както се посочи по-горе, приложената към преписката, Справка за наличие/липса на задължения – 2 листа, не дава сведение кой е източникът на информация и по този начин не се доказва, че се касае за проверка в информационен масив на НАП. В тази справка не се посочва наименованието на проверяваното дружество, а само ЕИК. Няма данни към коя дата дружеството е имало задължения. Не се посочва видът на задълженията – дали са за неплатени задължения за данъци и/или осигурителни вноски, или за друг вид публични вземания. Извън горното, допустимото доказателствено средство според чл. 6, ал. 12 от Наредбата, е удостоверението за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от ДОПК, издадено от органи по приходите, а не справка. По изложените съображения представените Справки за наличие/липса на задължения – 2 листа, не изпълняват целите на главното доказване на ответника на обстоятелството, че жалбоподателя е престанал да отговаря на изискването за финансова стабилност.
Следват изводи за недоказаност на основанието по чл.11, ал.1, т., б. „б“ вр. с чл.7, ал.2, т.3 от ЗАвтПр. и волеизявлението на органа за прекратяване на правата на превозвача, произтичащи от лиценза на Общността, е незаконосъобразно. Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК и издадената заповед следва да се отмени.
На осн. чл.143, ал.1 от АПК в полза на оспорващия съдът присъжда деловодни разноски в размер на 550,00лв., от които 50,00лв. – държавна такса и 500,00лв. – адвокатско възнаграждение, платими от ИА „АА“.
Водим от горното и на осн.чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, по
жалба на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, Заповед № РД-01-749/09.09.2019г., издадена от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – София, ул. „Ген. Й.В.Гурко“ № 5 да заплати на „М.Т.“ ЕООД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, деловодни разноски в размер на 550,00лв.,
от които 50,00лв. – държавна такса и 500,00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: