Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.05.2021 г. гр.
А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети април две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Районен
съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова
гражданско дело ***36 по описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба на Й.Г.К., ЕГН **********, Д.И.М., ЕГН **********, М.М.Х., ЕГН ********** и Д.М.М., ЕГН **********, всички с постоянен адрес *** и
с посочен съдебен адрес:***- чрез адв.В.С. от БАК против
Н.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Г.Г., ЕГН ********** и Г.Г.М., ЕГН **********, двете с адрес: ***.
Твърди се, че страните, в качеството на наследници
на починалите наследодатели – Г.Й. Г. и Г. Г.Г. са съсобственици на недвижим имот в ***,
представляващ : АПАРТАМЕНТ ***, подробно описан в исковата молба.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.341 и
сл. от ГПК във вр. вр. с чл.34 от Закона за собствеността - за делба на
съсобствен на страните недвижим имот, подробно описан в исковата молба при
следните дялове за страните: дял първи – за ищцата Й.Г.К. – 1/3 ид.ч.; дял втори – за ищците Д.И.М., М.М.
Х.и Д.М.М. – по 1/9 ид.ч. за всеки от тримата; дял
трети - за ответниците
И.Г.Г. и Г.Г.М. – по 1/12
за всяка и дял четвърти – за ответника Н.Г.Г. – 1/6 ид.ч.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Заявяват се
доказателствени искания.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Н.Г.Г., който оспорва претендираните
от ищовата страна квоти. Моли за отмяна на констативен нотариален акт ***8, том
2, дело423/1981г. на АРС изцяло или до размера на признатите квоти. Излага
твърдения, че в имота е живяла неговата дъщеря Г.Н.Г..
Ответниците И.Г.Г. и Г.Г.М. представят
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. Със същият излагат становище за
неоснователност на иска за делба на наследствен имот, като твърдят че процесният
апартамент не представлява наследство от насл. Г. Г.. Излагат твърдения, че този имот се е
стопанисвал от дъщерята на Н.Г.Г.. В този смисъл
оспорват активната легитимация на ищците и молят за прекратяване на делото.
На
25.09.2020 г. е постъпила исковата молба с вх. № 260481 от 25.09.2020 г. с
искане за главно встъпване от Г.Н.Г. с ЕГН **********, с която се предявява
срещу съделителите положителен установителен иск за собственост с правно
основание по чл.124 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗС, твърдейки, че е придобила
процесният имот въз основа на изтекло в нейна полза давностно владение за
период от повече от 20 години. През тези години ищцата стопанисвала процесния
имот със знанието и без противопоставянето на съсобствениците. Извършила
множество подобрения в него, като последният ремонт е през 2018 г. През цялото
време от настаняването си в него през 1999 г. упражнявала собственически
правомощия, включително сменила бравата няколко месеца след нанасянето си в
имота. С предявения иск желае да бъде призната за собственик на процесния имот
на основание давностно владение и съответно имотът да бъде изключен от делбата.
С
разпореждане ***60326 от 13.10.2020 г. на ответниците е даден възможност за
отговор, като в срока за отговор е постъпил такъв само от Н.Г.Г., считайки предявеният иск за основателен. Поддържа, че
ищцата, която е негова дъщеря, трайно и постоянно се е установила да живее в
процесния апартамент, ремонтирала го е и го е обзавела. Никоя от страните не е
имала достъп до апартамента освен нея, вкл. само тя е разполагала с ключове за
него, като владението е продължило повече от 20 години.
Въз основа на събраните по делото доказателства от
ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРНА се установи следното:
Видно от
удостоверение за наследници Г. Г.Г. е починал на
14.10.1994 г. От извлечение от акт за граждански брак е видно, че през 1945 г.
същият е сключил граждански брак с П. И.Г., починала на 09.04.1969 г. От този
брак са родени синовете му Н.Г.Г. и Г. Г.Г., починал на 05.02.2000 г. и оставил като свои наследници
съпругата си И.Г.Г. и дъщеря си Г.Г.М..
След
смъртта на съпругата си Г. Г.Г. сключва граждански
брак с Г.Й. Г., починала на 19.08.1995 г. От брака си преди Г. Г.Г. същата има родени дъщеря Й.Г.К. и син М. Г.М., починал
26.12.2017 г. и оставил като свои наследници съпругата си Д. И.М. и двете си
деца М.М.Х. и Д.М.М..
Видно
от нотариален акт за покупко-продажба № 138, том първи, дело № 207/1950 г. на А.ки околийски съдия на 6.09.1950 г. Г. Г.Г.
е придобил собствеността върху дворно място, ведно с построените в него къща и
навес, като няма спор между страните, че се касае до имот, находящ се в ***. Няма спор, че по-късно този имот е отчужден
от Г. Г.Г. със Заповед № 712 от 25.06.1979 г. на ОНС-Б.
и като обезщетение е отстъпено процесното жилище – апартамент ***, находящ се на втори етаж, вход първи, в жилищен блок *** в
гр. А., построен върху държавна земя, състоящ се от спалня, дневна кухня, баня,
клозет и антре, със застроена площ от 58, 47 кв.м., с принадлежащо избено
помещение № 21 и 3, 35 % от правото на строеж, който имот е с настоящ
административен адрес – гр. А., ***, с избено помещение от 6 кв.м.
От събраните
по делото доказателства и по точно от свидетелските
показания, се установява, че след смъртта на Г. Г.Г.
и съпругата му Г.Й. Г., в процесното жилище се настанила ищцата Г.Н.Г. - дъщеря на Н.Г.Г., която се установила трайно в гр. А.. Това се случило
през 1999 г., като ищцата живяла в имота до 2012 г., а след 2012 г., напуснала А.
и се преместила в гр. Б.. В този период единствено тя полагала грижи за имота,
извършвайки ремонти по жилището, вкл. смяна на дограмата на спалнята, и
плащайки всички входни такси. Свидетелите Р.Д. и С.А. са съседи на жилището,
като и двете еднопосочно, безпротиворечиво и подробно описват времето, през
което ищцата стопанисвала имота. Става ясно, че освен баща й Н.Г.Г., който я посещавал на гости, друг не е идвал в жилището,
като ищцата първоначално живяла сама, а след това и с приятеля си в него,
поемайки всички задължения относно разходите по входа. През 2012 г. се преместила
в гр. Б., но продължила да стопанисва имота, като съседите винаги се обръщали
към нея по повод обслужването на общите части и разходите, свързани с тях. Св. Р.Д.,
която почиства входа и се грижи за общите му дела, посочва, че след
преместването на ищцата в гр. Б. се наложило да съберат средства за смяна на
входната врата, поради което отново се обърнали към ищцата, която веднага
заплатила възложените й разходи. Продължила да заплаща всичко необходимо по
поддръжката на входа, като продължила да посещава жилището и да го стопанисва с
помощта на своя баща Н.Г.Г.. Друг свидетелите не са
виждали в имота в годините след смъртта на възрастните хора. Следва да
се отбележи, че събраните
гласни доказателства изцяло кореспондират с представените писмени
доказателства, от които е видно, че в периода от 1999 г. до 2012 г. ищцата Г.Н.Г.
трайно се установила да живее в гр. А., настанявайки се именно в жилището,
предмет на делбата. Наследниците на Г. Г.Г. и
съпругата му Г.Й. Г. са с адреси в други населени места, като с изключение на
бащата на ищцата няма данни в периода след смъртта на наследодателите изобщо да
са проявили интерес и да са посещавали жилището в гр. А.. В същата насока са и
изложените становища още в отговорите по първоначалната искова молба за делба,
депозирани от Н.Г.Г., И.Г.Г. и Г.Г.М.. От ищците по първоначалната
искова молба за делба, съответно ответници по предявения установителен иск за
собственост от Г.Н.Г., само ищцата Й.Г.К. е депозирала писмено становище на
л.144 от делото, като в него същата признава факта, че след смъртта на
възрастните наследодатели ищцата „окупирала” имота и лишила от достъп
останалите наследници.
Ищцата Г.Н.Г. претендира
самостоятелни собственически права, предявявайки положителен установителен иск за собственост по отношение на съделителите, който има правоизключващ
характер по отношение на собственическите права на съделителите, доколкото
неговата основателност би
довела до извод, че не са материално
легитимирани като собственици на вещта към настоящия
момент.
С оглед събраните писмени и
гласни доказателства, разгледани в контекста на фактическите твърдения на съделителите, изложени в подадените от тях писмени отговори
и становища, според настоящия състав ищцата Г.Н.Г. доказа твърдението си за изтекла
в нейна полза
придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. За да се приеме, че
е осъществен фактическия състав на давностното владение, е необходимо да се
докаже, че ищцата е владяла имота в продължение на поне 10 години.
