Решение по дело №42/2019 на Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш Е Н И Е   №  71

 

Гр. Сливен, 23.04.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

 

при участието на прокурора …………………….

и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 42 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба от „Боинг Грийн“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. ш. – б. О.“, представлявано от Г.С.Г. срещу Решение № 16/28.01.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180020-022-0103279/12.12.2018 г., издадено от публичен изпълнител на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен.

В жалбата са изложени доводи за  незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че с обжалваното пред Директора на ТД на НАП – Бургас постановление бил наложен незаконосъобразен запор върху банкова сметка *** сумата от 159 993,62 лв. В тази банкова сметка *** „Земеделие“, които били несеквестируеми по смисъла на чл. 92 от ЗДБ на РБ. Позовава се на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., по силата на който следвало да се приеме, че и вземанията от ДФ „Земеделие“, които са с източник бюджета на ЕС, са несеквестируеми. Противното би значело да се приеме, че е допустимо с публични средства от ЕС да бъде погасен дълг. Моли съда да отмени изцяло атакувания административен акт.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище по делото поддържа жалбата, представя доказателства и претендира разноски.  

В с.з. административният орган Директор на ТД на НАП - Бургас, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен ст. юрк С. Д., който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспореното решение, тъй като към момента на обжалване на постановлението на публичния изпълнител не били представени доказателства за несеквестируемост на средствата.  

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Срещу оспорващото в настоящото съдебно производство дружество било образувано изпълнително дело № *********/2017 г., образувано относно публични задължения на „Боинг Грийн“ ЕООД. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180020-022-0103279/12.12.2018 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен бил наложен по отношение на  „Боинг Грийн“ ЕООД запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Частна предприемаческа банка Тексим“ АД за сумата от 160 731,73 лв. На същата дата на основание това постановление били изпратени до цитираната банка Запорно съобщение изх. № С180020-003-*********.12.2018 г. и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх. № С180020-029-0045265. На 11.01.2019 г. представляващият дружеството подал жалба срещу посоченото по – горе Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180020-022-0103279/12.12.2018 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен пред настоящия административен орган. В същата било заявено, че постъпващите по банковата сметка на „Боинг Грийн“ ЕООД в Частна прредприемаческа банка средства са от ДФ „Земеделие“ и са несеквестируеми като средства от бюджета на ЕС.

С писмо изх. № С190020-178-0002213/18.01.2019 г. (във връзка с наложения запор) публичният изпълнител уведомил експерт запори при Т. б., че целево предоставените средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги, както и целевите средства, отпускани от фондовете на ЕС са несеквестируими и по отношение на тях не се допуска принудително изпълнение. На същата дата с писмо от цитираната банка било потвърдено получаването на горното уведомление, като публичният изпълнител бил уведомен, че средствата, постъпили по банковата сметка са с превод от 19.12.2018 г. и наредител ДФ „Земеделие“, с посочено правно основание на превода СЕПП 2018******** и уточнение, че Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) на ДФ „Земеделие“ предоставя възможност на селските стопани да получат средства от Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ), като плащането се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с продукция или брой отглеждани животни.

С Решение № 16/28.01.2019 г. Директорът на ТД на НАП – Бургас оставил без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180020-022-0103279/12.12.2018 г., издадено от публичен изпълнител на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен.

Към доказателствата по делото е приобщено представено от оспорващото дружество банково извлечение от „Т. б.“ АД за движение на средства в периода 30.11.2018 г. – 03.01.2019 г., от което се установява, че по сметката на „Боинг Грийн“ ЕООС е постъпил превод с наредител ДФ „Земеделие“ и основание СЕПП 2018********. Съгласно представено Заявление за подпомагане от 07.12.2018 г., дружеството е регистрирано в ДФ „Земеделие“ с УРН: **** и УИН: ****, с посочена банкова сметка *** „Т. б.“ АД и по схеми и мерки за подпомагане СЕПП, СПП и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като частично основателна.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваното решение е издадено от Директора на ТД на НАП - Бургас, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му с нормата на чл. 197 ал. 1 от ДОПК  материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен валидно, оспореното решение е постановено и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Макар валиден и процесуално законосъобразен, атакуваният административен акт се преценява от настоящата съдебна инстанция като постановен в нарушение на материалния закон в частта досежно постъпващите от ДФ „Земеделие“ суми. Съображенията на съда в тази насока са следните:

С оспореното решение е оставена без уважение жалбата на настоящия жалбоподател „Боинг Грийн“ ЕООД срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Частна предприемаческа банка Т. за сумата от 160 731,73 лв. Видно от събраните по делото доказателства, в посочената банка оспорващото дружество има разкрита и обслужва банкова сметка, ***.11.2018 г. – 03.01.2019 г. е постъпил превод с наредител ДФ „Земеделие“ и основание СЕПП 2018********. Дружеството е и регистрирано в ДФ „Земеделие“ с УРН: ***и УИН: *****

