Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ,03.05.2018г.
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в открито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА………………. и като
разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.гр.д.№ 129 по описа за
Подадена е въззивна жалба
№431/22.01.2018 г. / с пощенско клеймо от 18.01.2018 г./ от ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД- София против съдебното
решение от 06.12.2017 г. на ТРС,което моли да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно. Посочва се че не са представени изтеглените от тях договори
за кредит, тъй като ответната страна разполага с екземпляр от тях и е следвало да бъдат представени от нея.
Относно разпределение на доказателствената тежест за факта на съществувалата
каузална сделка приемат, че същата се носи от ответника, като се позовават на
решение №248/23.01.2015 г. по т.д. №3437/2013 г. на ВКС. Считат, че
представената запис на заповед е редовна от външна страна и следователно
предявените искове са основателни и доказани и е трябвало да бъдат уважени.
Молят въззивната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение №412 от
06.12.2017 г. по гр.д. №684/2017 г. на Троянски районен съд и уважи исковите
претенции в цялост, така както са предявени с исковата молба. Претендират
заплащане на следващите се съдебно –деловодни разноски за двете инстанции.
Въззивникът
редовно призован в съдебно заседание не изпраща представител.
От
представените писмени доказателства по гражданско дело 1/2017 година на Ловешки
Районен съд,от становището на страните
преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност въззивната инстанция
приема за установено следното:
Предмет на
въззивния контрол е съдебно решение №412 от 06.12.2017 г. по гр.д.
№684/2017 г. на Троянски районен съд, с което е
отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявения по реда на чл. 422
от ГПК иск за съществуване на вземане на
„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, /преобразувано от „БЪРЗИ КРЕДИТИ”
ООД/ ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представител Д. В. Д. –
управител, а именно, че И.Ц.В.-П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***
дължи сумата 4 142.73 – четири хиляди сто четиридесет и две едро и седемдесет и
три евроцента, дължима и незаплатена сума по Запис на заповед, издаден на
15.12.2015 г. в гр. Ловеч от И.Ц.В.-П., ЕГН ********** в полза на „Бързи
кредити” ООД гр. София, с падеж 25.01.2016 г. и място на плащане гр. ***, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2016 г. до окончателното й
изплащане. С цитираното съдебно решение е осъден „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ” ООД, /предишно наименование „БЪРЗИ КРЕДИТИ” ООД/ ЕИК *********,
седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Ц.В.-П., сумата от 300,00 –
триста лева, съдебно-деловодни разноски. Съдебният акт е валиден и допустим, а
след преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото настоящата
инстанция приема, че е и правилен.
Процесуалната
легитимация на въззивника е установена по представеното удостоверение от
30.11.2016 г. от АВ-София за регистрация
на дружеството и промяна във фирмата му и актуална служебна справка в
търговския регистър на АВ-София. Въззивникът е вписан и в регистъра на
финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ при БНБ със заповед ЛД
22-1753/23.09.2009 г.
Облигационните
отношения между страните датират от
Въззивникът е
подал заявление №7566/09.12.2016 г. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417,т.9 от ГПК срещу И.Ц.В.-П. за дължима сума в размер на
4142,73 евро на основание запис на заповед ОТ 15.12.2015 г. Издадена е заповед
за незабавно изпълнение №507/13.12.2016 г. и изпълнителен лист, като е уважено
искането за сумата 4142,73 евро, главница по запис на заповед от 15.12.2015 г.,
с падеж 25.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 812,04 лева, разноски
по делото.Предвид възражение
№2970/28.04.2017 г. на длъжника с разпореждане №1090/ 29.05.2017 г. по ч. гр. дело № 1009/2016 г. Троянски районен съд е указал
на кредитора да предяви, на основание чл. 415 от ГПК, иск в едномесечен срок. Съобщението е връчено
на въззивника на 19.06.2017 г. , а исковата молба по настоящето производство е
подадена на 18.07.2017 г. и е спазен законоустановения едномесечен срок.
Настоящата инстанция преценява,че е сезирана с положителен установителен иск на кредитор с правно основание чл.
124,ал.1 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за съществуване на
вземане в размер на 4 142.73 – четири хиляди сто четиридесет и две едро и
седемдесет и три евроцента, незаплатена сума по запис на заповед, издадена на
15.12.2015 г. в гр. Ловеч от И.Ц.В.-П., ЕГН ********** в полза на „Бързи
кредити” ООД гр. София, с падеж 25.01.2016 г. и място на плащане гр. ***, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2016 г. до окончателното й
изплащане. Въззивникът е посочил в исковата молба,че въззиваемата е ползвала
кредити по три договора за кредит,които е конкретизирал по дата и размер на
сумите. В писмения отговор на ответника-въззиваем №5002/31.07.2017 г.е направено възражение за
недължимост на сумата, като подробно е обсъдено каузалното отношение между
страните по договора за заем №37/15.12.2015 г., което е обезпечено с процесната
запис на заповед. Възражението на въззивника, че предвид обосноваването на
претенцията със записа на заповед, за него не е налице изискване да установява
каузалната сделка са несъстоятелни.Цитираната по въззивната жалба съдебна
практика- решение №248/23.01.2015 г. по т.д. №3437/2013 г. на ВКС е неотносима
към казуса, тъй като в настоящето дело е въведено възражение на
ответника-въззиваем относно съществуване на каузална сделка и доказателствената
тежест за установяването и е за ищеца-въззивник. В такава насока аргументите за
незаконосъобразност на съдебния акт от 06.12.2017 г. на ТРС са несъстоятелни и
настоящата инстанция не ги споделя. В посочения смисъл е константната съдебна
практика-- т. 17 на ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 90 от 10.09.2012
г. по т.д.№ 431/2011 г. ІІ т.о. на ВКС; Решение № 1ЗЗ от 5.07.2013 г. по т. д.
№ 104/2011 г., II т. о. на ВКС; Решение № 110/8.11.2010 г. по т. д. № 949/2009
г. на ВКС.
По процесната запис на заповед
И.Ц.В.-П. се е задължила
безусловно и без протест да заплати на „Бързи кредити" ООД, (с нова фирма „Интернешънъл
саламанка капитал" ООД) сума в размер на 5096,56 евро с падеж на плащане - 25.01.2016 г. И.В. –П. е
заплащала ежемесечно сумата от 106.34 евро, начиная от 15.02.2016 г. до
02.11.2016 г. вкл. и кредитодателя е вписвал тези обстоятелства върху записа на
заповед . Същевременно обаче по договора за потребителски кредит LOV-37/15.12.2015 г. е отпусната сума в размер на 1022.58
евро или общ размер на плащанията 1955.18 евро, а с преводно нареждане от
15.12.2015 г. са платени 872.66 лева по сметка на въззиваемата предвид
рефинансиране на предходен договор за кредит. Различието в размера на сумата по
договора за заем и по записа на заповед не е обосновано от кредитодателя. Съдът
съобразява размер ана посочената като общ размер на плащане сума от 1955.18
евро и конкретизираната в чл.3.2 на договора сума за неустойка в размер на
3141.38 евро и приема,че общия размер на сумата по записа на заповед от
15.12.2015 г. -5096.56 евро е формиран от техния сбор. Реално със записа на
заповед, подписан в деня на сключване на договора кредитора е обезпечил и
бъдещата неустойка,като с това е нарушено изискването на чл. 20 от ЗЗП. От
друга страна в записа на заповед с посочен падеж 25.01.2016 г., а срока на
договора за заем е 48 месеца,считано от 15.12.2015 г., което също е в подкрепа
на този извод. Следователно задълженията по каузалната сделка- договора за заем
не са били изискуеми към момента на падежа по записа на заповед-25.01.2016г.,
видно от погасителния план към договора за кредит от 15.12.2015 г. Не без
значение е и факта, че И.В.-П. е плащала в срок месечните вноски, които дори са
по – високи от посочените в погасителния план и това е отбелязвано върху записа
на заповед до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК №755/66/09.12.2016 г. При това положение
вземанията на кредитора по записа на заповед от 15.12.2015 г. не са били изискуеми и дължими и предявения
иск е неоснователен и недоказан. В посочения смисъл е съдебната практика- Решение
№ 108 от 22.07.2014 г. по т.д.№ 2418 по описа за
Позицията на двете инстанции по неоснователност и недоказаност на
предявените искове съвпадат и атакуваното решение №412 от 06.12.2017 г. по гр.д. №684/2017 г. на
Троянски районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция не са претендирани и
доказани от въззиваемата и не следва да се обсъждат.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно решение №412 от 06.12.2017 г. по гр.д. №684/2017 г. на
Троянски районен съд
Решението
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на
иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.