Тук следва да се
отбележи, че ищцата е трето лице по отношение на имота,
тъй като бащата на Г.Н.Г. е жив и именно той се
явява наследник досежно процесното
жилище. Иначе казано,
ищцата Г.Н.Г. не е сред кръга на сънаследниците и имотът се явява чужд
за нея, поради което
за да бъде
придобит по давност, е необходимо единствено да се
докаже, че владението, осъществявано от нея е явно,
необезпокоявано и непрекъснато
( така и Решение №262 от 29.11.2011 г. по гр. д. ***42/2011 г. на ВКС. Второ г.о.), а не е необходимо
да се доказва,
че тя
изрично е
демонстрирала владението си пред сънаследниците.
Както бе
посочено, от свидетелските показания по делото се
установява, че Г.Н.Г. трайно се е установила и стопанисвала жилището след смъртта на наследодателите на страните
по иска за делба,
като дори е ограничила достъпа на сънаследниците с изключение на нейния баща, който единствено
я е подпомагал в грижата за имота. От тези нейни действия може да
се направи обоснован извод както
за осъществяваната от нея фактическа
власт, така и за намерението й да свои имота предвид
това, че само тя е разполагала с ключ за входната врата,
при което е ограничила
достъпа до него. Не се събраха доказателства, че сънаследниците са прекъснали владението на Г. Н.Г. от 1999 г., от когато се
настанила и поела грижата за жилището, до предявяване
на иска. Напротив, никой от свидетелите
не твърди някой от останалите сънаследници
да се е появявал
в жилището или да е правил опит да
го стопанисва.
Доказа се, че именно Г.Н.Г. е владяла и стопанисвала
жилището през
целия период, като няма пречка
това да е ставало със съдействието
на баща й Н.Г.Г., като
последният всъщност е предал и владението на своята идеална
част от имота. В периода след 2012 г.,
когато ищцата се преместила в гр. Б., установеното от нея владението не е било
прекъснато, тъй като единствено ищцата продължила да има достъп до жилището,
посещавайки го от време на време, без прекъсване на стопанисването и грижите по
отношение на него и общите части на входа.
При тези
факти съдът намира, че са
доказани обективните и субективните елементи на владението от
страна на Г.Н.Г. и то
за период по-дълъг от 10 години, а именно от месец
септември 1999 г.
до предявяването на исковата молба-
02.06.2020
г., респ.
е доказано, че същата е придобила процесния имот по давност,
което изключва правата на наследниците на Г. Г.Г. и съпругата му Г.Й. Г..
Предвид изложеното предявеният от Г.Н.Г.
положителен установителен иск за собственост се явява
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Признатите по този начин самостоятелни
собственически права на Г.Н. Г.ва изключват наличието
на съсобственост между страните по предявения иск за делба, поради което същият
следва да се отхвърли като неоснователен.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Й.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, Д.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, М.М.Х., ЕГН **********, с адрес ***, и Д.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, Н.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, И.Г.Г., ЕГН ********** и Г.Г.М., ЕГН **********, двете с адрес: ***, че Г.Н.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, е собственик на процесния недвижим имот, съставляващ апартамент,
находящ се на втори етаж, вход първи, в жилищен блок *** в гр. А., състоящ се
от спалня, дневна, кухня, баня, клозет и антре, със застроена площ от 58, 47
кв.м., с принадлежащо избено помещение № 21 и 3, 35 % от правото на строеж, който имот е с настоящ административен
адрес – гр. А., ***.
ОТХВЪРЛЯ иска за
делба, предявен от Й.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, Д.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, М.М.Х., ЕГН **********, с адрес ***, и Д.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, против Н.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, И.Г.Г., ЕГН ********** и Г.Г.М., ЕГН **********, двете с адрес: ***, по отношение на процесния
недвижим имот, съставляващ апартамент, находящ се на втори
етаж, вход първи, в жилищен блок *** в гр. А., състоящ се от спалня, дневна,
кухня, баня, клозет и антре, със застроена площ от 58, 47 кв.м., с принадлежащо
избено помещение № 21 и 3, 35 % от правото на строеж, който имот е с настоящ административен адрес – гр. А., ***.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Б.кия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението
да се връчи на страните.
.
Районен съдия: