Решение по дело №129/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 90
Дата: 3 май 2018 г.
Съдия: Поля Стоянова Данкова
Дело: 20184300500129
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2018 г.

Съдържание на акта

                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                           

                                                           №.......

                        

                                          гр.ЛОВЕЧ,03.05.2018г.

 

 ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в открито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета  година  в  състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                        2. ПЛАМЕН ПЕНОВ 

 при секретаря  ДАНИЕЛА КИРОВА……………….   и като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.гр.д.№ 129 по описа за 2018 г. на съда  и за да се произнесе съобрази:

 

                      Подадена е въззивна жалба №431/22.01.2018 г. / с пощенско клеймо от 18.01.2018 г./ от ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД- София против  съдебното решение от 06.12.2017 г. на ТРС,което моли да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се че не са представени изтеглените от тях договори за кредит, тъй като ответната страна разполага с екземпляр от тях и  е следвало да бъдат представени от нея. Относно разпределение на доказателствената тежест за факта на съществувалата каузална сделка приемат, че същата се носи от ответника, като се позовават на решение №248/23.01.2015 г. по т.д. №3437/2013 г. на ВКС. Считат, че представената запис на заповед е редовна от външна страна и следователно предявените искове са основателни и доказани и е трябвало да бъдат уважени. Молят въззивната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение №412 от 06.12.2017 г. по гр.д. №684/2017 г. на Троянски районен съд и уважи исковите претенции в цялост, така както са предявени с исковата молба. Претендират заплащане на следващите се съдебно –деловодни разноски за двете инстанции.

                     Въззивникът редовно призован в съдебно заседание не изпраща представител.

                  От представените писмени доказателства по гражданско дело 1/2017 година на Ловешки Районен съд,от  становището на страните преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност въззивната инстанция приема за установено следното:

                  Предмет на въззивния контрол е съдебно решение    №412 от 06.12.2017 г. по гр.д. №684/2017 г. на Троянски районен съд, с което е  отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск за съществуване на вземане на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, /преобразувано от „БЪРЗИ КРЕДИТИ” ООД/ ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представител Д. В. Д. – управител, а именно, че И.Ц.В.-П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** дължи сумата 4 142.73 – четири хиляди сто четиридесет и две едро и седемдесет и три евроцента, дължима и незаплатена сума по Запис на заповед, издаден на 15.12.2015 г. в гр. Ловеч от И.Ц.В.-П., ЕГН ********** в полза на „Бързи кредити” ООД гр. София, с падеж 25.01.2016 г. и място на плащане гр. ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2016 г. до окончателното й изплащане. С цитираното съдебно решение е осъден „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, /предишно наименование „БЪРЗИ КРЕДИТИ” ООД/ ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Ц.В.-П., сумата от 300,00 – триста лева, съдебно-деловодни разноски. Съдебният акт е валиден и допустим, а след преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото настоящата инстанция приема, че е и правилен.

              Процесуалната легитимация на въззивника е установена по представеното удостоверение от 30.11.2016 г. от АВ-София  за регистрация на дружеството и промяна във фирмата му и актуална служебна справка в търговския регистър на АВ-София. Въззивникът е вписан и в регистъра на финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ при БНБ със заповед ЛД 22-1753/23.09.2009 г.

            Облигационните отношения между страните датират от 2014 г., когато между „Бързи кредити” ООД гр. София ( „Интернешънъл саламанка капитал" ООД гр. София) и И.Ц.В. – П. е сключен договор № 23 от 15.08.2014 за заем/потребителски кредит/ за сумата 1500 лева, при общ размер на плащанията 2184 лева, погасен предсрочно  предвид удостоверение от 29.07.2015 г. на кредитодателя. Последвало е сключване на нов договор за заем/потребителски кредит/ №35 от 25.09.2015 за 511,30 евро. Сключен е и договор за заем LOV-37/15.12.2015 г. за  сумата 1022.58 евро, като с преводно нареждане от 15.12.2015 г. е преведена сумата 872.66 лева по сметка на въззиваемата с посочено основание за рефинансиране на договор LOV-35 и нов. Като обезпечение по този кредит е издаден запис на заповед от 15.12.2015 г., с падеж 25.01.2016 г. . С този запис на заповед И.Ц.В.-П. се е задължила безусловно и без протест да заплати на „Бързи кредити" ООД, (с нова фирма Интернешънъл саламанка капитал" ООД) сума в размер на 5096,56 евро. Конкретизиран е падеж на плащане и място на плащане в гр. София . 25.01.2016 г. И.В. –П. е заплащала ежемесечно сумата от 106.34 евро ,начиная от 15.02.2016 г. до 02.11.2016 г. вкл. на кредитодателя, което обстоятелство е отбелязвано върху записа на заповед оригинал –л.8 по ч.гр.д.1009/2016 г. на ТРС.

                 Въззивникът е подал заявление №7566/09.12.2016 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417,т.9 от ГПК  срещу И.Ц.В.-П. за дължима сума в размер на 4142,73 евро на основание запис на заповед ОТ 15.12.2015 г. Издадена е заповед за незабавно изпълнение №507/13.12.2016 г. и изпълнителен лист, като е уважено искането за сумата 4142,73 евро, главница по запис на заповед от 15.12.2015 г., с падеж 25.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 812,04 лева, разноски по делото.Предвид  възражение №2970/28.04.2017 г. на длъжника с разпореждане №1090/ 29.05.2017 г. по ч. гр. дело № 1009/2016 г. Троянски районен съд е указал на кредитора да предяви, на основание чл. 415 от ГПК,  иск в едномесечен срок. Съобщението е връчено на въззивника на 19.06.2017 г. , а исковата молба по настоящето производство е подадена на 18.07.2017 г. и е спазен законоустановения едномесечен срок.

