Решение по дело №434/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 266

 

град Шумен, 02.12.2019г.

Шуменският окръжен съд,  в закрито заседание на седми ноември,  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  А.Карагьозян                                                                                              

                                                                                  Членове: 1.З.Иванова                                                                                                   

                                                                                                  2.С.Стефанова

 

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.гр.д. №434  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №189/12.09.2019г. , постановено по гр.д.№527/2019г. , Районен съд –Велики Преслав е настанил детето  Н.Н.И. с ЕГН **********, в социална услуга – резидентен тип при Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания /ЦНСТДБУ/ гр.В.П., за срок до навършване на пълнолетие или до завършване на средно образование, ако учи, но не повече от 20 – годишна възраст, считано от влизане на решението в законна сила или до отпадане на основанията за настаняване.

Недоволен от постановеното решение е останал Н.И.Н. -баща на  детето. В депозираната въззивна жалба  на първо място се оспорва обстоятелството, че е извършвал блудствени действия спрямо дъщеря си, поради което счита, че не са налице причини , които да налагат настаняването и извън семейството. Допълнително посочва, че при формиране на решението първоинстанционният съд е изтъкнал съображения, които не са наведени в исковата молба.

В срока по чл.263 от ГПК  заинтересованите страни не са представили отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице  и е допустима.

Шуменският окръжен съд, след като се запозна с  доводите изложени в жалбата , становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна, по следните съображения :

Пред ВПРС е депозирана молба  от  Агенция за социално подпомагане,  гр. С.,  чрез Дирекция “Социално подпомагане“, гр. В.П., представлявана от Д.К. – Директор на Д”СП” гр.В.П., в която е посочено, че  със Заповед № ЗД/Д-Н-ВП-027/28.06.2019 г. по административен ред е настанил детето Н.Н.И., ЕГН ********** в социална услуга Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания /ЦНСТДБУ/ гр. В.П.на основание  чл. 27, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1, т.1 и т.4 вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДетето до произнасянето на съда и моли съдът да се произнесе с решение, с което да настани детето в ЦНСТДБУ гр. В.П.за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

Съдът намира, че от събраните пред ВПРС  писмени доказателства , както и от изслушването на детето пред районния и окръжния съд по реда на чл.15 от ЗЗдетето , се доказва, че към момента е в негов интерес настаняването му извън семейството. Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане от издадено въз основа на Акт за раждане №0135/29.09.2003 г. на Община В.П. е, че детето Н.Н.И. с ЕГН ********** е родена на *** г. в гр. В.П. от майка Е.Е.М.с ЕГН ********** и баща Н.И.Н. с ЕГН **********. От социалният доклад се установява, че от раждането си до сега детето Н.се отглежда от родителите си в биологичното си семейство, но през 2013 г. майката е починала от онкологично заболяване. От тогава основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето са поети от бащата, подпомаган от своите родители - баба и дядо на момичето. Детето Н.има по-голяма сестра, която е пълнолетна и има свое семейство, с което живее в с. З.. Н.учи в Професионална гимназция ветеринарна медицина и земеделие гр.Л.и през учебно време живее в общежитие към училището. През ваканциите и в почивните дни детето се прибира в дома на баща си в с.М.. общ.В.П.. На 27.06.2019г. е постъпил сигнал от ИДПС-РУ гр.В.П. за оказана полицейска закрила спрямо непълнолетната Н.за наличие на данни за блудствени действия спрямо момичето от страна на бащата, предвид което са проведени разговори с непълнолетната в присъствието на социални работници, и детето го е потвърдило. На тези основания детето Н.е незабавно изведено от биологичното си семейство и е настанено в  ЦНСТДБУ гр. В.П. Същата е приспособена към условията в социалната услуга. В Центъра е създадена среда близка до семейната, при която детето получава индивидуална грижа и подкрепа за личностно съзряване и изграждане на умения за самостоятелен живот. Съдът намира, че са основателни твърденията изложени във въззивната жалба, че поделото липсват достатъчно убедителни доказателства, че бащата на детето е извършил спрямо него блудствени действия,  което обаче не променя изводите, че обжалваното решение е правилно. Както правилно е посочил районният съд настоящото производство има за цел да защити интереса на детето чрез прилагане на подходящи мерки за закрила, а не чрез събиране на доказателства и установяване на извършено престъпление от общ характер. В производствата по ЗЗдетето , съдът служебно следи за интереса на децата и не ограничен от изложеното в молбата , каквито са основните възражения на жалбоподателя . В конкретния случай , по делото са налице достатъчно доказателства, включително и  обясненията на жалбоподателя, че той неведнъж е упражнявал физическо насилие спрямо детето. Твърди, че е имал основателна причина – неподчинение и прояви на детето несъвместими с неговата възраст , което не само , че не променя характера на действията му , а потвърждава, че методите му на възпитание поставят детето в риск..Съобразно изложеното съдът намира , съдът счита че са установени по безспорен начин предпоставките за прилагане на мярката за закрила изложени в исковата молба на Д“СП“-В.П.и доколкото обжалваното решение е постановено в този смисъл , съдът намира , че същото е правилно и следва да бъде потвърдено . п

 

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №189/12.09.2019г. , постановено по гр.д.№527/2019г. , Районен съд – Велики Преслав .

Решението е окончателно .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                    2.