№ 4190
гр. Варна, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Д.
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело №
20253110104919 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от И. Е. Д., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ж.к. „****" бл. 304, вх.
12, ет. 2, ап. 196, действащ чрез пълномощника си адв. М. Ж. вписан в АК –
Варна, против ****, ЕИК ****, осъдителен иск за заплащане на сумата от 2000
лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционални страдания, които са пряка и непосредствена
последица от воденото срещу него наказателно преследване по пр. пр.
№5204/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Варна и ДП № 452/2024 г.
по описа на Трето РУ – Варна, производството по които е прекратено поради
недоказаност, за периода от първото действие по разследването 09.04.2024 г.
по дата на което е прекратено производството – 05.02.2025 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ.
Oбстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът твърди, че на 09.04.2024 г., около 12:00 ч, докато управлява лек
автомобил „****", с регистрационен номер *****, собственост на негова
позната - ****, е спрян за проверка от органите на реда в гр. Варна, ж.к. „****"
на ул. „****" до кръстовището с ул. „****" в посока бул. „****". Извършена
1
била проверка за наличие на забранени вещества в кръвта с техническо
средство „DREGER DRUG TEST" 5000 с фабричен номер ARJM - 0053, като
уредът е отчел положителен резултат за наличието на вещество от групата на
„метамфетамин". За това му бил съставен АУАН Серия GA № **** от
09.04.2024 г., съставен от ****, Младши инспектор при ОДМВР - Варна,
сектор „Пътна полиция" - Варна, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП. В следствие на констатираното нарушение СУМПС на ищецът
било отнето и той бил задържан с помощни средства - белезници и е бил под
постоянно наблюдение до 19:00 ч, когато е отведен във ВМА - Варна за
изземване на проби (кръв и урина) с талон за изследване № 0165313/ per. №
819р-13798/09.04.2024 г. Твърди, че е съдействал на органите на реда през
цялото време на гореописаните действия. Твърди, че срещу него било
образувано ДП № 452/2024 г. по описа на Трето РУ - Варна, което е под пр. пр.
№ 5204/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Варна, като се предполага
извършването на престъпление с правна квалификация чл. 3436, ал. 3 от НК. С
постановление от 03.06.2024 г. била назначена съдебно - химическа
експертиза. На 04.12.2024 г. след установяване, че назначената СХЕ все още не
е готова, Районна прокуратура - Варна постановява с разпореждане същата да
бъде приключена в срок до петнадесет дни. Получено е писмо с изх. № К-
61/24.01.2025 г. от Лаборатория по химико-токсикологични изследвания към
ВМА - Варна за извършената СХЕ № Е-445/18.12.2024 г., по която
заключението е, че в представените за изследване проби на лицето И. Д. не е
открито наличие на наркотични вещества или техни аналози, включително и
метамфетамин, което е доказано по надлежен ред посредством имунохимичен
и газ-хроматографски анализ от вещото лице ****. Въз основа на резултатите
от експертизата с постановление от 05.02.2025 г., наказателното производство
срещу ищеца било прекратено.
Твърди, че в продължение на цели десет месеца е бил в невъзможност да
управлява МПС, което му създава сериозни практически житейски
неудобства, свързани с придвижване до работното му място, осъществяване
на по-далечни пътувания, извънредни нужди от бързо достигане до дадено
място. Твърди, че полагал грижи за болен прародител - баба си, като допреди
отнемането на възможността да управлява МПС е водил на прегледи при
лекар и други нейни нужди. Много по - сериозни обаче били емоционалните
последици за него. През цялото това време той бил под силен стрес от
2
случилото се, което е довело до нервност и безсъние. Чувствал се много
потиснат и разстроен, пострадала е репутацията му. Несправедливото
обвинение и дългият срок на изчакване на резултатите са довели до недоверие
спрямо него от страна на познати и приятели, което предизвиквало у него
нежелание за общуване и за излизане извън дома, затваряне в себе си и други
депресивни проявления. Невъзможността да полага пълноценни грижи за
болната си баба допълнително подложили ищеца на стрес и чувство на
безпомощност при справянето с този морален дълг.
