РЕШЕНИЕ
№ 41
гр.Поморие, 20.03.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд –
Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на четвърти март през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Димитър Димитров
при участието на секретаря Димитрина
Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 6 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН и е
образувано въз основа на върнато за ново разглеждане НАХД № 48/2019 г. по описа
на РС – Поморие, последното образувано по жалба от община Поморие, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул. „Солна”, № 5,
представлявана от кмета И.А., против наказателно постановление (НП) № 117/16.01.2019
г. на директора на РИОСВ – Бургас, с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 2 000 лв.,
на основание чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите (ЗВ), затова, че на 15.11.2018 г., в сградата на РИОСВ – Бургас е установено,
че жалбоподателят не е изпълнил условие, определено в раздел „Индивидуални
емисионни ограничения по потоци и места за заустване” на издаденото за канализационната
система на гр.Ахелой от директора на БДЧР – Варна разрешително № 23140036/09.01.2015 г.
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води,
с издадено Решение № 39/25.04.2016 г. за отказ за изменение на разрешителното,
продължено с Решение № 144/22.12.2017 г., с краен срок на действие 30.12.2019
г. – констатирани са превишения на определените индивидуални емисионни
ограничения, със срок на достигане: до шест месеца от въвеждане в редовна
експлоатация на ПСОВ, но не по-късно от 31.12.2015 г., по показатели:
- от Пункт № 1 за мониторинг – на изход
Главен канализационен колектор I, преди заустване: неразтворени вещества; биохимична
потребност от кислород (БПК5); химична потребност от кислород (ХПК);
- от Пункт № 2 за мониторинг – на изход
Главен канализационен колектор II, преди заустване: неразтворени вещества; биохимична потребност
от кислород (БПК5); химична потребност от кислород (ХПК).
На 27-28.09.2018 г. е извършено пробовземане на
еднократна и съставна водна проба от отпадъчните води на изход Главен
канализационен колектор I - Пункт № 1 за мониторинг и на изход Главен
канализационен колектор II - Пункт № 2 за мониторинг на канализационната система на
гр.Ахелой, общ.Поморие, преди заустване.
Резултатите от изпитванията на отбраните
проби от Пункт № 1 и Пункт № 2 за мониторинг, обективирани в Протоколи от
изпитване № 770-ОВ/03.10.2018 г. и № 771-ОВ/03.10.2018 г., показват превишение
на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО), определени в Разрешителното
за ползване на водния обект и Решението за продължаване срока на действие на
разрешителното за заустване, по аналитични показатели неразтворени вещества,
БПК5, ХПК и ПАВ за двата потока, както следва:
- За Пункт № 1: неразтворени вещества -
резултат от изпитването 102 mg/dm3 при ИЕО
35 mg/dm3, БПК5 - резултат от изпитването 170 mg/dm3 при
ИЕО 25 mg/dm3, ХПК - резултат от изпитването 245 mg/dm3 при
ИЕО 125 mg/dm3;
- За Пункт № 2: неразтворени вещества -
резултат от изпитването 87 mg/dm3 при ИЕО
35 mg/dm3, БПК5 - резултат от изпитването 126 mg/dm3 при
ИЕО 25 mg/dm3, ХПК - резултат от изпитването 255 mg/dm3 при
ИЕО 125 mg/dm3.
Като правна квалификация на нарушението
административнонаказващият орган (АНО) е посочил нормата на чл.48, ал.1, т.11
ЗВ.
В жалбата се иска от съда да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния
и процесуален закон.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се
представлява от пълномощник – адвокат, който поддържа жалбата на наведените с
нея основания.
АНО представя преписката по проведеното пред него
производство.
В съдебно заседание негов процесуален представител -
юрисконсулт оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното НП като
правилно и законосъобразно.
Жалбата
е допустима. Същата е подадена от надлежен субект,
посочен като нарушител в обжалваното НП. Постановлението е връчено на на жалбоподателя
при спазване изискванията на чл.58, ал.1 ЗАНН, по пощата, с известие за доставяне (обратна разписка),
приложено по делото на 22.01.2019 г. Жалбата срещу НП е
подадена на 28.01.2019 г., в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение
(АУАН) № 117/29.11.2019 г., съставен от А.Д.Ж. – главен експерт „Опазване на
водите” в РИОСВ –Бургас.
В обстоятелствената част на акта е посочена фактическа
обстановка идентична с тази в издаденото наказателно постановление.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл.201, ал.1 ЗВ, актове за
нарушенията по чл.200, ал.1 ЗВ, с изключение на
нарушенията по т. 16 и т. 34 – 41, се съставят от
длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите.
По делото е представена заповед № РД-9/10.01.2011 г. на
министъра на околната среда и водите, от която безспорно се установява, че
актосъставителката А.Д.Ж. е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.201,
ал.1 ЗВ.
Съгласно чл.201, ал.2 ЗВ, наказателните
постановления по ал. 1 на чл.201 ЗВ, се издават от министъра на
околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица или от директорите
на басейновите дирекции.
Видно от представената по делото заповед №
РД-8/10.01.2011 г., издалата НП Тонка Динкова Атанасова, за която не се спори,
че е заемала длъжността директор на РИОСВ – Бургас към момента на издаване на
НП, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.201, ал.2 ЗВ.
Фактическата обстановка относно нарушението, предмет на
издаденото НП, по същество не се оспорва от жалбоподателя и безспорно се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число
констативен протокол № К-9-91/15.11.2018 г., отразяващ констатациите от
горепосочените протоколи от изпитване №
770-ОВ/03.10.2018 г. и № 771-ОВ/03.10.2018 г., както и от показанията на
свидетелката и актосъставителката А.Д.Ж..
Не се спори, че с Разрешително № 23140036/09.01.2015 г.,
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води,
издадено на община Поморие за канализационна система гр.Ахелой, вписано под №
215 в публично достъпния Регистър на издадените разрешителни за заустване на БДЧР
– Варна, продължено с Решение № 144/22.12.2017 г., с
краен срок на действие 30.12.2019 г., раздел „Индивидуални емисионни
ограничения по потоци и места за заустване” са определени индивидуални
емисионни ограничения, със срок на достигане: до шест месеца от въвеждане в
редовна експлоатация на ПСОВ, но не по-късно от 31.12.2015 г., както и че при
извършено на 27-28.09.2018 г. пробовземане и последващо изпитване на отбраните
проби е установено превишаване на ИЕО по показатели и при стойности, изрично
посочени в АУАН и НП. Превишаването е констатирано на 15.11.2018 г., със
съставяне на посочения констативен протокол, след което е съставен АУАН, а въз
основа на него е издадено и обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка АНО правилно е приел, че е налице
осъществено административно нарушение по чл.48, ал.1, т.11 ЗВ, която норма
задължава водоползвателите
– титуляри на разрешителни да изпълняват
условията на последните и правилно и законосъобразно е ангажирал
обективната административнонаказателна отговорност на нарушителя съобразно санкционната норма на чл.200, ал.1, т.2 ЗВ, предвиждащ имушествена санкция в размер от 2000 лв. до 10 000 лв. за юридическо лице, което ползва воден
обект в отклонение от предвидените условия в
разрешителното.
Оплакванията на жалбоподателя относно допуснати нарушения
на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, изразяващи се
в непосочване на датата на нарушението и налагане на санкция за нарушението по ЗВ,
а не по ЗООС, не се споделят от съда при съобразяване на преобладаващата
съдебна практика на касационната инстанция, в това число решение № 26/08.01.2020 г. по КНАХД № 2872/2019 г. на АдмС – Бургас, с което е върнато за ново разглеждане настоящото
производство, а така също и решение
№ 1807/29.10.2019 г. по КНАХД № 1403/2019 г.
на АдмС – Бургас, съгласно които процесното нарушение е надлежно
индивидуализирано, както и е правилно квалифицирано по чл.48, ал.1, т.11 ЗВ,
който закон е специален по отношение на ЗООС.
Предвид горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН (Нова – ДВ, бр.
94 от 2019 г.), в производството по обжалване на НП страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
По силата на чл. 63,
ал. 5 ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ, възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
В случая АНО е защитаван от юрисконсулт,
който е направил искане за присъждане на възнаграждение, което с оглед изхода
от спора се явява основателно.
Предвид правната сложност на делото съдът
намира, че справедливият размер на възнаграждението е такъв от 80 лева, който
следва да се присъди в полза на АНО.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 117/16.01.2019 г. на директора
на РИОСВ – Бургас.
ОСЪЖДА община Поморие, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр.Поморие, ул. „Солна”, № 5, представлявана от кмета И.А.,*** сума в размер 80 лв. (осемдесет лева), представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :