№ 14893
гр. София, 06.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20201110117896 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 20868/16.12.2023 г. съдът е отхвърлил изцяло предявения от ищеца иск
с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за кредит и
частично - предявен от него осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане
на платени суми по договора.
В срока за обжалване на въззивното решение е депозирана молба по чл. 248 ГПК от
ответника, с която е направено искане за изменение на решението в частта за разноските,
като са изложени доводи, че съдът неправилно е изчислил размера на дължимите разноски.
От ищеца в указания законоустановен едноседмичен срок от получаване на
съобщението не е взето становище по основателността на направените искания.
След като се запозна с доводите на молителите и материалите по делото,
Софийски районен съд намира следното:
Молбата е подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК,
поради което са процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
С постановеното по делото съдебно решение съдът действително е допуснал
изчислителна грешка при определяне на размера на дължимите разноски. Като съобрази
цената на иска за нищожност на предявения установителен иск и размера на отхвърлената
част от предявения осъдителен иск, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да плати
разноски на ответника в размер на още 617,95 лв., с оглед изхода на спора и претендирания
размер на разноските от ответната страна. В тази връзка съдът съобрази и практиката на
ВКС, съгласно която определянето на размера на цената на иска по правилото на чл. 69, ал.
1, т. 4 ГПК е относимо към иск за съществуване, респ. несъществуване на договор, като в
случай на обявяване на нищожност на такъв договор се отрича възникването не само на
конкретно вземане на кредитора, а се оспорва изцяло съществуването на договорно
правоотношение, поради което договорът няма действие между страните. В тези случаи
искът има парична оценка съгласно чл. 68 ГПК, която съвпада със стойността на договора /в
този смисъл: решение № 76 от 15.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 888/2015 г., I т. о., ТК и др./.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ИЗМЕНЯ решение № 20868/16.12.2023 г. по гр. д. № 20201110117896 по описа за
2020 година на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171 състав, в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА С. И. Т., ЕГН **********, с адрес: град ............., да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, на „.................., със седалище и адрес на управление: град .........., Бизнес
център „България”, сума в размер на още 617,95 лв., представляваща разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2