Твърди, че случилото се на 09.04.2024 г. - арест, оперативни действия в
дома му, лишаването от възможност да управлява МПС, е довело до сериозен
негативен разрив по отношение на всички аспекти от живота му. Липсата на
обективна възможност да санира случилото води до сериозно влошаване на
качеството на живот, силна тревожност и депресивно състояние. Именно тези
последици причинени в следствие на неправилно приложена принуда чрез
законни действия са причината той да понесе сериозни негативи.
Твърди, че периода на търпените неимуществени вреди е от първото
действие по разследването за престъпление по горепосочената норма случило
се на 09.04.2024 г., когато той е спрян за проверка от органите на реда и са
последвали действията, подробно описани в исковата молба, до
прекратяването на досъдебното производство с постановление на 05.02.2025 г.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът не
сочи никакви доказателства за трайния негативен ефект на образуваното
срещу него наказателно производство. Оспорва предявения иск като
неоснователен поради липса на материално основание, тъй като лицето не е
било привличано като обвиняем по воденето досъдебно производство и че
ищецът изобщо не следва да бъде приеман като обвиняем. Воденето ДП №
452/2024 г. по описа на Трето РУ – ОДМВР Варна не е било водено конкретно
срещу ищеца съгласно измененията в НПК от 2017 г., а предприетите мерки
срещу него са били изцяло от административен характер, а не от наказателен.
Посочва се още, че Прокуратурата по никакъв начин не е отговорна за
действията на полицейските органи, които са констатирали, че ищецът е
3
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и впоследствие на
основание чл.212, ал. 2 НПК е било започнато досъдебно производство. Сочи
се, че негативните последици от отнемане на правото за управляване на МПС
не могат да бъдат вменени на ответника, тъй като това му е наложено от
административнонаказващ орган, като ответникът няма отношение към тях.
Оспорва се причинно-следствената връзка между твърдените вреди и
обвинението в извършено престъпление от общ характер. Претенцията се
оспорва и по размер, като се твърди, че същата е завишена.
По същество моли за отхвърляне на предявения иск, а в условията на
евентуалност моли за намаляване на претендирания от ищеца размер на
неимуществените вреди.
В с.з. ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа
исковите претенции.
Ответната страна приема исковете за неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: материалите по ДП № 452/2024 г. по описа на 03 РУ-
ОДМВР Варна и постановление на прокурор при РП Варна от 05.02.2025 г.
Съдът приема за безспорно от приобщените писмени доказателства, че
на 09.04.2024 г., около 12:00 ч, ищецът управлява лек автомобил „****", с
регистрационен номер *****, собственост на негова позната - ****, че е спрян
за проверка от органите на реда в гр. Варна, ж.к. „****" на ул. „****" до
кръстовището с ул. „****" в посока бул. „****". Приема за безспорно, че
полицейските служители извършили на ищеца проверка за наличие на
забранени вещества в кръвта с техническо средство „DREGER DRUG TEST"
5000 с фабричен номер ARJM - 0053, като уредът е отчел положителен
резултат за наличието на вещество от групата на „метамфетамин". Безспорно е
между страните, че полицейските служители съставили на ищеца АУАН Серия
GA № **** от 09.04.2024 г., съставен от ****, Младши инспектор при ОДМВР
- Варна, сектор „Пътна полиция" - Варна, за извършено нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Безспорно е, че в следствие на констатираното
4
нарушение СУМПС на ищецът било отнето и той бил задържан с помощни
средства - белезници и е бил под постоянно наблюдение до 19:00 ч, когато е
отведен във ВМА - Варна за изземване на проби (кръв и урина) с талон за
изследване № 0165313/ per. № 819р-13798/09.04.2024 г.
Безспорно е между страните, че на 09.04.2024г. полицейски служители
са извършили оглед на местопроизшествие - лек автомобил „****", с
регистрационен номер *****, при който не са открити и иззети веществени
доказателства. С протокол за доброволно предаване от 09.04.2024г. ищецът
предава на полицейски служители лек автомобил „****", с регистрационен
номер *****, който да послужи по ДП №452/2024г. па описа на Трето РУМВР
Варна. Безспорно е, че на същата дата – 09.04.2024г. полицейски служители
предават на собственичката **** лек автомобил „****", с регистрационен
номер *****.
Съдът приема за безспорно между страните, че на същата дата –
09.04.2024г. полицейски служители предприели проверка на адреса, на който
св. Д. живеел на семейни начала заедно с Виктория Благоева Григорова,
намиращ се в гр.Варна, м-ст „Планова“. Безспорно е, че в хода на проверката
не са били открити наркотични вещества и/или техни аналози.
Безспорно е, че на 09.04.2024г. срещу ищеца е било образувано ДП №
452/2024 г. по описа на Трето РУ - Варна, с номер на прокурорска преписка №
5204/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Варна, от разследващ полицай
при сектор 03 ОДМВР - гр. Варна на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с
първото действие по разследването - разпит на свидетел, за престъпление по
чл. 3436, ал. 3 от НК, за което Варненска районна прокуратура е била
уведомена.
Съдът приема за безспорно от показанията на свидетеля, както и от
материалите по приложеното ДП № 452/2024 г. по описа на Трето РУ – Варна,
че на 09.04.2024г. е било извършено претърсване на дома, където е живеел
ищеца, макар и по делото и досъдебното производство да не е приложен
изготвен в тази връзка законово изисквания протокол за претърсване или
протокол за оглед на местопроизшествие.
Безспорно е, че във връзка с резултата от проведения тест и за да се
установи дали действително в кръвта на ищеца са налице следи от наркотично
вещество, той е отведен от полицейските служители до ВМА-Варна, където
5
му е взета на кръвна проба и след това е задържан в сградата на Сектор ПП
при ОД на МВР Варна.
Съдът приема за безспорно от материалите по ДП-разпита на
полицейските служители, че на 09.04.2024г. ищецът е бил задържан, с
поставени белезници на ръцете в периода от 12.00ч., най-рано до 20,01ч.,
когато е подложен на кръвен тест за употреба на алкохол и наркотични
вещества. По ДП не е приложен никакъв официален документ както за
задържането на ищеца, така и за неговото освобождаване и за основанието за
тези действия.
Безспорно е, че с постановление от 03.06.2024 г. била назначена съдебно
- химическа експертиза. Безспорно е, че на 04.12.2024 г. след установяване, че
назначената СХЕ все още не е готова, Районна прокуратура - Варна
постановява с разпореждане същата да бъде приключена в срок до петнадесет
дни. Безспорно е, че с писмо с изх. № К-61/24.01.2025 г. от Лаборатория по
химико-токсикологични изследвания към ВМА - Варна е приложена
заключение по СХЕ № Е-445/18.12.2024 г., съгласно което в представените за
изследване проби на лицето И. Д. не е открито наличие на наркотични
вещества или техни аналози, включително и метамфетамин, което е доказано
по надлежен ред посредством имунохимичен и газ-хроматографски анализ от
вещото лице ****. Безспорно е, че Въз основа на резултатите от експертизата
с постановление от 05.02.2025 г., наказателното производство срещу ищеца
било прекратено.
Безспорно е, че със ЗППАМ №24-0819-000455/10.04.2024г. на Сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР-Варна спрямо ищеца е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а именно ”Временно
отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца“, във връзка с допуснато административно нарушение – управление
на МПС след употреба на наркотично вещество.
Безспорно е, че с Постановление от 05.02.2025г. на Районна прокуратура
Варна наказателното производство против ищеца за извършено престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК за управление на МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози е прекратено поради липса на извършено
престъпление, доколкото от резултата на проведеното кръвно изследване е
установена липса на наркотични вещества в кръвта на ищеца.
6
По делото не са приложени писмени доказателства за връщане на ищеца
на отнетото му по административен ред СУМПС.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на
водения от ищеца свидетел ****. В показанията си св.Боев заявява, че се
познават с И. от деца, приятели са и знае, че през 2024 г. му била отнета
книжката. Полицаи влизали в тях, създали му доста главоболия. Полицаи
правили са обиски. Книжката му я отнели след тест за наркотици. Заявява, че
ищецът не употребява наркотици, спортува постоянно, работят заедно.
Отнели му книжката за 10 месеца. През това време имали проблеми в
работата, той бил шофьор на бус. Работили заедно. Правили дограма, той
карал буса. Имали проблеми с транспорта и вземали трето лице да ги
транспортира, понякога шефа им идвал да ги транспортира. Заявява, че от това
И. не се чувствал добре. Имал оплаквания, имал проблеми с приятелката си,
заради влизането в тях, обиските. Оплаквал се, че от стреса, не можел първата
седмица да спи като хората. Вземал хапчета на билкова основа за успокояване.
Не можел да си върши нормално трудовите ангажименти. Това се отразило на
личния му живот, тъй като помагал много на баба си, карал я на лекар, карал я
до магазина, тя е пенсионерка, болна е и той не можел да й помага през този
период. Баба му боледувала от артрит баба му и ходили при лекари заедно с
него и баба му. През този период им било по-трудно да работят, налагало се да
вземат трето лице да ги кара, т.к. шофьорската книжка на свидетеля също
била отнета в този период. Ищецът бил много стресиран, не можел да спи
дълго време. Не му се излизало, бил депресиран. Пиел хапчета и се
почувствал малко по – добре от тези хапчета и затова не отишъл на лекар.
Приятелката му също се стресирала, защото той живеел при нея, с нейните
родители и като са влезли в тях и са правили обиски много полицай, са им
създали много проблеми. На момичето майката също имала здравословни
проблеми.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно чл.2, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда в посочените в
закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена
отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако
7
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление – какъвто е настоящият случай.
В конкретния случай наказателното производство е образувано по реда
на чл.212, ал.3 от НПК – със съставяне на протокол за оглед на
местопроизшествие от служители на МВР. Вярно е, че ответникът не е
привлечен в качеството му на обвиняем за управление на МПС след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, или за до пускане на ПТП след
употреба на наркотични вещества или техни аналози с нарочно
постановление, но тук следва да се отбележи, че в практиката си ЕСПЧ
приема за начало на „наказателното обвинение” датата, на която лицето
официално е уведомено за разследването срещу него, но също така и датата,
от която лицето е започнало да живее със страха от наказателното
преследване, а именно, считано от датата, на която е арестувано по
подозрение за извършването на дадено престъпление; датата, на която е
извършен обиск на лицето по подозрение в престъпление; датата, на която за
първи път е разпитано като заподозряно за престъплението и т. н. /така в Deeer
v. Belgium, ж. № 6903/75, p. от 27.02.1980 г., §§ 42-46; Schumaher v.
Luxembourg, ж. № 63286700, p. от 25.11.2006 г., § 27; Wemhoffv. Germany, ж. №
2122/64, p. от 27.06.1968 г., §§ 18-19; Manzoni v. Italy, ж. № 11804/85, p. от
19.02.1991 п, §16; Hozee v. the Netherlands, ж. № 21961/93, p. от 22.05.1998 r.,
§§ 44-46; Messina v. Italy, ж. № 13803/88, p. or 26.02.1993 n, § 25; Румен
Георгиев с/у България (Rumen Georgiev v. Bulgaria), ж. № 27240/04, p. от
14.10.2010 r., §§ 23-24/, поради което настоящият съдебен състав приема, че в
конкретния казус наказателното производство е водено срещу ищеца още от
09.04.2024 г. - моментът, в който същият е задържан по реда на ЗМВР в Трето
РУ на ОДМВ-гр. Варна, след което същият е дал сведения пред полицейския
орган; извършен е бил оглед на местопроизшествие, извършено е било
претърсване в дома му, за което явно в разрез със закона не са изготвени
съответни протоколи, ищецът бил задържан от полицейски служители, за
което също в разрез със закона не са били съставени съответни официални
документни, издаден бил талон за изследване на кръвта и урината му; бил му
съставен АУАН, с който били иззети личното му СУМПС и контролен талон;
била издадена и заповед за налагане на ПАМ – като му били отнети СУМПС.
8
От приложено по досъдебното производство писмо на разследващия
полицай до РП-Варна от 11.04.2024 г. и мнението на същия от 03.02.2025 г., в
които изрично е посочено, че досъдебното производство е образувано, за това
че на 09.04.2024 г. в гр. Варна ищецът е управлявал лек автомобил „****", с
регистрационен номер *****, след употреба на наркотични вещества –
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Т.е. съдът приема за несъстоятелни възраженията на ответната
прокуратура, за това че не е легитимирана да отговаря за предявените вреди от
ищеца, имайки предвид, че същите произтичат от издадената заповед за
прилагане на принудителна административна мярка и за тези вреди следва да
отговаря ОД на МВР Варна, доколкото за тези действия прокурорът не е давал
разрешение за извършването им и вредоносните действия са извършени от
полицията, в рамките на нейната компетентност и оперативна
самостоятелност. Това е така, защото в настоящия случай е образувано
наказателно производство, което е приключило още в
подготвителната/предварителната фаза – досъдебната, в която прокурорът е т.
