Решение по дело №227/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Делото се разглежда за втори път от касационната инстанция, след като с решение № 775/14.06.2022г. по КАНД № 747/2022г. на Административен съд Бургас е отменено решение № 14/02.03.2022г. по АНД № 307/2021г. на Районен съд п. и делото е върнато за ново разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд.

Касатор е И.М.И.,***, със съдебен адрес ***, к.к.Слънчев бряг, автогара Слънчев бряг, офис сграда Каравел, партер, офис 2. Касаторът взема участие в производството чрез пълномощник – адвокат З.Н. ***.

Ответник по касация е ОДМВР Бургас. Ответникът по касация не взема участие в касационното производство, редовно призован.

В касационното производство участва прокурор от ОП Бургас, съобразно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Жалбата е насочена срещу решение № 63/28.11.2022г. по АНД № 117/2022г. на Районен съд п.. С обжалваното решение е потвърден електронен фиш серия К, № 5371356, издаден от ОДМВР Бургас, с който на касатора е наложено наказание глоба 50лв. за извършено нарушение по чл.182 ал.2 т.2 от Закона за движението по пътищата.

В обстоятелствената част на електронния фиш е прието за установено, че на 09.12.2019г. в 11.28ч., извън населено място, на главен път І-9, 229+470 км., при въведено ограничение на скоростта от 70км.ч., въведена с пътен знак В 26, касаторът управлявал собствения си автомобил Роувър с рег. № СТ 2033 РВ със скорост 86 км.ч. Превишението от 16км.ч. било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 503.

В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил и приел за установена фактическата обстановка по фиша. Не констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при неговото издаване. Формирал правни изводи за правилно приложение на материалния закон. Районният съд обсъдил възраженията в жалбата, намерил същите за неоснователни и потвърдил електронния фиш.

В касационната жалба на привлеченото към отговорност лице, се правят оплаквания, че първоинстанционният съд не е установил правилно фактическата обстановка, допуснал е съществени процесуални нарушения и неправилно е приложил материалния закон. Подробно се обосновава оплакване, основано на обстоятелството, че в ЕФ е посочена като приложима разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДП, а не приложимата в случая ал.2. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение. Иска се присъждане на разноски за всички инстанции. Не се сочат нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Касационната жалба е допустима – подадена е в 14-дневния срок по чл.211 ал.1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на атакуваното решение касационната инстанция, съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, проверява в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.

От фактическа страна съдът приел за установени обстоятелствата по електронния фиш, а именно, че на на 09.12.2019г. в 11.28ч., извън населено място, на главен път І-9, 229+470 км., при въведено ограничение на скоростта от 70км.ч., въведена с пътен знак В 26, касаторът управлявал собствения си автомобил Роувър с рег. № СТ 2033 РВ със скорост 86 км.ч. Превишението от 16км.ч. било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 503. Фактическите изводи на съда са правилни и обосновани. В тази връзка настоящата инстанция взе предвид, че в първоначалната жалба жалбоподателят, оспорвайки фактическата обстановка, е направил искане съдът да събере доказателства относно характеристиките на пътя в процесната му част. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд е изискал от АПИ и събрал като доказателства схеми на пътя, от съдържанието на които обосновано се е убедил и изложил в мотивите на акта си, че на установеното място на засичане на скоростта на движение на жалбоподателя, наистина е имало поставен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта 70 км.ч., както и че това е извън населено място. Тези обстоятелства, както и стойността на засечената скорост, запълват предпоставките на състава на административно нарушение по ч.182 ал.2 т.2 от ЗДП, за което законът предвижда наказание глоба в размер 50лв. Въз основа на правилно установените факти АНО е приложил правилно и материалния закон. В процесуалната си дейност по достигане и обосноваване на изводите в този смисъл и крайния извод за законосъобразност на обжалвания електронен фиш първоинстанционния съд не е допуснал съществени процесуални нарушения. Оплакванията на касатора в този смисъл са неоснователни.

Неоснователно е и оплакването за неправилна квалификация на административното нарушение поради посочването като приложима на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДП. Това посочване наистина е неправилно, но същото не представлява част от квалификацията на административното нарушение. Правното основание за налагане на наказанието е чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП, който изцяло урежда състава на нарушението. Съгласно тази разпоредба водач, който превиши разрешената скорост извън населено място с превишение от 11 до 20 км.ч., се наказва с глоба 50лв. Във всеки конкретен случай разрешената скорост би могла да бъде регулирана пряко от закона (чл.21 ал.1 от ЗДП) или от поставен пътен знак, но това не променя квалификацията на нарушението и е без значение за отговорността. Важното е в обстоятелствената част на ЕФ ясно и недвусмислено да е посочено какво е ограничението на скоростта и от какво произтича то, т.е. фактическата обстановка, явяваща се основание за търсената отговорност, да е ясна за посоченото като нарушител лице. Това съществено процесуално изискване е изпълнено, като за И. не е имало съмнение, че е наказан за превишение на скорост, въведена с пътен знак.

Предвид горното касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е потвърдил обжалвания електронен фиш, като законосъобразно издаден. Касационната жалба е неоснователна, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63/28.11.2022г. по АНД № 117/2022г. на Районен съд п..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:	ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
	Членове:	ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ СТОЯН КОЛЕВ