     Настоящата инстанция преценява,че е  сезирана с положителен установителен  иск на кредитор с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за съществуване на вземане в размер на 4 142.73 – четири хиляди сто четиридесет и две едро и седемдесет и три евроцента, незаплатена сума по запис на заповед, издадена на 15.12.2015 г. в гр. Ловеч от И.Ц.В.-П., ЕГН ********** в полза на „Бързи кредити” ООД гр. София, с падеж 25.01.2016 г. и място на плащане гр. ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2016 г. до окончателното й изплащане. Въззивникът е посочил в исковата молба,че въззиваемата е ползвала кредити по три договора за кредит,които е конкретизирал по дата и размер на сумите. В писмения отговор на ответника-въззиваем  №5002/31.07.2017 г.е направено възражение за недължимост на сумата, като подробно е обсъдено каузалното отношение между страните по договора за заем №37/15.12.2015 г., което е обезпечено с процесната запис на заповед. Възражението на въззивника, че предвид обосноваването на претенцията със записа на заповед, за него не е налице изискване да установява каузалната сделка са несъстоятелни.Цитираната по въззивната жалба съдебна практика- решение №248/23.01.2015 г. по т.д. №3437/2013 г. на ВКС е неотносима към казуса, тъй като в настоящето дело е въведено възражение на ответника-въззиваем относно съществуване на каузална сделка и доказателствената тежест за установяването и е за ищеца-въззивник. В такава насока аргументите за незаконосъобразност на съдебния акт от 06.12.2017 г. на ТРС са несъстоятелни и настоящата инстанция не ги споделя. В посочения смисъл е константната съдебна практика-- т. 17 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 90 от 10.09.2012 г. по т.д.№ 431/2011 г. ІІ т.о. на ВКС; Решение № 1ЗЗ от 5.07.2013 г. по т. д. № 104/2011 г., II т. о. на ВКС; Решение № 110/8.11.2010 г. по т. д. № 949/2009 г. на ВКС.

               По процесната запис на заповед  

 

 

 

И.Ц.В.-П. се е задължила безусловно и без протест да заплати на „Бързи кредити" ООД, (с нова фирма Интернешънъл саламанка капитал" ООД) сума в размер на 5096,56 евро с  падеж на плащане - 25.01.2016 г. И.В. –П. е заплащала ежемесечно сумата от 106.34 евро, начиная от 15.02.2016 г. до 02.11.2016 г. вкл. и кредитодателя е вписвал тези обстоятелства върху записа на заповед . Същевременно обаче по договора за потребителски кредит LOV-37/15.12.2015 г. е отпусната сума в размер на 1022.58 евро или общ размер на плащанията 1955.18 евро, а с преводно нареждане от 15.12.2015 г. са платени 872.66 лева по сметка на въззиваемата предвид рефинансиране на предходен договор за кредит. Различието в размера на сумата по договора за заем и по записа на заповед не е обосновано от кредитодателя. Съдът съобразява размер ана посочената като общ размер на плащане сума от 1955.18 евро и конкретизираната в чл.3.2 на договора сума за неустойка в размер на 3141.38 евро и приема,че общия размер на сумата по записа на заповед от 15.12.2015 г. -5096.56 евро е формиран от техния сбор. Реално със записа на заповед, подписан в деня на сключване на договора кредитора е обезпечил и бъдещата неустойка,като с това е нарушено изискването на чл. 20 от ЗЗП. От друга страна в записа на заповед с посочен падеж 25.01.2016 г., а срока на договора за заем е 48 месеца,считано от 15.12.2015 г., което също е в подкрепа на този извод. Следователно задълженията по каузалната сделка- договора за заем не са били изискуеми към момента на падежа по записа на заповед-25.01.2016г., видно от погасителния план към договора за кредит от 15.12.2015 г. Не без значение е и факта, че И.В.-П. е плащала в срок месечните вноски, които дори са по – високи от посочените в погасителния план и това е отбелязвано върху записа на заповед до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №755/66/09.12.2016 г. При това положение вземанията на кредитора по записа на заповед от 15.12.2015 г.  не са били изискуеми и дължими и предявения иск е неоснователен и недоказан. В посочения смисъл е съдебната практика- Решение № 108 от 22.07.2014 г. по т.д.№ 2418 по описа за 2013 г. по описа на ВКС, ТК, І-во отд., Решение № 61/21.10.2015 г. по т.д. № 894/2014 г., ТК на ВКС, Решение № 171/11.11.2014 г. по т.д. № 2913/2013 г. постановени по реда на чл. 290 ГПК/.

Позицията на двете инстанции по неоснователност и недоказаност на предявените искове съвпадат и атакуваното решение №412 от 06.12.2017 г. по гр.д. №684/2017 г. на Троянски районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция не са претендирани и доказани от въззиваемата и не следва да се обсъждат.

Воден от горните мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

               ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно решение №412 от 06.12.2017 г. по гр.д. №684/2017 г. на Троянски районен съд

Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на иска.  

                          

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                             2.