нар.dominus litis /господар на досъдебното производство/, имайки предвид
неговите правомощия както в хода на разследването /чл. 46 от НПК/, така и
след приключване на разследването /чл. 242 от НПК/ – в частност да ръководи
разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и
своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор и след като получи
делото от разследващия орган да прецени дали да депозира обвинителен акт в
съда или не, още повече че разследващите органи – в това число и
служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени на
длъжност "разследващ полицай" и полицейските органи в Министерството на
вътрешните работи - действат под ръководството и надзора на прокурора –
арг. от чл. 52, ал.3 от НПК.Възраженията на ответника биха били основателни,
при положение че вредите са причинени от действията на административните
органи в рамките на административно наказателното производство, което в
настоящия казус обаче е погълнато от наказателното по описа на подчинените
на РС-Варна разследващи органи.Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, Държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.Отговорността по ЗОДОВ е
обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните
9
актове на правозащитния орган.Държавата отговаря по доказаната
материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у
правозащитния си орган.
За да бъде ангажирана отговорността на Държавата по чл.2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно
и главно доказване кумулативното наличие на следните юридически факта: 1.)
привличането му като обвиняем по образувано наказателно производство; 2.)
постановяването на влязло в законна сила постановление за прекратяване на
наказателното производство; 3.) съществуващата причинно-следствена връзка
между незаконното обвинение и претъпените неимуществени вреди, както и
4.) характера, степента и интензитетът на претърпените неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както
и да докаже възраженията си в отговора, а – при установяване на горното от
ищеца – да докаже, че е погасил претендираната сума.
От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на
09.04.2024 г., ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем /в широкия
смисъл на думата/ в ДП № 452 по описа за 2024 г. на Трето РУ на ОДМВР-
Варна, за това че на 09.04.2024 г., около 12:00 ч, в гр. Варна, ж.к. „****" на ул.
„****" до кръстовището с ул. „****" в посока бул. „****", управлява лек
автомобил „****", с регистрационен номер *****, собственост на негова
позната - ****, след употреба на наркотични вещества - метаамфетамин,
установено с техническо средство „DREGER DRUG TEST" 5000 с фабричен
номер ARJM - 0053– престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
От постановление от 05.02.2025 г., постановено по пр. пр. № 5204 по
описа за 2024 г. е видно, че наказателното производство по ДП № 452 по описа
за 2024 г. на Трето РУ в ОД на МВР – гр. Варна е прекратено поради липса на
съставомерност от обективна страна на деянието, за което е водено
разследването.Претърпените от ищеца неимуществени вреди се установяват
от показанията на разпитания в хода на съдебното дирене в настоящото
производство свид.Боев, които съдът кредитира като последователни,
логични, взаимно допълващи се и във връзка с останалите доказателства по
делото при условията на чл.172 от ГПК, имайки предвид възможната им
заинтересованост от изхода на делото. Свидетелят сочи, че воденото срещу
ищеца досъдебно производство се отразило негативно върху неговото
10
емоционално и психическо състояние.Същият бил притеснен и тревожен,
заради това че може да изтърпи ефективно евентуалната присъда, което
неминуемо е довело до депресивни състояния у ищеца.
Несъстоятелни са доводите на ответника досежно това, че не се
установява наличието на причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение и неимуществените вреди поради обстоятелството, че срещу ищеца
по същото време няма образувано друго наказателно производство. От
свидетелските показания по несъмнен начин се установи, че процесните
неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица именно от
незаконното обвинение по чл.343б, ал.3 от НК, доколкото при евентуална
осъдителна присъда ищецът се притеснявал от това, че ще изтърпи ефективно
наказанието си. Предмет на оспорване в исковото производство е и размерът
на претендираното обезщетение с оглед на конкретните данни по делото.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички
неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент
на болките и страданията, претърпени от пострадалото лице във всеки отделен
случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-
пълна степен следва да компенсира вредите. Понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на
конкретни обстоятелства от обективната действителност - в този смисъл е
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4 от
1968 г. на Пленума на ВС, като при определяне на дължимото обезщетение
следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в
аспект на съществуващите обществено икономически условия на живот.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за
тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява
на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства,
обосноваващи по-нисък размер на обезщетението.
Предвид конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав при
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди взе
предвид следните конкретни обстоятелства, както следва: Тежестта на
престъплението, за които е повдигнато обвинение – не са тежки по смисъла на
11
чл. 93, т. 7 от НК, доколкото санкционната част на наказателно-правните
норми, обективирани в разпоредбите на чл.343б, ал.3 от НК предвижда
наказание лишаване от свобода от 1 г. до 3 г. и глоба от 500.00 лева до 1 500.00
лева. Продължителността на наказателното преследване – по-малко от една
година /десет месеца/, интензитетът на наказателното производство – във
фазата на досъдебното производство след привличане на ищеца в качеството
му на обвиняем по повдигнатото му обвинение е осъществено едно
единствено процесуално – следствено действие с негово участие, а именно на
10.04.2024 г. е бил разпитан в качеството на свидетел. Наред с това обаче от
ищеца са взети биологични проби от кръв и урина, необходими за извършване
на съдебно-химическа експертиза, която е назначена с постановление едва от
03.06.2024 г. на разследващия полицай.Съдът отчита обстоятелството, че
спрямо ищеца не е взета мярка за неотклонение в рамките на досъдебното
производство, т. е. обвинението не е довело до ограничаване на
конституционните права и свободи на ищеца.Същевременно обаче същият е
задържан за неустановен срок, но безспорно минимум от 10 часа по реда на
ЗМВР. Тук следва да бъде отбелязано, че съдът съобрази и обстоятелството, че
на ищеца са му наложени принудителни административни мерки – временно е
отнето СУМПС, която мярка макар да е наложена от административния орган,
е отпаднала след постановяване на прекратителното постановление от РП-
Варна. Т.е. ищецът е бил лишен от възможността да управлява МПС, което за
един активен шофьор неминуемо би създало психо-емоционален дискомфорт
и стрес. Данните за личността на ищеца, с оглед преценката за интензитета на
негативното отражение на повдигнатото му обвинение върху неговото
физическо и психично здраве, контактите, професията, социалния живот и
положението му в обществото.
Съдът счита, че претърпените неблагоприятни психически и
емоционални преживявания от ищеца не надхвърлят обичайните нравствени,
емоционални и психически терзания на личността, накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото, като резултат от незаконно
повдигнатото обвинение. При съобразяване с посочените критерии, от една
страна, и от друга – с обществено-икономическата конюнктура в страната в
периода от 09.04.2024 г. до 05.02.2025 г., чието отражение са минималната
работна заплата, която остава един от важните инструменти за влияние в
политиката по доходи; нарастването на БВП; повишаване на потреблението на
12
домакинствата; повищаващата се инфлация и т. н., съдът намира, че пълният
размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 2000.00 лева,
което обуславя основателността на исковата претенция. Доказани са в тяхната
кумулативност елементите от фактическия състав на обективната деликтна
отговорност на Държавата по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, като липсват данни
дължимата сума по обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на
пострадалото лице. Основателността на главния иск, обуславя дължимостта на
акцесорното вземане за обезщетение за забава съизмеримо със законната
лихва, считано от датата на сезиране на съда – 15.04.2025 г. до окончателното
погасяване на задължението.
По отношение на разноските: При този изход на спора в полза на ищеца,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, но ищецът изрично заявява, че не претендира
такива.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, в полза на съдебната власт по сметка на РС-
Варна следва да се присъди държавна такса в размер от 10.00 лева. Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК **** да заплати в полза на И. Е. Д., ЕГН:
**********, сумата в размер от 2000,00 лева /две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие
повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение по ДП № 452/2024 г. по описа
на Трето РУ в ОД на МВР – гр. Варна и пр.пр. № 5204/2024 г. по описа на РП-
Варна, което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното
производство от 05.02.2024 г. поради несъставомерност от обективна страна
на деянието, ведно със законна лихва, считано от датата на сезиране на съда –
15.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ****, ЕИК **** да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на РС-Варна сумата в размер от 10,00 лева /десет лева/,
представляваща държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
13
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг.от чл. 7, ал.2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14