Съгласно чл. 92 ал. 1 от Закона за бюджета на РБългария за 2018 г., целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, като съобразно ал. 2, средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Понятието „нефинансово предприятие“ е въведено със ЗБКД (отм. ДВ, бр. 52/1.07.1997 г.) и съобразно § 2 от ДР на закона, това е лице, което не е банка, инвестиционен фонд, застрахователно или лизингово дружество или лице по чл. 1 ал. 4 (лице, извършващо банкова дейност). В сега действащия Закон за банките и кредитните институции е възприето аналогичното като съдържание и смисъл понятие „предприятие от финансовия сектор“, което според т. 38 от ДР на ЗКИ е понятие по смисъла на чл. 4 § 1 т. 27 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно тази разпоредба, „предприятие от финансовия сектор" означава някое от следните: а) институция; б) финансова институция; в) предприятие за спомагателни услуги, включено в консолидираното финансово състояние на дадена институция; г) застрахователно предприятие; д) застрахователно предприятие от трета държава; е) презастрахователно предприятие; ж) презастрахователно предприятие от трета държава; ▼Попр. с C2 з) застрахователен холдинг съгласно определението в член 212, параграф 1, буква е) от Директива 2009/138/ЕО; к) предприятие, изключено от обхвата на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 4 от нея; л) предприятие от трета държава с основна дейност, сравнима с дейността на който и да е от субектите, посочени в букви а)—к). Следователно, нормата на чл. 92 ал. 1 от ЗБД на РБългария за 2018 г., действаща към момента на налагане на процесната обезпечителна мярка, въвежда изискване за несеквестируемост на посочените в същата средства, а настоящият жалбоподател категорично попада в нейния обхват, доколкото съставлява нефинансово предприятие по смисъла на цитираните по – горе разпоредби. На следващо място, по делото е доказано по безспорен начин, че същият е земеделски производител по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съобразно който законов текст, към това качество се приобщават физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. По силата на чл. 1 от ЗПЗП, държавата подпомага земеделските стопани, включително земеделските производители; включително чрез прилагането на мерки за стимулиране на износа и за регулиране на вноса и износа на земеделски продукти; прилагането на схемите за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз; прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., както и на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.). Подпомагането се извършва пряко от Разплащателната агенция, акредитирана по силата на чл. 2б от ЗПЗП с компетентност да извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за морско дело и рибарство.

 Съгласно чл. 17а от ЗПЗП, средствата, отпуснати от европейските фондове, са публични финансови средства, като Разплащателната агенция води отделно счетоводство за всички разплащания, които се финансират от европейските фондове съгласно законодателството на Европейския съюз. Идентична регламентация по повод характера на средствата от еврофондовете като публични е въведена и с § 1 т. 50 от ДР на ЗПЗП, в която е дадена легална дефиниция на понятието „публично финансиране“, а именно: средства, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз, независимо от органа, който ги предоставя. Следователно, предоставяните чрез държавни институции по силата на горепосочените норми европейски средства за субсидиране на дейности в земеделието са не само публични средства, но и целеви такива  -  директни плащания на земеделски стопани в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС, осъществявано чрез влагане на средства по различни схеми и мерки на Общността. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че средствата, предоставяни чрез ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция като публични по своя характер и целеви – субсидиране на дейност на нефинансово предприятие (земеделски производител) попадат в обхвата на средствата, регламентирани в чл. 92 ал. 1 от Закона за бюджета на РБългария за 2018 г. Същите, по силата на ал. 2 са несеквестируеми, т.е. същите не могат да служат за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. От доказателствата в процесния случай се установява, че оспорващото дружество „Боинг Грийн“ ЕООД е регистрирано като земеделски производител в ДФ „Земеделие“, а по заявената от него във фонда банкова сметка *** „Частна предприемаческа . Т.“ АД постъпват и публични по смисъла на горните разпоредби средства с наредител ДФ „Земеделие“, с обявена в преводното нареждане мярка – СЕПП („Схема за единно плащане на площ“) , което налага извода за незаконосъобразност на наложения в тази банка запор досежно постъпващите от ДФ „Земеделие“ суми, съставляващи целево финансово подпомагане.  С жалбата се иска от съда да постанови изцяло отмяна на Решение № 16/28.01.2019 г. на Директора на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата му срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180020-022-0103279/12.12.2018 г. на публичен изпълнител върху налични и постъпващи сметки в „Частна предприемаческа банка Тексим“ АД. В тази връзка съдът намира, че жалбата се явява неоснователна по отношение на наложения запор извън средствата, постъпващи от ДФ „Земеделие“, които нямат характера на несеквестируиеми по смисъла на горепосочените правни норми и в тази й част жалбата следва да се отхвърли.

Предвид горното процесното решение следва да бъде отменено единствено в частта, касаеща наложения запор върху постъпващите от ДФ „Земеделие“ суми по сметката на „Боинг Грийн“ ЕООД в „Частна предприемаческа банка Тексим“ АД, а жалбата следва да бъде отхвърлена срещу административния акт и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки в частта досежно наложения запор върху  постъпващи по сметката на дружеството суми, различни от постъпващите от ДФ „Земеделие“.

С оглед изхода на делото с частично уважаване на жалбата, разноските следва да се определят по реда на чл. 78 ал. 1 от ГПК, приложим субсидиарно по силата на препратката на чл. 144 от АПК. Оспорващият претендира сторените в съдебното производство разноски, като действително извършените такива възлизат на 50,00 (петдесет) лева  държавна такса. Същите следва да се редуцират до размер от 25,00 (двадесет и пет) лева, които да се възложат в тежест на ответния административен орган.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 16/28.01.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180020-022-0103279/12.12.2018 г., издадено от публичен изпълнител на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен САМО В ЧАСТТА, касаеща наложения запор върху постъпващите от ДФ „Земеделие“ суми по сметката на „Боинг Грийн“ ЕООД, ЕИК ******** в „Частна предприемаческа банка Тексим“ АД.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Боинг Грийн“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. ш. – б. О.“, представлявано от Г.С.Г. срещу Решение № 16/28.01.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180020-022-0103279/12.12.2018 г., издадено от публичен изпълнител на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен досежно наложения запор върху постъпващи по сметката на дружеството суми, различни от постъпващите от ДФ „Земеделие“.

 

ОСЪЖДА ТД на НАП – Бургас да заплати на „Боинг Грийн“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. ш. – б. О.“, представлявано от Г.С.Г. разноски по делото в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.  

 

 

                                                                   

Административен съдия: